Начало Други Други статии А ти колко пари изкара от състезанието?
А ти колко пари изкара от състезанието?
Написано от Любомир Ботушаров    Вторник, 23 Август 2016 17:21    Печат

След поредното и преди поредното състезание за пореден път бях огорчен от една, за мен лично, грозна дискусия. Този път тя бе във Facebook, но не е нито нова, нито с нещо оригинална - имало я е поне няколко пъти и в нашия форум, чувал съм някои от въпросите и на живо. Казано най-просто, дискусията се върти около това има ли парични награди в състезанията и достатъчно големи ли са те? Въпроси, които пораждат у мен единствено други въпроси: Кога станахме такива професионалисти, че да се състезаваме за пари? Кога удоволствието от карането бе заменено от желание за печалба или не знам и аз за какво???


На състезанието Ендуро Банско 2016 участва един човек, когото имам честта и удоволствието да познавам от няколко години, макар че някои участници вероятно го видяха на живо от плът и кръв едва сега, тъй като това беше първото му ендуро състезание. ХС състезателите обаче го познават много, много добре. Става дума за Уоутър Клепе. Той има повече опит в планинското колоездене, отколкото почти всеки в България, а както се видя в това състезание и както се виждаше 4 години подред, докато той живееше в България и печелеше всяко ХС състезание, карането му е на отлично ниво, меко казано.

Та защо споменавам този човек? Не е за да се опра на неговия авторитет, а е защото с него сме си говорили надълго и нашироко по темата за състезания, награди и т.н. Спомням си ясно как той ми казваше: "Когато парите навлязат в наградните фондове и професионалните амбиции в състезанията, това ще е краят на "хубавите времена". Той е виждал този процес на живо - и в Белгия, и в други европейски държави и състезания. Пак от него зная и друг интересен факт - в Западна Европа има много състезания, някои от тях с хиляди участници (т.е. съизмерими с Обиколката на Витоша, примерно), в които наградните фондове изобщо не включват пари и това не е случайно. И понеже почти чувам как хората с амбиция за професионални състезатели казват "Да, ама участието в състезания е скъпо, подготовката и т.н. също!" - да, доста е скъпо даже! Затова в чужбина най-добрите имат спонсори, които в повечето случаи поемат разходите за велосипед и екипировка, а в някои случаи дори плащат и заплата. Но аз лично не зная да има професионален планински колоездач, който да разчита на наградния фонд, за да си осигури доходите. В най-добрия случай може да се надява евентуалните награди (които са си точно толкова несигурни, колкото е вероятността да се блъсне в някое дърво и да приключи със счупен крайник) да намалят донякъде част от разходите за участие.

В последните години наградните фондове в България все по-често включват и парична част. Даже смело мога да кажа, че някои от тези парични награди са по-добри, отколкото в далеч по-големи състезания в Европа. Ако е за UCI състезанията, където по регламент има изисквания за определен награден фонд за призовите места, разбирам го. Но за повечето други прояви на мен лично това никак не ми харесва, защото превръща изцяло любителската ни все още състезателна сцена в нещо като търговско поприще. И си мисля, че бавно, но сигурно променя и манталитета на участниците.

Имало е досега много случаи, когато съм виждал състезател да пита "Ама аз какво получавам срещу парите си?". Въпросът е бил задаван и за такси в размер 50 лв., и за такива в размер 15 лв. Честно ви казвам, не мога и не мога да разбера подобен въпрос... В едно състезание срещу парите си получаваш правото да участваш при поставените от организатора условия в организирано по неговия начин събитие. Какво ще извлечеш ти като участник си зависи изцяло от теб! На първо място имаш избор дали да участваш изобщо, или не. Ако не ти харесва таксата, ако не ти харесват правилата, ако не ти харесва организаторът или организацията, никой не те кара да участваш.

Разбира се, хубаво е да има критика, особено когато е градивна. Много хора знаят как да я поднесат, много други не знаят. Но критиката е нещо различно от искането, от изискването, т.е. от това някой да настоява, че срещу парите си е длъжен да получи това или онова, включително и защото някъде другаде си било по този начин. Ами не, никой не е длъжен да осигурява нищо повече от това, което е обявил. В този ред на мисли се връщам към горното - ако обявеното предварително не се харесва на някого, участието е по лична преценка и желание, не е задължително.

Темата има и още един аспект - вечното и типично за българина гледане в чуждата паничка. Най-често то бива изразявано с вариация по темата "Ейй, каква такса, тия организатори се нагушиха за наша сметка!". Първо, да повторим основното - участието в състезания и събития не е задължително! Всеки участва само в тези прояви, които му харесват като параметри. Второ, не са много хората, които си дават реална сметка колко струва организацията на едно състезание. Това може да се наблюдава дори при хора, които са били и в ролята на организатори. Причините са разнообразни, но в крайна сметка се свеждат до това, че всеки включва в уравнението най-различни пера. Ако аз например организирам състезание чрез свой спортен клуб, с доброволния труд на клубните членове, с подкрепа на спонсори, и попълня в графата разходи само нещата, за които няма как да не платя на "външни изпълнители", сметката би била Х. Ако включа и награден фонд, който да бъде осигурен от таксите за участие, сметката може да е 2Х. А ако остойностя като разход всички часове труд на всички помагачи, ако остойностя всички услуги и помощ от трети лица, тогава сметката може да стане и няколко пъти по Х. А ако съм професионален организатор на състезания, т.е. с това се издържам, и искам да си осигуря и печалба? В България на това все още се гледа като на мръсна дума. Мисленето е сякаш никой няма право да се изхранва от това... А по нормалния свят за всеки труд някой трябва да получи дължимото. Та ето как става шарената картинка и смятането по различни формули - защото в България хората и организациите, които организират състезания, варират от любители-ентусиасти през спортни клубове до търговски дружества, а пък финансирането на проявите е още по-разнородно - освен на такси за участие, често се разчита и на спонсори, и на общини, и на европейски програми дори. Затова нека не гледаме в чуждата паничка, моля! В крайна сметка, ако не ни харесва да я пълним, можем да си потърсим друга, но не е работа на никого да оценява труда на другиго, освен по приетия за това начин - като заплати или не таксата за участие.

Не насочвам това към конкретен човек, насочвам го към всички, които участват в състезания. От нас зависи колко дълго ще продължат "хубавите времена" с приятелска атмосфера, с предизвикателства в чистия им вид и т.н. и дали скоро ще ни се налага (или не) да си спомняме за тях като за нещо в минало време.


Add this to your website

Коментари

avatar pulse
+2
 
 
Любо, подкрепям те 100%, като искам да допълня темата с един коментар:
Много, ама много ме е яд че на състезанията идват толкова малко хора и още по-малко публика. Не разирам защо хората възприемат състезанието като нещо, което ако не си на подиума, значи няма смисъл да се участва. Аз лично ходя на (ендуро) състезания заради факта че карам поне два дена по цял ден с приятели, в прекрасна атмосфера по готини, подготвени пътеки. Положителните емоции, които получаваш от едно такова събитие са много повече от таксата, която плащаш и разодите, които съпътстват участието ти.
С този коментар искам да призова всички каращи ( независимо от нивото им) да идват по състезания! Няма нищо срамно да си след средата в класирането, няма нищо лошо да не си с най-скъпото колело.

Относно таксата за участие: дали ще е 15, 30 или 50 лв. пак е малко за труда, който организаторите хвърлят. В повечето случаи организаторите са "назад" с парите. А това не е редно! Който работи, трябва да изкарва пари за работата си. Дори тези, които го правят "за идеята".
Пак призовавам ВСИЧКИ каращи: Идвайте на състезания! Приемете ги като събития, а не като съревнования!
avatar lil
+1
 
 
Монетата винаги има две страни! Напоследък наистина се появи порочната практика за подиум да се раздават пари но не събрани от спонсорите, а от таксите на участниците което е абсолютно порочно и неправилно защото заприличва на хазарт! От друга страна, Цуцо казва каквато и да е таксата няма проблем, само че аз и с това не съм съгласен защото аз бачкам взимам някаква заплата и пак не мога да си позволя да отида на всички състезания на, които искам, какво остава за деца които трябва да отидат при родителите си и да им кажат дайте 100 кинта за състезание! Е как ще насърчим по този начин спорта за младите или най добре да го превърнем в елитарен спорт и да ходят само най платежоспособните. Вече стана регулярно една такса участие да е 30лв. срещу, които не получаваш дори добре маркирано трасе! Аз не търся предметни награди и никога не съм карал заради тях, но ако ще предлагаш ПЛАТЕНА УСЛУГА то качеството и трябва да отговаря на заплащането, а 30лв не бих нарекъл ниска такса! Можем много да си говорим по въпроса и истината ще е някъде там, но е достатъчно да се обърнем към съседите вече повечето сме ходили на състезания при тях и да видим как се прави не е нужно да откриваме топлата вода. Една балансирана такса срещу, която получаваш добра организация и скромен стартов пакет, който включва някакъв спомен от събитието (..знаете бъф, тениска..) е златната среда според мен...пък ако има силни спонсори ваучерите за подиум са идеален вариант..не са кеш да се разваля морала но отиваш и си взимаш нещо тематично и нужно ;) Аз моя ваучер от Мургаш съм си го ковнал на стената :)
avatar nickpan
0
 
 
" Аз лично ходя на (ендуро) състезания заради факта че карам поне два дена по цял ден с приятели, в прекрасна атмосфера по готини, подготвени пътеки. Положителните емоции, които получаваш от едно такова събитие са много повече от таксата, която плащаш и разходите, които съпътстват участието ти". Напълно съм съгласен защото пари както се печелят така се и губят, а емоциите остават.
avatar fixt00l
0
 
 
Имах подобен случай преди няколко месеца, само че при шосейно колоездене - отидох на бревет, въпреки лошо здравословно състояние, само 3 часа сън, и 100 км доста силен, насрещен вятър ( средната ми скорост падна от 24 до 20.3 км / ч !!! ) именно заради емоциите.Взех твърде много храна и багаж, и велосипедът стана едни хубави 20 кг.В крайна сметка, 205 км по шосе, заедно с почивки, манджа и фото-снимки, ги взех само за 11 часа, въпреки жестокия вятър.На връщане, доволно изпотен, треперещ и задъхан, направих грешката да си взема пица от най-наглия пицар във Варна - в Кайсиева Градина.Похвалих му се на възрастния пицар, а той веднага пита какви парѝ взех.Не ме остави да му обясня същото, което обяснява и тази статия, и получих груба, селска критика от дъртия, брадат чичка с разплуто шкембе, който вероятно няма и квартала да може да обиколи с 20 кг велосипед." Разбрах ", че едва ли не трябвало да ме освидетелстват и приберат в Карлуково В такива моменти е добре да можеш да си сдържаш нервите...
avatar teodor40
0
 
 
Любо, падна ми в очите жестоко! По-жалка статия не бях чел в мтб-то. Никой не казва, че отива за смешните им награди. Такива буквално няма. От личният ми опит знам, че Дани и Ема стават все по-алчни и стиснати, не им пука за състезателите и тяхното мнение, но въпреки липсата на награден фонд ходя, качвам се на стълбичката и си тръгвам. Само че всички виждаме, как този толкова масов спорт в чужбина процъфтява, а тук наблюдаваме отлив в последните години. Явно нещата със състезанията (такси, отношение) не са ок, явно буквалната липса на награден фонд спъва развитието и т.н. Но всички лицемери в нета подкрепят, а на живо оплюват организацията. Няма един да застане и да каже на вселослушание, какво не му харесва, даже обратното.
А да се говори, как не се печелело от състезанията, е просто абсурдно!
avatar tonko
0
 
 
Теди, стига де, прекаляваш вече! Любо никъде не коментира нито Дани и Ема, нито някой друг организатор в частност, а още по-малко е споменал ти да си присъствал на разговора на който е станал свидетел, и който е породил статията.
Генерално е абсолютно прав, състезанията са по желание, а не задължителни! Освен това не виждам, защо постоянно намираш себе си като герой на някоя статия или тема. Братчед слез на земята и започни да си отправяш критиката по нормален начин. Да му се незнае ако ти като наУчна фигура не знаеш как, то тогава не знам накъде вървим.
Хората ако не искат да ходят на състезанията на Концепт, няма да ходят нали? Създай им конкуренция и ги затрии, като толкова не ти харесват.
Както в един спорт, за да се вдигне нивото се иска конкуренция, така и при организирането на мериприятия се иска същото, ама за толкова години в Бълггария не са много постоянните в организирането на мероприятия.

Айде със здраве :)

П.П. Наистина, участвайте в мероприятията, така става по забавно за всички.
avatar admin
0
 
 
Теди, не възнамерявам да променям нещо в мнението си с оглед на това дали съм ти паднал в очите или нещо подобно. Твое си е мнението, макар че аз не видях нито едно нещо от статията, което ти да си оспорил.
Занимаваш ни с Дани и Ема, при положение че изобщо не съм ги споменал в статията. Един друг като теб ме обвинява във Facebook, че съм бил мразел и завиждал на една състезателка и заради това съм бил написал статията. И двете неща щяха да са смешни, ако не беше тъжно, че съдите за всеки по собствените си критерии, възгледи и манталитет. Ако ти четеш "организатори" и се сещаш само за Дани и Ема, аз мога да изброя още десетки и в статията имам предвид всички тях. Ако някой друг си мисли, че "скрито" атакувам конкретен състезател, аз се сещам през годините поне за няколко, които са недоволствали от размер на таксите или от размер на наградите. И мнението ми винаги е било едно и също, просто сега ми назря (по ред причини) да го напиша като статия. Ако някой толкова се съмнява в искреността на позицията ми, може да свери с една значително по-кратка нейна версия в тази тема от форума: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=148048&p=956999#p956999
Съжалявам, ако ти или някой друг не може да надскочи личното си отношение, неприязън или каквото там е, но не приписвайте това на всеки. И не бъркайте конкретен повод с принципна позиция - поводът е това, което кара един или друг човек да заяви позицията си, но в случая моята няма нищо общо с Консепт Криейтив конкретно, нито дори с конкретен състезател, защото поводът всъщност бяха изказвания на друг човек, не на състезател.
А по другите неща, които за пореден път твърдиш като някакви неоспорими факти, нямам намерение да взимам отношение, защото това би значело да напиша още една статия - сигурно и тя ще ти се стори жалка. ;) Следя състезателната сцена от самото ѝ начало, от 1997 г. Виждал съм и приливи, и отливи, и възходи, и падения. Може би точно затова не бих си позволил такива произволни обобщения, каквито виждам от теб. Само ще ти подскажа, че не е толкова елементарно да се сравнява примерно година, в която е имало 1-2 състезания по спускане (или която и да е друга дисциплина) с година, в която има например 5 или повече такива събития. Но дори да приемем, че си прав, то ако има отлив заради конкретни организатори, това би означавало само, че има поле за други организатори да предложат нещо по-добро и да реализират прилив. Естествената саморегулация би трябвало да доведе именно до това. :)
avatar hitar_potar
0
 
 
Теодорчо - от коментара ти под статията човек остава с впечатление, че самата статия е написана ако не точно за теб, то поне за човек като теб....
avatar мapин
0
 
 
Аз се чувствам изнуден от организаторите , защото ме принуждават да се състезавам с лиценз и към отбор. Просто не мога да си правя кефа , защото има точкуване и влезнеш ли към отбор на БКС си принуден да се състезаваш по техните правила и за отбора без да избираш и което е най-гадно за твоя сметка . Плащаш си за всичко а те командорат разни л-ри !
avatar caspar
0
 
 
Правилата на БКС за съобразени с тези на UCI. Свободен си да караш на хоби състезания, където не се изисква лиценз или да си регистрираш собствен отбор и ти да си го "менажираш" както намериш за добре.
avatar teodor40
0
 
 
Любо, тая статия е толкова не в твой стил...
Само, ако може да си прям и да кажеш, кой визираш тук: Това може да се наблюдава дори при хора, които са били и в ролята на организатори.
avatar admin
0
 
 
Мога, разбира се. По принцип, когато писах това изречение, не съм имал предвид никого конкретно. Просто възпроизведох общо усещане от подобни дискусии в миналото и, разбира се, беше породено и от конкретния повод. Понеже явно си мислиш, че визирам теб, ще ти кажа, че при последния скандал, който предизвика написаното от теб след Пампорово, най-малко впечатление ми е направила забележката за наградите или цената за участие. Сигурно е имало такава, щом се изживяваш като адресат на изречението, но със съвсем други неща ще запомня този скандал.
Иначе сега като ме питаш, наистина ти си един от хората, които съм чувал да критикуват такси за участие и награден фонд, като самият ти си бил и организатор. Тази връзка я правя постфактум, т.е. не ми е била тя в главата, когато съм писал изречението. Сещам се малко по-назад във времето за един ХС състезател, който правеше някакви такива критики, а също е участвал в организацията на 1-2 събития. Ако се напъна да си спомня всички подобни дискусии, ще се сетя за още.
Явно наистина не можеш да си представиш, че подобна статия се пише въз основа на общи натрупани впечатления, а не конкретно за някой човек. Затова ще ти обясня още по-детайлно за това изречение. При конкретния повод, който ме провокира да я напиша, някакъв човек, който не е нито състезател, нито организатор, даде пример с това как в някакво състезание в някакъв съвсем друг спорт таксата била по-малка, а пък наградите по-големи. Това ме накара да напиша целия абзац за гледането в чуждата паничка, защото и в рамките на нашия спорт има всички примери - от безплатни състезания до такива с по-висока такса и няма как ей така произволно да се сравняват. Понеже само Консепт са ти в главата, онзиден те обявиха детското си състезание в Ловеч, което е безплатно за участие - значи и те могат. По мои наблюдения всичко зависи от това откъде идва финансирането - когато има такова от общини, спонсори или по европейски програми (например София евопейска столица на спорта) е напълно възможно да се постигне не само ниска такса, но и липса на такава.
Да се върнем обаче на изречението. Пишейки абзаца, като общо впечатление ми изникна и това, че през годините при многобройните коментари и критики към едно или друго събитие, съм чувал дори хора, които самите са участвали по един или друг начин в организиране, да коментират цената на чуждия труд (реално това представлява коментарът за таксата за участие) или размера на наградите. Наистина, говоря за общо впечатление, не съм имал предвид конкретно теб, макар че сега като ме караш да свързвам това впечатление с конкретни хора, ти си най-скорошният пример, но не си единствен.
Статията не е в мой стил... почти си прав. Ако си чел някои от най-първите статии в сайта, ще видиш, че не са ми чужди статии по подобни въпроси. Обикновено при повечето спорове и караници се въздържам, гледам по-скоро да успокоя духовете, но идва момент, когато нещата се натрупват. За мен този момент беше свързан с това, че подобна дискусия (за такси, размер на награди и т.н.) стигна и до ендурото - дисциплина, в която участвам и която до момента беше най-хубав пример за чисто спортно предизвикателство и за събития повече с приятелски, отколкото с конкурентен характер, без обичайните мрънканици, с градивни критики, които вече дават и резултат - две поредни състезания протекоха перфектно като организация, а и като цяло организаторите в ендурото влагат невероятни усилия и се радвам, че повечето участници виждат и оценяват това. Та като видях лоши за мен настроения и думи да протягат лапи към тази дисциплина, почувствах нуждата да напиша тази статия. Точно защото вече съм видял, че в другите дисциплини такова мислене и отношение не е довело до нещо добро.
В крайна сметка във всяка медия има и такива статии, коментарни, които са предизвикани от някоя полемика или самите те предизвикват такава. Вярно е, че рядко ми остава време и желание да пиша такива, но като ми се насъбере, се случва и ще се случва.
avatar teodor40
0
 
 
Любо, айде готви се като някой от тези "непрофесионалисти" ,1-2-3г, ходи и плащай на треньор 3-5 пъти седмично, пий хранителни добавки, карай над възможностите си, мисли непрекъснато, как да се подобриш от към каране, кондиция, психика на състезание, цялото ти семейство да ти оказва морална и финансова подкрепа, пътуваш, плащаш 50лв такса (не визирам себе си, а другите момчета по стълбичките) и после спечели. Качи се на стълбичката и получи медал и... едно нищо. И това да ти се случва всяко състезание. ПОСЛЕ ще имаш някакво право да напишеш тази статия. Докато за теб карането се изчерпва с една приятна разходка за удоволствие 1-3 пъти седмично, според мен поне, нямаш никакво право да пишеш подобни статии в толкова посещавана медия.
Без да се обиждаш, но нямаш идея, какво коства доброто класиране в днешно време, дори и в БГ, където сме "аматьори".
avatar admin
0
 
 
Всъщност живеем в свободна държава и имам право да пиша каквито статии искам. И да изразявам чрез тях мнението си, независимо дали ще се хареса на някого, или не. Фактът, че си го написал това последното, показва само, че ти не си разбрал нищо от идеята на статията, но няма смисъл да повтарям написаното в нея.
Ключът е именно в удоволствието, всеки да прави това, което иска, за да получава от този факт удовлетворение, а не от някакви външни фактори и трети лица. По твоята логика аз също мога да ти кажа, че нямаш никакво право да ми критикуваш статията, защото изобщо не знаеш какво ми коства да поддържам толкова години медията, изобщо не знаеш какво е да пишеш статии и т.н. Ама това са пълни глупости, защото аз не се занимавам с това, за да получавам нечие признание, нито пък съм забогатял от дейността си - просто правя това, което ми е на сърцето и не очаквам никой да ми дава нещо даром в замяна. Нито пък оспорвам на някого правото да харесва или не статиите в тази медия, да ги коментира и т.н.
Така че запази си предположенията кой какви права и кой каква идея има от нещата за някой друг и някъде другаде. :) Доста гледни точки съм видял и чул, очевидно е, че моята е само една от тях, както и твоята.
Ти обаче все пак върна нещата към основното - ако се състезавам и очаквам да получа от участието си нещо материално, винаги ще съм разочарован. Това просто е едно грешно очакване. Няма награден фонд, който да покрие дори малка част от това, което състезателите инвестират. Дори в най-големите и известни състезания няма награден фонд, който да покрие огромния риск, който онези професионалисти поемат. Затова и няма смисъл опитите да са в тази насока. По света обикновено се търси по-голяма масовост на проявите, за да може най-добрите да бъдат на издръжка на спонсорите си, но качвайки се на подиума, да печелят популярност пред стотици или дори хиляди други (участници, публика и т.н.). Има и изключения, точно там обикновено са по-големите награди, но аз говоря за масовия случай, за основния процент състезания, достъпни и за любители, които са гръбнакът на спорта. При нашата и без това малка сцена, колкото повече вървим към големи награди, парични награди и т.н., толкова повече си затваряме вратата за масово участие, за участие от любов към карането и/или съревнованието, а не от желание за възмездяване и възвръщаемост. Ти може и да отричаш правото ми да виждам и предвиждам подобно развитие, ама аз пък не смятам да се отказвам да мисля, само защото не съм състезател с амбиции за класиране.
avatar rastawarrior
0
 
 
Марин, ти сериозно или се е****ш?
avatar pulse
0
 
 
Мое мнение ( тъй като нямам личен профил се казвам Цветелин Иванов) е че трябва да се прекрати раздаването на предметни награди на състезанията. Имам предвид награди чрез които т. нар. спонсори си разчистват склада. Награди като например външна гума 26Х2.0 на даунхил състезание. На кой за какво му е притрябвала такава награда. Повечето са толкова нелепи че дори да искаш не можеш да ги продадеш.
Ако аз организирах състезание бих дал по медал до трето място и да кажем грамота до 5то място. За да може малко повече от стандартните 3ма да се видят на стълбичката.
А спонсорите бих помолил или за пари ( за да се намали таксата, която участниците плащат или да се вдигне класа на събитието) или за друг вид подкрепа.
И последно: странното е че обикновено за награди питат хора, които едва ли биха ги взели... Явно имат нужда от материален стимул за да карат... Няма награди. Ако щете...
avatar мapин
0
 
 
За тези седем години , през които караме с баща ми се самоусъвършенствах и технически и като състезател ! Нашата фирма абсолютно самостоятелно и за наша сметка се разви до ниво да сглобим колела и дори да спечелим с тези колела националния шампионат ! На нас не ни са необходими началници , мениджъри , треньори и т.н. " - рантутници" , в смисъл , че нивото ни е сравнително по-високо от съществуващото за момента в България ! Макар и да прозвуча нескромно БКС и отборите в България имат какво да научат от нас за планинското колоездене !
avatar caspar
0
 
 
Извинявай, но какво визираш под планинско колоездене?
avatar caspar
0
 
 
Не искам да влизам в подробности, НО в спорта за високи постижения, нищо не се прави за "кеф", а се гонят резултати. Има си мероприятия, на които може да си пиеш бира и да си караш с приятели, но когато отидеш на състезание, отиваш с единствената цел да дадеш най-доброто от себе си. Не знам колко от вас някога са печелили състезание, но да вложиш толкова средства, усилия, време и лишения, за да не получиш нищо, не действа никак стимулиращо. Не казвам, че на всички състезания няма хубави предметни и парични награди.

Мога да пиша още много, но разграничавайте спорта за удоволствие и за високи постижения. Колко изкарваме от състезанията, знаем само шепа хора в България, които сме се отдали почти напълно на спорта. Медиите трябва да отразяват, не да изразяват лично мнение.
avatar admin
+1
 
 
Човекът, който вероятно има най-много спечелени състезания по планинско колоездене в България, т.е. определено имаше високи постижения, караше основно за удоволствие и не се интересуваше от наградите (нито предметни, нито парични) - единственото, което не му беше безразлично, е дали маркировката е добра, дали самата организация е такава, че да се кара спокойно и безпроблемно в състезателни условия. Така че високите постижения, наградните фондове и добрата организация са различни неща и не са задължително свързани, а пък карането за удоволствие и високите постижения също не са задължително разделени. За мен е много тъжно, че в България твърде малко хора като че ли успяха да научат и вземат нещо от този човек, но в крайна сметка който е искал, е научил нещо, и не само от него, разбира се. Също така, състезателната ни сцена в крайна сметка ще се развие така, както диктува мисленето на повечето организатори и участници, независимо от коментарите, които някоя медия или някой човек е направил
П.С. За протокола, всяка медия може да публикува и коментарни статии, а не само репортажи. Може би си имал предвид, че не трябва да изразява лично отношение и това е спазено - в статията е изразено отношение по определен проблем/тема, а не отношение към конкретни хора, били те организатори, състезатели или други.
avatar man6
0
 
 
Любе, спомени само дисциплината, в която е участвал. Там няма такова мрънкЯне, както очевидно има при останалите две актуални такива в момента. Някак си хората са по-други там. :) И то не е само до наградите, а и до самите взаимоотношения между "карачите". Такава простотия, омраза и лицемерие, каквито съм видял по DH-състезанията няма другаде. (Между другото колко състезания по спускане имаше до този момент за 2016-та? Защото на "другата" дисциплина тази година участвах в 10 такива и пропуснах няколко...) :) И между другото- в дисциплината на "онзи" състезател тази година се проведоха доста на брой състезания, чието отразяване в твоята медия или липсва, или аз не съм видял. Въпрос, над който би могъл да поработиш и ще е готино. ;-)
avatar admin
0
 
 
Боби, не съм го писал с оглед на конкретна дисциплина. Аз мрънкане съм виждал и чувал през годините и в ХС, и в DH, но най-вече като страничен наблюдател. Отвътре (като участник) познавам единствено дисциплината ендуро, засега в нея атмосферата ми харесва много, но без да съм участник в другите, не мога да коментирам как е в тях - сигурно за повечето хора е също толкова готино, щом участват.
За мен въпросът не опира до дисциплина, а до хора и манталитет. Това, което може би не се разбира напълно в коментара ми, е че все по-големите наградни фондове (включително и парични) няма как да привлекат повече участници, повече любители. Те могат да служат като стимул единствено за НЯКОИ от топ-състезателите (защото и сред тях мнозина не се вълнуват от размера на наградата, а от размера на предизвикателството). По принцип за организаторите да привличат предимно топ-състезатели би могло да е цел, ако имаше сцена с многобройна публика, която да се интересува от състезанията и постиженията на тези фаворити. У нас положението е коренно различно, публика няма, състезанията се посещават основно от участващите и хора покрай тях (роднини, приятели и т.н.), поради което логично би било организаторите да насърчават по-масовото участие чрез по-ниски такси за участие и повече екстри за всички, за сметка на по-малък награден фонд. Съответно, ако такава среда доведе до по-масово посещавани събития, вместо с по 100, с по 500 участника, тогава топ-състезателите/отборите биха могли доста по-лесно да търсят спонсори, които да поемат финансовата тежест за участието им, тъй като да си в топ 10 сред 500 е по-добре като имидж, отколкото да си в топ 10 сред 50 или 100.
Относно забележката ти за отразяването на състезанията - от тази година все по-отчетливо преминавам към отразяване основно чрез резултати, чрез информация от организаторите (публикувал съм всичко, което те са ми изпращали и дори сам съм се ровил, за да намеря информацията понякога), готов съм също така да публикувам всякакви материали от участници или посетители (снимки, кратки дописки, отборни репортажи и т.н.). За жалост, след 15 години, в които един от основните акценти в медията беше отразяване на състезания чрез лични репортажи, стана време нещата да се променят. Вече нямам физическа възможност да присъствам на всички събития (защото през уикендите имам все повече ангажименти, различни от състезанията), а освен това подобно лично отразяване поглъща огромно количество време, което ми пречеше да развивам другите рубрики в сайта, които за мен са не по-малко важни. Затова тази година и занапред лично ще мога да отразявам много по-ограничен брой събития, като изборът на едно или друго не зависи по никакъв начин от самото него, от дисциплината или от организатора, а от цял куп фактори, които определят дали в дадения уикенд ще съм свободен и наличен на съответното място, или не. Ако погледнеш какво съм отразявал лично, ще видиш, че това са едно зимно състезание, едно състезание по спускане, едно състезание по крос-кънтри, един фестивал с няколко дисциплини, едно състезание по градско спускане и всички стартове по ендуро по простата причина, че в тях участвам, т.е. покрай това имам преките впечатления (не фаворизирам тази дисциплина, просто тя пасва на моето каране и затова така се получава). В държави с по-развита МТБ сцена, каквато постепенно става и нашата, няма как една медия, особено списвана от един човек, да отразява "пряко"/"лично" всички събития. Докато бяха по 2, 3, 5 или 10 състезания годишно, беше възможно и знаеш, че съм го правил с удоволствие. Сега има сигурно над 50 състезания годишно - невъзможно е да ги отразявам всичките, освен с помощта на организатори и други хора. Само че и на организаторите, и на другите хора им е по-лесно да отразят събитието във Facebook - това също си е нещо естествено и нормално, така че много са факторите, които водят до това отразяването на събития вече да не е пръв приоритет за мен и за медията.
avatar cholla
0
 
 
Няма бира, няма бира състезанието за мен' спира...

Винаги съм съжалявал грешниците дошли на вело съсезание/събитие с цел спечелване на някои от наградите.
avatar orangebear
0
 
 
Добре казано - получаваш това което е обявено, но обявеното не винаги е ясно, справедливо, достъпно и стимулиращо. Пример от Три чуки 2016г. Обявена е къса и дълга дистанция, възрастта не се разграничава, което ще рече в контекста на дискусията – който е на възраст, да се радва, че е жив и най-добре да не участва. Та идват едни юнаци, елитни състезатели от София, свалят байковете от микробуса и си избират - двама от тях да участват в дългата дистанция, а двама в късата дистанция (което не означава най-доброто от себе си, но понеже имал хрема един, ще кара късо). Губят първото място в дългата дистанция, но печелят в късата дистанция ( 21 км). Тук коментара оставям за вас. За разлика от тях, отидох да се преборя отново с годините си и да допринеса нещо за популярността на този край, чиито исторически корени уважавам. Целта на мероприятието Три чуки 2016, не беше ясно очертана от организаторите и бих искал да приемат един общопризнат пример за организация на планинско колоездене - Rocks N'Roll в Белоградчик: http://clubskala.org/?p=1568
Нека се върна към първото изречение. Обявеното, не само че трябва да бъде изпълнено от организаторите, то трябва да гарантира разумност и достъпност. Нали, масовостта на любителите, осигурява наградния фонд на победителите. Ако всички са добре дошли, е редно да има възрастови групи. Ако са обявени контролни времена – те трябва да се спазват и от организаторите. Ако всички са поканени, то и трасето трябва да е съобразено. Моето лично предпочитание е еднаква дължина за всички участници и по възможност без дублирани участъци и повторения. За победителите парична награда, за успешно завършилите - грамота. Най-възрастния и най-младия участник също трябва да бъдат поздравени. На елитните състезатели може да им се струва наивно написаното, но помислете за своите 60 год., без любимата работа, но с любимия спорт.
avatar man6
0
 
 
Само за протокола- отборът BT Revolution е АБСОЛЮТНО и на 100% аматьорски хоби отбор, без спонсори и без лични треньори, база и т.н. :) Т.е. единственото близо до "елита" е може би визията. :) Благодарим за комплимента. Също за протокола- четири човека на дългата и един на късата и повярвай ми, няма нищо общо с печеленето на каквато и да било награда. Момчето, което се записа на късата, винаги или кара къса, ако има такава, или не се участва. Защото сме хоби, любители и т.н. Всеки кара спрямо възможностите и желанието си. :) Между другото, това беше едно от малкото състезания, при които имаше паричен награден фонд. Мен ме изтеглиха на томбола и получих бутилка оцет, а таксата беше 20лв. ;-) Това е положението. :)
avatar vess_csm
0
 
 
Баце, като нямаш представа за какво говориш, защо се обаждаш? Ей така, защото можеш да киселееш в нета и давай да коментираме някого.
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Вторник, 23 Август 2016 20:05 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори