Pulse QRS2

QRS не е първият модел на Pulse, който получихме за тестване, но е първият, за който имаме пълни и подробни впечатления, защото през лятото караме по много и по начина, за който е създаден този байк – нагоре и надолу, по технични пътеки във високата планина и по бързите трасета в байкпарковете. Замислен като най-универсален байк с двойно окачване (сегмента 140-150 мм), този модел на един от най-новите български производители отговаря в пълна степен на името си. То идва от буквите, използвани за означаване на зъбците и вълните в електрокардиограмата. В случая графиката между буквите Q, R и S има стръмна част нагоре и също така стръмна надолу – по такива терени бе каран велосипедът и в реалния живот, ускорявайки пулса ни и в двете посоки.


Pulse QRS2

Размер: М, 43 см
Тегло: 15.06 кг
Цена: 2999 лв.
Продължителност на ползването 1 месец, 360 км

Геометрия:

Данните са измерени от автора и/или посочени от производителя.

Ефективна горна тръба: 600 мм
Седалкова тръба: 432 мм
Хоризонтален обхват (reach) 440 мм
Вертикален обхват (stack) 600 мм
Междуосие: 1163/1158 мм
Стойки на веригата: 430 мм
Височина на средното движение: 345/338 мм
Челен ъгъл: 67.0°
Ъгъл на седалковата тръба (ефективен) 73.0°
Препоръчителен ход на вилката: 150 мм

Преди да навлезем в същността на нещата, налага се да направя няколко уточнения. Най-важното е, че караният от нас велосипед беше мостра или предпродукция, наречете го както искате. Заради това  в него има минимални разлики в окомплектовката (вж. по-долу), както и някои дребни детайли в рамката, които са променени/подобрени в байковете, които вече са в продажба в сайта на производителя. В текста ще обърна внимание на тези дребни особености.

Карахме QRS2 кратко, но интензивно – скокнах с него директно в дълбоките родопски гънки, карайки го по време на десетата Перпендикулярна вселена. Дори само това каране е напълно достатъчно и разнообразно за добиване на впечатления от кой да е АМ/ендуро велосипед, но за всеки случай продължихме и с карания в байкпарк Боровец и байкпарк „Рилски езера“, за да завършим с ендуро състезанието в Банско, така че байкът на Pulse се доказа в натоварващи и трудни условия.

Важно е също така да спомена, че преди нас той е бил каран/тестван от карачите на самия производител в рамките на поне 500 км, което има значение по отношение на издръжливостта и качеството на сглобяване и окомплектовка.

Окомплектовка

Pulse е марка за директни продажби, което ще рече, че можете да закупите велосипедите основно през сайта http://www.pulse-cycles.com/ (на живо можете да ги видите и в магазин All Mountain). Това пък означава, че се спестява поне едно звено в обичайната търговска верига, което води до възможността за предлагане на високо качество с по-ниска цена. Този търговски модел не е българско откритие и много нашенци вече са се възползвали от подобни предложения на европейски производители, но Pulse са едни от първите, които го прилагат на родна почва. Това обяснява в голяма степен защо велосипед с цена 2999 лв. предлага толкова добра окомплектовка, а именно:

Освен рамката, за която ще стане дума след малко, QRS2 включва вилка Rock Shox Sector Gold със 150 мм ход, заключване и проходна ос; задвижване Sram X7 с 2х10 предавки; спирачки Sram DB5 с 203/180 мм дискове; понижаващ кол за седалка X-Fusion HiLo Ace с дистанионно управление и вътрешен път на жилото; колела с капли WTB ST i23, спици Sapim и главини с капсуловани лагери Pulse; гуми Maxxis High Roller II ЕXO TR 2.3; периферни компоненти Pulse (кормило, лапа и седалка), като кормилото и лапата са с диаметър в центъра 35 мм. Задният амортисьор е Rock Shox Monarch RL, т.е. с настройка на разгъването и заключване.

И това не е всичко! В комплект към велосипеда всеки бъдещ собственик получава помпа за амортисьори, алуминиеви платформени педали Wellgo, мулти-инструмент с основните шестограни (2, 3, 4, 5, 6 мм), вентили WTB за безкамерни гуми (каплите са облепени предварително с подходяща запечатваща бандажна лента) и комплект светлоотразители – 4 бр. + звънец, за да може велосипедът да е изряден по Закона за движение по пътищата. Разбира се, в кашона ще намерите и техническа документация, свързана с байка и с някои негови компоненти.

Както казах, в окомплектовката на моя тестов велосипед имаше някои дребни разлики. Ходът на вилката бе 140 мм – такава е била изпратена по погрешка за сглобяването на мострата, докато велосипедите в продажба са си със 150 мм вилки. Лапата по каталог трябва да е 55 мм, но тук беше сложен по-къс вариант – 45 мм.

Теглото на велосипеда е малко по-високо от очакваното, но това се дължи отчасти на масивната рамка (вж.долу) и отчасти на някои други доста подсилени или доста полезни компоненти (кормило и лапа, 203 мм диск отпред и понижаващ кол за седалка). Във всички случаи с оглед на цената байкът не се отклонява съществено от общата тенденция по този показател.

QRS2 може да бъде поръчан както в сивия „прикрит“ цвят от снимките, така и в ярка жълта разцветка, която да бие на очи отдалеч. За момента в сайта на производителя можете да видите само сивия цвят като вариант за модела QRS2, а жълтият за QRS1. Това обаче ще се промени веднага след Евробайк, т.е. за всеки от моделите ще има избор между тези две разцветки. 

Рамка и геометрия

Рамката на QRS е преди всичко много масивна и с много агресивна стойка. Огромните извити тръби създават впечатление за неразрушимост и в много отношения байкът изглежда по-близък до модел за спускане/фрийрайд, отколкото до такъв за крос-кънтри. Както казах, това води до малко по-високо тегло, но пък прави рамката подходяща и за по-тежки и агресивни карачи, както и за всеки, който обича велосипедът му визуално да излъчва сила и мощ. 🙂

Материалът на тръбите е алуминиева сплав 6061 Т6, а обработката им е в толкова много насоки, че едва ли ще успея да изброя всичко. Започвам от огромната конусовидна челна тръба с вътрешни чашки, която е изтънена в средната част. Предният триъгълник е с изтънени и хидроформовани тръби, като долната е извита S-образно от челото към средното движение. Профилът ѝ като цяло е трапецовиден с широката основа отдолу, а в двата ѝ края има вход и изход за вътрешния път на брони/маркучи – отдясно е жилото за задния дерайльор, а отляво това за понижаващия кол за седалка. В горната тръба също има вътрешен път за броня – там минава жилото за предния дерайльор. Маркучът за задната спирачка е прекаран външно от лявата горна страна на долната тръба – това е добре защитен път, който по мое мнение не разваля с нищо красивите линии на велосипеда, още по-малко пък при тази разцветка. Самата горна тръба е с доста сложно сечение, променливо от челото към седалковата тръба – най-общо можем да кажем, че е преминава от обърнат трапец към хоризонтално сплеснат овал. Детайл, с който Pulse се гордеят особено много, е седалковата тръба, която в горната част има едно характерно уширение. Иначе, както при почти всички съвременни АМ/ендуро велосипеди, тя е с извивка, но с достатъчно дълга права част, така че да може да влезе напълно понижаващ кол за седалка, а вероятно може да се регулира в достатъчна степен и височината на стандартен кол. Между нея и горната тръба има и подсилваща връзка. В цялост комбинацията от тези профили и форми осигурява повече коравина и подходящо разпределяне на натоварванията. От гледна точка на масивност кобилицата като че ли заслужава отделно внимание – плътна и дебела, тя сякаш е взета директно от DH велосипед.

Ако сте по-наблюдателни, ще забележите на една от горните снимки, че отворът за бронята на кола за седалката е направен ръчно. Това е една от дребните ,но съществени промени, които Pulse са направили след първоначалните проби. Оригиналният път е в долната част на седалковата тръба, от предната страна, и е трудно използваем. В рамките, които сега са на пазара, този нов вход е оформен вече красиво, както останалите, а мястото му определено е по-удобно от оригиналното. И докато сме на тема жила и брони, може би сте забелязали бялата кабелна връзка за бронята на предния дерайльор – добавихме я след първите 200 км, защото забелязахме, че при сгъване на окачването задната гума триеше в бронята, която правеше по-голямо ухо. Жилото за задния дерайльор излиза от долната тръба, минава елегантно покрай предните венци и влиза в дясната стойка на веригата, за да излезе в самия ѝ край. Точно там, в края, трябва да внимавате в една конкретна ситуация – случи ми се един-два пъти, докато вадех задното колело от рамката, което предполага и преместване/опъване на дерайльора назад, бронята и жилото да се извадят от леглото на дерайльора и при монтажа да останат така (причината е, че отворът в стойката на веригата, от който излиза бронята, е доста тесен и тя не се движи свободно, т.е. запъва се в него и се освобождава откъм дерайльора). Резултатът е, че след това веригата не може да слезе на най-малък венец, докато не мушнете бронята отново на мястото ѝ. Затова е най-добре да проверявате работата на предавките непосредствено след монтажа на задното колело.

Всички стави са с капсуловани лагери, покрити с капачки, като при основната става и при кобилицата хардуерът изглежда доста сериозен (солиден и с голям диаметър). Стойките на веригата са асиметрични в областта зад средното движение, със съответните извивки, за да осигурят достатъчно място за големи гуми, без да си пречат с предните венци. Други важни детайли по рамката са задната проходна ос Maxle, като накрайниците за нея (включващи и ухото за дерайльора отдясно) са самостоятелни детайли, закрепени с по два болта към стойките на веригата, т.е. могат да се подменят при нужда; директното закрепване на предния дерайльор; ушите ISCG05 за водач на веригата; вътрешното (между стойките на веригата и на седалката) разположение на задната спирачка с накрайници Post Mount. Средното движение е BB30, но конкретно при QRS2 в него са монтирани курбели със стандартна GXP касета с помощта на оригинален преходник от Sram.

Реклама

QRS2 е в унисон със съвременните тенденции при АМ и ендуро рамките, т.е. е сравнително дълъг, нисък и с малък челен ъгъл, но без тези стойности да са доведени до крайност. Дължината например е съвсем „нормална“, ако изобщо остана подобно понятие – нека кажем по-скоро средна, т.е. повече от старите рамки, но по-малко от някои нови, които са особено дълги. На мен лично такъв балансиран подход ми харесва – при горна тръба 600 мм и хоризонтален обхват 440 мм рамката ми беше идеална като дължина с лапа в порядъка до 60 мм. Челният ъгъл е достатъчно малък, за да осигурява стабилност и увереност при атакуване на стръмни и технични терени, но не прекалено малък, т.е. запазва се и пъргавината при завиване, подкрепена и от доста ниското средно движение. Може би забелязахте малките разлики в данните на производителя и тези, измерени от мен – те са в рамките на възможната грешка от моя страна, но си мисля, че се дължат по-скоро на малко по-късата вилка (както отбелязах, по изключение тази на тестовия велосипед беше със 140 вместо 150 мм). Във всички случаи средното движение е на приятна височина, т.е. ниско, което е добре и за стабилността, и за завиването. Ъгълът на седалковата тръба би могъл да е с 1-2 градуса по-голям, т.е. да е по-изправена в посока напред за по-добра и ефективна позиция при педалиране, но това го казвам чисто теоретично – при карането не съм усетил никакъв проблем, вероятно и защото по принцип плъзгам седалката по-напред. Дължината на лапата, височината и широчината на кормилото също играят важна роля в цялостната геометрия и произтичащото от нея поведение на велосипеда, но за тях ще стане дума след малко, когато стигнем до впечатленията при каране. 


снимка: Симеон Стоичков

Окачване и впечатления при каране

Тези две теми са толкова пряко свързани, че мога да ги разглеждам единствено заедно. Задното окачване на Pulse QRS е четириставно с реална опорна точка, или ако предпочитате, едноставно с допълнителни ставни връзки. Каквато и терминология да използваме, задната ос е закачена към предния триъгълник посредством стойките на веригата, като между тези две точки няма ставна връзка. Макар този дизайн да е стар като света, той продължава да се използва успешно в една или друга конфигурация от не един и двама реномирани производители, защото позволява лесно моделиране на коефициента на окачването (чрез допълнителните ставни връзки) и постигане на ефективно педалиране чрез разположението на главната става и произтичащите от това линия на движение на задната ос и опън на веригата. Сред „вродените“ недостатъци на подобна кинематична конструкция са склонността към ритане на педалите и втвърдяване на окачването при спиране. Такава е теоретичната постановка, но на практика нещата не винаги са толкова изчистени, затова си струва да прочетете по-нататъшните ни впечатления.

Преди това нека допълним, че задният амортисьор е Rock Shox Monarch RL с дължина 200х57 мм и заключване плюс реглаж на разгъването. Пневматичната пружина позволява бърза настройка за всякакво тегло на колоездача, а според информация от Pulse кривата на окачването се променя плавно от регресивна през линейна към прогресивна, докато се реализира целият ход, възлизащ на 140 мм (даже малко повече). Доколкото съм развил някакъв усет към тези неща при каране, мога да потвърдя тази информация – окачването работи достатъчно меко и отзивчиво в началото, използва голяма част от хода си при каране по средно или силно пресечени терени, а при пикови натоварвания (най-вече скокове) се сгъва и докрай, но го прави достатъчно плавно и приятно, за да не го усещам по време на каране – отчитах го единствено с помощта на О-пръстените след това. Прогресията не изглежда голяма, т.е. не ме лишаваше от полезен ход и се случваше поне по веднъж на каране да стигна края на хода, но отново повтарям – няма и следа от усещане за продънване или за някакво „пропадане“ в средата на хода. Както и при други АМ/ендуро велосипеди, карах QRS с начално сгъване (саг) 25% без раница, което означава, че с раницата достигаше до 30%.

Впрочем първото впечатление от работата на окачването бе при изкачване и дойде под формата на въпрос от един приятел, с който катерехме един асфалтов път по билото на Родопите. „Заключил ли си окачването?“, беше въпросът. Не, не бях го заключил! Въпреки това нито аз усещах сгъване/клатене на задницата, нито той виждаше такова отстрани. При педалиране в седнало положение ефективността при изкачване е отлична – ако изобщо има някакво движение на окачването, то е незабележимо и недоловимо. Въпреки хода на задницата и агресивния си спускачески вид, QRS нито веднъж не ме провокира да заключа задния амортисьор – просто нямах нужда от това! Единствено при изправяне на педали успявах да го накарам да се заклати нагоре-надолу, но и тогава движенията на шока и задницата бяха някак по-бавни и потиснати, без да създават усещане, че половината енергия отива там. Може би си мислите, че това има значение само при изкачванията? По принцип е така, но в състезания като Ендуро Банско, където имаше и доста равни участъци, изискващи интензивно педалиране, стабилната реакция на задното окачване определено допринася за добро ускорение и ефективни спринтове. Така че по отношение на педалирането бих дал на тази рамка максимален брой точки.

Второто впечатление беше от каране по разнообразни черни пътища. Честно казано, в началото изпитвах лек страх от скоростта, с която велосипедът ме „подтикваше“ да се движа по тях. Вътрешно си казвах „Без наколенки си, кротни се малко“, но въпреки коловозите и камъните, появяващи се пред мен, не усещах никакъв намек за нестабилност – байкът беше като залепен, следваше прецизно избраните линии и газеше всичко по пътя си с лекота. Единственото, с което имах известни трудности, бе изпомпването – окачването като че ли попиваше повечето от приложената сила и отскокът не се получаваше перфектен, но все пак при първо каране е нормално да има момент на свикване и намиране на точния център за прилагане на силата.

Третото ми впечатление бе от тясна, технична и доста спъната пътека, с някои много остри серпентини в края и с някои остри, много сухи и хлъзгави завои в началото. QRS е сравнително дълъг велосипед и не е напълно в стихията си по толкова засукани пътеки, макар че определено може да мине навсякъде, стига да бъде приложена подходящата техника. Тъй като аз започнах спускането с едно падане, малко се бях наплашил и не упорствах прекалено на най-острите серпентини. Изпитвах известен недостиг на сцепление под предната гума и не бях сигурен дали се дължи на терена, на велосипеда или на моята (не)увереност, така че реших да се върна към това по-късно.

Вторият ден каране в Родопите ме отведе до една великолепна пътека от подножието на вр. Персенк към Чудните мостове. Тя беше по-бърза, по-широка, с разнообразие от линии и с изобилие от камъни и корени. По нея направо „избухнах“, както е жаргонният израз за моментите, в които човек кара като в приказка и всичко, което си помисли, сякаш става от само себе си. Ето го този приятен улей, в края му има ръбче, опитваш се да погледнеш отвъд него – чисто е! Дръпваш, скачаш от ръбчето директно в улея, точно в тясната линия между два камъка, които не ти мислят доброто, но и ти не мислиш вече за тях, защото са останали някъде „в огледалото за обратно виждане“. Погледът е напред, където пътеката се разширява и има няколко възможни линии, маркирани от няколко по-големи ръбати камъка, с които не искаш да имаш нищо общо. Избираш най-правата линия, въпреки че изглежда малко грубичка и страховита. Пускаш спирачките и байкът само с лека игра на гумите върху подвижните камъни преминава перфектно и стабилно, отвеждайки те към следващите корени или улеи. Не ми трябваше магическо кълбо, за да разбера, че QRS е направен точно за такива пътеки!

В следващите дни под гумите ми се изредиха още няколко хубави пътеки. В началото продължавах да изпитвам малко недостиг на сцепление отпред в завоите, така че се позамислих от какво може да идва и заключих, че причината е късата лапа. Досега никога не бях карал с 45 мм лапа – другите АМ/ендуро байкове, които съм пробвал през годините, са били с 60 мм лапи, а пък преди тях рядко съм карал велосипед с по-малко от 70 мм лапа, т.е. може да се каже, че изначално съм свикнал тежестта ми да е малко по-напред, което създава и малко повече сцепление на предната гума. При този байк с тази лапа при нормално приклякане централно над горната тръба тежестта ми (особено в областта на кормилото) явно беше с около 1 см по-назад, отколкото бях свикнал – колкото и малко да изглежда такова разстояние, то е съществено и водеше до споменатия ефект – предната ми гума имаше склонност да поднася. Говорих си и с други хора, които са правили подобен преход към по-къса лапа и те потвърдиха предположенията ми с подобни отзиви. Какво е решението? Вариант 1 – по-дълга лапа. Ако беше мой личен велосипед, най-вероятно бих избрал него, пък и вече казах, че QRS2 стандартно идва с 55 мм лапа, т.е. с нея може би изобщо нямаше да усетя разлика спрямо това, с което съм свикнал. Вариант 2 – свикване с наличната. Точно това се и случи. Започнах съзнателно да натискам малко повече кормилото, да пренасям тежестта си леко напред в завоите и още на четвъртия ден в Родопите резултатът бе налице – усещането за нестабилност в завоите изчезна, усещах байка вече като свой и го карах без напрежение и напълно уверено. Достатъчно е да кажа, че при последното каране преди да го върна, в състезанието Ендуро Банско 2016, за четирите етапа, изпълнени с много завои с най-различни радиуси, наклони и форма, предната гума нито веднъж не ми поднесе, байкът нито веднъж не ме изненада или подведе в завой.

Между Родопите и Банско QRS-ът бе заведен няколко пъти и на байкпарк – основно в байкпарк Боровец, един път в новия байкпарк Рилски езера и един път по великолепната и доста технична пътека над Боровец (от хижа „Мусала“ през вр. Шатър до Ситняково). На всички тези места велосипедът се представи чудесно – карахме го (двама човека) и по DH трасетата, и по не толкова трудните други пътеки. Поизтъркахме му спирачките, поизкривихме предната капла и дори гумата (моя милост при калпаво приземяване след скок), но заключението е, че този велосипед с цена 3000 лв. може да издържи и такова каране – и не просто да го издържи, но и да подтиква към още и още. Само на едно от трасетата в Боровец, добре познатото на каращите там Need For Speed, в няколкото по-груби секции с много корени и изровена основа, успяхме да усетим известно ограничаване от страна на QRS2. То се изразяваше в това, че при този груб и неравен терен, карайки с висока скорост, която налагаше често натискане на спирачките, задното окачване се втвърдяваше и това правеше преминаването на тези отсечки малко по-натоварващо и блъскащо, отколкото очаквахме. Вилката също като че ли не успяваше да се „възстанови“ при множеството удари на предната гума в препятствията, т.е. цялостно в тези участъци байкът губеше част от комфорта, с който бях свикнал по останалите пътеки. При карането извън байкпарковете, даже и при карането по другите трасета в Боровец или Рилските езера, нито веднъж не усетих такъв проблем, защото просто имах възможност да намалявам на чист терен и да пускам спирачките при преминаването на по-груби препятствия, но на това конкретно трасе в тези конкретни участъци усетих описания ефект. Реално погледнато, тези няколкостотин метра от Need For Speed запълниха не повече от 1-2% от всички спускания, които направих с QRS2, така че в моите очи няма как да са определящи за общото му представяне, но ги споменавам, защото ако искате да карате този велосипед предимно в байкпаркове или по пътеки с постоянно груб терен, върху който не можете да пуснете спирачките, тогава бих препоръчал по-скъпата окомплектовка (заради по-добрата вилка, която не е без значение) или направо да се ориентирате към по-дългоходовия модел RS, за който Pulse твърдят, че е не по-малко ефективен при изкачванията, но по-големият ход на окачването със сигурност ще позволи повече волности и по-рядко натискане на спирачките при бързо каране по силно пресечени терени.

И докато сме на тема ефекти, произтичащи от типа система на задно окачване, мога да отбележа, че не усетих никакво ритане откъм педалите – нито при спускане, нито при педалиране. Изглежда в това отношение окачването е сметнато така, че да се постигне идеален баланс между ефективно педалиране и „удължаване на веригата“, без придърпване при преминаване през препятствия.

Ще завърша, както се досещате, с ендуро състезанието в Банско. Това бяха два дни, в които изпитах максимално удоволствие от карането, защото пътеките сякаш бяха създадени за QRS или по-точно той е създаден за такива пътеки – сравнително бързи, много игриви, на места по-стръмни или по-груби, но не твърде много. По тези четири етапа направо се слях с велосипеда на Pulse и като изключим някои дребни грешки тук-там (без тях не може!), трудно ми е да си представя по-добро и приятно каране! 

За жалост не ми остана време да карам велосипеда по Изпитателните отсечки. Живот и здраве, наесен може да поправим този пропуск и със сигурност очакваме интересни резултати.

Впечатления от някои компоненти

За някои от тези компоненти сме писали и споделяли впечатления и преди, но не пречи да ги повторя.

Вилка Rock Shox Sector Gold
В своя ценови клас това със сигурност е една от най-добре работещите вилки. Сгъването и разгъването са гладки и плавни, реглажът на разгъването е в достатъчно големи граници и с отчетливо прещракване, а възможността за реглаж на компресията и заключване е полезна екстра. Вилката работи добре дори и в неблагоприятни условия, а проходната ос Maxle осигурява достатъчна коравина при каране по технични терени. Възможностите на Sector все пак имат и своите граници – както споменах, на едно от трасетата в байкпарк Боровец, при постоянно блъскане откъм терена вилката като че ли получава т.нар. spike-ване, т.е. нещо като частичен блокаж, предизвикан от невъзможността на маслото да се върне достатъчно бързо през някой от клапаните. Усещал съм и друг път подобен ефект при този модел, но достатъчно рядко, че да не разваля общото ми впечатление. Освен това този път пневматичната пружина на Sector-а ми се стори недостатъчно прогресивна – при препоръчителното налягане за моите килограми (даже малко над него) вилката бе достатъчно мека в началото, чудесна в средата на хода, но по-често от очакваното стигаше края на хода си. Може пък и аз да съм започнал да карам по-грубо от преди, знам ли…

Колела (гуми Maxxis High Roller II 2.3, капли WTB ST i23 и главини Pulse)
Така че случи, че колелата на QRS2 този път видяха повече зор от обикновено. При получаването на велосипеда се възползвах от възможността да превърна гумите в безкамерни, но при един волен отскок на скорост в Родопите с приземяване върху серия от остри камъни, успях да срежа задната външна гума едновременно на две места (въпреки защитата EXO) и да подбия леко каплата. Досега не бях успявал да причиня такива щети конкретно на тези компоненти, но доколкото грешката си беше моя (твърде ниско налягане и твърде грубо преминаване), запазвам доброто си мнение за тях. По-късно другият тест карач успя да разпечата предната гума на един вираж в Боровец, а пък аз направих кьопаво приземяване от един скок на Рилски езера. В резултат на тези комбинирани усилия предната капла се поизкриви, а след като ѝ бе оказана нужната помощ в сервиза на магазин All Mountain, се оказа, че сме успели някак да изкривим и самата гума – нещо, което до момента не бях постигал никога. Изброявам всички тези неща както за протокола (да не каже някой ,че съм ги премълчал), така и за да илюстрирам на какво каране и натоварвания бе подложен велосипедът. Нормално е точно колелата да пострадат повече или по-малко при такива груби изпълнения, но това не променя мнението ми, че компонентите, от които са наплетени, са достатъчно качествени и надеждни. Не мога да пропусна и главините със собствената марка на Pulse, които са с капсуловани лагери и изглеждат по-качествени от обичайните, влагани в този ценови клас.

Спирачки Sram DB5
Никакви проблеми нямах със спирачките (по-подробни впечатления за тях можете да прочетете тук) – струва си да отбележа, че предният диск с размер 203 мм осигурява допълнителен запас от спирачна сила и макар че аз лично рядко имам нужда от чак такава мощ, при карането в байкпарковете тя бе добре дошла. Хора с по-високо тегло също биха я оценили по достойнство. Модулацията (дозирането на спирачната сила) е много добра, макар че ако сте любители на съвсем къс ход на лостчетата, тези може да ви се сторят малко „меки“.

Скоростна система Sram X7
И тук нямах никакви проблеми. Случваше се, разбира се, понякога веригата да падне при някое голямо сътресение (най-вече при каране в байкпарковете), но ако имате непоносимост към подобни неща, можете да помислите за водач отпред (рамката е подготвена за такъв) или за по-скъпата окомплектовка, която е със скоростна система Sram GX 1х11. Аз лично все още харесвам достатъчно и системите с два венеца отпред, особено ако ползвам велосипеда за по-разнообразно каране, така че останах напълно доволен от задвижването на QRS2.

Кол за седалка X-Fusion Hi-Lo Ace
При цена 2999 лв. понижаващият кол за седалка все още не е масово срещан компонент, още повече пък такъв с дистанционно управление и вътрешен път за жилото. В този смисъл самото наличие на такъв компонент в окомплектовката вече е съществен плюс! Pulse са се спряли конкретно на този модел, защото им е бил препоръчан като надежден, и наистина – за периода, в който карахме велосипеда (като се има предвид, че и преди това е бил каран), колът не показа никакви проблеми във функцията си. За сметка на това обаче той идва с голям фабричен луфт, който причинява едно тропане и може да е досаден за някого. Пълно щастие при тези колове е трудно постижимо, особено пък при по-ниска цена, но определено си струва да преглътнете хлопането заради удобството да сваляте или вдигате седалката в движение. Лостчето, с което се осъществява това, на мен лично ми бе удобно за опериране, макар че излизащата от него броня образува едно „ухо“, а и със самото лостче трябва да внимавате, ако обръщате велосипеда на седалка и кормило (зависи и как точно сте го завъртяли/нагласили).

Седалка Pulse
Точно този модел седалка на мен не ми беше особено удобна, но това винаги опира до лични предпочитания и анатомия. Макар че е със спортна форма и е твърда, в задната част седалката е твърде тясна и скосена надолу, поради което тежестта ми не се разпределяше идеално. Други хора пък точно такава форма предпочитат, така че всеки трябва да пробва за себе си.

Заключение

Чудя се кое да поставя на първо място – дали качествата на велосипеда сам за себе си, или изгодността на цената. Дори ако се абстрахираме от нея, Pulse QRS2 е един доста хубав велосипед – много стабилен, с хубава геометрия, с добре работещо окачване (в 98% от случаите), ефективен при педалиране, със запас от здравина и коравина в рамката и с добра изработка. В цялост това е байк, който може да донесе много радост и наслада и да понесе доста сериозно натоварване при каране по пътеки от всякакъв вид – от най-лесните до най-трудните, да не говорим пък за черни пътища. Няма да е перфектен за всеки, доколкото солидната рамка добавя малко повече тегло и доколкото окачването се втвърдява при някои конкретни ситуации (интензивно спиране по силно пресечен, неравен терен), но точно тук се намесва и цената – с подобна окомплектовка и подобно ниво на рамката е много трудно да намерите конкурент на QRS2 – не само на българския пазар, но изобщо! И все пак искам да наблегна на универсалността – тя е заложена още в името на модела и той в цялост отговаря на очакванията. Теглото може да е малко по-високо, но педалирането е много ефективно и компенсира допълнителните грамове, а надолу велосипедът е стабилен и добре балансиран. Pulse QRS2 може да се кара и на леки разходки по черни пътища, и по най-трудните трасета в байкпарковете, но особено вдъхновяващ е по бързи пътеки със средна до висока трудност, които позволяват да се възползвате от стабилността на геометрията и от добрата работа на окачването, без да достигате предела на възможностите му, т.е. без да се налага постоянно да спирате. Не знам какво повече да кажа, освен да напомня, че това изгодно предложение е на един клик разстояние… модерна работа!

+

Отлична окомплектовка за цената.

Много стабилен велосипед с чудесна геометрия, изключително универсален.

Отлична работа на окачването при педалиране.

Много добра работа на окачването при спускане, освен в някои редки случаи.

Рамката изглежда много солидна и здрава, което може да е от значение за хора с по-високо тегло.

Масивната рамка води до малко по-високо тегло, но това е дребен кахър.

В някои ситуации окачването се втвърдява – при спиране с висока скорост по много неравен терен. Ако карате с добра техника, ще усещате този ефект само в редки случаи.

За контакти:
http://www.pulse-cycles.com/

{gallery}products_test/2016/test-2016_pulse-qrs2_pics{/gallery}

Етикети: , , ,

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>