Изпробвани велосипеди през 2016 г. (обобщение) – двойно окачване

Ако ви е харесала вчерашната статия, в която направихме обобщаващ преглед на тестваните от МТБ-БГ твърдаци през 2016 г., вярваме че тази втора част ще ви е още по-интересна, защото всеки от шестте велосипеда с двойно окачване, които карахме през изминалия сезон, е добър и интересен, а сравнението между тях още повече.

Oryx T-140

Цена 4299 лв.

След написването на статията през месец януари продължихме да караме този велосипед през цялата година, тъй като Oryx ни го оставиха за ползване като носител за тестови компоненти, при курсовете на Велоучилище МТБ-БГ или просто когато нямаме подръка нещо друго за каране. Това ни позволи да го предоставим за проба и на карачи, които са още по-смели, още по-агресивни или просто по-различни в карането си. Байкът премина през петте дни на Перпендикулярната вселена, участва в две ендуро състезания, беше каран по всички трасета (включително тези за спускане) в байкпарковете Боровец, Пампорово и Рилски езера и макар че спряхме да засичаме колко километра навъртя Т-140, те със сигурност са над 1000, при това в режим на безпощадно каране.

Към момента велосипедът все още е почти като нов, окачването не е „мръднало“, т.е. не са се появявали хлабини или други проблеми с него. Същото важи и за компонентите, макар че задната капла се сдоби с 1-2 леки подбивания, а понижаващият кол Rock Shox Reverb вече има около 1 см „амортисьорно“ действие, т.е. скоро ще трябва да бъде сервизиран, но със сигурност сме срещали доста по-проблемни модели в това отношение. Имаше един дефект, засягащ спирачките на Sram, но той бе решен достатъчно бързо и напълно адекватно.

Причината да харесвам Oryx T-140 все така силно е комплексна. Не става дума само за високото качество на рамката, нито за доброто ниво на окомплектовката и изгодната цена. Към тях можем да добавим много добре балансирана геометрия, буквално в златната среда между старото поколение рамки (които бяха по-къси) и някои нови залитания към доста „дълги“ геометрии. Велосипедът на Oryx е едновременно стабилен и пъргав, а окачването му е едно от най-добре работещите при спускане, което сме карали – отзивчиво, линейно/леко прогресивно, работещо много добре дори при спиране. С някои промени (най-вече гумите) байкът олекна до 14.2 кг и стана още по-игрив по пътеките.

Вярно е, че окачването не е най-ефективното при педалиране – усеща се отчетливо клатене на задницата и за някои хора това ще е сериозен недостатък. Той обаче не забавя съществено Т-140, поне на по-кратки изкачвания, а и шокът е със заключване, което решава проблема.

В крайна сметка при АМ/ендуро велосипедите, поне извън състезанията, нещата обикновено опират не до това кой ще е най-бърз нагоре или надолу, а кой носи най-голямо удоволствие и свобода в карането, кой става част от нас и ни помага да извлечем максимума от всяка пътека. Oryx T-140 е точно такъв велосипед!

Пълната статия за него можете да си припомните тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/3840-test-2016-oryx-t140.

Shockblaze Trace Race*

Цена: 2599 лв.

Този модел на Shockblaze без съмнение бе едно от най-изгодните предложения на пазара в този ценови клас, но това не е единственото, което можем да кажем за него. Най-важното може би е, че той разчупва актуалния шаблон в сегмента All Mountain, предлагайки малко по-къса рамка и геометрия с по-голям челен ъгъл, отколкото сме свикнали да виждаме при такива велосипеди. Мнозина може да избързат и да заклеймят Trace Race заради тази особеност, но истината е, че нещата съвсем не са черно-бели. Заради добре работещото окачване със 140 мм ход байкът се справя с доста груби препятствия по пътя си и осигурява висока степен на комфорт и достатъчно стабилност, но в същото време компактната рамка и челният ъгъл го правят може би най-повратливия и маневрен велосипед от този тип, който карахме през 2016 г. Е, подобна геометрия има и негативни страни – при някои по-високи прагове или атакуване на много стръмни и груби участъци Trace Race не осигурява това изобилие от увереност, което е характерно за по-дългите рамки с малък челен ъгъл, но ако не търсите границите на възможностите си по такива терени, байкът едва ли някъде ще ви ограничава.

Впрочем като дължина рамката на Trace Race не изостава чак толкова от тенденциите – просто за тестване имахме размер S, при който горната тръба освен по-къса, е  и доста ниска, което го прави много подходящ за жени, за хора с по-малък ръст и изобщо за всеки, който предпочита да кара по-компактен велосипед. При М и L стойностите нарастват и се доближават до златната среда в момента.

Сравнен с другите велосипеди в групата с двойно окачване, Trace Race е най-подходящ за хора, които освен добрата цена, търсят комфорта при каране, но без да подхождат максимално агресивно към спусканията.

Нещо, което трябва да имате предвид при Trace Race, е извитата седалкова тръба, която поставя някои ограничения при регулиране височината на седалката, независимо дали говорим за обикновен или понижаващ кол.

Пълните ни впечатления можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/3863-test-2016-shockblaze-trace-race.

* Моля, имайте предвид, че през 2017 г. същият модел ще се предлага с нова, подобрена окомплектовка, така че вероятно и цената ще е по-различна.


Pulse QRS2

Цена: 2999 лв.

Ако ви влече АМ и ендуро карането, ако обичате спусканията по трудни терени, „въртележките“ в байк парковете, преходите във високата планина, но разполагате с по-ограничен бюджет, моделът QRS2 на Pulse е може би най-доброто, което може да се купи за 3000 лв. Рамката е бомбоустойчива, даже бих казал по-здрава и масивна от необходимото; геометрията е отлична за описаните нужди, като в същото време не е изцяло спускаческа; окачването е много ефективно при педалиране и с достатъчно ход за изглаждане на повечето сериозни препятствия по пътеките, а окомплектовката е напълно пригодена за сериозните натоварвания, които очакват този байк в планината. Ако можем да говорим за недостатъци, те са свързани най-вече с малко по-високо тегло и с втвърдяване на окачването при спиране, което обаче  се усеща отчетливо само в отделни ситуации.

Субективно свикването с този велосипед ми отне малко повече време, главно заради доста късата лапа, с каквато не бях карал до момента. Щом се опознахме обаче, всяко следващо каране с него бе по-добро и по-добро.

Повече за представянето му можете да прочетете тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/4314-test-2016-pulse-qrs2.

Pulse RS1

Цена: 4699 лв.

Това е велосипедът, който напълно преобърна представите ми за дългоходовите ендуро байкове. Преди него твърдо смятах, че велосипед със 140-150 мм ход и добра геометрия е единственото идеално средство за моето разнообразно каране, включващо всичко – от ХС разходки до спускания в байкпарковете, но най-вече каране по технични пътеки от всякакъв вид. Мнението ми за байковете с ход около 170 мм бе като за машини, които са супер стабилни, газят всичко по пътя си, но не са достатъчно ефективни при педалиране и не са достатъчно маневрени, повратливи и пъргави при някои тесни и спънати пътеки. RS1 потвърди плюсовете, но категорично отхвърли минусите, т.е. показа ми, че подобен дългоходов велосипед може да педалира почти като твърдак и да бъде изключително забавен и бърз не само по широки и скоростни трасета, но и по далеч по-затворени и тесни пътеки, което именно го прави възможен избор за мен като велосипед за всичко.

Нека обобщя многобройните плюсове на RS1: перфектна геометрия, постигаща изключителен баланс между стабилност и повратливост, насърчаваща бързото и агресивно каране по всякакви пътеки и терени; качествена рамка със запас от здравина; изумяваща ефективност на окачването при педалиране, като се има предвид колко ход има; очаквано добра работа на окачването при спускане, дори и най-грубиянските линии започват да изглеждат приемливи, когато разполагате със 170 мм ход; отлична окомплектовка или другояче казано, много изгодна цена с оглед на високия клас оборудване.

За да не повтарям отново вече написани суперлативи, можете да си припомните колко силно въздействие ми оказа RS1 чрез тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/4444-test-2016-pulse-rs1.

GT Force X Carbon Expert

Цена: 8799 лв.

Ако се каните да похарчите подобна сума за планински велосипед, със сигурност ще очаквате от него да е добър, да е иновативен, да е различен и интересен. Моделът на GT със 150 мм ход на окачването и карбонова рамка отговаря на всички тези изисквания. Освен с масивен и приятен, агресивен външен вид, Force X Carbon Expert се отличава и с доста сложно на пръв поглед окачване, за което мога да кажа, че е едно от най-ефективните при педалиране, които съм пробвал, и работи добре при спускане, но по един малко особен начин в някои ситуации. Както и при всеки друг велосипед, който истински ме е впечатлил и омаял, за GT-то мога да кажа, че има отлична геометрия – много стабилен, много пъргав и маневрен, много добре завиващ.

Вярно е, че го карах сериозно само 2-3 дни, така че може би трябва да внимавам с категоричността на заключенията, но хубавото си е хубаво и обикновено се познава още от първото спускане. Ако можеше нещо да се промени в този байк, иска ми се това да е цената. 🙂 Във всички други отношения мога да го нарека идеален за АМ/ендуро каране.

Подробностите за него са тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/4560-test-2016-gt-force-x-carbon-expert.

Cannondale Habit SE

Цена: 8700 лв.

Последният велосипед с двойно окачване, който пробвахме през 2016 г., също е от високия ценови клас, но е толкова уникален, колкото изобщо може да бъде един маунтин байк. Еднокрака телескопична „вилка“, окачване с една става по-малко и лъскава карбонова рамка са нещата, които не просто се забелязват, а направо избождат очите на страничния наблюдател. Ако все пак човек спре да го гледа и го покара 2-3 дни, както направих аз, ще открие, че зад привидно малкия ход на окачването се крие по същество един АМ велосипед с типичната за такъв байк геометрия, с доста приятно тегло и с висок клас окомплектовка, оптимизирана за по-агресивно каране по пътеките.

Каквото казах за GT-то, важи и тук – ако човек е готов да даде за своя велосипед сума, съизмерима с цената на нелош автомобил втора ръка (примерно), той със сигурност ще очаква не просто един добър байк с хубави части, а ще иска индивидуалност, оригиналност, специалност. Едва ли ще намерите друг модел в тази статия, който да изпълва тези думи със съдържание по-добре от Habit SE.

Пълните ни впечатления вижте тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/test/4679-test-2016-cannondale-habit-se.


Реклама

Обобщение

Тук нещата вече са доста по-сложни, защото всеки от тези велосипеди е повече или по-малко с АМ и/или ендуро насоченост. Имаме определени фаворити, но няма така лесно да ви ги кажем, защото целта на статията не е да обяви един или друг велосипед за най-добър, а да помогне на вас, читателите, да се ориентирате кой от тестваните през 2016 г. модели е най-подходящ за вашите (а не за нашите) нужди. И така…

Най-трудно е да се направи директно сравнение между Trace Race  и останалите велосипеди. Това е така най-вече заради размера – байкът на Shockblaze беше S, всички останали са М. На това в голяма степен се дължи по-късата геометрия, която носи както някои предимства (отлична маневреност по засукани пътеки с остри завои), така и някои недостатъци (по-малко стабилност, макар че това е по-скоро теоретичен недостатък – на практика повече проблеми имах със сравнително дългата лапа, а не с дължината на рамката). По-големият челен ъгъл се отразява по сходен начин – прави управлението при спънати пътеки и остри завои по-лесно и бързо, но малко пречи при високи прагове или стръмни, силно пресечени участъци. В този смисъл, а и с оглед на окомплектовката, Trace Race по-скоро е насочен към любителско каране с повече комфорт, докато повечето други велосипеди в тази група провокират и приканват към по-агресивно каране и по-трудни терени.

Най-оспорвана е „надпреварата“ между Oryx T-140 и Pulse QRS2. Ако гледаме само цената и оборудването, включено в нея, QRS2 има предимство. Т-140 обаче е с по-хубава вилка и по-добър кол за седалка – и двата компонента не са за пренебрегване. И при двата велосипеда рамките са много масивни, качествено изработени, със сходна и много добра геометрия. Цялостно Т-140 е по-лек, което е нормално с оглед на по-високата цена, пък и рамката на QRS може би е малко „по-бамбашка“ от необходимото. От друга страна, окачването на Pulse е по-ефективно при педалиране, но пък това на Oryx е малко по-добро при спускане, главно защото остава активно дори при натискане на спирачките. Като цяло дилемата е между по-ниска цена и по-добро педалиране (QRS2) или по-ниско тегло и малко по-добра работа на окачването при спускане (T-140). Изборът няма как да е еднозначен, нито пък лесен.

Ако сравним двата най-скъпи велосипеда през годината – GT Force X Carbon и Cannondale Habit SE – с моделите, предлагани от българските производители, последните имат съществено предимство заради цената, още повече, че удоволствието от карането им в никакъв случай не е по-малко от това при луксозните возила на американските марки. Разбира се, ако решите да платите цената за тях, ще получите насреща велосипеди, които са ясно различими, оригинални, дори бих казал екстравагантни в някои отношения. Всеки от тях ме впечатли с универсалността си, като все пак GT-то ми хареса малко повече заради по-големия ход на окачването и красивия, доста „мускулест“ външен вид, а и заради отличното педалиране. И все пак, доколкото човек трябва да бъде и реалист, за повечето от нас подобни велосипеди с цена над 8000 лв. все още са приятна фантазия, а реалността се простира някъде около бюджет до 5000 лв.

С който и от останалите велосипеди да сравня RS1, ендуро байкът на Pulse ги превъзхожда или като комбинация от геометрия, ефективно педалиране и изглаждаща работа на окачването при спускане, или като съотношение цена/окомплектовка, или и двете едновременно. Разбира се, това не го прави идеален за всеки – все пак спускането и агресивното каране не са единствен императив, а теглото, макар да е добро, няма как да е ниско при велосипед, който е направен да издържа всичко, дори и трасета за спускане.

Затова, ако трябва между тези шест да посоча три, които с оглед на моето каране смятам за най-добри, това са GT Force X Carbon, Oryx T-140 и Pulse RS1. Нарочно ги подредих по азбучен ред, защото ако говорим за чисти качества при каране, всеки има определени предимства и недостатъци спрямо останалите, така че не мога да ги класирам другояче, освен като равни. Всеки от тях би могъл да бъде мой единствен велосипед, без да ме ограничава съществено при обичайните ми карания. Така например GT-то е с отлична геометрия, приятно тегло и много ефективно педалиране, но цената му е двойно по-висока. Oryx T-140 е перфектно балансиран и в абсолютно изражение може би има най-добре работещото окачване при спускане, но пък не може да се похвали с ефективността при педалиране, която демонстрират другите два байка. А пък фурията RS1 може да ви докара адреналинова зависимост, но все пак е малко по-тежък от другите (което се усеща при равни пътеки и при по-дълги изкачвания) и се кара малко по-различно – по-направо, по-бързо и по-грубиянски – не защото не може иначе, а просто защото си го иска!

Това е шарената картина на „меките“ велосипеди, които минаха през ръцете ни от януари до декември 2016 година. Да се надяваме, че през следващия сезон ще е поне толкова интересно!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>