Начало Продукти Изпробвано Kross Dust 1.0 - твърдак за тези, които не кротуват по пътеките
Kross Dust 1.0 - твърдак за тези, които не кротуват по пътеките
Написано от Любомир Ботушаров    Четвъртък, 30 Август 2018 06:40    Печат

Kross е един от най-големите производители на велосипеди в Полша и в последните години марката става все по-известна и заради това, че спонсорира две от най-силните състезателки в ХСО дисциплината - Мая Влозчовска и Йоланда Неф. Компанията води началото си от 1990 г., когато Збигнев Сосновски отваря веломагазин, който постепенно се превръща в склад и в малък цех за сглобяване на велосипеди. Големият вътрешен пазар и умелите инвестиции постепенно превръщат фирмата в най-големия велопроизводител в Полша, като още през 2006 г. продукцията им възлиза на около 800 000 бройки. През 2000 г. е построена изцяло нова фабрика с четири отделни цеха - за заваряване на рамки, за боядисване, за производство на капли и наплитане на колела и за сглобяване на велосипеди. Малко след това започва и все по-увереното навлизане на марката в по-високите класове продукти, така че днес тя вече не се свързва само с достъпни като цена велосипеди за масовия потребител, но и с байкове за шампиони, които се състезават с тях по трасетата на Световната купа. От 2018 г. Kross започна и собствено производство на карбонови рамки в Полша. За да се стигне до това положение, компанията инвестира и развива свой собствен R&D отдел, откъдето излизат разработките на велосипеди с техен дизайн, а не с готови рамки от Далечния Изток. Такъв е и моделът Dust, който се предлага в три разновидности, като 1.0 е най-евтината сред тях.


Kross Dust 1.0:

Размер:
М, 43 см
Тегло:
13.25 кг без педали
Цена:
2050 лв.
Продължителност на ползването
3 месеца, 210 км

В България марката Kross се дистрибутира от Велозона и още в началото ще кажа, че цената тук е по-ниска от препоръчителната за Европа, което прави велосипеда силен конкурент на нашия малък, но наситен пазар. Един поглед върху окомплектовката показва, че за малко над 2000 лв. получавате един пълноценен АМ/ендуро твърдак с компоненти от среден клас, които да осигурят безпроблемна експлоатация в планински условия и то при каране, за каквото е предназначен този модел.

Вилката е RockShox Recon RL със 140 мм ход, проходна ос 15х100 мм, заключване и конусовиден стержен. Скоростната система е изцяло Shimano Deore с 2х10 предавки, а спирачките са Sram Level със 180 мм дискове отпред и отзад.

Периферните компоненти са със собствената марка на Kross и смея да твърдя, че изглеждат доста качествени и пипнати като дизайн, а не просто като брандирани евтини части. Кормилото е с диаметър 35 мм, което допринася за още по-мускулест вид на байка.

Колелата са с главини Modus и широки капли WTB STP i29, върху които гумите Schwalbe Nobby Nic 2.35 изглеждат още по-широки. Въпросните гуми бяха единствената разлика между тестовия байк и описанието в сайта на производителя. Тъй като познавам добре и харесвам поведението на актуалния Nobby Nic, тази разлика бе добре дошла за мен. Гумите използват качукова смес Addix Performance, т.е. най-евтината, но въпреки това качествата им са добри и може да разчитате на дълъг живот и предвидимо поведение дори в трудни условия.


Теглото на велосипеда без педали е 13.25 кг - едни ще го оценят като приятно или дори ниско, на други може би ще се стори високо, но за тях искам да припомня, че Dust 1.0 не е ХС велосипед и е направен с идеята да бъде здрав и надежден и да позволява агресивно каране по трудни терени. Така че ако го сравним с повечето АМ/ендуро велосипеди с двойно окачване, ще видим, че обикновено са необходими поне 2-3 хиледарки отгоре, за да се доближите изобщо до подобно тегло. С това искам още тук да обърна внимание на основния замисъл при модела Dust 1.0 - той е да осигури на хората, които искат да карат уверено по пътеките надолу, една достъпна алтернатива под формата на твърдак, който не само е по-евтин, но и по-лек от байковете с двойно окачване.

Но дали изобщо могат да се сравняват твърдак и „мек“ АМ/ендуро велосипед? За мен също бе интересно да проверя!

Реклама

Геометрия

Още първият поглед към силуета на байка разкрива ясно предназначението му. Dust 1.0 e твърдак, но такъв, който не се плаши от спусканията, а ги предпочита! За това говорят малкият челен ъгъл, ниско разположената горна тръба и масивният вид на рамката.


От данните в таблицата се вижда, че моделите Dust изцяло покриват представите за модерна геометрия, и то за такава на АМ/ендуро велосипед. Една лесно видима разлика спрямо байковете с окачване е по-малкият ъгъл на седалковата тръба - не се учудвайте, той си е съвсем нормален и удобен за изкачване, просто при „меките“ велосипеди е по-голям, за да компенсира накланянето назад при сгъване на окачването, каквото тук няма как да се случи.

Предният триъгълник е сравнително дълъг - аз пробвах размер М, който би трябвало да ми е най-точен, и при него горната тръба и хоризонталния обхват (reach) бяха с около 10-15 мм по-дълги от тези, с които съм свикнал на собствения ми велосипед, а и на много от другите тестови байкове. Трябва да призная, че не усетих тази по-голяма дължина веднага. При първото сядане на велосипеда той ми бе напълно удобен и естествен. Такъв бе и при каране, но имаше 2-3 упражнения, които ми подсказаха, че пропорциите са малко издължени. Усетих например, че при завиванията в парка Dust 1.0 се съпротивлява малко повече, т.е. иска малко по-силно и уверено накланяне, за да излезе от правата траектория. Затова пък като започне да завива, завива бързо, даже малко рязко. Другото упражнение, с което в началото имах леки затруднения, е олито (т.нар. bunnyhop) - трябваха ми малко повече опити, за да докарам обичайната за мен височина, тъй като в началото явно не бях свикнал с по-различното разпределение на тежестта.

Не приемайте тези особености като някакви недостатъци - напротив, повечето хора вероятно ще оценят стабилността, която е присъща на този велосипед! В реални условия, при каране по пътеките, геометрията на Dust бе съвсем на мястото си и подпомага значително колоездача, когато се изправи пред труден и/или стръмен участък. В същото време нямах никакви проблеми със завиването и подскачането по пътеките - късата задница помага и на повратливостта, и на игривостта. Ще оставя все пак тези впечатления от каране за след малко, за да може преди това да кажа няколко думи и за рамката.


Рамка

Както вече стана дума, рамката от пръв поглед впечатлява със своя масивен вид. Няма детайл, като се започне от челната тръба и се стигне до тръбите на задния триъгълник, който да не излъчва здравина и коравина. Всички тръби са обработени по най-различни начини (хидроформовани, изтънявани, огъвани и т.н.), за да гарантират, че макар и твърда, рамката ще понесе с лекота сериозно каране по сериозни терени.

По-лесно ми е да оставя снимките да говорят - вижда се ясно и масивната конусовидна челна тръба с характерно изтъняване в средата, и слепените зад нея горна и долна тръби, чиито сложни форми преливат от едно сечение в предната част към друго в задната, и солидната подсилка между горната и седалковата тръби, и яките тръби на задния триъгълник, чиято коравина се подсилва от проходната ос 142х12 мм, и солидните заварки. Свидетелство за качеството на рамката е и стикерът за 5-годишната гаранция, залепен върху седалковата тръба.


Важен детайл е правата седалкова тръба, което позволява ползване на дълъг кол за седалката. При липсата на регулируем кол (разбира се, по-хубаво би било с такъв, но няма как да се очаква в този ценови клас) това е важно, защото горната тръба е сравнително ниско разположена, т.е. за някои хора вероятно ще е нужен кол с дължина 400 мм, който да може да се понижава и вдига в достатъчно големи граници - при рамката на Dust няма проблеми в това отношение.

Рамката е с вътрешен и външен път за жилата, като не всички отвори за вътрешно окабеляване бяха използвани. От спецификацията на по-скъпия Dust 3.0, който е с понижаващ кол Reverb Stealth, може да се заключи, че свободните отвори вероятно са именно за такъв кол с вътрешно окабеляване.

Върху долната тръба има чифт отвори за монтиране на поставка за бидон - едва ли за някого е необходимо повече от това, предвид предназначението на велосипеда.


Впечатления при каране

Както стана ясно, Kross Dust съвсем не е тежък велосипед. Даже, сравнен с твърдаци от начален клас (до 1000-1200 лв.) си е кажи речи с 1 кг по-лек. Защо започвам с това ли? Защото сухите данни за теглото съвсем не са всичко. Тъй като имах възможност да редувам Dust 1.0 с още 2-3 велосипеда, всеки от тях доста различен, мога да споделя доста точни впечатления по отношение както на „вървежа“, т.е. търкалянето на колелата, лекотата при педалиране и изкачване и т.н., така и по отношение на спускането по различни терени. Преди да направя тези интересни сравнения обаче, нека опиша накратко поведението на байка, особено при спусканията, които със сигурност са били приоритет при проектирането му.

Макар че не го карах твърде много като километри, имам дори свидетели, че с този байк направих някои от най-интензивните си карания през пролетта на 2018 г. Интензивни най-вече в посока надолу, тъй като при много от тях се случи така, че бях подпомогнат от транспорт за изкачванията, така че за мен и за тестовия Dust оставаха основно дългите и разнообразни спускания.

Благодарение на геометрията си, Dust 1.0 почти не отстъпва на който и да е „мек“ велосипед. Все пак всичко зависи и от терена - ако се изправите пред пътека, която е покрита изцяло с разровен камънак и прорязани в него улеи, или пък с остри и едри камъни, логично е с твърдака да е по-трудно, т.е. контролът не е като при двойно окачване и човек трябва да кара малко по-внимателно и да подбира по-чистите линии. Ако обаче пътеката е не толкова груба, колкото игрива, т.е. препятствията са от такъв тип, че могат да се прескачат, изпомпват или газят на скорост, тогава полският боец в твърда категория никак не отстъпва на „мекиците“ и в някои отношения може дори да бъде по-забавен от тях. Въпреки дължината на предния триъгълник, Dust може да се похвали с къса задница и като цяло по-късо междуосие (в сравнение с full suspension байк от същия тип), което определено помага на някои спънати, технични пътеки със серпентини. Ако се случи да попаднете на пъмпрак, dirt скокове или нещо друго от този сорт, сигурен съм, че с този байк ще ви е доста по-добре, отколкото с някоя типична ендуро/АМ машина. Така че в общи линии твърдакът губи в някои отношения, но печели в други - затова има хора, за които той ще е по-доброто решение (не само по финансови причини). А дори и да го изберете заради цената, можете да разчитате, че на повечето терени ще имате пълноценен байк, с който да се забавлявате доста добре при спусканията.

В техническо отношение не съм имал никакви проблеми с велосипеда. Спирачките, макар че са сравнително нисък клас, имаха солидно усещане и спираха добре. Скоростите имаха нужда от съвсем лека корекция в началото и след това не са напомняли по никакъв начин за себе си. Два венеца отпред? За мен не са проблем, даже може би предпочитам, когато става дума за байк с толкова универсално предназначение. Цялостно новото Deore е отлична скоростна система и гарантира безупречна експлоатация дори в ценовия клас около 2000 лв. Вилката не може да се сравнява по „плюшеност“ с Pike, но работи напълно задоволително и обира добре неравностите. Случи се един път да прещипя задната гума малко неочаквано, въпреки че беше добре напомпана, което ми говори, че стените на този Nobby Nic не са от най-здравите, макар че в този случай се разминаха без скъсване.

И макар че дотук вече сте добили представа що за велосипед е Kross Dust, ето ги обещаните сравнения с няколко други байка, които ми бяха подръка по през същия период. Фокусът не е върху конкретните велосипеди, а по-скоро върху различните типове.
Да започнем с личния ми велосипед (Oryx T-140, типичен АМ байк с двойно окачване) - спрямо него Dust 1.0 има сходно усещане за търкаляне на гумите по асфалт и пресечен терен, но благодарение на по-ниското си тегло и липсата на задно окачване, полският твърдак се справя по-лесно и ефективно с изкачванията. Надолу, ако теренът не е много груб, двата байка са равни като възможности, но при по-ръбати пътеки или при много плаващи камъни задното окачване дава съществено предимство на Oryx-а. Kross-ът обаче ускорява по-добре.
Много е интересно сравнението с Pulse TS+, велосипед с доста универсална геометрия и големи 27.5х2.8 гуми с ХС шарка. На пръв поглед двата байка изглеждат сходни като концепция, но има някои важни разлики. Заради ХС шарката си големите гуми на TS+ се търкалят малко по-леко от тези на Kross-а, при все че с ниското си налягане надолу осигуряват завидно сцепление. И все пак не само гумите, но и геометрията на Dust са по-агресивни и това го прави с една идея по-добър при спусканията, макар че е спорно кой ще успее да направи разликата и кой не. Мога да кажа, че TS+ е по-близко до ХС/АМ велосипед с отлични възможности при спускане, докато Dust е по-скоро АМ/ендуро байк с повишена ефективност при изкачване (заради твърдата рамка). Цялостно обаче двата велосипеда са много близки във възможностите си.
Освен всичко, Dust 1.0 пресече пътя си и с един любителски ХС твърдак от начален клас - Sprint Apolon. Тук съпоставката при изкачване и каране по равно е особено интересна, защото Sprint-ът е по-тежък, но благодарение на ХС гумите си се справяше по-лесно с дългите дистанции, особено ако пътят е по-равен. При каране надолу обаче двата твърдака са коренно различни и възможностите на Dust 1.0 надминават значително тези на Apolon - при достатъчно опит и увереност Kross-ът се кара надолу почти като байк с двойно окачване!


Заключение

Kross Dust 1.0 e за мен олицетворение на понятието универсален твърдак. Не е единственият пример за такъв, но със сигурност е много добър. Като се започне от добре проектираната и изработена рамка, мине се през агресивната геометрия, подпомагаща спусканията, и се стигне до добрата окомплектовка, полският велосипед ми хареса във всяко отношение. Безспорно най-изкушаваща в него е цената, затова бих го препоръчал на първо място на хора, които искат да имат добър АМ/ендуро байк, но не могат да отделят достатъчно голяма сума за такъв с двойно окачване. Dust 1.0 може да съперничи на повечето „мекици“ в поне 50% от случаите. На второ място, има хора, които по една или друга причина предпочитат да карат по техничните пътеки или байкпарковете с твърдак, дори и парите да не са проблем. За тях този байк на Kross също е добър вариант, може би дори в някоя от по-скъпите окомплектовки. Накрая, дори хората, които практикуват велотуризъм (каране предимно по леки, но достатъчно разнообразни терени, без да се напъват за спортни постижения или шеметни спускания), могат да си направят добра услуга с подобен твърдак, тъй като в много случаи той ще е по-комфортен, особено при спусканията - в тази хипотеза обаче бих препоръчал подмяна на задната гума с нещо от типа на Schwalbe Rock Razor, което да се търкаля още по-леко.

+

-

Агресивна геометрия, оптимизирана за спускане, която осигурява голяма стабилност при висока скорост и увереност при стръмни наклони, прагове и т.н.

Качествено изработена рамка с пет години гаранция.

Отлична окомплектовка за тази цена.

Много универсален велосипед, стига да не се интересувате от постигането на максимална средна скорост.


За контакти:
http://www.velozona-bg.com/



Снимки: Любомир Ботушаров



Add this to your website

Коментари

avatar maddrum
0
 
 
За тия пари е60 ;)
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Четвъртък, 30 Август 2018 07:26 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори