Начало Продукти Представяне Oryx E160 - първа проба
Oryx E160 - първа проба
Написано от Любомир Ботушаров    Петък, 05 Декември 2014 16:44    Печат


Когато в началото на ноември показах един нов, неизвестен велосипед, изказаните предположения за неговото име бяха най-различни. Личеше си, че някои от читателите на МТБ-БГ вече разполагат с информация за този "мистериозен" байк, но дори и те не назоваха съвсем правилно името му. Мисля, че само един човек го назова коректно, като каза, че този велосипед ще носи марката Oryx, а аз сега допълвам, че моделът ще се казва E160 - буквата означава "enduro", а числото е ходът на окачването в милиметри.


Няколко човека писаха, че този велосипед ще бъде Leader. Вярното в случая е, че Лидер96 са основен партньор в проекта, но след малко ще обясня защо Leader и Oryx не са едно и също. Преди това ще кажа, че другият партньор в това начинание е Николай Титев, един от основателите на Ram Bikes, който по една или друга причина вече не е свързан с марката. Нямам намерение да се ровя в тази материя, такива неща се случват в бизнеса и в живота, а за потребителите фактът, че се появява още един играч на пазара с претенции за качествени велосипеди, продавани под българска марка, би трябвало да носи само предимства.

Ще задълбая малко обаче по въпроса защо Oryx следва да се разграничава от Leader. През пролетта имах възможността да посетя завода на Лидер96 край Пловдив и се надявам тази зима най-сетне да имам време да напиша статията за това интересно посещение, но и преди това за повечето български потребители е ясно, че фирмата е един от големите български производители на велосипеди, като изнася почти цялата си продукция извън България. Картинката е напълно позната, включително и по отношение на това, че масовата продукция на завода в по-голямата си част се състои от евтини велосипеди. Не липсват и маунтин байкове в портфолиото, сглобявани за германски и други чуждестранни марки, но тези велосипеди изобщо не попадат в българските магазини, така че на родния пазар марката Leader се свързва най-вече с велосипеди от най-евтиния ценови диапазон и в най-добрия случай с маунтин байкове от начален клас, макар и ограничени до няколко модела. В това, разбира се, няма нищо лошо - предприятието е голямо, дава хляб на много хора, реализира приходи от износ и е добро в това, което прави. Oryx обаче ще бъдат не просто по-скъпи велосипеди от среден и висок клас на производителя Лидер96. Oryx е изцяло нов проект, в който важна част е ноу-хауто и инициативата на Ники Титев, и който ще се прави по съвсем различен начин от обичайното производство на Лидер96. Байкът от снимката и бъдещите му другари в каталога на Oryx ще се сглобяват в съвсем отделно хале, от екип, който ще е ангажиран само с тези велосипеди и ще ползва далеч по-индивидуални способи в сравнение с големия конвейер в основните халета на завода. Казано по-общо, цялостната философия зад марката Oryx е различна от тази зад марката Leader, но добрата новина за потребителите е, че голям производител като Лидер96 вероятно ще предложи конкурентни цени и ще раздвижи сериозно пазара. Нарочно не си позволявам да кажа повече, за да не издавам търговски планове и да не създавам предварителни настроения - в крайна сметка потребителите са тези, които ще имат последната дума, когато байковете на новата марка се появят в търговската мрежа.


Сега е крайно време да се съсредоточа върху първия изобщо велосипед на марката Oryx. Да го нарека прототип едва ли е най-точната дума, по-скоро става дума за първа тестова бройка и мостра, като байкът вече може да се похвали с участие в две ендуро състезания и дори с подиум в едното от тях (Blago Enduro, категория Мъже 30+, Цветелин Иванов - Цуцо). Именно при него, в магазин All Mountain, този тестов Oryx вече бе видян от доста хора и дори пробван от някои, сред които и моя милост. На този етап обаче пробата бе съвсем кратка, само две карания, затова и настоящата статия се появява в рубриката "Представяне", а не в рубриката "Изпробвано". Има и още една причина и тя е, че окомплектовката на велосипеда, макар да е добра, не съответства напълно на никой от бъдещите варианти на Е160. Това е така, защото байкът на снимките е сглобен с каквото е имало подръка, колкото да се получи хубав велосипед и да бъде каран. Подробностите за различните окомплектовки и на този, и на останалите модели ще се появят по-нататък. Затова и аз ще се съсредоточа основно върху рамката.

Първо припомням няколко числа за нея и допълвам още няколко, които не бяха оповестени в първата статия:

- размер М, 17 инча

- 27.5-цолови колела

- 160 мм ход на окачването

- 66° челен ъгъл

- 73° ъгъл на седалковата тръба

- 585 мм ефективна горна тръба

- 350 мм височина на средното движение (с 2.3 гуми с голям балон)

- 435 мм стойки на веригата

- 1170 мм междуосие

- 14.26 кг във вида, в който го виждате на снимките.


Като геометрия бих казал, че велосипедът отговаря на основните тенденции в сегмента ендуро/АМ. Аз лично, когато седнах върху него, веднага го почувствах като свой - дължината (горната тръба + сравнително къса лапа) ми бе идеална и много удобна, малкият челен ъгъл просто плаче за трудни терени и агресивно каране, а ниско разположената горна тръба създава усещане за компактност и безопасност. Признавам си, че щях да бъда най-щастлив, ако височината на средното движение беше 340 мм - за мен лично това е идеалната стойност, но веднага ще кажа, че 350 мм е напълно стандартна за ендуро велосипед с 27.5 колела, големи гуми и 160 мм ход на окачването. Всеки може да направи сравнителен анализ из интернет и да види, че има не една и две реномирани марки, чиито велосипеди имат сходни или идентични данни за геометрията. Като се добави в уравнението и 30% начално сгъване, E160 в никакъв случай не се усеща като "висок" велосипед. Допълнителен принос за това има и сравнително ниското разположение на задния амортисьор и централно на ставните връзки, с което центърът на тежестта попада на правилното място. Стойките на веригата и междуосието също са стандартни за 27.5 ендуро велосипед, което все пак означава по-дълги, отколкото при 26-цоловите (поне в общия случай). Как се отразява всичко това при карането ще напиша след малко, и пак с уточнението, че става дума само за бегла проба, а не за сериозно тестване при достатъчно дълъг период и разнообразни терени. Преди това обаче нека разгледаме малко по-детайлно рамката.


Тя е направена в реномирана фабрика в Далечния Изток - в същата се правят рамки и на някои световноизвестни марки, сред които Yeti например. Най-сръчните "следотърсачи" сред читателите на МТБ-БГ вече намериха и двойник на рамката под друга марка, което всъщност не е лошо - никой не претендира тя да е изработена специално и само за Oryx, така че по-важното е какви са детайлите и характеристиките ѝ, или поне така си мисля. Смея да твърдя, че като дизайн и детайли рамката следва всички актуални тенденции - хидроформовани тръби със сложно сечение, разпределящо натоварванията и позволяващо по-ниско тегло; конусовидна челна тръба 1.5 - 1 1/8; вътрешен път за броните и жилата на скоростите; водачи за маркуч/броня за регулируем кол за седалка; Post Mount накрайници за задната спирачка; задна проходна ос 142х12 мм; капсуловани лагери на всички стави. Доколкото мога да преценя по външни белези, рамката изглежда доста качествено изработена. Вече споменах за ниско спускащата се горна тръба, която създава усещане за компактност, без рамката да е къса. Седалковата тръба е извита в долната част, но има достатъчна дължина за сваляне нивото на седалката, особено в комбинация с регулируем кол. Наличният не беше такъв и не можех да го сваля до най-ниско положение, но в нормални условия, ако беше мой велосипедът, просто щях да го отрежа малко. Във всеки случай, дори и стърчаща 4-5 см над ръба на седалковата тръба, височината на седалката не ми създаваше никакви проблеми дори и при стръмни и технични секции, тъй като малкият челен ъгъл прави атакуването им далеч по-лесно и уверено.

Теглото на рамката е около 3 кг, а за целия велосипед сами можете да си представите, че има откъде да се спестят още доста грамове, ако бюджетът на потребителя го позвоява. Следва все пак да се има предвид, че с оглед на добрата работа на окачването, Е160 използва шок с въздушна пружина и допълнителен резервоар, т.е. не най-лекия на пазара. Дължината му е 216х63 мм. Конкретният модел Rock Shox Monarch разполага с платформа с две степени (средно твърда и твърда), както и с реглаж на връщането.


Както се вижда от снимката, окачването е едноставно, но модифицирано с допълнителни ставни връзки между него и задния амортисьор. Тези връзки са така нагъсто събрани в областта между задното рамо и седалковата тръба, че е трудно да бъдат снимани - дори и на живо е трудно човек да ги види и разбере от пръв път. Интересно би било да се разбере каква крива на коефициента на окачване създават те, но за момента нямам подобни данни. Въз основа на първата проба смея да твърдя, че окачването е с линейно усещане, но без да стига лесно до края на хода, т.е. там вероятно става прогресивно, което може да се дължи и на задния амортисьор.

Налага се също така да направя уточнението, че може би не го бях настроил съвсем оптимално за теглото си - като цяло се опитах да спазя правилото за 30% начално сгъване, но на терен времето беше хладно и не съм си играл да правя по-фини настройки, макар че специално за вилката усещах, че мога да я отпусна още по-мека. Впоследствие Цуцо потвърди предположенията ми, защото за себе си той е намалил налягането и във вилката, и в шока, а самият той е малко по-тежък от мен. За голям мой срам това не е единствената "издънка", която направих - при първото каране, което включваше предимно черни пътища и само една кратка и доста стръмна пътека, успях да забравя да отключа напълно шока точно за това спускане. Едва към края му един приятел забеляза, че карам на платформа (в средното ѝ положение), а не с отключен заден амортисьор. А до този момент аз се чудех защо окачването работеше толкова гладко по черните пътища, а пък тук се усещаше по-твърдо и сковано... Следващата проба бе по пътеката над Локорско и за нея проверих цели два пъти дали съм отключил всичко, но все пак тези две карания не са достатъчни за цялостна оценка на работата на окачването.

Защо направих всички тези уточнения? Защото наистина не мога да бъда категоричен за някои неща, които изискват по-целенасочени експерименти, повече каране и по-специфични пътеки. Лесно ми е да кажа, и то съвсем искрено, че окачването на Oryx E160 със сигурност работи по-добре от това на собствения ми велосипед (което е лесно постижимо) и е сравнимо с работата на най-хубавите велосипеди, които съм карал до момента, но това се отнася най-вече за начина, по който велосипедът изглажда неравностите. Пътеките изглеждат доста по-лесни с такъв байк, дотолкова, че някои участъци над Локорско не успях да ги позная и на места, където с твърдак минавах бавно и технично, а със собствения си велосипед предпазливо, с Oryx E160 прегазих на скорост и не ги усетих по никакъв начин като трудни. Тепърва обаче ще трябва да пробвам как се държи окачването при спиране (при едноставните окачвания често се наблюдава негативен ефект от действието на спирачките) - засега не усетих проблеми, но честно казано не ми се и налагаше да държа спирачките по неравен терен. Друго нещо, което по-нататък ще трябва да проверя по-щателно, е дали има някакво ритане в педалите при преминаване през неравности при педалиране. И такова нещо за момента не усетих, но и то изисква по-целенасочена проба на подходящ терен. Ще си позволя все пак да цитирам и Цуцо, който кара велосипеда по-сериозно, включително и в състезанието - той сподели, че е много доволен от работата на окачването и не е усетил никакви проблеми при спиране, така че засега първите впечатления определено са добри.


По-лесно ми е за момента да споделя общо впечатление от велосипеда като цяло. За мен лично Oryx E160 с геометрията си, с 27.5-цоловите колела и с големия и плавен ход на окачването създава усещане почти като за DH велосипед. Това със сигурност е един от най-стабилните велосипеди, които съм карал до момента и ако става въпрос за високи скорости и широки пътеки, с него нещата изглеждат по-лесни, отколкото съм свикнал. Казах го, но ще повторя, че окачването, в комбинация с големия размер на колелата, изглаждаха доста сериозни неравности, изпречили се пред тях, и със сигурност изобщо не доближих максимума, на който е способен байкът в това отношение. Ще повторя и друго - като дължина на горната тръба + дължина на лапата, челен и седалков ъгъл велосипедът сякаш бе правен по мен и се чувствах изключително удобно върху него както надолу, така и нагоре. Единственото, което сякаш ми бе малко в повече, е широчината на кормилото - 760 мм, макар да дават още повече стабилност, за моето телосложение са малко множко, а и ми пречеха малко при завиването. Именно това е насоката, в която определено ми трябва малко повече време, за да свикна. Споменатата стабилност се изразяваше и в по-трудно завиване. "По-трудно" дори може би не е точната дума, доколкото става дума за това, че при завиване подобен байк изисква малко по-различна настройка, малко по-ранна и агресивна реакция от страна на колоездача и това се дължи на по-високата скорост, с която се кара. Усетих това най-вече на пътеката над Локорско - не че байкът завиваше на конкретни завои по-бавно, но тези завои просто идваха по-бързо, отколкото съм свикнал и предприемах завиването в последния момент. Със скоростта, която позволява Oryx E160, трябва да съм готов да го натисна наистина агресивно в завоите и да ги започна малко по-отрано, но това не е нещо, което се случва за едно каране. Освен това бих скъсил кормилото с 2 см, хем за да ми е по-съразмерно, хем за да направя управлението малко по-рязко.

(Между другото, отварям една голяма скоба, точно това е причината да кажа в началото, че за мен 1 см по-ниско средно движение би било идеалният вариант - това би направило байка с една идея по-лесно, по-рязко завиващ, но без да отнеме от стабилността му. Имах възможност през лятото да карам един чуждестранен велосипед с почти същите параметри като дължина, челен ъгъл и т.н., но с екстремно ниско средно движение - около 32 см. Въпреки дължината си, този велосипед завиваше мълниеносно, но пък имаше друг недостатък - педалите ми непрекъснато закачаха по ръбовете на вкопани в земята пътеки, а това е малко опасно, освен това на 2-3 пъти ударих големия венец при преминаване през прагове. Затова, и с оглед на още няколко велосипеда, които съм карал в последните 1-2 години, за себе си съм стигнал до "идеал" за височина на средното около 34 см.)

А знаете ли къде ме изненада велосипедът най-много? При изкачването! Логично бе да очаквам от такъв байк да е стабилен и газещ при спусканията, но съвсем не очаквах да върви толкова леко нагоре. Със сигурност заслуга за това имат и сравнително леките колела, и доброто общо тегло, и дори гумите, които въпреки агресивната си шарка, се търкаляха учудващо добре. Но отново най-голямо значение може би има геометрията - ъгълът на седалковата тръба е добър и не хвърля тежестта на колоездача прекалено назад, дори при 30% начално сгъване на окачването, а дължината на горната тръба също разпределя идеално тежестта между кормилото и седалката. Вероятно заради това късата лапа и малкият челен ъгъл не ми създаваха главоболия при стръмните изкачвания, но за още по-ефективна геометрия вилката разполага с намаляване на хода. В отключено състояние окачването "произвежда" нормално за такъв дългоходов велосипед клатене на задницата, т.е. има осезаемо такова, без да е прекалено изразено и "изцеждащо", но платформата на шока го неутрализира добре дори в средно положение, а в по-твърдото почти го заключва. Аз лично използвах твърдата степен за каране по асфалт, а междинната за изкачване по черни пътища, където все пак е добре окачването да обира достатъчно ефективно неравностите.

Мисля, че като за първа проба и натрупани само бегли впечатления, не написах никак малко. Сигурен съм, че много хора ще искат да научат повече, аз също съм любопитен да го покарам отново и за по-дълго, но всяко нещо с времето си. Не бива да забравяме, че това все пак е само мостра...


Add this to your website

Коментари

avatar ufff93
-1
 
 
Браво!
Последните няколко дена все има интересни четива.
avatar outfaced
0
 
 
сложи си 26" гуми и средното ще иде където трябва :)
avatar мapин
-1
 
 
Ако имам възможност да работя върху подобен проект у нас ще изпразня хола и ще работя там , особено сега през зимата , когато е най - голямата скука .
avatar russian
0
 
 
Такаааа хубаво е, че има развитие при Лидер :) Обаче номера с историята, че не било точно Лидер ами ала-бала не минава :) Къде ще се правят тези велосипеди? В завода на Мерида или Джаент? Споменавам тези две марки защото се са едни от малкото , които си правят и рамки и асемблиране за разлика от дригите големи марки, като Скот, Трек, Спешълайзд и т.н. или на Луната? Нали ще се събират в Лидер и от там всичко започва... или по-точно свършва, в прекия и преностния смисъл.... И все пак БРАВО хубаво е да има развитие на БГ пазара, след като РАМ залязват а Спринт и Крос вдигат нивото добре е и Лидер да се появят на картата и това е... а да имаше и едни Драг но там е....... Бате по-добре недей !!! както е казъл поета :) УСПЕХ :)
avatar boi4ka
0
 
 
:))) Изби рибата с тоя коментар:))))
avatar antonpc
-2
 
 
Все ми е тая коя фирма седи зад проекта. Важното е продукта да е добър. Колелцето изглежда добре и има потенциал.
Dраг още кроят планове за нова мека "650B/27,5" рамка. Тя ще е на пазара след около 2/3 години. :D
avatar i love bikes
0
 
 
Първо Ram, сега Oryx - Титев си харесва чифтокопитни и това е! :D
avatar eangel
0
 
 
http://www.vitalmtb.com/photos/features/2015-Trail-All-Mountain-Enduro-Bikes-at-Eurobike-2014,8046/2015-Corsair-Revo,81019/bturman,109
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 05 Декември 2014 18:30 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори