Начало Други Интервюта Супермаратон Ком-Емине 2012 – кратки интервюта с участниците
Супермаратон Ком-Емине 2012 – кратки интервюта с участниците
Написано от Любомир Ботушаров    Петък, 21 Септември 2012 09:09    Печат

Каквото и да напиша аз като страничен наблюдател, както и да отразя подобно събитие, картината никога няма да е пълна без мнението на самите участници. Позволих си в последния ден да им задам няколко въпроса, на които те бяха така добри да отговорят в промеждутъка между финала и награждаването. Вярвам, че ще ви е интересно да прочетете отговорите им.


Александър Василев


Снимка: Уоутър Клепе

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Александър Василев, на 24 г. Обичам приключенията, затова съм тук. Беше уникално състезание, много драматично!

Ти беше един от хората с най-лошо изгубване, което ти отне над два часа. Покрай това състезание научи ли се да се оправяш по-добре в планината?

Да, вече по-добре се ориентирам, особено в последните етапи започнах доста да се уча. Уникалното в това състезание беше, че видях много красиви места от тази планина. Много, много ми хареса - страхотни гледки и всичко!

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

Освен невероятните гледки, хареса ми и силната воля на всички състезатели - как не се предадоха и се бориха мъжки докрай. И всички се справиха с най-трудните неща.

Най-трудният момент за мен беше етапът с Малкия и Големия Купен, където се носеше много. Беше просто уникално, но се радвам, че всички го изкараха.

Анатоли Георгиев

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Казвам се Анатоли Георгиев. Тръгнах с нагласата да премина това трудно трасе с възможно най-малко усилия, макар че положих доста. Не мога да се сравнявам с най-добрите, защото нямам такава подготовка, аз все пак съм състезател-любител, нямам време да тренирам много. Радвам се, че успях да го завърша.

Имаше ли някаква предварителна стратегия, която се опитваше да следваш?

Готвих се най-вече физически. Психически не съм човек, който се отказва лесно. Единственият проблем, който очаквах да имам и той се потвърди, е че ми е слаба ориентацията. Трудно следя знаците на маркировката и така още в първия етап се обърках, изгубих доста време и така състезанието започна малко лошо за мен.

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

Най-хубавото нещо и най-трудния момент са в един и същи етап, петият. Беше много красив, тези върхове... да застана отгоре, да се огледам. Но тогава беше и най-трудно - да го минем това нещо, имаше елементи и на алпинизъм, да се катеря и спускам по въже. Като цяло съм много доволен.

Би ли се включил отново?

Да, разбира се, с най-голямо удоволствие и с още по-добра подготовка.

Атанас Минев

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Казвам се Атанас Минев, програмист съм. Тръгнах с нагласата за приключение, а не да се състезавам с другите - само със себе си, да видя дали мога да измина това разстояние за 10 дни. Имах очаквания, че ще го мина, минах го и съм много доволен от преживяното. С удоволствие догодина бих се включил пак.

Беше ли си подготвил някаква предварителна стратегия и успя ли да я следваш?

Исках да си направя експеримент - дали мога да изкарам 10 дни на пълна автономия с моята раница, да не ми трябва нищо извън нея. Не успях да го проверя, защото имаше доста места по пътя, където се възползвах от благата на цивилизацията, но като гледам запасите, които останаха, изглежда можеше. :)

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

Конкретен хубав момент не мога да отделя, прекалено много бяха! А най-труден... то не беше момент, беше си цял етап - петият, който е най-труден. Започнах го дори леко контузен от предишния ден, имах поразтегнати сухожилия, не успях и да спя добре. Изобщо, в началото на деня бях доста зле, но се радвам, че успях да го взема за под 16 часа. Знаех си, че всичко е в главата, това ме държеше. Бях концентриран, успях да се пораздвижа през деня. Между другото, изкарах го почти без храна, само на енергийни храни, защото всяка сила от тялото ми трябваше и не исках да хабя енергия в храносмилане на по-тежки храни. Бях си разчел напълно силите през този ден. Пак тогава успях и да падна и да си натъртя едното бедро, обаче използвах адреналина от тази случка, за да се надъхам още повече и да го завърша. Доволен съм, че по първоначалния план успях да стигна до Мазалат по светло - оттам вече не беше проблем на челник да завърша етапа.

Също така обаче си спомням и един много хубав момент от петия ден - както си карам по билото, гледам долу хижа "Тъжа". А там е една стръмнина, ама стръмнина! И един клек. Та фрийрайдът през клека беше едно много яко приключение!

Иво Стамболиев


Снимка: Филип Лхамсурен

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Аз съм Иво Стамболиев, почти на 23 години. Тръгнах с нагласата да го завърша състезанието, ако планината и времето ми позволят.

Очакваше ли да имаш конкуренция, макар че в крайна сметка беше сам в категорията?

Аз от самото начало бях с нагласата, че независимо колко пешеходци има, мен не ме интересува на кое място ще завърша. Просто исках да го мина целия маршрут заради себе си.

Можеш ли да откроиш най-хубав и най-труден момент от състезанието?

Имаше различни по трудност моменти, не мога да определя кой е бил най-тежък, защото в един момент умората и мушичките (на пръв поглед не изглеждат като проблем, но са ужасни!) започват да влияят все повече. Като цяло най-трудно ми беше да се справям с болките в краката - първо ахилеса на левия крак, после започнах да пренасям натоварването върху десния и започна и той да ме боли.

Замисляше ли се за отказване в тези моменти, които бяха в последните 2-3 етапа?

Въобще не ми се искаше да се отказвам, исках да се боря, но в същото време знаех, че здравето ми е по-важно и е по-разумно да не прекалявам. Знаех, че ако започне да пука ахилеса и усетя опасност да го скъсам, щях да прекратя участието си, защото състезанието си е състезание, но една такава травма би довела до много усложнения за дълго време.

Ти караш и колело. Като ги гледаше отстрани колоездачите, как ти се струва, че е по-лесно да се премине маршрутът - пеша или с колело?

С колело ми се стори по-лесно, макар че в трети, четвърти, пети етап, в Централен балкан сигурно им е било доста тежко по върховете, при Голям Купен и останалите остри върхове. Но имаше и дълги спускания, които са разтоварващи и е по-лесно да се вземат с колело.

Като гледах отстрани, в твоя случай най-трудно ми се стори това, че в един момент оставаш сам назад... Как се пребори със скуката, ако е имало?

Много хора ми задават този въпрос. Скучно почти не ми е било, тъй като през повечето време бях под някакво напрежение - да намирам верния път, да се ориентирам по следите на колоездачите, по маркировката. И през цялото време си мислех как стигам до следващата точка от маршрута. Освен това имах възможност да остана насаме с мислите си. Понякога, когато знаех какво ме очаква и напрежението отпадаше, ми ставаше малко скучно. Тогава обикновено се обаждах на приятели и те ме надъхваха.

Ще ли ти се да видиш повече пешеходци в състезанието?

Да, добре би било, ще бъде по-интересно. И по-млади от мен е хубаво да има дори! Независимо дали ще успеят да издържат до края, хубаво е повече хора поне да се пробват.

А ти имаше ли някаква предварително начертана стратегия, която се опитваше да следваш?

Не, нямах никаква стратегия. Преди това само бях разгледал местата, на които ще нощуваме, и си ги бях отбелязал на картата. Иначе всеки ден преценявах нещата за следващия, а не за всички предварително.

Мануела Дренска

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Аз съм Мануела Дренска и карам колело от 2005 г. От три години карам и крос-кънтри, това ми е първото състезание в тази дисциплина и първи маратон въобще. Тръгнах с нагласата да стигна до края, друг вариант нямаше.

Очакваше ли да имаш конкуренция или трудността на терена бе достатъчно предизвикателство?

Първоначално наистина се надявах да има поне още една жена, но бях само аз. Иначе мислех, че дължината и трудността на терена нямаше да ме измъчат толкова много, състезавах се най-вече със себе си и с маршрута, но не смятах, че това ще е голяма трудност за мен. Вследствие на това всеки ден се интересувах какви са времената на най-бързите и изобщо на всички мъже преди мен, макар да бях наясно, че няма да мога да ги стигна.

Ти все пак успя да изпревариш поне двама. А колко трудно се оказа всъщност състезанието за теб?

Беше достатъчно трудно, особено след шестия ден. На седмия вече нямах никаква сила, но се борех. Първите два дни бяха песен, следващите три бяха... не бих казала трудни, просто се опитах да мина чисто през Централен Балкан, моя роден Балкан, така да се каже. (Бел.ред. - Мануела е от Троян, но от години живее извън България.) След това усетих, че вече започва борбата! (смее се)

Всъщност ти имаше ли някаква предварителна стратегия и успя ли да я следваш?

Тъй като сравнително често карам няколкодневни маршрути в Алпите, стратегията ми винаги е такава, че да си запазя сили и да не пристигна на финала напълно изтощена. Защото след всеки ден идва следващият, който трябва да се започне със свежи сили. Така че стратегията ми беше да не се измъчвам до краен предел, което беше и лесно постижимо, защото нямах конкуренция.

Можеш ли да откроиш кое ти хареса най-много и кой беше най-трудният момент през тези 10 дни?

Най-много ми хареса атмосферата, хората, участниците. Нямах никакви очаквания за тези хора, не познавах българската МТБ сцена и това беше много интересно за мен, изключително много неща научих, включително по отношение на храненето в такива маратони. Най-трудният момент, както вече казах, беше седмият ден, в който нямах никакви сили.

Мирослав Ангелов

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Мирослав Ангелов, от Русе. Общо взето дойдох с нагласата просто да го мина, а не да се състезавам.

Имаше ли някаква предварителна стратегия?

Не, в никакъв случай нямах стратегия. Въпросът беше да го мина!

Сега, след състезанието, какво мислиш за него, особено след като миналата година заради контузия не успя да минеш целия маршрут?

Доста по-лесно е от самостоятелния преход миналата година, защото го няма този багаж, който трябва сам да си носиш.

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

Не съм имал чак такива трудни моменти, всичко ми хареса, защото не съм гонил някакви резултати.

Николай Георгиев

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Николай Георгиев, на 34 г., от Монтана - в скоби с. Говежда. (смее се). Ами защото знам, че много ще се зарадват там, че представител от тяхното село е направил такова нещо, пък и трябва да се подкрепя българското село.

Иначе имах някои съмнения в подготовката си, така че целта ми беше да завърша. А пък то се оказа, че в един момент съм сред фаворитите за първото място. Но преди това бях участвал в малко състезания и не можех да сравня, не знаех в каква форма съм. Може би съм прекалил с подготовката, физическата. Но пък трябваше да наблегна повече и на теоретичната подготовка, не на психическата, защото там бях добре.

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

За мен преломен момент беше в шести етап, когато се движех по пътеката със скъсана верига, движех се с ниска скорост и засякох Райко при една хижа да похапва и да пие бира. Това беше в средата на етапа и аз имах достатъчно причини, за да продължа, но и достатъчно, за да остана с него и да си прекарам добре, като човек, който просто се наслаждава на прехода, пийва си бира в добра компания... Но все пак продължих. Не знам, може и да съм сгрешил, може и да не съм. Догодина може да съм по-спокоен, като турист.

Това ми се е запечатало като момент, макар че всъщност във всеки етап имаше такива моменти, които ти се струват трудни, но продължаваш нататък и в крайна сметка се превръщат в хубав спомен, в нещо, което си преминал и се усмихваш, когато се сетиш за него.

Ти винаги беше усмихнат, дори и в деня, когато изгуби най-много време. Изпита ли тогава някакво голямо разочарование от това, че изпускаш първото място?

Не се чувствам като единствения достоен да спечели първото място. Имах шанса, но Николай Коев вече каза, че това не е състезание само за физическа издръжливост, или само за умения, или за ориентиране. Това е комплексно състезание и не съм изненадан, че така се случи.

Николай Коев

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Николай Коев, от Габрово, на 42 години. Любител съм, ей така, на майтап започнах да карам преди няколко години и то апетитът идва с яденето, майтапът продължава, даже мина по билото на Стара планина. И така, на майтап, на майтап, стигна до морето майтапът.

Това състезание няма аналог, като цел не може да се каже, че е чисто колоездачно състезание, защото включва доста комплексна подготовка. Сега бегачите взеха доста преднина във високопланинските етапи, взеха часове разлика. В чисто колоездачните етапи сме по-равностойни, но те пък бяха с повече опции за изгубване и като цяло интригата съществуваше. Във всеки един етап можеше от пето място да станеш първи, така че ако държиш и на класиране, във всичките 10 дни трябва да си на максимума си, да не се отпускаш.

Ти специално спечели последните два етапа. Тогава ти дойде силата или имаше повече късмет с ориентирането?

И двете. Както каза и Федята, аз бях карал на състезания до два дни, изобщо не знаех какво ще стане с моя организъм след трети, четвърти, пети, пък камо ли до десети ден! Но се оказа, че организмът се приспособява към това натоварване, даже взе да ми става все по-леко и интересно. Когато има и завръзка в даден етап, започнахме и леко да се дебнем... това всичко е в положителния смисъл, който има състезателен нюх и дух, ще изпитва удоволствие от всяко едно "надлъгване", било то и леко изоставане, за да се шмугнеш в пътека, която смяташ, че ще е по-пряка, и т.н. - просто беше доста забавно.

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

Както каза Федята, получи се реално едно добро приключение и забавление. Който гонеше някакъв успех или класиране, както и за мен, тези дни си бяха 10 ХС състезания. Газ до дупка и това е! Като наистина петият етап, където качихме "за закуска" Амбарица, който е над 2000 м, и продължихме по скалите, а аз имам страх от високото и се чудех горе какво ще стане с мен, дали изобщо ще поема по въжето... Но като се качих на Купена и погледнах от птичи поглед, все едно че ще полетиш, май си преодолях страха. След това и вр. Ботев -  изобщо, това беше един доста сериозен етап, волеви, беше преломен. Аз даже в началото си бях поставил за цел първо да стигна до х."Партизанска песен" и да си се прибера в Габрово, ако не се чувствам добре, но се оказа, че организмът ми се приспособи и нататък ми стана дори по-забавно.

Станимир Ангелов

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Станимир Ангелов, на 42 г., от Русе. Ком-Емине е най-вече едно преживяване, а съчетано със състезание, е още по-вълнуващо.

Ти си преминавал по маршрута и самостоятелно. Какви са разликите между това и сегашния състезателен формат?

Моят приятел Борис Борисов се изрази, че това е по-лесен начин да минеш маршрута, в рамките на състезанието. Друго е, когато трябва да си носиш всичко на гърба, да разчиташ изключително на себе си, да знаеш, че няма кой да ти помогне, с ориентацията трябва да си на шест, изобщо нещата са по-различни. Тук някои от тези трудности липсват. Хубавото е, че приключвахме сравнително рано, предимно по обед, така че оставаше доста време за почивка.

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

Определено по време на състезание се вижда много по-малко, отколкото при обикновен преход. Сигурен съм, че много от участниците са пропуснали някои хубави гледки, които иначе биха видели. За тежък момент... не знам, не мога да кажа. Просто всеки ден си беше хубав. Аз бях щастлив, докато карах в планината, за мен беше голям кеф! Един от най-хубавите моменти беше, когато цяла делегация габровци ни посрещнаха на вр. Вълча глава.

Стилян Стоев

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Стилян Стоев, на 24 г., от Габрово. До последно не исках да идвам на това състезание (смее се), но когато дойдох, изпитах само положителни емоции и изпълних една своя мечта - да мина по този маршрут.

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

На мен ми хареса това, че видяхме България от доста различен ъгъл и доста красиви места. Най-малко ми харесаха местата с многото носене, но това е част от играта.

Фьодор Драголов


Снимка: Филип Лхамсурен

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012? Очакваше ли да го спечелиш?

Фьодор Драголов, на 52 г. Същото, което каза Ники Коев, мога да го кажа и аз. Забавленията и емоциите са най-важното в случая, които са изключителни и изцяло положителни, от всичко!

И моята цел бе да завърша маратона, не да съм на първо място. Никога досега не бях правил 10 дни поред състезателно каране. Правил съм 2 дни, знам как се чувствам след това и 10 дни изглеждаха нещо почти недостижимо. Казах си, дай да пробваме, пък ето какво стана...

А имаше ли някаква стратегия, която се опитваше да следваш по време на състезанието?

Ами на няколко пъти стратегията се менеше според ситуацията. В различни случаи се получаваха нещо като временни коалиции между състезателите в зависимост от целите им. Така че стратегията беше различна съобразно етапите.

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

Ще отговоря така: на мен в това състезание абсолютно всичко ми хареса! Нямаше нещо, което да не ми хареса - и биваците, и природата, и хората, и носенето, и теглото, и страданията, всичко ми хареса. Всичко е един комплексен спомен, невероятен.

Цветомир Младенов


Снимка: Уоутър Клепе

Представи се с няколко думи и ни кажи с каква нагласа се включи в Супермаратона Ком-Емине 2012?

Цветомир Младенов, от Плевен, на 31 г. Изпълних една моя мечта в състезателна форма и пожелавам на всеки да го изпита!

Борбата беше сериозна. Ти по едно време сякаш беше изгубил надежда за първото място, а в крайна сметка завърши само на 4 минути след Ники Георгиев. Как се получи така?

Не съм губил надежда в нито един миг, аз дойдох достатъчно подготвен и даже имах леко преимущество, че познавах маршрута малко по-добре от всички останали. Пролича си кой е най-подготвен физически, но благодарение на това, че не се губех колкото другите, успях да си задържа мястото, което смятам, че ми се полага.

Кое ти хареса най-много в състезанието и кой момент беше най-тежък?

Най-хубавото за мен е, че много голям процент от участниците завършиха състезанието, защото съм участвал и в други тежки състезания и там процентът на завършилите е далеч по-малък. Това мисля, че е и добра реклама за състезанието, за да има в следващите години повече участници, да се забавляваме заедно и повече хора да усетят емоцията на Ком-Емине.

Що се отнася до най-тежък момент - всеки ден си беше труден, защото всеки ден се раздавахме на максимум. Аз лично всеки ден давах 100% от това, което можех като колоездач и като бегач, защото конкуренцията беше доста силна и за да задържа това място, трябваше да се боря сериозно.


Add this to your website

Коментари

avatar halcor
+2
 
 
"да си натъртя едното ребро" да се чете "да си натъртя едното бедро" :)

С натъртено ребро щеше да ми е доста по-криво :)
avatar admin
0
 
 
Оправено. :) Явно вече недочувам... ;)
avatar nismo8
0
 
 
Ами Вуте (макар, че не е баш участник)? В сайта на рам има бая впечатления от него.
avatar agnostic
+1
 
 
поздравления за всички участници, че успяха да се преборят най-вече със себе си :)
avatar insight
0
 
 
Николай Коев излезе ли с "официално становище" за тапицерията на рамката ;-)?
Имаше във форума няколко хипотези, обаче каква е неговата истина май остана неясно.
avatar runaway
0
 
 
Николай Коев на въпроса защо е опаковал колелото си, не отговори, но метна една типична габровска усмивка, придружена с огънчета под рошавите вежди. :-)
Така че хипотезите продължават ;-)))
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Събота, 22 Септември 2012 00:25 )
 

Партньори