Специализирано

Как Maxxis мерят широчината на гумите си

News image

Наскоро ни попадна информация как Maxxis мерят широчината на гумите си и тъй като това едва ли е валидно само за тях, решихме да я споделим в тази кратка статия.

Интересно | Любомир Ботушаров | Вторник, 1 Август 2017

Още...

Електрическите планински велосипеди | Основна информация

News image

Може би ги харесвате и се изкушавате да подкарате един такъв. Може би ги презирате и смятате, че са за някакви слаботелесни колоездачи. Може би наблюдавате бурното им развитие със смесица от интерес и безразличие, приемайки ги за поредната мода, която може да отшуми, а може и да се задържи. Каквото и да е отношението ви към електрическите маунтин байкове (за краткост ще използваме и съкращението „е-МТБ”), те вече са тук и набират все повече сила. Много по-лесно ни е да се сетим за производител, който има такъв велосипед в каталога си, отколкото за такъв, който няма. И макар че в България те навлизат по-бавно, което се дължи главно на финансови причини (цената им), няма как бумът на "електричките" да подмине и нашата страна. Затова решихме, че е добре да ви запознаем с най-важните неща, които характеризират съвременните е-байкове за каране в планината....

На фокус | ekolelo.bg, Любомир Ботушаров | Сряда, 14 Юни 2017

Още...

История за размерите на колелата на планинските велосипеди

News image

Темата за размерите на колелата на планинския велосипед без съмнение е една от най-модерните, интересните и спорните в последните няколко години. 26, 27.5 (650В), 29 (700c), 27.5+, 29+, фетбайк... не е като да няма за какво да се говори.Всички знаем хронологията: първо беше 26 цола - размер, който се задържа десетилетия; после се появи 29 - базиран на стандарта 700c (какъвто е диаметърът на колелата при много шосейни и градски велосипеди), само че с широки планински гуми; след това дойде ред на междинния 27.5 (650В), който постепенно измести и елиминира 26; фетбайковете дълги години бяха ексцентрична и тясно специализирана ниша, но в един момент рязко добиха популярност; дали покрай тях или по друга линия, но в момента тенденцията е и при 27.5/29 да се предлагат гуми с все по-голям балон (т.нар. Plus размери), стигащи до 2.8-3.0 инча широчина. За някои всичко това е просто опит на индустрията да изкарва повече пари, да превръща всяко предишно поколение велосипеди в старомодни и непотребни вещи, за да вървят продажбите на новите, лъскави байкове. Други свързват подобно развитие с желанието за създаване на все по-добри велосипеди, с еволюцията на маунтин байка. Трудно е да се каже кое е вярно, защото истината може би е ...

Интересно | Любомир Ботушаров | Събота, 6 May 2017

Още...

„Хигиената“

News image

Или когато Drag Zone беше още само „Несторов“

Интересно | Камен Котев | Сряда, 29 Март 2017

Още...

Shimano: Няма само една истина!

News image

Макар заглавието да е като на някаква проповед, най-новият микросайт на Shimano, съдържащ т.нар. съветник за скоростната система, може да е полезен (и интересен) на всеки планински колоездач.

Съвети | Любомир Ботушаров | Неделя, 26 Февруари 2017

Още...

Седрик Грасия | Как да опаковаме байка си за полет със самолет

News image

Едва ли са много хората, които са пътували толкова по света, колкото Седрик Грасия. МТБ звездата от Андора ходи не само по състезания, но търси и всякакви други приключения, които са го отвеждали до най-далечните кътчета на света. Ден преди да отлети към Южна Америка за участието си в Andes Pacifico, Седрик споделя със зрителите на неговия видео-блог няколко съвета за опаковането на велосипеда за предстоящия полет....

Съвети | Любомир Ботушаров | Четвъртък, 9 Февруари 2017

Още...

Как се правят велосипедите Pulse

News image

Ако застанете пред сградата, в която се правят велосипедите Pulse, едва ли ще заподозрете, че в нея се извършва такава дейност. Разположена сред жилищни блокове в кв. Младост 2, тя може дори да бъде сбъркана с такава постройка, макар че функционално е предназначена за бизнес. Вътре обаче помещенията са достатъчно просторни, за да може младият български производител да се разположи на два от етажите. Не за пръв път насочваме вниманието ви към производството на велосипеди в България, така че може би сте запознати с повечето от процесите, които се случват в една такава фабрика. Не бих казал, че има някакви принципни различия, но не очаквайте да видите същия мащаб и размер, както при големите заводи с капацитет над 100 000 броя годишно. При Pulse възможностите са значително по-скромни - може би около 10 000 велосипеда, но компанията е фокусирана върху средния и висок ценови клас, което води и до някои специфики. Най-съществената особеност на производствения процес при Pulse е това, че байковете се сглобяват на единични стендове, а не на поточна линия. По този начин един механик е отговорен изцяло за всеки велосипед, който излиза от неговото работно място. {{banner970x300}}Друг важен елемент по пътя към качеството е това, че в ...

Интересно | Любомир Ботушаров | Четвъртък, 12 Януари 2017

Още...

Няколко съвета за каране в студено време

News image

Първият сняг мина и замина, но карането продължава и студеният месец декември ми напомни няколко неща, които са важни при каране в мразовито време. Тези съвети са свързани най-вече със зимните месеци, но не са ограничени само до тях - в крайна сметка във високата планина например ниските температури могат да ви придружават дори и през лятото, а още повече в преходните сезони. Важно е също да наблегна на това, че статията в никакъв случай не претендира за изчерпателност - тъкмо обратното, това наистина са просто няколко напътствия, които от само себе си се натрапиха в съзнанието ми с падането на температурите около нулата. И, разбира се, за много от читателите ни те няма да са нови и вероятно ще има хора, които ще искат дори да добавят още съвети, така че не се колебайте да използвате за това темата във форума: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=186773. ...

Съвети | Любомир Ботушаров | Понеделник, 19 Декември 2016

Още...

Задната спирачка в задния триъгълник - предимства и недостатъци

News image

Ако следите тенденциите при маунтин байковете в последните няколко години, сигурно сте забелязали, че все по-често ушите/стойките за задната спирачка са разположени вътре в задния триъгълник, т.е. върху долната тръба от триъгълника (chainstay), между нея и горната тръба (seatstay), ето така:...

На фокус | Любомир Ботушаров | Четвъртък, 3 Ноември 2016

Още...

Как да монтираме задвижване Sram Eagle (видео, на англ. език)

News image

През пролетта на 2016 г. Sram представиха скоростна система с 1х12 предавки под формата на две серии компоненти - XX1 Eagle и X01 Eagle. И макар да е ясно, че за момента хората в България, които ще могат да пробват/купят тази най-нова технология са малко, нищо не пречи да проявим любознателност и да се възползваме от видеото, подготвено от производителя, което показва стъпка по стъпка процеса на монтиране и настройка на този тип задвижване. Пък и много от нещата, показани в клипа, са приложими и при други скоростни системи, особено такива с един венец отпред. За пълно разбиране на обясненията ще ви трябва английски език....

Сервизиране | Любомир Ботушаров, SRAM | Четвъртък, 20 Октомври 2016

Още...

Повече в: Сервизиране, Съвети, Интересно, На фокус

Няколко думи за планинското колоездене
Написано от Любомир Ботушаров    Понеделник, 01 Януари 2001 23:43    Печат

Планинското колоездене е един сравнително нов спорт за България, който печели все повече почитатели. На запад обаче и най-вече в САЩ то се практикува от години. Именно Америка е родината на този спорт - през 70-те години на ХХ век в Калифорния се появяват "ненормални" ентусиасти, които преправят колелата си, като им слагат дебели гуми и други "подобрения", за да могат да се спускат с тях по склоновете на планините. Това е началото. Оттогава планинското колоездене започва да се развива с бързи темпове, като движеща сила са именно тези първи ентусиасти. Днес те са собственици на известни компании за байкове. Наред с тях в развитието на спорта се включват и големите производители на велосипеди. Днес в света има огромен брой компании, които са свързани с този спорт. (Можете да прочетете повече за историята на планинското колоездене ТУК).

Към днешна дата този спорт е един от най-популярните, особено в Северна Америка и Европа. Това се дължи на много причини. Преди всичко планинското колоездене е много здравословно, а също и доста интересно. Освен това за "лудите глави" то предлага огромни дози адреналин. Този спорт се харесва на много групи от хора поради неговото разнообразие - в него са обособени няколко различни дисциплини, някои от тях със собствени разновидности, което означава, че всеки може да избере такъв начин на каране, който му подхожда най-много. Заслуга за популярността му има и самият планински велосипед и неговите възможности. Макар че маунтин байкът е създаден за планините и там се чувства в "свои води", той е не по-малко удобен за градско каране, особено при качеството на българските улици, а няма пречка да се използва и като туристическо колело за преходи по асфалт (Владимир Сорокин и други пътешественици са пример в това отношение). Всичко това прави планинското колоездене един универсален спорт и допринася за неговото развитие и популярност.

В следващите редове ще ви запозная с основните начини на каране, повечето от които се припокриват и с някоя спортна дисциплина, но това не е задължително. След това ще видим какви са и основните видове планински велосипеди, компоненти и екипировка от гл.т. на тяхното предназначение. Още сега ще наблегна на факта, че няма пълно съответствие между начин на каране и тип велосипед/екипировка. Това е така, защото един велосипед може да е подходящ в някаква степен за различни видове каране, без да е строго специализиран. Подобно уточнение за мен е много важно, защото под влияние на маркетинга и усещането за нещо "модерно", "различно" и "готино", хората често са склонни да смесват понятията, което пък понякога води до някои трудности в общуването. Разбира се, нямам за цел да налагам мнението си на никого, но доколкото понятията, изредени по-долу, се използват във всички статии с посочения смисъл, ще е най-малкото полезно да знаете какво влагам във всяко от тях.


Основни видове каране (дисциплини, стилове) в планинското колоездене: 

Спускане (downhill) - DH
Това е един от най-екстремните начини за каране. Съкратено се отбелязва с латинските букви "DH". Представлява спускане по определено трасе, като целта е то да бъде преминато възможно най-бързо. По принцип спускането се практикува на специално подготвени за целта трасета, в чужбина всеки по-сериозен планински курорт има (поне едно) такова трасе. В България те все още са рядкост (такова има например в Сопот), но някои често използвани пътеки тук-там са добили неофициален "статут" на DH трасета, защото реално се ползват точно за това. Най-често качването става с лифт, но където няма такъв, се прилагат и други начини за транспортиране. Спускането е и състезателна дисциплина, при това с доста ясен профил - едно трасе, един състезател по него и часовник, който отмерва времето му. Най-бързият печели състезанието. За практикуването на тази дисциплина се изисква специална защитна екипировка, която включва шлем (каска с подбрадник, като мотоциклетните, само че доста по-лека), наколенки и кори за пищялите, налакътници, нараменници, предпазители (протектори) за гръбнака и ребрата и ръкавици с цели пръсти. Продават се и специални защитни костюми в една или две части, които обединяват гореспоменатите предпазители в едно цяло (с изключение на шлема и ръкавиците), като включват и допълнителна защита (за корема, слабините, бедрата, глезените и др.). За спускане е препоръчително да имате и специален байк (вж. по-долу).

Крос-кънтри (cross-country) - XC
Вид каране в планинското колоездене, който се характеризира с това, че колоездачът преодолява разнообразни терени с наклони и в двете посоки (нагоре и надолу), като се стреми да кара байка си на повечето места (при по-стръмни наклони може да се наложи и да го бута). Често е свързано с преодоляването на по-големи разстояния и разлики във височините. Практикува се в най-различни варианти, включително и като състезателна дисциплина. Велосипедите, подходящи за този вид каране, са най-различни  - от ХС твърдаци до АМ/ендуро байкове - в зависимост от варианта, който практикувате, но във всички случаи теглото и ефективността при педалиране са от голямо значение. Екипировката варира в зависимост от терена и условията, но като цяло включва леки и проветриви дрехи, каска, ръкавици и очила. При спускане по технични пътеки много хора предпочитат да добавят и наколенки, а понякога и налакътници.

Това е най-масовата дисциплина по няколко причини.
Първо, тя може да се практикува сравнително евтино. За крос-кънтри може да се използва и твърдо колело, макар че за предпочитане е да имате поне амортисьорна вилка. Не се изисква и кой знае каква защитна екипировка - единственото задължително нещо е каската. Разбира се, и за крос-кънтрито има скъпи и супер-леки байкове с предно или двойно окачване, както и много високотехнологични дрешки и други благинки, стига човек да е готов да плати цената. Като се замисля, крос-кънтрито може да бъде както най-достъпната, така и най-скъпата дисциплина - всичко зависи от вас.
Второ, при нея не се изисква много смелост и техничност - ако искате, карате бързо, ако не - карате по-бавно. Физическата подготовка трябва да е на ниво, но това ниво отново зависи от вас - ако обичате стръмните склонове, атакувайте ги, ако не - има достатъчно маршрути, които са по-равни и по-леки.
Трето, можете да карате крос-кънтри със семейството си или с група приятели. При спускането също може да отидете заедно, но няма начин да карате един до друг и да си приказвате - там общуването става на старта и на финала.
Четвърто, при крос-кънтрито карачът може да разглежда природата наоколо и различните забележителности на района, т.е. то е не само спорт, но и туризъм.
Вероятно могат да се намерят и други причини за популярността на този стил, но и тези са достатъчни. Искам само да подчертая, че те не са някакви предимства спрямо другите дисциплини, а просто са тези предпоставки, които правят крос-кънтрито най-разпространеният начин на каране.

Дуал слалом (паралелен слалом) / Дуал / 4-Крос (Four-Cross) (4Х)
Това е една от по-новите дисциплини, която е и много зрелищна. При нея двама (при дуал) или четирима (4-Крос) състезатели се спускат един до друг по специално трасе със скокове, завои, виражи и врати за слалом, като целта е да стигнеш пръв до финала. Тук адреналинът също е много висок. Бързите скорости, високите скокове, острите завои и опасността двамата състезатели да се сблъскат правят тази дисциплина една от най-интересните, но може би и най-опасната. Затова екипировката тук е като при спускането. Байковете отново са специални, като са съобразени с особеностите на тази дисциплина. Дуал и 4-Крос са състезателни дисциплини и рядко се практикуват извън състезателните трасета. Има и варианти с повече от четирима състезатели, които се наричат Маунтинкрос.

Фрийрайд (freeride) - FR
В буквален превод значи "свободно каране" и това е една от причините да бъде най-трудния за дефиниране стил, който през годините непрекъснато се променяше и продължава да го прави. Не се наемам да дам определение по подобие на тези за останалите видове каране, защото то би било изначално неточно. Затова ще изброя някои от нещата, които хората наричат фрийрайд. Общото между тях е, че при фрийрайда посоката на каране е надолу, адреналинът е висок, опасностите са много, велосипедите са способни да се справят с трудни терени, а защитната екипировка, както и при спускането, е доста сериозна и важна.
- Спускане по скали, улеи, върхове, сипеи и други природни образувания, при което се кара без пътека и път и се избира свободно подходяща линия на движение. Този тип каране е свързано с преодоляване на падове, стръмни склонове и и различни други препятствия, част от които може да са предварително дооформени от фрийрайдърите, но като цяло теренът е изцяло естествен. Изкачването до началната точка обикновено става с бутане и носене на велосипеда.
- Преодоляване на едно или няколко трудни препятствия от типа на падове, скокове, дървени рампи и др. Могат да са както естествени, така и изкуствени.
- Спускане по пътеки и черни пътища, при което не се кара за време, а само за удоволствие и по трасета, които не са предназначени изрично за спускане.
- Каране по специални трасета за фрийрайд, които се различават от тези за спускане по това, че не са проектирани с идеята да се кара за време, а с цел да се преодоляват повече на брой и различни по трудност препятствия. Специфичен вид са и трасетата от типа North Shore, включващи различни дървени конструкции и предлагащи доста екстремно каране. Друга разновидност са трасетата за slopestyle, които изобилстват с различни скокове и падове, предназначени за изпълнението на разнообразни трикове по време на спускането.
- Екстремно каране в градска среда, включващо скокове, падове, спускания и други такива изпълнения, като за терен се ползват стълбища, подлези, мостове, покриви и други елементи от градската среда. Велосипедите и екипиравката са като за фрийрайд, разликата е в това, че не се използва естествен терен. Някои наричат този тип каране urban (от англ. "градски"), но не бива да се бърка с т.нар. street, който също се практикува в градска среда, но по коренно различен начин. 

Съществува и понятието екстремен фрийрайд, което не означава различен вид каране, а просто практикуване на фрийрайда на най-високо ниво, в много случаи от професионалисти. Така например, ако за обикновен карач пад с височина 2-3 метра е сериозно предизвикателство, има хора, които скачат по 7-8 метра или повече, и дори изпълняват трикове по време на скока.

Фрийрайдът съществува и като състезателна дисциплина, но там проявите са с доста по-различен формат, тъй като целта в повечето случаи не е преминаване за време, а демонстриране на смелост, умения, чистота на карането и др.

Особено популярни напоследък са състезанията по slopestyle, които започват да се оформят едва ли не като отделен вид каране и дисциплина. Не се наемам да направя точен превод, защото би трябвало да означава нещо като „стил по склона”. С други думи, това е състезание за показване на стил (така, както го разбират част от професионалните фрийрайдъри) при спускането надолу по склона. Основната идея е да се премине трасе с определен брой препятствия, като всяко от тях позволява различни начини на преодоляване и демонстрация на трикове. Включени са най-разнообразни елементи – дървени рампи високо над земята, скокове от типа Dirt Jump, при това с огромни размери, падове, виражи, т.нар.wallrides, и др. Оценяването на всеки състезател се извършва от жури, в което обикновено има отделни съдии за триковете, за плавното преминаване (без спирания, падания и др., които носят наказателни точки), за преминаване на препятствията, за цялостен стил и т.н. Всеки от тях присъжда определен брой точки, сумата от които формира крайния резултат. Често състезанието включва два манша, като се взима по-високият резултат или се сумират точките от двата рунда.

От всичко казано дотук би трябвало да сте се убедили, че фрийрайдът е най-широк и размит като понятие. Едва ли ще се учудите като ви кажа, че само преди няколко години той включваше още повече неща, които постепенно се развиха в самостоятелни видове каране. Става дума например за Dirt Jump, street и др. 

Dirt Jump - DJ
Специфичен вид каране, при който се преодоляват скокове с две гърбици, изградени от пръст (оттам идва името на дисциплината) или от изкуствени материали и оформени така, че карачът да се издигне високо във въздуха, за да може да изпълнява там различни трикове. Идеята е взета от BMX карането, където подобен стил съществува от години. Едно от основните предимства на Dirt-скоковете е това, че могат да бъдат изградени и в рамките на населените места (в паркове, частни дворове, спортни зали и т.н., поради което са лесно достъпни. Карането по тях изисква специфични умения, както и по-особени велосипеди. 

Траял (trials)
В превод значи "опит" - това е една от най-техничните дисциплини, която изисква наистина специални умения. Състои се в преодоляването на разнообразни препятствия (дънери, малки скали, палети, елементи от градската среда и други подобни), като се балансира с колелото, защото целта е да се преминат препятствията, без карачът да се подпре с крак на земята, камо ли да стъпи на нея и с двата. По принцип този начин на каране е труден за описание, но ако го видите някъде, веднага ще го познаете - колоездачът тръгва от земята и, стоейки на педали и подскачайки, започва да се катери по неща, по които дори пешеходец трудно би успял да го направи. Въпреки че е интересна за гледане, това е по-слабо разпространена дисциплина, тъй като е много трудна и са нужни години, за да се постигне високо ниво. И за нея има специални байкове и компоненти. Едно от големите й предимства е, че се практикува в населените места или близо до тях. 

Street (от англ. "улица" и "уличен")
Още един специфичен вид каране в града, свързан с изпълнението на различни трикове, като се използват както елементи на градската среда (парапети, бордюри, стени, стъпала, рампи и др.), така и специални съоръжения (рампи с различна форма, бетонови "басейни" и площадки, използвани също от скейтбордисти, BMX колоездачи и др. Предимство е, че се практикува в населени места, но и тя не е масово разпространена заради това, че трябва да се усвоят специфични умения и техники на каране. 

Това са накратко начините на каране в планинското колоездене. Държа да отбележа, че това не са някакви задължителни рамки или граници. Няма никаква пречка човек да практикува два, три или всичките стилове, стига да му харесва, при това понякога е възможно да го прави с един и същ байк. Вярно е, че има хора, които карат само крос-кънтри, или само спускане и т.н., но болшинството от планинските колоездачи практикуват повече от един стил. Както видяхте, някои от тях дори не се практикуват в планината, поради които много хора отричат принадлежността им към планинското колоездене.

Има и едно нещо, което е общо за всички дисциплини, и то е, че носенето на каска е абсолютно задължително!!! Знам, че ще се повторя, но отново призовавам всеки, който кара байк, дори да го прави в града, да носи каска. Тя реално може да спаси живота ви, особено ако карате малко по-бързичко. Това не са празни приказки - аз лично съм падал със скорост 40 км/ч на главата си и само каската, която се сцепи доста прилично, ме спаси от тежко мозъчно сътресение, а може би и от нещо по-лошо. Такива примери могат да бъдат дадени много (можете да прочетете десетки описани ситуации във форума), но едва ли има смисъл. Помислете и решете в какво е по-добре да вложите 50 лв. (толкова струва една прилична каска) - в някоя част от колелото, или в своята безопасност и добро здраве?

Реклама


Основни видове планински велосипеди, компоненти и екипировка: 

Могат да се направят много и различни класификации на видовете планински велосипеди и през годините определено не липсват промени в терминологията и разбиранията за тях. Често всеки човек влага собствено разбиране в отделните думички и съкращения, така че в следващите редове ще откриете просто моето мнение, което отразява и терминологията, използвана в статиите на МТБ-БГ. 

Крос-кънтри (XC) велосипед
Велосипед, предназначен за каране и в двете посоки (нагоре и надолу), при който основните цели са постигане на по-ниско тегло и по-висока ефективност при педалиране. Може да бъде с предно окачване, с двойно окачване или без окачване (по-рядко). Характеризира се с леки компоненти, ход на окачването 80 - 130 мм, бързи гуми и геометрия на рамката, която подпомага колоездача при педалиране и изкачване. Предназначен е предимно за по-леки терени и по-ниски скорости при спусканията, макар че в ръцете на опитен карач може да бъде каран  бързо и да се справи с доста технични пътеки. Цената на такива велосипеди е пряко свързана с вида рамка, качеството и теглото на съставните му части, като може да започне от няколкостотин лева (за твърдак) и да достигне до над 10 000 лв. за най-високия клас байкове. 

DH велосипед (велосипед за спусканe)
Велосипед, предназначен за спускане. По принцип е с двойно окачване с голям ход (180-200 мм отпред и то 250 мм отзад) и геометрия, която поставя колоездача в удобна позиция за каране надолу. Компонентите са здрави, което увеличава теглото, но като се има предвид, че при спускането се гони и време, професионалните състезатели се стремят да олекотят колелото си колкото се може повече, без да жертват здравината и надеждността. Велосипедите за спускане са оборудвани с двукоронни вилки, по-широки гуми (2.3 - 2.7), здрави колела, по-големи ротори на дисковите спирачки (200 - 220 мм), по-широки кормила с по-къси лапи и т.н. Характерна особеност е и наличието на един венец отпред, комбиниран с устройство за обтягане на веригата. Един истински велосипед за спускане няма как да е евтин - началната му цена би била поне 3000 лв., а максималната надхвърля 10 000 лв.

Фрийрайд велосипед
И тези велосипеди са предназначени за спускане и много се доближават до DH байковете, а при някои производители дори напълно се припокриват като рамки. За ясно изразени разлики е трудно да се говори, но ето няколко насоки, в които се срещат такива - те са свързани и с многообразието от начини за каране в рамките на самия стил фрийрайд (вж. по-нагоре):
- Някои фрийрайд велосипеди са по-леки и с по-малко ход (160-200 мм отпред и отзад) в сравнение с тези за спускане. Има го обаче и обратното - FR байкове, които са тежки, с огромен ход и максимално здрави.
- При някои фрийрад велосипеди геометрията може да е малко по-различна, отколкото при байковете за спускане. Например средното движение да е малко по-високо, челният ъгъл малко по-голям, кормилото малко по-високо. Но това не променя факта, че тя е оптимизирана за каране надолу.
- При фрийрайд велосипедите еднокоронните дългоходови вилки се срещат доста по-често от двукоронните.
- Има фрийрайд велосипеди, които са оборудвани с два венеца и предпазна плоча отпред, за да позволяват придвижване на собствен ход поне на къси разстояния. В повечето случаи обаче венецът е само един.
- Има и твърдаци с подходяща геометрия и дългоходови вилки, които са предназначени за спускане и фрийрайд.
- Има и специални байкове за дисциплината slopestyle.

All Mountain (АМ) / ендуро велосипеди
В наши дни това са едни от най-разпространените и предпочитани велосипеди за обикновено, любителско каране, което не включва участия в състезания. Някои ги наричат "истинските модерни маунтин байкове". Можете да ги срещнете и с други наименования - "trailbike", "all-round bike", "all condition bike" и др. Важно е отсега да направя уточнението, че в някои класификации тази група е разделена на две: all mountain (по-леки и с ход на окачването 130 - 150 мм) и ендуро (по-здрави и по-тежки, с ход на окачването 150 - 170 мм). Аз предпочитам да ги поставя в една категория, защото идеята и в двата случая е една и съща, а границата е доста тънка. А каква е идеята?

Това са велосипеди, които са направени с цел да позволяват най-разнообразно каране. С такъв велосипед можете както да изкачвате сериозни баири на собствен ход, така и да карате надолу по тежки, технични терени и трасета, да скачате от малки и средни по размер скокове и падове, и т.н. Дори и за хората, които карат по-кротко и спокойно, АМ велосипедите осигуряват повече комфорт при спусканията, а в известна степен и при изкачванията (комфорт да не се бърка с ефективност!). Ако трябва да обобщя, АМ/ендуро велосипедите могат да бъдат определени като универсални маунтин байкове, с които човек може да кара по няколко различни начина (ХС, DH, FR, дори и дуал/4Х). Тези колела не са тясно специализирани, поради което с тях няма да имате шанс в състезанията, нито пък ще ви вършат работа, ако карате само по един от изброените по-горе начини. Но ако търсите разнообразието от терени и стилове в карането и не можете да си позволите няколко различни, специализирани байка, тогава велосипед от категорията AM/ендуро може да ви хареса. 

При байковете от този тип едновременно теглото, ефективността при педалиране и здравината са от голямо значение. Разбира се, крайният резултат представлява компромис, но достатъчно добър, за да даде свобода и удоволствие при карането. Ходът на окачването варира от 130 до 170 мм, като вилките и задните амортисьори използват предимно въздушни пружини и имат множество настройки. При вилките възможността за промяна на хода е много полезна и широко използвана функция. Геометрията на рамката е такава, че хем да не "спъва" излишно колоездача при катерене, хем да повишава комфорта и сигурността при спускане. Компонентите не са най-леките, нито пък най-здравите, а попадат някъде в "златната среда". В повечето случаи велосипедите са с двойно окачване, но не липсват и чудесни твърдаци, които позволяват цената да е по-ниска. Като стана дума за нея, трудно е да се сглоби истински АМ/ендуро велосипед на цена под 1500 лв., тъй като ограничаването до по-нисък клас компоненти убива възможностите за смислен компромис в търсените качества и прави упражнението (почти) безсмислено. И тук горната граница в ценообразуването надхвърля 10 000 лв., тъй като някои от най-новите и ефективни технологии намират широко приложение именно при този тип колела. 

За мен е много важно да наблегна на това, че не съществува начин на каране, който са се нарича all mountain (АМ). Тези велосипеди не се припокриват с определена дисциплина или стил. Тъкмо обратното, те са направени с идеята да се карат по различни начини и терени, т.е. да не ограничават колоездача в това отношение. Тъй като позволяват движение на собствен ход нагоре и на по-дълги разстоняия (имат два или три венеца отпред, ефективно окачване и поносимо тегло), АМ байковете най-често се използват за ХС карания и фактът, че с тях спускането по трудни и технични пътеки е по-лесно и приятно, не променя вида каране. За разлика от ХС байковете обаче, с такъв велосипед един умел карач може без проблеми да кара и по трасета за спускане, фрийрад, дуал/4Х, диви планински склонове и къде ли още не. Но това са си отделни карания в отделни дисциплини, а не някакъв нов, всеобхватен стил.

Дуал/4Х велосипеди
Макар че и те се карат само надолу, нямат нищо общо с байковете за спускане и фрийрайд, защото трябва да са леки, повратливи, ефективни при педалиране. Рамките им са леки и компактни, но достатъчно здрави, ходът на окачването е 100 - 140 мм, като комфортът е на по-заден план в полза на ефективността при педалиране. Отпред обикновено са с един венец и обтегач за веригата. 

Dirt Jump велосипеди
Специално предназначени за този тип каране. Обикновено са с твърда рамка и амортисьорна вилка с ход 80-100 мм, но може да са и с твърда вилка. Рамката често е от Cr-Mo стомана, понякога имат само една спирачка, по-малък брой предавки и други специфични компоненти. На фона на изброените дотук видове колела, хубав байк за Dirt Jump не е много скъп, но определено не е и евтин - добре е да отделите поне 1000 лв. като минимум.

Велосипеди за траял
И те са много специфични - дотолкова, че според някои изобщо не са планински велосипеди. Рамката е със специална геометрия, обикновено горната тръба е много ниско и липсва седалка, много от компонентите са по-специални. И тук важи казаното за DJ байковете - не са най-скъпите, но за едно смислено начално ниво е необходима инвестиция от поне 1000 лв.

Велосипеди за Street
За да не повтарям едно и също, ще кажа, че и те са доста специализирани с оглед на приложението си, като най-много се доближават до DJ байковете. Често са оборудвани с твърди вилки, рамките по правило са от Cr-Mo стомана, компонентите са специфични и близки до тези при BMX велосипедите и т.н. 

Всичко казано дотук важи и за отделните компоненти и екипировка. Има продукти, които са специализирани за определен вид каране и велосипеди, има и други, които са по-универсални и вършат работа при повече от един вид байкове (типичен пример са много от компенинтите за спускане/фрийрайд или пък за ХС/АМ приложения).

В крайна сметка горните редове са важни дотолкова, че да можете да определите горе-долу от какво имате нужда и да се ориентирате в термините, съкращенията и означенията на производители, медии, приятели, магазини и т.н. По който и начин да карате, с какъвто и да е велосипед, не забравяйте, че най-важно е удоволствието и удовлетворението от практикуването на любимото занимание, а не поставянето на някакви рамки и определения. Затова просто карайте, останалото ще се нареди. И не забравяйте за каските!

Ще се видим по пътеките! 


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 06 Януари 2017 17:53 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори