Волно-Баскалци – липсващото звено

Две години и половина минаха, откак въображаемата пътека между огражденските села Баскалци и Волно се бе загнездила в короядската ми душа. Всичко започна през пролетта на 2011 г., когато с Камбата, Боби и Митко (Пазарджик) достигнахме кръчмата в с. Кукуряхцево в един дъждовен следобед и се опитахме да разберем дали има пътека между намиращото се малко по-високо с. Баскалци и стоящото срещу него, през едно дълбоко дере, с. Волно. Уви, отговорът бе по-скоро отрицателен, доколкото изобщо имаше отговор… Струва си да прочетете разказа на Камбата за това каране: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=106989.

Година по-късно, отново през пролетта, в друг състав атакувахме вр. Билска чука по маршрут през с. Волно, така че успяхме да погледнем нещата и от другата страна на дерето. То зееше все така дълбоко и гористо, изглеждаше като място, от което не искаш да излизаш зорлем, но ако зарееш поглед по-високо, по ограждащите го склонове, виждаш отдалечени и разпръснати махали и колиби, повечето вече изоставени, но свидетелстващи за отминал живот. Съпоставена с информацията, че някога е имало пътеки там, ама вече не може да се мине, гледката към самотните къщурки ни даваше все повече надежди. Имахме си тогава обаче друг амбициозен план, така че отново потиснахме съкровеното желание, запазвайки го за по-нататък. Снимки от това каране има в тази галерия: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/spring-2012.

Отново 2012 г., само че есента. Събрахме се голяма група, налазихме склоновете над Кукуряхцево и Баскалци. Беше ноември, дните бяха кратки, хладни, не смеех с толкова много хора да експериментирам по толкова затънтени кътчета, но за пореден път отправихме взор към баирите над дерето и надеждата ми порасна с още една степен. Отново мога да ви предложа снимки, макар да нямат почти нищо общо с настоящия маршрут: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/ograjden-november-2012.

Стара короядска теорема (формурирана от Наката по повод една от Перпендикулярните вселени) гласи, че между две села, между които има видимост, не може да няма пътека. Все по-убеден бях, че този закон важи и за Волно-Баскалци. И все нямах време да реша тази задача.

В края на ноември 2013 г. отново се отправихме към Огражден. Прогнозата за времето беше лоша, дните съвсем кратки – все условия, които никак не предразполагаха към храсталясване, еле пък в толкова див район. И все пак, докато чертаех разни „сигурни маршрути“ по другите склонове, където вече бяхме „копали“, гледайки сателитните изображения, ръката ми за пореден път залиташе към тези две села. Очите ми гледаха жадно и почти виждаха линията на пътеката между тях. Това „почти“ обаче обикновено не вещае нищо добро. Колкото повече гледах, толкова повече се усилваше „сърбежът“.

Начертах го – първо просто за удоволствие. После сметнах дължината му, ако се тръгне от Гега, за да се набере височина с колите – около 25 км. Наложих го върху светлите часове на деня – пасваше. Реших, че ще го предложа на компанията, но само при условие, че тръгнем рано и при хубаво време. Приеха плана ми с охота.

Първият ден бе мрачен и облачен. Вечерта валя. Сутринта бе прелестна. А ние бяхме туткави и тръгнахме от Гега чак в 11 часа, във Волно бяхме към 14 ч и въпреки това я намерихме. Дали защото я чаках две години, но ми се стори прекрасна. Не, такава си беше, а чакането просто засили удоволствието докрай! Пътеката между Волно и Баскалци съществува и може да направи всеки любител на дивото, красивото и техничното много щастлив!

Настоящият маршрут обаче не е за всеки. Пътеката като цяло не е много трудна, но определено има трудно проходими участъци. В началото е трънлива и недостъпна, но ако преодолеете с упорство тази първоначална защита, ще бъдете щедро възнаградени. Не навсякъде е ясна, но където е… там е прекрасна!

За това каране ще ви е необходим GPS. Иначе може да стигнете някъде, но не е ясно къде…

Кратък разказ, предимно картинен, можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/2558-travel077-ograjden-november-2013.

Видеоклип от карането ни можете да гледате тук (ден 2): https://mtb-bg.com/index.php/gallery/video/2545-video-2013-ograjden-november-2013.


Тази статия е подготвена със съдействието на:



Картата е базирана върху BG Mountains . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Гега
Дължина: 24.2 км
Денивелация (изкачване): 900 м
Ниво на техническа трудност: високо (R2, Т3, T4, X)
Физическо натоварване: средно, КФН=6
Продължителност: 4-6 часа (с почивки и бавно темпо)
Вода: 2 л, между с. Зойчене и с. Баскалци няма чешми
Храна: За половин или цял ден, според темпото.
Терен:
– черни пътища – 17.1 км
– пътеки – 7.1 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack0047_volno-baskaltsi.zip

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

Ето и кратко описание на маршрута:

От Гега тръгваме в посока с. Чурилово и с. Кукуряхцево. В началото пътят се спуска и трябва да внимаваме, за да не пропуснем отбивката при т.01. Тя представлява пътека, която сече напряко един черен път към дерето. В т.02 пътеката окончателно излиза на черния път и довършваме спускането по него, пресичаме реката (т.03) и продължаваме с изкачване от отсрещната страна до с. Зойчене. Там продължаваме с плавно изкачване над долината към с. Волно. Последното е от тези села, през които може и да не разбереш, че си минал. Толкова е разхвърляне, че в предполагаемия му център има само 1-2 колиби, приличащи по-скоро на самотна махала, отколкото на село. Продължаваме по черния път нагоре, той става по-стръмен, след това се изравнява и в т.04 има пътека надолу към дерето, която фигурира и в някои GPS карти. Тази пътека може би също води до Баскалци, но не посмяхме да проверим този път. Скоро след това пътят се изкачва към една самотна колиба и свършва, но преди това, в т.05 се отделя стар и занемарен черен път към някакви други колиби – именно по него поемаме ние. На 1-2 места ни се изпречват паднали дървета или храсталаци и постепенно пътят преминава в пътека, при това трънлива. Като цяло тя се движи хоризонтално по склона и отива към близкото дере, където минава от другата страна и се разделя на няколко почти невидими ръкава. Мисля, че тук не улучихме най-добрия, но няма как да ви предложа друго. След малко каране и малко бутане, при т.06 се вливаме в по-ясна пътека и тук вече започва най-големият кеф. Пътеката тръгва надолу и в т.07 достигаме махала с няколко къщи, след която в т.08 се изправяме пред цяла плетеница от пътеки по склона. Като цяло обаче основните варианти са два – наляво и по-стръмно надолу към дерето и надясно, с подсичане на склона, по някой от другите ръкави, които се събират в крайна сметка в една пътека. Ние избрахме дясното. Спускането е страхотно и в т.09 почти достигаме дъното на дерето, като основната пътека прави серпентина наляво (и ние по нея), а напред продължава друга пътека. В т.10 достигаме реката, пресичаме я по мост и започваме изкачване от другата ѝ страна към с. Баскалци. На повечето места наклонът позволява да се кара, а в последните няколкостотин метра дори ни очаква спускане. От Баскалци се прибрахме до Гега по черния път, защото вече се стъмваше, но при по-дълъг ден спокойно можете да минете през Чуриловския манастир, за който ще намерите GPS трак в сборната следа за Огражден.


Снимки от карането по маршрута:

{gallery}trails_GPStrack/gpstrack0047_pics{/gallery}

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>