Лакатишка Рила

Първите ми спомени от Лакатишка Рила са отпреди почти 10 години – не помня тогава как ни хрумна да покараме там, май бяхме чули от някого за приятен маршрут от Говедарци към вр. Зекирица, по карта също изглеждаше обещаващо, така че направихме план (който съвпадаше с описания тук маршрут) и поехме. Само дето на едно място нещо объркахме навигацията, качихме се на едно междинно било, наложи се да се спуснем без пътека по един стръмен склон (тогава това ни се струваше като истински фрийрайд) и в крайна сметка не успяхме да осъществим замисленото дори наполовина.

Години след това все не ми оставаше време да се завърна там, докато през есента на 2010 г. с Уоутър, търсейки винаги нови места и маршрути, навлязохме отново в долината на р. Лакатица с твърда решимост да направим замислената от мен още преди години обиколка през най-високия ѝ връх. До него стигнахме благополучно, но там отново малка грешка в навигацията ни запрати обратно в долината на Лакатица, вместо по билото към долината на Черни Искър.

Едва при третия опит през пролетта на 2011 г. успях да завърша този маршрут. Карането по него обаче е нещо, което препоръчвам на всеки любител на внушителните природни гледки, защото през повечето време до вас се извисява Мальовишкия дял на Рила – може би най-хубавата част на най-високата ни планина. А особено в края на пролетта и началото на лятото по зъберите ѝ все още има доста сняг, което прави панорамите нереално красиви и рязко контрастира със свежата зеленина на самата Лакатишка Рила.


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Говедарци, моста над р. Лакатица
Дължина: 34.8 км
Денивелация (изкачване): 800 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
*След обилни дъждове пътищата може да са с коловози и техническата трудност се повишава до средно ниво.
Физическо натоварване: средно, КФН=6
Продължителност: 2-3 часа (с бързо темпо) / 4-6 часа (с почивки и по-бавно темпо)
Вода: 2-3 л
Храна: За половин или цял ден, в зависимост от темпото.
Терен:
– асфалт – 10.6 км
– черни пътища – 24.2 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack0028_Lakatishka_Rila.zip

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

Всъщност Лакатишка Рила и целият район около Говедарци заслужава повече внимание и скоро ще ви занимаем с него отново – с обединяваща статия за всички пътеки и пътища, които открихме там през последните 2 години. Настоящият маршрут обаче така или иначе е най-доброто, което Лакатишка Рила предлага за масовия планински колоездач, затова си струва да го има и като отделна следа с начало, край и описание на разклоните. По принцип навигацията не би била трудна – ако следите добре километрите и описанието, вероятно ще се справите дори без GPS уред. Обаче съм длъжен да се застраховам, като предупредя, че в тази планина има доста дърварски и други черни пътища, които тази година може да изглеждат напълно занемарени, а следващата да са ясни и прясно „изорани“. Така че най-сигурно е да имате GPS и да следвате маршрута по него.

Лакатишка Рила е малка планина, много красива, тиха и спокойна, сравнително ниска и предимно открита. Не че няма страхотни иглолистни гори, които създават усещане сякаш се намирате в самата Рила, но повечето пътища следват открити била и долини. Пътеки почти няма – поне засега не сме открили такива. Мрежата от черни пътища обаче си я бива! По билото на планината често е ветровито и напечено от слънцето. В летните дни може да стане доста горещо – ако решите да пробвате маршрута през юли или август, задължително тръгнете рано сутринта. Идеалните месеци обаче са май-юни и септември-октомври – тогава е и най-красиво.

Като цяло маршрутът е подходящ за всеки, дори и за прохождащи в спорта, стига да имат средна физическа подготовка. Като терен по принцип не е труден, тъй като включва само асфалт и черни пътища, които в повечето случаи са гладки и в добро състояние. След обилни дъждове обаче на много места има и коловози, често дълбоки, така че рискът и трудността в тези случаи се увеличават. Все пак мисля, че всеки любител на планинското колоездене ще остане доволен от това каране – както казах, най-хубавото в него са гледките към издигащата се съвсем наблизо Рила.

Изкачването до билото е много плавно – покрай р. Лакатица има асфалтиран път (макар и разбит), който навлиза дълбоко в планината и е почти равен. От него се отклонявате по черен път с приятен наклон и достигате билото в точка, намираща се над селата Сапарево и Клисура. По билото вече има и по-стръмни изкачвания, но като цяло наклонът остава приятен. Преди да достигнете вр. Зекирица минавате и покрай една скала, наречена Обесения камък – струва си да спрете и да я посетите.

При вр. Зекирица (1734 м) трябва да внимавате много, за да не хванете грешен път. Оттам условно започва спускането, като се следва билото, разположено северно от р. Черни Искър. Казвам условно, защото има още няколко кратки, но стръмни изкачвания по пътя към Говедарци.

Като споменах началната точка, тя не е в центъра на Говедарци, а при моста над р. Лакатица, където започва и споменатият асфалтов път в долината ѝ. Около моста има равни места, където можете да паркирате. Другият вариант е да се качите с колата до центъра на Говедарци и оттам да се спуснете към моста над Лакатица. Самият мост можете най-лесно да намерите с питане. Ако не, ето и кратко упътване: малко след табелата за влизане в Говедарци пътят се раздвоява – наляво и нагоре е към площада, а направо е към курортния комплекс Мальовица. Продължавате направо и след малко ще видите вдясно стар манастир. Горе-долу тук пътят прави S-образен завой и има голямо уширение, приличащо на площад (отляво идва улица откъм площада). Продължавате по главния път, но в първата отбивка след S-образния завой на площада трябва да завиете надясно между къщите и ще видите моста над р. Лакатица.


Описание на маршрута:

01 (0.0 км) – Тръгнете по асфалтовия път в долината на р. Лакатица, срещу течението на реката.

02 (8.5 км) – Асфалтовият път завива рязко наляво, променяйки посоката си на юг. Вие продължете направо (запад) по хубав криволичещ черен път към билото.

03 (9.9 км) – Направо и нагоре по основния черен път.

04 (12.4 км) – Направо и нагоре по основния черен път към билото.

05 (8.6 км) – Отново разклон, следвайте основния черен път вляво.

05 (13.1 км) – Разклон, следвайте пътя наляво.

06 (13.4 км) – Излизате на билото. Тук трябва да внимавате. Основният път е песъчлив и надясно отива към с. Клисура, а наляво към с. Сапарево. Вие трябва да продължите по затревен път вляво, следващ самото било и изкачващ се в южна посока към най-високите части на планината. За да тръгнете по него, обикновено трябва да минете и през една голяма локва. Има и чешма в тази точка на билото.

07 (14.6 км) – Пътят се разтроява, карайте по най-десния (основния).

08 (15.1 км) – Отново разклон и отново трябва да следвате основния път надясно по билото.

09 (16.6 км) – Излизате на обширно място, където можете да видите и следи от разрушена кошара. Продължете наляво (юг) по основния билен път.

10 (17.4 км) – Карайте направо и стръмно нагоре по откритата част на билото. Има и подсичащ път вляво, но не е проходим.

11 (17.7 км) – Достигайки междинен затревен връх, пътят се разделя. Продължете направо и след кратко спускане вдясно се намира Обесеният камък.

12 (18.2 км) – Излизате на подсичащия черен път, който идва отляво. Продължете направо. Пътят влиза в гора и следва билото с променлив наклон.

13 (19.0 км) – Вдясно и надолу се отклонява голям черен път, водещ към х. „Пионерска“. Вие продължете направо и нагоре по билния черен път.

14 (19.8 км) – Вляво се отклоняват два черни пътя, вие продължете надясно и нагоре по основния билен черен път, има и червена туристическа маркировка.

15 (21.3 км) – Т-образно кръстовище. Надясно и надолу има път към Паничище и хижа „Вада“. Вие продължете наляво и нагоре към вр. Зекирица, който е съвсем близо.

16 (21.4 км) – След 100 м пътят се раздвоява – изкачете се по десния път към откритата част на вр. Зекирица.

17 (21.8 км) – Достигате най-високата част на маршрута. Самият вр. Зекирица е вляво и е покрит с гора. На това място билният път се разделя, макар че след това отново се събира. Карайте направо по лявата, по-пряка част. Вдясно се отклонява и едва забележим път в тревата към хижа „Вада“.

18 (23.6 км) – Продължете по основния билен път направо. Наляво се отклонява друг черен път.

19 (24.9 км) – Достигате широка поляна, където често има складирани трупи от съседните сечища. Продължете направо и после по основния път надясно и нагоре. Вляво се отклоняват два дърварски черни пътя.

20 (27.2 км) – Направо по основния черен път, който тук пак се изкачва.

21 (28.5 км) – Пътят се раздвоява, следвайте десния.

22 (29.3 км) – Пътят отново се раздвоява и отново трябва да следвате десния.

23 (29.8 км) – Вдясно се отклонява стръмен черен път по една поляна – може и по него, но маршрутът следва основния път наляво. Той пък става изровен и препречен от 1-2 паднали дървета, но участъкът е кратък.

24 (29.9 км) – Т-образно кръстовище – продължете по основния черен път надясно и надолу. Спускате се по обширни поляни до една седловина.

25 (31.1 км) – Достигате седловина, тук често има стада от крави или овце. Има черен път наляво, има и 1-2 много стръмни черни пътя по билото направо. Маршрутът продължава по основния черен път вдясно и надолу към долината на р. Черни Искър.

26 (32.5 км) – Достигате нов хотелски комплекс в долината на р. Черни Искър. Тук има мост над реката – преминете по него и продължете по черен път към шосето Говедарци – Мальовица. Достигайки шосето, продължете по него наляво към с. Говедарци и ще достигнете началната точка при 34.8 км.


Ето и няколко снимки от карането по маршрута, направени от Любомир Ботушаров, Арсени Ботушаров и Уоутър Клепе:

{gallery}trails_GPStrack/gpstrack0028_pics{/gallery}

One Response to “Лакатишка Рила”

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>