Начало Продукти Изпробвано Oryx T-140
Oryx T-140
Написано от Любомир Ботушаров    Четвъртък, 21 Януари 2016 13:57    Печат

T-140 е вторият модел на Oryx, който попадна в ръцете ми. Буквата Т в името му идва от trailbike (т.е. ХС/АМ велосипед) и в комбинация с числото 140, указващо хода на окачването в милиметри, името на модела, както и външният му вид, дават веднага ясна представа за предназначението. То е изключително универсално, в което се убедих при карането на велосипеда в продължение на 2 месеца по най-разнообразни пътеки и терени, но нека не изпреварваме заключението - има много неща, които могат да се кажат за този модел. 


Oryx Т-140 27.5 10spd Tubeless

Размер:
М, 44 см, 17 инча
Тегло:
14.55 кг
Цена:
4299 лв.
Продължителност на ползването
2 месеца, 250 км

Геометрия:

Ефективна горна тръба: 603 мм
Седалкова тръба: 440 мм
Хоризонтален обхват (reach)
425 мм
Вертикален обхват (stack)
580.6 мм
Междуосие: 1150 мм
Стойки на веригата: 430 мм
Височина на средното движение: 345 мм
Челен ъгъл: 67.0°
Ъгъл на седалковата тръба (ефективен)
73.0°
Препоръчителен ход на вилката:
140 мм


Окомплектовка

От стандартните сглобки за модела Т-140 тази е най-скъпата. При сравнение с по-дългоходовия Е-160 обаче, който пробвах през лятото на 2015 г., бързо се вижда, че настоящият велосипед е по-евтин с 1000 лв., но и с някои по-евтини компоненти. Те обаче във всички случаи спадат към средния или висок клас, така че са готови за сериозно каране в планината. По-достъпната цена е една от причините за не съвсем ниското тегло на велосипеда, а другата е, че съвременните АМ и ендуро велосипеди, поне когато са с алуминиеви рамки, са обречени технологично да са малко по-тежки, отколкото преди 5-6 години например. Замислете се сами: по-дълги рамки, по-големи колела (27.5 в случая), по-широки кормила, регулируем кол за седалката - това са все неща, които водят до повишаване на общото тегло. Така че от тази гледна точка и предвид цената на велосипеда, 14.55 кг е нормално, разумно тегло, особено като се има предвид, че рамката изглежда много солидна и здраво направена. Както обикновено, има накъде да се сваля, дори и в рамките на същата цена, но аз лично предпочитам велосипедът да има запас от здравина и го харесвам така.


Задният амортисьор е Rock Shox Monarch RL, т.е. с настройка на разгъването и заключване; вилката е Rock Shox Pike RC със 140 мм ход; скоростната система с 2x10 предавки е Sram X7, като само предният дерайльор е Sram X5; спирачките са Sram Guide R със 180 мм дискове; колът за седалка е Rock Shox Reverb Stealth 125 мм с регулируема височина и дистанцинно командване; периферните компоненти са Race Face; колелата са с главини Black Peak, капли WTB ST i23 и гуми WTB Vigilante 2.3 TCS, готови за превръщане в безкамерни.

На последното отново ще обърна внимание. Oryx вярват безрезервно в безкамерните гуми с уплътняваща течност, но не обвързват клиентите си с подобно решение, а им предоставят избор. Велосипедът идва с вътрешни гуми и с кутия, съдържаща гаранцията, едни втулки за реглаж на прогресивността на вилката, два вентила за безкамерни гуми и шише с уплътняваща течност WTB. Ако махнете вътрешните гуми, ще видите, че върху каплите предварително е залепена уплътняваща бандажна лента за безкамерни гуми. Това означава, че трябва само да сложите вентилите, да сипете уплътняваща течност и да напомпате гумата (с компресор, иначе не е сигурно, че ще стане). Цялата процедура със снимки е описана в статията за Oryx E-160, затова няма да я повтарям тук. 


Рамка и геометрия

T-140 е типичен представител на съвременните АМ и ендуро рамки, т.е. на тенденцията дълъг, нисък и с малък челен ъгъл. Вярно е, че има и по-дълги велосипеди от него, но за мен дори този размер М бе малко повече от идеалното. Иначе казано, за собствен велосипед бих си взел размер S (висок съм 170 см) и съм сигурен, че той би ми паснал перфектно. Трябва да кажа, че тази геометрия от ново поколение в някаква степен променя стойката на колоездача върху велосипеда и разпределението на тежестта. В началото се "хващах", че стоя малко по-напред към кормилото и не се сгъвам достатъчно ниско над горната тръба, не изпитвах и нужда от това. Към това ще се върна отново малко по-надолу.

Във всички други отношения геометрията на тестовия велосипед бе близка до идеалната по моите критерии. Челният ъгъл 67° е достатъчно малък, за да осигурява (в комбинация с дългата рамка) невероятна стабилност при каране на скорост, както и при атакуване на стръмни и силно пресечени терени. В същото време не е прекалено малък, така че да пречи на завиването при по-спънати пътеки или на катеренето. Трябва да призная все пак, че Т-140 не е най-повратливия велосипед, който съм карал, но в конкретния случай основната причина е, че рамката (горната тръба) бе малко по-дълга от моя "идеал". В този смисъл имах нужда от малко време, за да се приспособя към нея. Сигурен съм, че именно тя затрудняваше маневреността ми, по две причини: първо, когато един друг тест-карач, по-висок от мен, пробва велосипеда, включително и на пътека с доста остри и спънати серпентини, той не изпита никакви затруднения или неудобство, защото байкът му бе изцяло по мярка; и второ, същото нещо вече съм го пробвал при велосипед на друга марка - първо бях карал размер М с горна тръба около 600 мм и ми беше леко голям и тромав, след което пробвах размер S и той ми беше идеален и значително по-пъргав. За мен изводът е, че с тенденцията за по-дълги велосипеди, вечната ми дилема между размерите М и S вече е решена в полза на S. :)

Реклама

В сравнение с модела Е-160, средното движение при Т-140 е по-ниско - 345 мм от земята, при това с голям балон на гумите. За мен това е близка до идеалното стойност, което при реално каране означава стабилност, по-добро завиване и в същото време достатъчен просвет за повечето прагове, камъни и улеи, които човек може да срещне при някои много технични пътеки, така че да не закачам педалите по няколко пъти на каране.

Стойките на веригата са къси, но без това да е за сметка на пространството за задната гума. С това правя преход към детайлите по самата рамка, които не са един и два. "Стандартните" за висок клас рамка в наши дни са налице: конусовидна челна тръба, PM накрайници за задната спирачка, ISCG05 уши за водач, директен монтаж на предния дерайльор, проходна ос 142х12 мм, капсуловани лагери на окачването, покрити с красиви, анодизирани капачки и широко средно движение от типа PressFit. Последното е нещо, което не всеки ще приеме еднозначно като предимство, защото съм чувал за проблеми със скърцания от такива касети, но аз лично нямах такива ядове.


Рамката е с вътрешен път за жилата на скоростите и външен за маркуча на задната спирачка. Маркучът за регулируемия кол първо върви външно (от горната страна на долната тръба, до този за спирачката), след което влиза в седалковата тръба, за да стигне до самия кол. В тази връзка ще споделя нещо, което е добре да имате предвид - когато взех велосипеда, седалката бе с няколко сантиметра по-висока от необходимото за моя ръст. Разхлабих скобата, избутах кола надолу, затегнах и когато реших да намаля височината му чрез бутона от кормилото, той беше блокирал и не можех да го натисна, а преди това си работеше. Почесах се известно време зад ухото и като не намерих за какво друго да се хвана, издърпах с ръка маркуча при отвора в седалковата тръба, което веднага оправи нещата. Иначе казано, ако маркучът е нагънат в седалковата тръба, командата и колът не работят, така че ако ви се случи, не се паникьосвайте, а проверете първо това. Иначе от долната страна на горната тръба има още един комплект водачи - те са предназначени за регулируем кол с външно закачане на жилото/маркуча. Ако не сте с такъв, спокойно можете и да ги махнете.

Тръбите на рамката са от алуминиева сплав 6061 и много от тях са хидроформовани и/или извити за постигане на повече коравина или някое друго качество. Заварките са солидни и красиви, а "блокът" около средното движение изглежда супер масивен. Горната тръба е разположена сравнително ниско, а между нея и седалковата има подсилващ клин. Седалковата тръба е с извивка, но тя е достатъчно ниско, за да не пречи на вдигането и свалянето на седалката, особено когато се ползва регулируем кол - в наши дни това е нещо, с което не всеки велосипед може да се похвали.

Важен елемент в задния триъгълник е един укрепващ "мост", свързващ стойките на седалката. Той би трябвало да допринася за коравината на конструкцията и без съмнение задницата на Т-140 е от по-коравите, които съм карал. Не усетих значително поддаване/усукване нито по пътеките, нито при опити на място. За периода на пробата не се появиха никакви хлабини в ставите на окачването, никакви пукания, скърцания или други звуци и изобщо, рамката бе напълно безпроблемна. За някои може да е недостатък, че задната проходна ос се сваля с шестогран, а не с ексцентриков лост, но мен това не ме затрудняваше по никакъв начин - даже бих казал, че на външен вид повече ми харесва така.


Цялостният облик на Т-140 е изчистен, красив, и "боен", особено на фона на заснежената Рила. За много от велосипедите си Oryx залагат на ярки, сигнални цветове, които на едни ще се харесат, на други не толкова. Ако яркозеленият цвят на снимките ви се струва прекалено натрапчив, моделът се предлага и в сиво, което е значително по-неутрално. Покритието на рамката за момента изглежда доста качествено - броните не са го засегнали никъде, в общи линии ми е трудно да намеря дори драскотина по него.

Окачване и впечатления при каране

Т-140 използва четириставно окачване тип Horst-link с т.нар. люлееща връзка, т.е. задният амортисьор се задвижва от кобилица, която е закачена към горната тръба. Шокът е с размери 200х57 мм, което означава усреднен коефициелнт на окачването около 2.45 - доста приятна стойност. Както вече споменах, конкретният модел е Rock Shox Monarch RL. Доколкото успях да усетя при каране, с този амортисьор окачването е леко прогресивно, т.е. постепенно се втвърдява към края на хода, не беше лесно да го сгъна съвсем до край, но като цяло усещането беше близко до линейно, т.е. байкът използваше голяма част от хода си за преодоляване на средни и едри препятствия. Видно е, че ме влече да споделя впечатленията си при спускане, но все пак... нека хронологично започнем с изкачването.


С голяма изненада установих, че задницата на Т-140 клати повече от очакваното при педалиране, т.е. отчетливо и видимо се сгъва и разгъва. Количествено това клатене може и да е по-малко, отколкото при някои по-дългоходови ендуро велосипеди, но го усетих ясно още при първото каране, включително и на големия венец отпред, където обикновено не се забелязва подобен ефект. Пробвах различни настройки, за да го преборя - например различно начално сгъване (саг), но го имаше и при 25%, и при 30%, и при 35%. Не се повлия и от по-бърза или по-бавна настройка на разгъването. Забелязваше се и при различни като тегло колоездачи. Интересен момент е този, че при по-стръмни наклони клатенето бе по-малко, докато на равно се усещаше повече, т.е. определено се влияеше от разпределението на тежестта. Също така, при изправяне на педали окачването не клатеше повече, отколкото други, които съм пробвал.

В защита на Т-140 мога да кажа, че съм пробвал и велосипеди на някои доста реномирани марки, които също се сгъват и разгъват по подобен начин при педалиране, т.е. не си мислете, че постигането на окачване, което да работи отлично и надолу, и нагоре е лесна работа. Явно не е. Но ефектът е налице и той няма да се хареса на хора, които имат желание да навъртат дълги преходи с велосипеда, трупайки солидни изкачвания. На мен лично, с моите предимно леки карания по 20-30 км, това клатене на задницата не ми пречеше - в интерес на истината, на пресечен терен дори не го и усещах отчетливо, макар визуално да го отчитах.

Във всички случаи обаче бих препоръчал на Oryx (и/или на бъдещите собственици на Т-140) да помислят за шок с платформа. Вярно, по-скъпи са, но в конкретния случай си мисля, че тя може да е от голяма полза. Всеки специалист по окачванията ще ви каже, че е най-добре ефективното педалиране да идва от самото окачване, но тъй като аз не съм такъв, ще си позволя да кажа, че се чувствам чудесно и когато просто имам платформа, която да включа за по-дългите изкачвания. В този ред на мисли, при Т-140 по-често прибягвах до заключване на шока - почти винаги при каране по асфалт и при дълги изкачвания по черен път.

И ако при изкачванията Т-140 не ме впечатли с най-висока ефективност, то при спусканията смело мога да кажа, че това е едно от най-добрите окачвания, които някога съм карал. И това не е само мое мнение - вторият основен карач-изпитател сподели същите отзиви. Затова не е учудващо, че и за двама ни Oryx T-140 бе велосипед, който направо обикнахме - в крайна сметка изкачванията така или иначе са свързани предимно с мъка и пот, но когато получаваш отличен контрол и чудесна работа на окачването при спускане, карането няма как да не завърши с широка усмивка.


Т-140 изглажда по един много плавен и балансиран начин почти всички неравности по пътеките - дребните, средните и в достатъчна степен големите. Тези 140 мм ход, в комбинация с колела 27.5, "обути" в гуми с голям балон, създават усещане за много повече, но без в нито един момент окачването да се усеща мудно. Човек наистина трябва да го опита, за да разбере, и то по познати пътеки. Има например един участък над Бояна, който е кратък, прав и с много разнопосочни, едри  корени. С твърдак е доста раздрусващ, с други АМ велосипеди съм го минавал доста бързо, но все пак усещах известно "подскачане" по терена, докато с Т-140 влетях така, че едва взех завоя след това, а откъм терена не усетих почти нищо - байкът сякаш мина над корените, сякаш почти по гладка пътека.

Окачването на този велосипед изглажда чудесно дребните неравности, но без да се усеща "затънал" в хода, както при много от по-дългоходовите байкове. Хем усещах как "изяжда" малките камъчета, хем това ставаше само с началната част на хода и байкът оставаше импулсивен и пъргав, готов за въздействия като изпомпване, олекотяване и т.н. Същото е и при средни по-размер препятствия - може би най-често срещаните по пътеките. За обирането им Т-140 използва голяма част от хода, но не прекалено голяма. Сгъването и разгъването при прегазването им са толкова плавни и контролирани, че човек остава с усещане сякаш не е минал точно през тях. Освен за корените от горния пример, сещам се веднага и за едно спускане от вр. Ярловски Купен към Железница, където пътеката във високата част често е под формата на улей/коловоз и ми се налагаше ту да влизам, ту да излизам от него. Не един и два пъти тялото ми се приготвяше да усети удар на задната гума в ръба, дори заораване и поднасяне, но всеки път байкът излизаше от коловоза сякаш нищо не е било. Дори при каране по едри, големи камъни или при приземявания след скок или пад, когато би трябвало да се усети по-късият ход на окачването, то работи толкова добре, че отнема по-голямата част от енергията на удара и до мен достигаше съвсем малко от него.

Както казах, окачването (според мен) е леко прогресивно. Успях да го сгъна докрай при една целенасочена проба (прескачане на 7-8 стъпала с приземяване на равно), но при каране в планината май не си спомням да съм успявал. Дори и да съм, със сигурност не съм усетил и със сигурност е било изключение. В същото време обаче след почти всяко каране гуменото пръстенче беше близо до края, т.е. по-голямата част от хода се използва съвсем ефективно.

Вече споменах, че пробвах Т-140 с три различни настройки на началното сгъване. На мен ми хареса най-много с 30%, което важи и за повечето други АМ/ендуро рамки, които съм пробвал. За някой друг (например за по-тежки карачи) може би 25% ще са по-добре.

Аз лично не усетих окачването да се влияе негативно от задействана задна спирачка, а вторият основен карач-изпитател сподели, че дори съвсем отчетливо го е усещал да работи, когато е трябвало да спира върху каменисти/скалисти терени.

Ако "вържем" окачването с геометрията, мога да обобщя, че за каране надолу Oryx T-140 е страхотен велосипед, направо вдъхновяващ! Поведението му е изключително стабилно и високата скорост в повечето случаи изобщо не се усеща. За това допринасят и по-дългата рамка, и челният ъгъл, и колелата, и чудесната работа на окачването. На по-спънати пътеки аз лично го усещах леко ограничаващ, по-трудно завиващ на места, но не до степен, че да ми пречи. Сигурен съм, че ако беше размер S, щеше да бъде малко по-маневрен - точно колкото да е перфектен за мен.

Ако сравня този модел с пробвания през лятото Е-160, за моите карания и предпочитания Т-140 е по-подходящ и повече ми хареса. Макар и по-дълъг като рамка, в някои ситуации той е по-повратлив и пъргав, главно заради по-малкия ход на окачването и начина, по който работи, а също и заради по-ниското средно движение. Изненадващо е, че Е-160 е по-добър в изкачванията, въпреки големия си ход. Той има предимство и при най-грубите като терен пътеки, т.е. ако човек смята постоянно да кара по изровени, бързи пътеки или по трасетата в байкпарковете, дългоходовият ендуро байк на Oryx е логичният избор в каталога на марката. Но за каране, което включва и такива пътеки, но и всякакви други (по-лесни, по-спънати, по-игриви), Т-140 ми хареса повече, защото почти не отстъпва като комфорт и контрол при газенето, изключително стабилен е, малко по-маневрен и по-добре реагира към въздействия от моя страна (например при изпомпвания, които Е-160 в по-голяма степен попива).

Тук ще се върна отново към въпроса за новото поколение геометрия при АМ/ендуро велосипедите. Тази по-дълга рамка, вече казах, променя в известна степен разпределението на тежестта. Роля в тази насока играят и късата лапа, ниското кормило. Един от ефектите, които човек лесно може да усети вследствие на това, е по-трудното изтегляне на предното колело нагоре, например при преодоляване на пад. Аз не съм чак толкова скоклив, но при първите карания усетих нещо друго - задната гума много лесно блокираше и започваше да се пързаля при спиране, особено в леки завои. Вярно е ,че бяха сухи есенни дни с прах, шума и ситни камъчета по пътеките, но все пак... Агресивната шарка на гумата с хубави спирачни ръбове на грайферите (макар и от сравнително твърд каучук) не предполагаше подобна игривост, налягането също не беше високо, така че вероятно имаше и още нещо. Хрумна ми дали пък окачването не блокира при задействане на спирачката и това да влошава сцеплението, но в други ситуации се уверих, че то си работи добре и със спирачка. Така че най-вероятната причина бе именно това, че още не бях свикнал с геометрията и с това, че центърът на тежестта ми е малко по-напред, отколкото съм свикнал. А при спиране, както е известно, масата се стреми да отиде още по-напред. Най-силният ми аргумент в полза на това заключение е фактът, че при последните карания изобщо не се сещах за подобни проблеми, но тогава бях започнал да се навеждам малко по-ниско и да изтеглям тежестта си малко по-назад в конкретни ситуации. Дългите рамки определено позволяват доста повече въздействие чрез преместване на тежестта, но трябва и известно време човек да свикне с това.

Впечатления от някои компоненти

За някои от тези компоненти (понякога в други техни варианти) вече съм писал, например в ревюто за Е-160, но и заради това сега отново ще споделя впечатленията си, за да може да откроя съвпадения и разлики.


Вилка Rock Shox Pike RC
Не мога да се нарадвам на плюшената работа на тази вилка. Толкова приятна и плавна, сякаш е с метална пружина.  Впрочем не е редно аз да използвам такова сравнение, тъй като дори не помня кога за последно съм карал вилка с метална пружина. Затова просто ще кажа за пореден път, че новият Pike е сред най-добре работещите въздушни вилки, които съм карал. Разполага с настройки за сгъването и разгъването - само второто съм гласил обаче, компресията в максимално отворено състояние си беше добре за моето тегло. Както споменах, в кутията, която върви с велосипеда, има две допълнителни дистанционни втулки за въздушната пружина, чрез които можете да я направите по-прогресивна. А защо? Например, за да може да я карате още по-мека и плюшена в началото на хода, без да я продънвате при тежки приземявания или резки и силни удари в остри ръбове. В началото имах идеи да пробвам как ще е, ако добавя поне една от тези втулки, но така и не се наканих да отворя вилката и да извърша тази манипулация. Есента беше прекрасна и предпочитах да карам, вместо да човъркам по велосипеда! 


Гуми WTB Vigilante 2.3
При Е-160 този модел ми хареса изключително много, затова бях твърде изненадан, когато усетих споменатото поднасяне на задната в първите 2-3 карания. Вече изясних, че за мен основната причина за него е новата за мен геометрия, но има и други - например по-твърдата каучукова смес при тези гуми, спрямо онези, които бяха монтирани на Е-160.
Оказа се, че по-евтиният вариант на Vigilante има и друг недостатък - макар да са с голям балон, не съвсем ниско тегло и солиден външен вид, каркасът на гумите се оказа слабичък. Първо брат ми при едно каране на Витоша удари в остър камък и сряза външната гума - малко, но достатъчно, за да не я запуши "бозата", така че се наложи да сложи вътрешна гума. След това успях чрез доливане на още уплътняваща течност и доста дундуркане да постигна запушване на дупката (която беше близо до борда на каплата) и да продължа да я карам безкамерна. При едно каране в Рила обаче подскокнах и се приземих на една остра канара, при което гумата удари до капла и отново чух съскащия звук. Този път каркасът се беше скъсал съвсем централно, точно между грайферите. Бозата не успя да запълни дупката, макар че гумата и не спадна напълно, така че с полумека гума се дотътрих до края на пътеката, но вкъщи окончателно монтирах вътрешна гума.
С оглед на тези премеждия не мога да препоръчам евтиния вариант на Vigilante за безкамерна употреба, докато по-скъпия, който е с подсилен каркас и с по-мек каучук, си остава един от фаворитите ми за АМ/ендуро гума за агресивно каране в най-разнообразни условия.


Капли WTB ST i23
Тези прещипвания на задната гума подложиха на изпитание каплата, но мога да кажа, че по нея няма и следа от ударите. Права е и не успях да забележа дори и минимално подгъване. Не знам колко тежи този модел, но като го сравнявам с много леките, но и доста меки KOM i23, тези държат много повече на бой и за моето каране със сигурност са по-подходящи.


Спирачки Avid Guide R
За линията Guide съм писал обширна статия - тук ще добавя, че все пак има известна разлика в работата между варианта R и по-скъпите RS и RSC. Спирачката има хубава модулация и достатъчно спирачна сила, даже не смея да твърдя, че е по-слаба от RS и RSC, но заради липсата на технологията SwingLink максималната спирачна мощ идва по-късно, при по-сериозно натискане на лостчето, докато при RS/RSC от самото начало усещах колко са силни, при това радвайки се и на отлична модулация.
Не ме разбирайте погрешно - Giude R в никакъв случай не е слаба спирачка, напротив! Нито веднъж не съм изпитал липса на спирачна сила, дори и при по-дългите спускания, но спирачното лостче е с по-меко и дългоходово усещане, т.е. ако го натиснете леко, спирането ще е по-слабо - трябва да го придърпате повече, за да стигнете до истинската мощ на спирачката.


Седалка WTB Volt Race
С тази седалка при Е-160 имах сериозни ядове, но все пак реших да ѝ дам втори шанс. При първите 1-2 карания усещах, че отново се опитва да протрие кожата от вътрешната страна на бедрата ми, но понеже този път дистанциите бяха кратки и между тях имаше дни за почивка, чувствителните места на допир явно загрубяха достатъчно и до края на пробата нямах никакви проблеми.

Други
За главините Black Peak, кола за седалка Rock Shox Reverb Stealth, скоростната система и периферните компоненти мога да напиша само хубави неща. Предишните ми положителни впечатления се потвърдиха напълно. С превключването на предавките отпред в началото имах известни проблеми, но се оказа, че трябва още малко да опъна жилото и те изчезнаха.


Заключение

От настоящите модели на Oryx (без да съм карал всичките) Т-140 определено е моят фаворит. Определено не е най-добър в изкачванията, но при спусканията този байк всеки път ми пълнеше душата. Окачването му работи страхотно при каране надолу, независимо от терена, наклона и уменията на колоездача. Геометрията на рамката (и на велосипеда като цяло) е близка до идеалната за мен, а ако беше размер S, щеше да е още по-близка. Окомплектовката е отлична за цената и няма никакви сериозни компромиси, а някои компоненти (вилката, колът за седалка) са с особено висока добавена стойност, ако мога така да се изразя. Ако си позволя съвет към Oryx, той би звучал така: да има възможност за покупка с по-скъп заден амортисьор с платформа, от една страна, и от друга, да има още една, по-скъпа окомплектовка, която да е не само с такъв шок, но и със спирачки Guide RS и по-здрави гуми. Във всички случаи обаче за мен този модел на Oryx би могъл да бъде велосипед за всеки ден, за всяко каране и за всеки терен!

+

-

Много стабилен велосипед с чудесна геометрия, изключително универсален.

Страхотна работа на окачването при спускане - по всякакви терени и с всякаква скорост.

Отлична окомплектовка за цената.

При педалиране окачването се сгъва и разгъва повече, отколкото очаквах - има нужда от платформа на шока. 

Каркасът на гумите се оказа слаб и не успях да карам задната твърде дълго като безкамерна.

За контакти:
http://www.oryx-cycles.com/
https://www.facebook.com/ORYXCycles


Add this to your website

Коментари

avatar todor_todorov
0
 
 
Бе за колело над 4000лв сякаш бая тежко стъпва ;(
avatar admin
0
 
 
Около 300-400 грама могат лесно да бъдат "махнати" с други гуми, които така или иначе зависят в голяма степен от личните предпочитания. Но тези гуми са си тежички, факт.
За съжаление обаче, като съм питал приятели за техни велосипеди (от чужди производители) с алуминиеви рамки (говорим за 27.5, размер М, с регулируем кол и ход поне 140 мм), в повечето случаи при цена около 4000-4500 лв. теглото е над 14 кг. Има и изключения, разбира се, но аз сравнявам с общата картинка, поне доколкото ми е достъпна. Също така, сравнявам само с реални отзиви от хора, а не с данни на производители, тъй като едните педали да извадим от картинката и теглото става около 14 кг (а много производители дават теглото в каталога без педали).
Конкретно за този велосипед мога да кажа откъде сравнително лесно може да бъде спестено тегло:
1. Гумите. Неговите са по над 900 грама всяка. Значи от двете колела общо могат да бъдат спестени около 300-400 грама.
2. Каплите. Не знам колко тежат тези, но са здрави. Аз лично не бих пипал тук, защото не обичам да подбивам капли при всяко второ каране, но има много хора, които могат да си позволят да ползват по-леки капли.
3. Педалите. Теглото е измерено с евтините платформени педали, които тежат около 550 грама чифта. Значи между 100 и 200 грама могат да бъдат свалени с по-хубави и леки педали.
avatar nocturne
0
 
 
И аз мисля, че теглото е много високо. Разбира се, че това идва най-вече от гумите, които са към 1кг.
За мен обаче проблема на този велосипед е задния шок. Все пак тук говорим за най-високата окомплектовка, а той е еднакъв и в трите варианта на този модел и както беше казано-няма платформа! Не може за 4300лв. да сложиш шок с, което задницата ти да се клати при въртене!
avatar admin
0
 
 
На теория си напълно прав, за много хора и на практика ще важи написаното от теб.
Аз мога само да кажа, вече след цяла година каране, че на практика, макар задницата да клати при педалиране, това не ми пречи при каране по пресечен терен - не съм усетил да се уморявам повече, там даже и не усещам клатенето, защото си има и сгъване от неравностите. Мен лично клатенето ме дразни като стъпя на асфалт, но там пък обикновено заключвам шока и готово.
Аз лично най-голямо подобрение на колелото постигнах с гумите - лятото го карах с гуми Schwalbe (Nobby Nic отпред и Rock Razor отзад) и с тях теглото стана около 14.2 кг (с педалите!), а и целият вървеж стана по-пъргав и лек.
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Понеделник, 02 Януари 2017 16:33 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори