Начало Продукти Изпробвано Shwalbe Procore – впечатления след 180 км и спукване на предна гума
Shwalbe Procore – впечатления след 180 км и спукване на предна гума
Написано от Любомир Ботушаров    Сряда, 13 Април 2016 14:53    Печат

През 2015 г., благодарение на вносителя за България, Веломания, имах възможност да пробвам един от най-интересните и иновативни продукти, които са се появявали напоследък - двукамерната система за гуми на Schwalbe, наречена Procore. И точно защото за този нов продукт има да се говори много, побързах да споделя първите си впечатления, макар той още да не се предлагаше в България, а и по света. Скоро след този първи вариант на статията, имах възможността да пробвам и някои качества на системата, до които не вярвах, че ще стигна. Всичко това е разделено на две части в следващите редове:

Първи впечатления

Shwalbe Procore – впечатления след 180 км и спукване на предна гума


Първи впечатления


Продукт: Двукамерна система за гуми Schwalbe Procore
Размер:
---
Тегло: Около 210 грама на колело за вътрешна и междинна гума
Цена: Около 400 лв. - пълен комплект за две колела (предно и задно)
Продължителност на ползването: 1 месец / 80 км
Продуктът е ползван съвместно с: Велосипед Dragomir F7, капли WTB Kom i23, гуми Schwalbe Nobby Nic (второто поколение) 2.4 Snake Skin Pace Star Tubeless Ready
Други модификации на модела/продукта: ---

Какво е Procore?

Procore е съвместна разработка на Schwalbe и Syntace и представлява двукамерна система за гумите на велосипеда, при която вътрешната камера е с високо налягане, за да предпазва каплата от подбиване, а външната камера е с доста по-ниско от стандартното налягане, за да осигури максимално сцепление с терена и по-комфортна возия. За да направим бързо връзката между това кратко обяснение и реалния вид на продукта, ето кои са основните елементи на Procore:


Вътрешна гума с малък балон и широчина, подобна на шосейна гума, със специален двустепенен вентил. Теглото ѝ е между 90 и 95 грама.


Разпределител за въздуха (въздуховод) към външната камера. Тегло 4.5 грама.


Междинна гума - отново е тънка, тясна и с малък балон, устойчива на високо налягане. Като размери прилича на шосейна/тренажорна гума, макар че е по-лека и от по-различен материал. Теглото ѝ е между 110 и 115 грама.


Стандартна външна гума, за предпочитане е такава с подсилени стени, подходяща за превръщане в безкамерна с уплътняваща течност.


Уплътняваща бандажна лента за каплата. Не се сетих да измеря точно колко грама от нея се пада на едно колело, но едва ли е повече от 2-3 грама.


Уплътняваща течност за превръщане на гумите в безкамерни - 60 ml.

В комплекта, който получих, предназначен за два броя колела, предно и задно, бяха включени също 3 бр. пластмасови щанги, препарат за мазане на бордовете на външната гума в случай, че тя не иска да легне хубаво и равномерно към каплата, както и малък пластмасов ключ за развиване на главата на вентила.


В средата на тялото на двустепенния вентил има резба - ако горната част е навита надолу, въздухът, вкаран през главата на вентила, отива във вътрешната камера, т.е. в тънката вътрешна гума, която трябва да е с налягане между 4 и 6 бара. Ако горната част е развита, тогава въздухът се пренасочва към външната камера с помощта на разпределителя и специалния отвор на междинната гума. За външната камера Schwalbe препоръчват да се започне с налягане около 1 бар и да се експериментира с малко по-високо или дори с още по-ниско, в зависимост от теглото, терена и предпочитанията на колоездача.

Няколко кратки бележки

Няма да съм аз, ако не направя обичайните уточнения за неща, които са важни и биха могли да повлияят в една или друга степен на впечатленията и изводите.

Каплите, на които монтирах системата Procore, са WTB Kom i23. Това решение бе предопределено най-вече от препоръката на Schwalbe да се използват капли с вътрешна широчина поне 23 мм. В противен случай, казва производителят, монтажът може да стане доста труден. Kom i23 са много леки, но и сравнително меки капли - докато ги карах с безкамерни гуми, успях да направя по 2-3 подбивания на всяка от тях. Малко ме притесняваше дали това няма да създаде проблеми при монтажа на Procore, но се оказа, че няма такива. Каплите на WTB имат и по един допълнителен ръб, образуващ канал за борда на външната гума - този детайл също ме притесняваше, не знаех дали няма да затрудни/влоши по някакъв начин начин монтажа на системата, но и тук нямаше проблеми.

Външните гуми също ми бяха предоставени от Веломания. Поради липса на наличности от най-новото поколение Nobby Nic, можех да избирам между Hans Dampf, която вече ми бе позната, и второто поколение на Nobby Nic с размер 26х2.4. Избрах него, защото не бях карал тези гуми и исках да ги пробвам. Както е необходимо, гумите са готови за превръщане в безкамерни (Tubeless ready) и с допълнителна защита на стените Snake Skin. Единственото нещо, което не догледах в магазина, бе материалът на протектора - оказа се, че съм взел най-твърдия вариант, Pace Star, което по принцип би било грешка от гледна точка на моето каране и предпочитания, но с оглед пробата на Procore по-скоро се превърна в плюс - по-нататък ще разберете защо.

Реклама

Заради многото размери колела на пазара, когато заявявах размер за тестовия комплект, посочих 26 цола, тъй като подръка имам два велосипеда с този размер на колелата. По принцип мислех да монтирам системата на твърдака на брат ми, но изискването за по-широки капли в крайна сметка ме принуди да оборудвам с нея моя личен велосипед. Не съм особено щастлив от това, тъй като той е доста остарял и вече не ми е удобен като геометрия, т.е. за да тествам Procore до границите на моите възможности, първо ще трябва някак да свикна отново с велосипеда си (не бях го карал от няколко месеца). Засега свикването с него върви трудно, но и тук влезе в сила поговорката "всяко зло за добро" - по-късно ще стане ясно защо.

Голямата ръчна помпа, която имам вкъщи, успя да напомпа вътрешната камера най-много докъм 4.5 - 5 бара. След това главата на помпата изпуска вентила. За щастие аз съм лек колоездач, 65 кг, така че дори 5 бара са ми много и избрах да държа вътрешната камера на 4 - 4.5 бара - би трябвало да е достатъчно за мен. Имам обаче малък проблем с прецизното измерване на налягането във външната камера. И двата манометъра за френски вентил, с които разполагам (този на помпата и един самостоятелен, съвсем прост като механизъм), показват еднакви стойности при налягане над 1 бар, но не могат да отчетат съвсем фино налягане под тази стойност.

Монтаж на системата без проблеми

Първо монтирах Procore на задното колело. Следвах стриктно и много бавно инструкциите на производителя, четях всеки ред по 2-3 пъти и действах много внимателно. Затова монтажът ми отне около 40-45 минути, но реално може да се направи много по-бързо - за 20-30 минути от домашен механик като мен и дори да 10-15 минути от опитен механик в сервиз. Реално, спрямо стандартен монтаж на безкамерна гума с уплътняваща течност, тук има само 1-2 допълнителни стъпки, свързани с вътрешната камера, които не добавят много време и усилия. За съжаление нямаше как хем да работя, хем да снимам процеса на работа, но в комплекта има достатъчно ясно упътване със снимки, а в интернет могат да се намерят и онагледяващи видеоклипове. Стъпките, които се следват при монтажа, са следните:

1. Каплата, ако не е нова, се почиства старателно, махат се стари бандажни ленти и се уплътнява чрез внимателно облепване на стената откъм гумата с приложената в комплекта тънка и здрава бандажна лента. По този начин се изолират отворите за спиците и този за вентила.


2. Междинната гума се монтира от едната страна, като е много важно секцията с отвора за преминаване на въздуха към външната камера да се разположи точно при отвора за вентила в каплата.

3. Червеният разпределител за въздуха към външната камера се поставя около двустепенния вентил и вътрешната гума.


4. Вътрешната гума с двустепенния вентил и поставения около него разпределител се напомпва леко и се поставя между каплата и междинната гума (точно както се действа при всяка система с вътрешна и външна гума). С върха на вентила директно се пробива уплътняващата лента. Много е важно да се уверите, че през отвора за преминаване на въздуха на междинната гума виждате каналите на червения разпределител около вентила на вътрешната гума.


5. Затваря се междинната гума, като се вкарва и другият ѝ борд в каплата. Тази операция може да е малко по-трудна, макар че при този първи монтаж успях да я направя само с ръце. Силно ви препоръчвам да се придържате към този метод и да използвате щангите само в краен случай (вж. защо в следващата част).

6. Вкарва се бордът на външната гума в каплата от едната страна. Аз започнах от вентила, за да съм сигурен, че там бордът е влязъл добре.

7. Монтира се външната гума и от другата страна, но без да се затваря напълно. Тук вече се наложи да прибегна и до щангите, но това зависи от каплата и външната гума - при някои може и да не е необходимо.

8. Преди да се затвори окончателно външната гума, се сипва уплътняващата течност в нея. В готовия комплект тя е доставена в удобно пластмасово шишенце с марката Doc Blue на Schwalbe, но с голяма изненада установих, че въпреки запечатването, голяма част от течността вътре се е сгъстила и се е превърнала в мека бучка, която изглежда така:


За мое щастие течността Doc Blue всъщност е произведена за Schwalbe от Stan NoTubes и тъй като имах такава в по-голяма разфасовка, долях от нея необходимото количество.

9. Затваря се напълно и външната гума.

10. Навива се притягащата гайка на вентила към каплата.

11. Навива се горната част на вентила, развива се капачето на игличката и се напомпва вътрешната камера до налягане между 4 и 6 бара.

12. Развива се горната част на вентила и се напомпва външната камера до налягане между 2 и 3 бара, за да се изпънат бордовете на външната гума и да легнат равномерно в бордовете на каплата. В процеса може да се чуят изпуквания. Ако бордовете не лягат равномерно и забележите кривини/хлътвания, спаднете външната камера и намажете бордовете с включения в комплекта препарат. На мен не ми се наложи да го правя.

13. Напомпаната по този начин гума се завърта и раздрусва няколко пъти във всички посоки, за да се разнесе хубаво уплътняващата течност. Препоръчително е дори да се направи едно каране в парка с високото налягане във външната камера.

14. След това налягането във външната камера вече може да се намали до желаната от потребителя стойност - в моя случай някъде между 0.8 и 1 бара.

Всичко това е изпълнимо в домашни условия. Както казах, нямам компресор - използвах голяма ръчна помпа (т.нар. floor pump) и материалите/инструментите, налични в комплекта. Когато всичко се случи по описания начин, бих казал, че монтажът на Procore е лесен и безпроблемен, без дори капка от уплътняващата течност да падне на пода.

Какво става обаче, ако объркате нещо?

Монтаж на системата с проблеми

Аз успях да "оплескам" нещата при монтажа на предната гума. Вдъхновен от успешния първи опит, реших този път да действам малко по-бързо, за да видя реално без препрочитане на инструкциите и т.н. за какво време може да се монтира системата. Всичко вървеше гладко до момента, когато трябваше да затворя междинната гума. Този път това се оказа по-трудно и аз бързо посегнах към щангите и я напънах да влезе в каплата. След това я напомпах, за да проверя дали всичко е наред (това е допълнителна стъпка, породена по-скоро от любопитство, но и като междинна проверка) и се оказа, че не е - вътрешната гума спадаше. Проверих вентила, пробвах още 1-2 пъти - същият резултат. Отворих междинната гума, извадих вътрешната и установих това, което вече предполагах - имаше две малки, но ясни дупки. Не беше дефект, просто я бях прещипал с щангите към каплата, докато съм се борил с борда на междинната гума. Бях напомпал малко вътрешната (прави се с цел именно да се предотврати подобно прещипване), бях използвал хубавите пластмасови щанги в комплекта, но въпреки това бях успял да сторя белята.

Вътрешната гума с двустепенния вентил е един от незаменимите елементи в системата Procore, така че трябваше да намеря начин да я оправя. Разбира се, първо пробвах най-логичното - залепих я със стандартна велосипедна лепенка. Малко ми беше трудно заради това, че гумата е малка (тясна), но трябваше да опитам. Напомпах я, уж задържа налягането. Продължих с монтажа, както е описан в горната част; напомпах вътрешната до 4 атмосфери, външната до 2 и още същата вечер отидох за първа проба. За нея спаднах външната камера до 0.8 - 1 бара, карах по този начин, но на следващия ден реших да проверя налягането във вътрешната камера и се оказа, че показва по-малко от 1 атмосфера.

Отворих отново системата и резултатът не ме изненада - лепенката беше изпуснала. Почистих вътрешната гума и я занесох в автомобилен сервиз, където положиха доста старание, залепиха я с някаква доста професионално изглеждаща лепенка и ми пожелаха успех. Аз също се молех да издържи, защото иначе всякакви проби отиваха на кино. За щастие този път вътрешната гума задържа високото налягане, но от много ентусиазъм успях да си докарам и друг проблем.

Прибирайки се вкъщи, първата ми работа бе да монтирам вътрешната и междинната гуми и да ги напомпам до 3-4 бара, за да видя дали лепенката ще издържи. Преди това позабърсах с парцал бордовете на каплата и на междинната гума от уплътняващата течност, но не твърде старателно, а само колкото да не се цапам. Напомпах, лепенката издържа, спаднах я и... когато се опитах да отворя междинната гума, даже не да я отворя, а просто да я освободя от бордовете на каплата, оказа се, че тя доста добре е залепнала към тях чрез остатъците от уплътняващата течност. Започна се едно натискане, дърпане, кривене от всички страни, придружено от все по-люти ругатни и солидни количества пот, но всичко беше без резултат. След един час борба (не преувеличавам!) бях почти отчаян и с две големи и болезнени пришки на палците от притискането на гумата в опит да я отлепя. Накрая бях принуден да прибегна до крайни средства и до инструменти, които няма да споменавам, защото по принцип нямат работа при монтажа/демонтажа на гуми. Едва по този начин, внимавайки много да не направя още по-голяма беля, успях да отлепя междинната гума.

Нататък вече всичко продължи гладко, вътрешната камера задържа налягането от 4 бара, външната е на 0.8 - 1 бара - в първите 2-3 дни външната спадаше леко, явно течността не бе уплътнила идеално, но после и това изчезна.

Цялата тази част с проблемния монтаж на предната гума можех да я спестя, защото проблемите се дължаха изцяло на мои грешки. Аз обаче не съм професионален механик, а съвсем типичен потребител, каквито ще са и купувачите на Procore. Затова прецених, че тези мои грешки могат да помогнат на всеки друг да внимава повече и да не ги допуска. Защото първата специално може да струва доста скъпо. Монтажът на Procore не е сложен, но изисква повишено внимание и старание в някои моменти - не го подценявайте, за да не изгубите после нерви, време и пари!

Първи впечатления при каране по пътеките

Първото ми каране с Procore беше нощно. Не само защото нямах търпение да пробвам двукамерните гуми, а и защото така се бяхме разбрали с един приятел. :) Второто ми каране бе по трасетата за спускане над Драгалевци (в сухо състояние), третото бе състезателния ден на Home Mountain Enduro - предимно кал с мокри корени и камъни. Между тях имам и малко придвижване из града, където също пробвах целенасочено едно-две неща, например минаване със задната през бордюри без олекотяване, с директна засилка - засега още не съм успял нито да срежа външните гуми, нито да спукам вътрешната камера или да ударя каплата.

Сами разбирате, че за момента впечатленията ми са още съвсем бегли. Тепърва искам да направя някои експерименти с различно налягане на една и съща пътека, но за тях ще прочетете при следващо допълване на статията. Засега мога да кажа следното:

Усещането с толкова ниско налягане в гумите по много сухи, чакълесто-почвени пътеки е не просто приятно, а направо върховно. Първо, защото гумите попиват всяко камъче от настилката и возията е изключително комфортна, но още повече, защото при каране с близка до обичайната ми скорост гумите просто престанаха да поднасят. Дори на странични наклони, дори при късно пускане на спирачката в завоите или пък при по-силно и рязко спиране в правите участъци. Гумите сякаш залепваха за терена и чак когато натиснах по-рязко задната спирачка в завой, успях да накарам гумата да поднесе. Малко трудно ми беше да повярвам какво се случва под мен.

Правих си и експерименти при изкачване - опитах се да пробуксувам с рязко натискане на педалите върху песъчливо покритие с твърда основа отдолу. Звукът бе точно толкова интересен, колкото и ефектът - вместо да пробуксува, гумата успя да намери сцепление.

При каране в сухи условия обаче ниското налягане не навсякъде бе предимство. При завиване на твърди настилки, например асфалт, но също и по големи камъни или твърдо утъпкана почва, усещането е леко поддаващо, тъй като гумите очевидно доста се смачкват и усукват. За момента още не съм стигнал до поднасяне и е логично да очаквам, че такова ще започне по-късно, но самото усещане за толкова мека гума на моменти малко ме плаши.

Затова пък ендуро състезанието на Витоша със своите кални и хлъзгави условия ми показа категорично, че с ниското налягане в тях гумите имаха значително повече сцепление на мокро, отколкото съм свикнал да очаквам. В това състезание карах много зле, непрекъснато бях на спирачки и въпреки това, въпреки мокрите камъни и корени, въпреки че външните гуми са от сравнително твърд материал (!), поднасянията бяха рядкост и възникнаха най-вече вследствие на крайна умора в ръцете ми и груби грешки. Да си призная, доста ме е яд, че не използвах в това състезание потенциала, който имаха гумите ми с Procore. Фактът, че те се справиха толкова добре в режим на почти непрестанно спиране, предполага, че биха се държали още по-добре при правилно каране с повечко отпускане на спирачките. Проблемът за мен беше в личния ми велосипед, който е в плачевно състояние (по-специално окачването и спирачките му) и е с толкова остаряла геометрия, че просто в нито един момент не успях да се почувствам уверен с него и да атакувам коварните терени така, както гумите ми позволяваха. И все пак точно това имах предвид, когато казах, че всяко зло е за добро. Понякога дефанзивното каране поставя гумите пред по-големи предизвикателства, отколкото агресивното - системата Procore се справи с това, сега остава да намеря начин и време да усетя велосипеда си отново като мой (доколкото е възможно) и да видя докъде се простират възможностите на двукамерната система при агресивно каране...


Още размисли

Една от изненадите за мен при пробите с Procore беше по отношение на това колко меки карам по принцип гумите си. За разлика от много хора, аз рядко проверявам налягането с манометър - обикновено просто натискам с ръка и си знам колко твърда трябва да е предната и колко задната, за да постигна добър баланс между сцепление и защита от прещипване. Сега, когато трябваше да меря внимателно, се оказа, че стандартно гумите ми са с налягане около 1.5-1.7 отпред и 1.8-2.0 отзад (говоря за гуми с широчина/размер на балона около 2.3-2.4 инча), дори когато карам с вътрешни гуми. Това е възможно най-вече, защото съм колоездач с ниско тегло. Дори при такива изходни позиции разликата между налягане около 1 бар и стандартното, с което карам, не е малка, но мога само да гадая колко по-голяма би била при по-тежки хора, които стандартно карат с налягане 2 или повече бара.

Разсъждавам "на глас", защото макар предимствата на ниското налягане да са очевидни и доста осезаеми върху някои от най-трудните настилки, системата Procore има и някои недостатъци. Първият е теглото - в сравнение със стандартна безкамерна гума с уплътняваща течност двукамерната система добавя по 210 грама на колело, което е колкото една дебелостенна вътрешна гума (разликата все пак е, че от дебелостенната гума няма особен смисъл, докато Procore води до някои съществени предимства). В този ред на мисли за лек карач като мен има и други опции - например да използвам достатъчно здрави, но и сравнително леки капли с безкамерни гуми и уплътняваща течност, като държа налягането около 1.3-1.4 бара отпред и 1.6-1.7 бара отзад. Да, от време на време ще удрям каплите, но няма да е толкова често, а теглото ще е по-ниско. Такъв подход обаче би бил по-трудно приложим за тежки карачи и те могат да се възползват от значително по-голяма разлика между стандартното налягане, с което карат, и ниското, което им позволява Procore.

Освен това не бива да забравяме и някои допълнителни предимства, които за момента мога да спомена само теоретично, доколкото ще ми трябва повече време, за да ги изпробвам и на живо. Те са свързани с конструкцията на гумата и повишената защита от прещипване и скъсване. Известно е, че при удар в ръб до капла, дори с безкамерни гуми, стените на външната гума могат да се скъсат/срежат. При Procore това (поне на теория) е невъзможно, тъй като външната гума се сплесква спрямо междинната, т.е. спрямо обла повърхност, а не в бордовете на каплата. Освен това, при евентуално срязване на външната гума от остър камък, корен или клон, вътрешната камера би трябвало да позволи продължаване на движението дори без никакво налягане във външната.

С оглед на всичко, казано дотук, очевидно е, че Procore не е предназначена за ХС каране и ХС състезания. Там теглото е първостепенен приоритет и едва ли са много хората, които биха го жертвали в полза на повече сцепление. А и още не съм стигнал до експериментите за лекотата при търкаляне - засега не усещам някакво сериозно съпротивление при изкачване или каране по равно, но за по-сериозни изводи съм намислил един-два опита и чак тогава ще мога да си изградя мнение.

По отношение на спускането Procore би могла да донесе доста ползи, но в тази дисциплина не се чувствам достатъчно компетентен, за да давам категорично мнение. Мисля си, че с двукамерната система на Schwalbe спускачите биха могли да реализират дори по-ниско тегло спрямо стандартното, ако използват еднослойни външни гуми с подсилени стени вместо типичните двуслойни, които тежат по 1.5 кг. Отделно от това са и ползите от ниското налягане, но от друга страна, едва ли е случайно, че много от спускачите все още са скептични дори към безкамерните гуми - някои от тях карат толкова агресивно и така натискат велосипеда, че се случва бордовете да се отлепят и да изпуснат част от въздуха. На теория Procore би трябвало да реши и този проблем, тъй като вътрешната камера е с много високо налягане и не позволява на бордовете на външната гума да мърдат, но... може би ще помоля по-нататък някой добър спускач да тества системата и да сподели мнение.

Засега един от сигурните контингенти, към които Schwalbe са ориентирали продукта си, са АМ/ендуро колоездачите. Целевата група на компанията със сигурност ще обхване и разрастващият се сегмент на велосипедите с т.нар. "размери плюс" на гумите, т.е. 27.5+ и 29+ с балони около 2.7-3.0 инча. Според мен една група хора, които могат във всяко отношение да се възползват максимално от предимствата на системата, са агресивните карачи с твърди велосипеди, тъй като те нямат задно окачване, което да подпомага сцеплението на гумата в завой, особено по неравен терен, и за тях Procore може да добави съществен контрол и комфорт.

Признавам си, че когато преди една година излязоха подробностите за Procore, бях по-скоро скептичен - струваше ми се, че теглото и усложненията ще са твърде много спрямо ползите. Сега, когато я монтирах собственоръчно и започнах да карам с двукамерната система, определено съм приятно изненадан - монтажът не е проблем и изисква единствено повече внимание; теглото наистина е по-високо, отколкото със стандартни безкамерни гуми с уплътняваща течност, но с Procore могат да се ползват доста леки капли, които иначе страдат жестоко, ако се карат с по-меки гуми; и най-важното - сцеплението при някои от най-проблемните настилки като чакъл, пясък, кал и мокри корени/камъни засега ми се струва отчетливо повече!

За съжаление високата цена в първия момент ще спре доста хора - комплектът за две колела (предно и задно), който виждате на снимката, е с препоръчителна продажна цена за Европа 195 евро, т.е. почти 400 лв. Най-важните му елементи - вътрешната гума с двустепенен вентил, междинната гума и разпределителя за въздуха към външната камера струват поотделно общо около 80 евро за едно колело. Тези стойности със сигурност отдалечават технологията Procore от определението "достъпна", но единствено пазарът ще определи дали потребителите оценяват толкова високо ползите, които тя може да им донесе.

Shwalbe Procore – впечатления след 180 км и спукване на предна гума

Да си призная, през зимата бях забравил да допълня статията за тази интересна двукамерна система за гуми, но сега покрай ревюто за Nobby Nic се сетих и за Procore. Може би си спомняте как завършиха първите впечатления – с планове за допълнителни експерименти и с надеждата да свикна достатъчно със собствения си байк, за да мога да го карам бързо и агресивно и да изпитам по този начин гумите.

Второто като цяло се случи. Навъртях с Procore още стотина километра и си върнах усещането за байка, макар да не го почувствах напълно удобен. В ендуро състезанието в Пампорово отново успях да пробвам гумите в кал, този път с повече увереност на тренировките, но проблем със задната спирачка в състезателния ден ме принуди да карам по-внимателно и дефанзивно. В последните два етапа обаче, които бяха сравнително сухи, а конкретно шестият беше почти изцяло чакълест, гумите с Procore бяха чудесни за каране – напълно се затвърдиха впечатленията ми, че на ронливи, чакълести терени предимствата на тази технология  се усещат най-ясно, защото сцеплението буквално отива на друго, по-високо ниво.

Ще споделя „от кухнята“, че идеята за Изпитателните отсечки се зароди за първи път именно заради Procore. Чудех се как да проверя дали съпротивлението им при търкаляне е осезаемо по-голямо, по-малко или без съществена разлика и ми хрумна, че мога да разбера това, ако направя едно и също изкачване с ниско и с високо налягане в гумите, или дори с и без системата Procore. За жалост така и не стигнах до този експеримент, защото преди него беше състезанието Благо Ендуро, в което се чувствах чудесно на тренировките, бях много доволен от поведението на гумите, но още в първия етап от финалите се случи това, което най-малко очаквах – успях да скъсам едната външна гума, при това предната.

Вяжно е да обясня как се случи това, защото слабото звено, довело до този инцидент, не се оказа системата Procore. Не се оказа дори и външната гума, която беше със SnakeSkin защита. Карайки с висока скорост в горната част на трасето, малко преди влизане в гората, имаше един лек десен завой с малки скални ръбчета, подаващи се от тревата. Голям кеф е човек да изпомпа преди тях и да прескочи основните, приземявайки се между по-малките ръбчета по-нататък. Точно това направих и аз, но веднага след приземяването чух остър съскащ звук на бързо излизащ въздух под налягане, смесен с уплътняваща течност. Идваше от предната гума и бързо спрях, за да установя, че външната камера вече бе изгубила налягането си. Вътрешната камера бе напомпана, така че продължих спускането – впечатленията от него след малко. Чак долу разглобих всичко и разгледах подробно щетите – основната причина за скъсването на външната гума бе ето това зверско подбиване на каплата:


В конкретния случай вътрешната камера не бе успяла да го предотврати, защото при приземяването байкът бе наклонен, т.е. ударът в скалния ръб е дошъл под ъгъл и е смачкал каплата, без да удари фронтално гумата, т.е. съвсем не става дума за типично „змийско ухапване“, а за доста неприятно стечение на обстоятелствата. За мен изводът от цялата случка е, че дори с Procore човек трябва да заложи на достатъчно здрави капли – ако подбиването не бе толкова голямо, външната гума едва ли щеше да се скъса.

Ако не друго, това поне ми даде шанс да карам до долу със спукана външна камера и напомпана вътрешна. Как беше? Трудно и неприятно. При движение по права линия байкът запазваше доста добър контрол, можех да спирам без проблеми, т.е. да поддържам желаната скорост. На страничен наклон и в завой обаче предната гума поднасяше много, почти неконтролируемо, така че на няколко места се наложи да спирам, подпирайки се с крак и на няколко места не посмях да рискувам и ходих пеша. Бързам да уточня, че до момента никога не съм карал със спукана гума (т.е. по капла) повече от 10-20 м, така че не мога да направя пряко сравнение в усещането. Не знам дали с Procore контролът е по-голям, но знам, че дори с тази система при спукана външна камера отпред карането е трудно. Основният плюс за мен беше, че по този начин поне не рискувах допълнителни подбивания на каплата, т.е. макар и полуконтролируемо, човек може да завърши спускането, без да издевателства над шината. Подозирам също така, че ако се беше спукала задната, щях да контролирам байка далеч по-лесно.

Доколкото бозата не успя да запуши пробива във външната гума, това беше краят на пробата с Procore. Не успях да направя експеримента за съпротивлението при търкаляне, но субективно през тези 180 км нямах усещането байкът да върви нагоре по-тежко или по-бавно от обикновено, а на настилки като чакъл или при други дребни неравности изкачванията определено бяха по-комфортни и с по-добро сцепление.

Ако трябва да направя цялостно заключение, то би звучало така: Schwalbe Procore предлага допълнителна защита в много ситуации, но тя не е абсолютна. Ако в колелата има слабо звено, то може да доведе при определени обстоятелства до спукване на външната гума. В такава ситуация можете да завършите спускането, но не и да очаквате добър контрол, особено ако е спукана предната гума. В нормално състояние Procore носи най-големи ползи при чакълести, песъчливи и други хлъзгави настилки, както и в условия на кал, докато на твърди настилки ниското налягане създаваше у мен по-скоро неувереност в завой – за такива пътеки държах налягането близко до обичайното. Продуктът е добър и в него има смисъл, но не бих го нарекъл универсален – по-скоро е средство, което може да е от голяма полза за хора, каращи често в условия, в които двукамерната система проявява предимствата си.

За контакти:
"Веломания" ЕООД
ул."Гюешево" 83
тел: 8127072
www.velomania-bg.com


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Понеделник, 02 Януари 2017 16:22 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори