Начало Събития Събития 2018 Мечи Чал DH 2018 - репортаж
Мечи Чал DH 2018 - репортаж
Написано от Любомир Ботушаров    Вторник, 31 Юли 2018 13:27    Печат

На 22 юли 2018 г. Чепеларе за първи път прие като домакин състезание по спускане. То бе едновременно Държавен личен и отборен шампионат за 2018 г. и трети кръг от Българските даунхил серии, така че повечето сериозни претенденти в спускането бяха на линия.



Лифтът качваше участниците чак до вр. Мечи чал, което е доста над родопския град. Това означаваше само едно - трасето „Брус Лий“ е едно от най-дългите в страната (около 3.5 км) и с доста голяма денивелация (без да може да се мери със Сопот, разбира се, където нещата просто са в друго измерение).


Финалната зона, разположена на 300-400 м над долната станция на лифта, бе малко във военновременно положение, защото пороите през тази дъждовна година бяха отнесли коритото на реката, а с него и части от черния път, пистата и други съоръжения.


За обичайната ревностна агитка от родители и приятели това нямаше особено значение - далеч по-важно бе бирата да е студена!

За трасето сигурно мога да говоря цял ден... но по-лесно е да покажа разнообразието му с няколко снимки: 


„Брус Лий“ може и да не е най-масовото и популярно трасе, но със сигурност е едно от най-добрите за каране. Цялостно може да се каже, че то редува стръмни и технични участъци с прави и бързи, но това е една твърде обща картина. Ако навлезем в детайлите, няма елемент, който да липсва по тази байк-писта - буцести и рохкави горски пасажи със солиден наклон, прашни и сухи улеи и странични наклони, прагове, скокове, свръхзвуков черен път по пистата, виражи, корени, камъни и дори дървени скари! Със сигурност тук е един от най-бързите участъци в официално трасе, на който дори с АМ/ендуро велосипед развиването на 70 км/ч е нормално. При първо каране човек може да остане стресиран от честото редуване на различни по характер терени, но в трасето всъщност има много ритъм и добри връзки между секциите - просто трябва да се навържат без излишни спирачки и страх. След два дни масирано каране се отвориха и доста нови линии, някои участъци се поизровиха, появиха се дупки и бабуни, така че трудността се повиши в сравнение с 2017 г., когато пътеката беше новичка и излъскана.

Реклама

Между другото, въпреки неспирните порои от юни насам, трасето над Чепеларе бе в перфектно състояние - нито кално, нито прекалено сухо и прашно. Корените и камъните бяха сухи, а почвата рохкава и с максимално сцепление на повечето места. Това, наред с описаните характеристики на пистата, допринесе за доста високи средни скорости - при топ-карачите те достигаха до около 50 км/ч!


Във всеки случай трасето е една от основните причини в състезанието да се включат и много хора, за които позицията в ранг-листата едва ли има голямо значение, но пък кефът е един път. Андрей Цолев е типичен пример и е още по-впечатляващо, че той завърши на четвърто място при Мастър-ите, карайки със своя ендуро велосипед!

За съжаление високата скорост означаваше и по-голям риск в случай на падане. Двама от най-младите участници и бъдещи надежди в българското спускане, каращи като форлойфери, заслужиха вниманието на ПСС и медицинския екип - Димитър Мазнейков и Иван Коцев. Надявам се, че бързо ще успеят да се възстановят и скоро ще ги видим отново по трасетата!

Иначе състезанието демонстрира по най-добрия начин колко силен е сезон 2018 за дисциплината спускане в България. Такава конкуренция между карачите на върха не сме виждали отдавна, ако изобщо е имало някога. Връщайки лентата назад, обикновено е имало един човек, който доминира над всички останали. Не и тази година обаче!


Росен Ковачев, въпреки едно доста неприятно падане по време на тренировките в неделя сутринта, се спусна най-бързо по трасето с време 04:07 минути. Някои се изненадаха, други не съвсем... Факт е, че Росен през тази година кара „на бургия“, ако използвам спускаческия жаргон. Достатъчно е да сте видели видео от минаването му през корените на състезанието в Пампорово, за да разберете, че макар да е батко на повечето си съперници, състезателят на Gravity продължава да е незаобиколим фактор на родната DH сцена. В Пампорово едно дърво прекъсна рязко устрема му (за щастие без да му нанесе телесни повреди), но в Чепеларе всички обстоятелства изглежда се „навързаха“ в негова полза и Росен отново триумфира с шампионската титла, след като в последите години тя бе притежание на Стивиан Гатев.


За Стиви пък сезон 2018 не е от най-добрите. Въпреки старанието и усилените тренировки, които си личат по стабилното му каране, миналогодишният шампион често се натъква на лош късмет, най-вече под формата на счупени рамки, което без съмнение влияе на карането му, защото е трудно човек да дава максимума от себе си, когато не е свикнал напълно с новата си машина, а при Стиви този сезон се смениха няколко. Във всички случаи Гатев остава един от тримата фаворити за победата в Българските даунхил серии, където в момента е на трето място, но само на 20 т. зад Росен, който излезе начело.


А между тях? На втора позиция във временното класиране в сериите и на трета в състезанието е Йоан Нейчев, който има не по-малки шансове от двамата си съперници да завърши сезона с победа. Както казах, феновете на спускането има с какво да се забавляват и напрягат до края на годината...


При жените конкуренцията в спускането винаги е била на приливи и отливи - тази година определено е силна. Изабела Янкова, макар че кара едва за втори сезон, спечели не срещу кого да е, а срещу Виктория Гончева, която доминираше през 2017 г и вече има доста опит, включително и международен. Във временното класиране двете момичета са с почти равни точки (280 за Изабела срещу 260 за Виктория) и съм сигурен, че Вики има запас от нереализиран потенциал, а пък Изабела става все по-бърза с всяко състезание, така че и в тази група ни очакват още интересни състезания. В Чепеларе имаше и трета участничка - Мартина Григорова, която все още няма опита на другите две, но явно има желание и воля, за да завърши успешно спусканията си по дългото трасе. Да се надяваме, че ще я виждаме и в други състезания...


В категорията Hardtail нещата изглеждат доста по-предвидими. С трета поредна победа, при това със солидна преднина, Васил Денчев категорично се утвърди като лидер във временното класиране, а че е майстор в твърдия клас не е някаква новост.

Милан Димов, който спечели в категория Master 30+, бе много щастлив да добави тази титла към колекцията си и също може да се похвали с успешен сезон до момента.


Вниманието на много хора бе насочено и към младежката категория 15-16 г., където кара Йордан Анчев. Истинско удоволствие е да гледа човек лекото му каране по трасето, а след като в Пампорово той даде най-доброто време сред българите, въпрос на време е това да се повтори. И този път Данчо не бе далеч от батковците - времето му е четвъртото най-добро за деня, пореден впечатляващ резултат!


Друга млад карач, който прави все по-силно впечатление, само че в категорията 17-18 г., е Иван Кобуров. Пловдив открай време е „люлка“ за талантливи спускачи и Ванката е поредния такъв, а първото му място в неговата група (и пето време сред всички) обещава още по-силна конкуренция в бъдеще.


Всичко това е без да броим някои „липси“. Валентин Тенев се изяви като майстор-готвач на „салата“ от байк-компоненти, но дори с тази „тотал щета“ успя да завърши на шесто място при мъжете. Денислав Ангелов също не успя да покаже максимума от себе си. Теодор Мавродиев тази година вероятно си има други задачи и приоритети, но се надявам, че скоро ще го видим отново в състезанията.

И ако кажа, че всичко на българската DH сцена е розово, няма да е истина. Организацията на състезанието, доколкото мога да я преценя в рамките на един ден, бе отлична, но прави впечатление отсъствието на Българския колоездачен съюз, който именно би трябвало да е главният организатор на ДЛОШ. На практика Мечи чал DH 2018 си беше чудесен трети кръг от Българските даунхил серии, но изпълни и ролята на Национален шампионат, за да не бъдат отново ощетени карачите (откъм точки за световната ранглиста, тъй като шампионатът носи доста такива). Лошо няма и по никакъв начин не променя значимостта на резултатите, но за жалост БКС отново не си тежи на мястото, а по-скоро нещата се случват покрай него и главно заради ентусиазма на други хора и организации.

Голям албум със снимки можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/gallery-mechi-chal-2018.


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Вторник, 31 Юли 2018 19:15 )
 

Партньори