Начало Продукти Изпробвано Pulse RS1 - първи впечатления
Pulse RS1 - първи впечатления
Написано от Любомир Ботушаров    Сряда, 28 Септември 2016 12:10    Печат

Малко след като приключихме с тестването на АМ модела QRS2 на Pulse Cycles, изникна чудесна възможност за първа проба и на по-дългоходовия ендуро модел RS1, т.е. в по-скъпата окомплектовка, която е с цена 4699 лв. Предложението бе неустоимо - да използвам байка за участие в състезанието Elevation 999 в Пампорово, четвърти кръг от Българските ендуро серии за 2016 г. За тези, които не са карали в района на Велопарк Пампорово и Смолян, уточнявам, че пътеките там са бързи, но и с доста препятствия, така че повече ход и геометрия, оптимизирана за спускане, са нещата, които RS1 притежаваше от пръв поглед и които щяха да са ми полезни по тези родопски трасета. Така че докато собственикът на колелото, Цветелин Иванов - Цуцо (баш-шефът в Pulse Cycles) работеше усилено за развитието на бизнеса по време на изложението Евробайк, аз се впуснах във вълнуващо приключение с този красив байк, боядисан в приятен син цвят (точно като за момчета!).



Pulse RS1

Размер:
М, 43 см
Тегло:
15.56 кг (с педали, поставка за бидон, калник и някои по-тежки компоненти от стандартната окомплектовка)
Цена:
4699 лв.
Продължителност на ползването
3 дни, 80 км

Геометрия:

Данните са измерени от автора и/или посочени от производителя.

Ефективна горна тръба: 600 мм
Седалкова тръба: 432 мм
Хоризонтален обхват (reach)
430 мм
Вертикален обхват (stack)
600 мм
Междуосие: 1195/1185 мм
Стойки на веригата: 435/437 мм
Височина на средното движение: 350/345 мм
Челен ъгъл: 65.0° за серийните велосипеди
64.0° за байка, който е тестван тук
Ъгъл на седалковата тръба (ефективен)
73.0°
Препоръчителен ход на вилката:
170 мм

Няколкото кратки уточнения, които трябва да направя, са в следните насоки: 

- Макар че аз карах велосипеда само три дни (80 км), той бе подложен на изпитание в състезателни условия, което винаги е сериозен атестат за качествата на даден продукт. За мен по-важното е, че този байк вече бе каран доста километри преди мен, при това още по-натоварващо, защото Цуцо просто си го може, а е и малко по-тежък от мен. Така че нека тези 80 км не ви подвеждат относно издръжливостта, здравината и качеството на RS1 - продуктът има зад гърба си много повече, но въпреки това аз го получих в отлично състояние и го върнах в същото (може би с едно подбиване на задната капла, за което не съм сигурен дали е от мен, и с няколко драскотини от лифта към Смолянски езера).


- Както и при QRS-а, който карах по-рано, рамката на този RS1 е предпродукция/мостра, поради което има някои дребни разлики спрямо окончателния вариант, наличен в сайта на производителя. Най-биещи на очи са двата отвора за монтаж на задния амортисьор откъм средното движение - при серийния продукт Pulse са се отказали от възможността за промяна на хода, така че точката за закрепване е само една. Има обаче и разлика в челния ъгъл - тази рамка е с 64°, докато финалната версия е с 65°.


Окомплектовка

Освен ако не се събуждате от дълъг летен сън, вече би трябвало да сте чули, че Pulse Cycles продават велосипедите си директно през сайта http://www.pulse-cycles.com/. Ако държите да ги видите на живо, това може да стане в магазин All Mountain, както и в повечето ендуро състезания, където марката има силен отбор. Директните онлайн продажби са модерен пазарен модел, който дърпа цените надолу и тази на RS1 e типичен пример за това. 4699 лв. в никакъв случай не са малко пари, но за тях получавате оборудване, каквото едва ли може да откриете дори при най-големите и известни марки, използващи такава скъсена търговска верига.

За рамката ще говорим подробно малко по-надолу, но ето какво друго е монтирано на нея: вилката е Rock Shox Lyrik RC със 170 мм ход; задвижването е Sram X1 с 1х11 предавки; спирачките са Sram Guide R с дискове 203/180 мм отпред/отзад; понижаващият кол за седалка Rock Shox Reverb Stealth (хидравличен) с дистанционно управление и вътрешен път на маркуча е стандартен за модела; колелата с размер 27.5 са наплетени с капли WTB Frequency 25 Race, спици Sapim и главини с капсуловани лагери и проходни оси Pulse, като в моя случай гумите (WTB Vigilante 2.3 отпред и Maxxis High Roller II отзад) бяха превърнати в безкамерни; периферните компоненти са Pulse - кормилото е с широчина 780 мм, лапата е много ниска и къса - 40 мм. Една от малкото разлики (освен предната гума) спрямо оригиналната окомплектовка е добавеният водач за веригата отпред, който върши чудесна работа, дори когато става дума за скоростна система с един венец.

С оглед на всичко това, както и предвид масивната рамка, теглото на RS1 е много добро. С описаните компоненти, както и с добавени лек преден калник и поставка за бидон (не всички ендуро рамки имат възможност за такава екстра!) плюс моите лични платформени педали, велосипедът закова везната на 15.56 кг. Напомням, че в серийната си окомплектовка RS1 би бил още по-лек - без водач за веригата, без калник и бидон и с по-леки гуми, тъй като при мен предната беше различен модел, а задната беше DH вариант с телен борд. На практика велосипедът в продажба би трябвало да тежи под 15 кг, и то с педали. По-малко от това вероятно е постижимо с още някои промени, но кому е нужно? Дори в този си вид байкът има възможности и характеристики почти като DH велосипед, но с тегло, което позволява без проблеми да го карате нагоре. Със сигурност няма да участвате с него в ХС състезания, така че за такъв модел аз бих заложил на здравината и издръжливостта - RS1 ги притежава, при това без да ви наказва с излишен грамаж.

Както вече споменах при QRS2, в комплект към велосипеда всеки бъдещ собственик получава още няколко полезни неща: помпа за амортисьори, педали Wellgo, мулти-инструмент с шестограни 2, 3, 4, 5, 6 мм, вентили за безкамерни гуми WTB и комплект за изрядност при движение по пътищата (звънец и 4 бр. светлоотразители), както и задължителната техническа документация.


Рамка и геометрия

Този път ще бъда кратък, защото по отношение на рамката, по-специално профилите, извивките и обработката на тръбите, вътрешния път на жилата и много други детайли рамката на RS е почти идентична с тази на модела QRS, за който вече писахме подробно. Няма смисъл да повтарям едни и същи неща, по-скоро ще откроя няколко различия и акцента.

Най-съществената разлика между двата байка е по отношение на хода и геометрията. При RS1 задното окачване реализира цели 174 мм ход, а геометрията е още "по-наточена" за спускане. И за двете неща ще стане дума след малко.

Както може да се очаква, кобилицата е по-различна като размери, макар че е все така масивна и с неразрушим вид.


Интересен детайл е пълната липса на накрайник за монтаж на преден дерайльор. Това е така, защото и двете окомплектовки на модела RS включват задвижване с един венец отпред и компанията е привърженик на този подход, особено за дисциплина като ендурото. На някои хора това може да се стори ограничаващо, но те едва ли ще са мнозинство. Аз лично най-сетне останах напълно удовлетворен от 1х11 скоростна система, защото при RS1 предният венец бе с 30 зъба (досега бях карал такива системи само с 32 зъба) - за такъв тип велосипед изборът определено ми хареса.

Трябва да отбележа, че ако при QRS рамката изглеждаше леко "пренапомпана" откъм здравина, то при RS масивният и агресивен външен вид е повече от естествен и, както отбелязах, теглото е напълно в нормите за велосипед с ход 170 мм.

Реклама

Дойде време да подхванем и геометрията на RS, като ще започна предимно с теоретичната част, т.е. стойностите на хартия. Ендуро велосипедът на Pulse също залага на балансиран подход по отношение на дължината - ефективната горна тръба 600 мм и хоризонталният обхват 430 мм за мен са точно по мярка за размер М. С моя ръст вероятно бих се чувствал не по-лошо и върху рамка с малък размер, но и тази ми бе много удобна, особено с късата лапа. Дали защото вече бях свикнал с подобна дължина на лапата от QRS2, или заради минималната ѝ височина (нулев наклон, дали не е и отрицателен, както и кормило с малко издигане), този път нямах никакви проблеми с тези 40 мм и почувствах велосипеда като свой още с първото спускане по трасето Flow. Челният ъгъл при тази версия на рамката е с доста ниска стойност - 64°, което звучеше обещаващо при каране по стръмни и технични терени, но ми беше любопитно как се отразява на повратливостта. При моделите в продажба той е увеличен до 65° - не вярвам разликата да се отрази чувствително на поведението му, но все пак имайте я предвид, когато четете нататък. Стойките на веригата и междуосието са малко по-дълги спрямо QRS, което предполага още повече стабилност. Средното движение също е ниско, особено като се отчете фактът, че при 170 мм ход началното сгъване не е за пренебрегване. И тук може да се желаят още 1-2 градуса повече към ъгъла на седалковата тръба, но отново ще кажа, че тази моя забележка е чисто теоретична, защото не усетих да съм прекалено назад или нещо друго да ми пречи при изкачванията. В таблицата горе се виждат дребни разлики между измерените от мен стойности и тези, посочени от производителя - по-вероятно е грешката да е при мен, защото използвам подръчни средства, а Pulse все пак разполагат с прецизно оразмерени чертежи на рамката си. По отношение на средното движение разликата най-вероятно идва от по-малкия челен ъгъл при тествания от мен велосипед.


Окачване

Окачването на RS е сходно с това на QRS, т.е. на практика е едноставна конструкция с допълнителни връзки, моделиращи кривата на окачването в посока от леко регресивно през линейно към леко прогресивно. При ендуро модела се използва заден амортисьор с размери 216х63 мм, който в комбинация с кобилицата и останалите елементи осигурява цели 174 мм ход. Звучат ли много? Наистина са! RS1 е ненаситен към препятствия с всякакъв размер, но нека запазя тази част за след малко.

По съвет на Цуцо настроих окачването с цели 30% начално сгъване (без раница), което означаваше, че в пълно "снаряжение" тази стойност отиваше дори към 35%. На теория изглежда твърде много дори за мен (обикновено залагам около 30% с раница), но на практика се оказа идеалната настройка, защото използвах почти целия ход на рамката, като само 1-2 пъти стигнах до края му, при това без изобщо да усетя. Както споменах, кривата на коефициента не е много прогресивна, но пък ходът е толкова много, че на лек карач като мен рядко ще се случи да го ползва до последния милиметър, дори и при такова начално сгъване. Не е случайно, че при DH велосипедите също се препоръчват такива стойности, а със 174 мм ход Pulse RS е по-близо до DH байковете от всяко друго колело, което съм карал.


Не и по отношение на изкачванията обаче! За пореден път имах свидетели за това, че окачването изобщо не помръдва при педалиране в седнало положение, дори и при напълно отключен шок. Реално платформата и заключването, с които разполага задният амортисьор Rock Shox Monarch Plus RC3 DebonAir, влизаха в употреба единствено при изкачвания по асфалт и то главно заради евентуалното изправяне на педали от време на време. Ефективността на RS1 при педалиране е впечатляваща, особено като се има предвид, че говорим за дългоходов ендуро велосипед. Ако ви е интересно, повече информация за характеристиките на окачването са споделени от Pulse Cycles в тази тема във форума: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=181921.

И друг път е ставало дума, че подобни окачвания, особено ако са толкова ефективни при педалиране, често вървят ръка за ръка с ефекта ритане на педалите (pedal kickback), произлизащ от опъването на веригата при сгъване на окачването и движението на задната ос назад. При първите 2-3 спускания с RS1 усетих нещо подобно - има го в по-голяма степен спрямо QRS, защото и ходът на окачването е по-голям, но реално не ми е пречело при каране и още в края на първия ден вече бях забравил за него, т.е. отбелязвам го като особеност, но не е нещо, което да ме смущава при спусканията. 

Другият "вроден недостатък" на едноставните окачвания е втвърдяването при спиране - сигурно го е имало и при RS1, но за разлика от QRS2, не мога да кажа, че съм го усетил отчетливо. Причините вероятно са няколко - повече ход отзад, много по-хубав заден амортисьор, но най-важното - много по-малко натискане на спирачките! Време е да ви запозная с поведението на RS1 по трасетата и пътеките в Пампорово...


снимка: Станислава Тодорова

Впечатления при каране

Малко е да кажа, че карането на RS1 беше удоволствие за мен. Истината е, че в тези три дни бях направо щастлив по пътеките в Пампорово! А също и малко уплашен, защото не бях свикнал на някои места да карам чак с такава скорост...

Логично е човек да си помисли, че основната заслуга за това пълноценно преживяване е на окачването. 170 мм плюшен ход отпред и отзад са в състояние да изгладят почти всичко, което изглежда като възможна линия за преминаване, и даже повече, когато заради грешка се случваше да изляза извън предварително избраната траектория. При първите 2-3 спускания в петък даже пречех на велосипеда, защото познавах трасетата много добре и по навик спирах на места, където с RS1 това беше излишно. Не че спирането го затруднява (с големите дискове спирачките Guide R имат дори повече сила, отколкото е необходима за моето "фино" тегло), но ако искате да използвате целия потенциал на този байк, трябва да си наложите да отпуснете спирачките, защото той обича точно това! Когато започнах да го правя, резултатът не закъсня. Хареса ми много и това, че окачването не попива въздействия като изпомпване, т.е. въпреки големия си ход не лишава велосипеда от пъргавост и подвижност.

Окачването обаче е само половината от успешната формула зад RS1. Даже за мен е по-малката половина. Най-впечатляваща е геометрията, която комбинира изключително добре стабилност при всякаква скорост на движение и учудваща повратливост и пъргавост. Аз лично не бях подготвен за второто - очаквах байкът да е непоклатим и да следва добре избраните линии, особено ако са по-прави, но със 170 мм ход, дълго междуосие, малък челен ъгъл и 780 мм кормило изобщо не подозирах, че ще може да завива толкова агресивно, така бързо да сменя посоката, когато се наложи. Има някаква магия и не съм сигурен, че мога напълно да обясня на какво се дължи!

В стабилността се уверих още докато настройвах окачването на стълбищната площадка във входа. Тя е доста широка, около 2.40 м, така че ми стана интересно дали мога да направя с RS1 обратен завой на нея. Получи се, даже имаше мегдан дори за още. При тези първи експерименти ми направи впечатление, че байкът не само може да се сгъне при нужда като ТИР, но и че извънредно лесно се балансира с него на едно място, сякаш някаква допълнителна сила го успокоява и придържа в неподвижно състояние.

На стабилността на RS1 (и най-вече на комбинацията от широко кормило и малък челен ъгъл) дължа и здравето си, тъй като в състезателния ден два пъти (!) успях да закача с кормилото дървета край пътеката (байкът просто ме подтикваше да избирам колкото се може по-бързи и преки линии), при това не с безобидна скорост, но за мое щастие велосипедът се оказа много трудно отклоним от правия път и вместо да ме изхвърли като необязден жребец, той се стабилизираше още преди адреналинът да е нахлул мощно в кръвта ми.

"Дишай и продължавай да отпускаш спирачките!" - това бяха основните команди, които си подавах не само при тези две ситуации, но изобщо при карането на RS1. Не се свиква лесно (психически) с това, на което е способен този велосипед, като дори нямам претенции да съм се доближил до пълните му възможности. Връщам се обаче към завиването - стабилността често е за сметка на пъргавината и повратливостта, поне такива са досегашните ми впечатления от дългоходови ендуро велосипеди. RS1 обаче не само позволява, той подканва към агресивно и бързо завиване, а ако се наложи рязко да промените плана си за даден участък, това се случва безпроблемно с всякаква скорост.

С Pulse RS1 постигнах най-добрия си резултат в ендуро състезание за последните 2 години - 6 място в категория 30+, като в четвърти и пети етапи дадох съответно 4-то и 3-то време, което бе истинска изненада за мен. Няколко са факторите, които доведоха до такова класиране, но без съмнение най-голяма заслуга има велосипедът. Със сигурност най-малък, да не кажа нулев, е моят принос. Нито бях в по-добра форма от обикновено, нито уменията ми рязко са се подобрили точно в началото на септември. За последното говорят както няколкото грешки в първия и най-дълъг етап, така и липсата на достатъчно увереност във втори и трети етапи. Това са проблеми, с които почти всеки участник в ендурото се сблъсква - трудно е да направиш няколко перфектни спускания, все има какво да се обърка. Не се съмнявам, че хората, с които обикновено даваме близки резултати, също са имали своите премеждия и това е изиграло роля да се окажа по-напред. Не пропускам и факта, че 2-3 от редовните фаворити отсъстваха (включително Цуцо), което също улесни придвижването ми нагоре в списъка. Впрочем конкретният резултат дори не е важен - ползвам го, наред с анализа на времената от специалните етапи, единствено като мерило за собственото си каране и това, което показа хронометърът, това, което усетих аз самият, и това, което споделиха приятели, с които караме в тези състезания, е че с RS1 бях по-бърз от обикновено.

Лесно е да се установи, но по-важното е да обясня защо. За качествата на велосипеда вече говорих - отлична стабилност, прегазване на всичко под гумите и изключително добра геометрия. Тези неща не само ми позволиха са карам по-бързо в отделни трудни участъци, но се оказаха и изключително щадящи към не много силното ми тяло в рамките на всеки от етапите. За първи път в това състезание имах достатъчно сили в края на дългия етап от Снежанка до пътя за Смолян, за да атакувам решително грубия камънак в долната част, а не да оцелявам на границата на мускулните схващания. (Точно затова ме беше яд, че в този етап направих цели три грешки, довели до спирания.) За първи път успях да съхраня толкова живот в мускулите си за последните два етапа, че да натискам и атакувам терена сякаш ми е първо спускане и да не се чудя при неравностите в края дали няма да изтърва кормилото. За първи път изобщо карах с такава скорост по "Езерата" и "Малината", че хем ме беше страх, хем не вярвах по какъв начин минавам през някои участъци и колко бързо се появяваха "междинните контроли", т.е. места, за които от предишни карания имах развито усещане кога е нормално да бъдат достигнати, но сега това се случваше по-рано. Затова...

...заключението е...


За първи път карах толкова добър ендуро велосипед! Моделът на Pulse преобърна представите ми за байковете с голям ход на окачването. Далеч съм от мисълта да твърдя, че е единственият с подобни характеристики, но това не ми пречи да съм впечатлен и много доволен от продукта на българската компания. Няма да прекалявам със суперлативите, защото сигурно вече съм прекалил. Ще добавя единствено, че освен рамка с добре работещо окачване, качествена изработка, запас от здравина и отлична геометрия, с RS1 получавате и окомплектовка, каквато трудно ще намерите другаде за тази цена. 

+

-

Отлична геометрия за агресивно каране и спускане по трудни терени.

Отлична окомплектовка за цената.

Изключително стабилен велосипед.

Отлична работа на окачването при педалиране.

Много добра работа на окачването при спускане - прегазва всичко, но без да е тромаво и мудно към въздействията на карача.

Солидна и здрава рамка.


За контакти:
http://www.pulse-cycles.com/


Add this to your website

Коментари

avatar cholla
0
 
 
евала на пулсарите, показват желание. Успех на широката сцена!
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Понеделник, 02 Януари 2017 15:26 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори