Начало Събития Събития 2018 Закъснели репортажи: Ендуро Банско 2018
Закъснели репортажи: Ендуро Банско 2018
Написано от Любомир Ботушаров    Понеделник, 26 Ноември 2018 14:17    Печат

За добро или зло, стигна се и до момент, в който спортният календар и личният ми график бяха изпълнени с толкова много събития и задачи, че стана невъзможно да пиша репортажите за събитията „веднагически“. И едва ли е учудващо, че тоя момент настъпи в разгара на лятото... Както и да е, активният сезон (за повечето хора) отмина, с него поспадна и напрежението от пътувания, допълнителни ангажименти и прочее неща, така че защо да не ви припомня най-важното и интересното от няколко състезания, които отразих, но до момента само със снимки. Време е да кажа и по няколко думи за тях.



Традиционно ендуро състезанието в Банско се проведе в края на август, по-специално на 25-26. Това бе един от малкото уикенди с превалявания (ако не и единственият!) в периода август-октомври - тримесечие, което се оказа изключително сухо след прекалено дъждовните юни и юли. Не че ще си говорим само за метеорология, но конкретно в Банско дъждът може коренно да промени картинката - някои от пътеките стават по-добри за каране, други стават доста непредсказуеми.

Както обикновено, за мен най-интересното в ендуро състезанията са именно пътеките. И точно в тази насока Анди Балевски и компания бяха направили доста промени. Един от традиционните етапи бе отпаднал в полза на едно плашещо с дължината си спускане от района на хижа „Бъндерица“ до покрайнините на Банско. Този маршрут досега бе ползван само за забавната надпревара „Който дръзва, печели“ в стил DH маратон с масов старт, но през 2018 г. с леки съкращения влезе и в ендурото, за да подложи на проверка издръжливостта на участниците.


Тази новост ми хареса изключително много, а и не само на мен. Технически етапът не беше сложен и макар че очаквах голяма част от него да е по черни пътища, такива имаше (даже и малко асфалт), но имаше и неочаквано добри пътеки, при това те ми се сториха преобладаващи. В структурата на състезанието това се явяваше четвърти, последен етап, а в долната си част се съединяваше с втория, който пък беше миналогодишният най-дълъг, започващ от междинната станция на лифта. Този, вторият, си остана най-техничен и труден за каране, а двете пътеки от другата страна на пътя („Тегата“ и „ВиК“) бяха с минимални промени и все така приятни.

В събота ползването на лифта бе позволено и въпреки нежеланието си да наливам пари в касичката на тамошния концесионер, още по-малко ми се бъхтеше с велосипед или автомобил по шосето към Бъндерица, така че срещу 30 лв. се повозих на единствената по рода си, толкова самотна кабинка на Банско, която чака ли, чака „лошите“ еколюбители да престанат да овикват правителството и бизнесмените, та да се сдобие със себеподобна компания. Простете лирическото отклонение, но как да не ме връхлети тая муза, като на входа на града ме посрещна огромен транспарант, който ми съобщаваше как отчаяно Банско иска втора кабинка - не бих се учудил, ако покрай нея след още десетина години вместо Ендуро Банско караме Банско Urban DH. :)

Както и да е, с единствената за момента кабинка успях за половин ден да „опраскам“ три от етапите, включително този дългия. Пътеките бяха сухи, та чак хлъзгави, но явно ни бе писано на следващия ден да се хлъзгаме по друг тип почви, защото малко след пладне облаците натиснаха планината и започна тихо и кротко да вали. Дъждът ме завари точно при беседката на завоя, където се отклонява единият трансфер - поседнах там да смутя пикника на едно семейство, които се бяха подготвили добре за хапване и виждайки ме как смятам да се подкрепя само с един енергиен десерт, решиха да ме нагостят и с излишъци от тяхната трапеза, от които аз се възползвах твърде срамежливо и икономично. Малко след това си тръгнаха и прибраха излишъците, а аз си останах със срамежливостта и с не съвсем пълен стомах.

Чаках да спре да вали, чаках, и така около два часа. Когато най-сетне капките понамаляха, направих последното за деня спускане по една от пътеките, които след дъжда бяха по-добри за каране. Други хора обаче, които се завърнаха от втория етап, докладваха, че там било забавно като зимна на пързалка.

Реклама

В неделя денят отново започна слънчево, а първият етап, „Тегата“, бе в чудесно състояние след вчерашното напояване. След него ни очакваше трансфер с бусове до втория етап, където бяха големите въпросителни. Като цяло прахолякът от предишния ден бе попил влагата добре, но точно най-техничните места с криви корени и камъни не бяха особено стабилни и заучените от предишния ден чисти линии (които и без това не бяха лесни за запомняне и улучване) изведнъж се оказаха не толкова лесно преодолими. За третия етап отново повъртяхме и отново се радвахме на добро сцепление по песъчливите почви от тази страна на планината, но товарейки се на бусовете за четвъртия трансфер, виждахме ясно как дъждът бавно, но сигурно слиза надолу по склоновете на Пирина. Докато стигнем старта на етапа, използвахме като прикритие от капките първо един мост, а после и едно внушително дърво. През това време групите преди нашата показваха твърдост, стартирайки „под душа“, а когато вече нямаше как да не се покажем и ние на открито, дъждът като по поръчка си даде почивка.

Това обаче не направи трасето по-малко хлъзгаво. Горната част на етапа, включваща може би най-хубавата пътека, се бе променила неузнаваемо! Горската почва се бе превърнала в непредвидима кална пързалка - сцепление всъщност имаше, но страничният наклон в никакъв случай не създаваше доверие и криеше доста изненади. Отдавна не бях карал толкова разкекерчен и напрегнат, а участъците с черния път по пистата бяха най-желаните от мен отсечки в това изпълнено с фигурно пързаляне спускане.

Разбира се, долу в Банско дори не бяха помирисали дъжда и награждаването премина с ведро настроение и традиционната томбола. Между другото, в Банско Ендуро за първи път от доста време насам Иван Колев не завърши на първо място. С нечувана разлика във втория етап, която Ванката почти навакса в последния, но не съвсем, най-бърз при мъжете се оказа Симеон Павлов и се надявам, че това ще постави началото на поредица от оспорвани състезания в категорията Мъже 19+. Дебют в Банско направи и Александра Кузова с първо място при жените, след като основната фаворитка Маргарита Христова остана без скорости на велосипеда си. Маги все пак не се отказа, а упорито избута трансферите и затова получи като награда бутилка Johnie Walker. :)



Пълното класиране можете да си припомните тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2018/6549-events-bg-2018-enduro-bansko-results, а още малко снимки разгледайте тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/enduro-bansko-2018.


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Понеделник, 26 Ноември 2018 14:27 )
 

Партньори