Начало Събития Събития 2018 Пампорово байк фест 2018 | DHI - репортаж
Пампорово байк фест 2018 | DHI - репортаж
Написано от Любомир Ботушаров    Сряда, 27 Юни 2018 19:25    Печат


Макар че всяка година Concept Creative включват доста неща в програмата на фестивала, основната надпревара, голямата работа, стартът на стартовете винаги е състезанието по спускане. Тази година, след отпадането на старта в Боровец, събитието в Пампорово остана единственото от клас 1 на UCI, т.е. с най-висок статут на българска земя. Участниците определено имаха за какво да се борят - освен точките за световната ранглиста и паричните награди, които съпровождат едно международно състезание от такъв клас, това в Пампорово беше и втори кръг от Българските даунхил серии, както и трети кръг от Балканската купа по спускане. Затова и награждаването в неделя продължи почти един час, а някои състезатели излизаха на подиума по няколко пъти.


Макар че трасето бе добре познато от предишни години, в него имаше някои дребни промени на едно или друго място. Най-съществен принос към състоянието му обаче даде един невиждан порой седмица преди старта, който нанесе доста щети в курорта, но специално по отношение на DH трасето по-скоро имаше благотворно въздействие, тъй като отми всичкия прахоляк и всеки корен и камък лъсна отчетливо, ограден от стегната почва. Затова и дъждът, който се изсипа в петък следобед, не разкаля много пистата за каране - в събота следобед корените вече бяха поизсъхнали, почвата беше стегнала и се караше „на цялата газ“, както обичат да се изразяват спускачите.


Както казах, водата преди седмица бе отмила обичайния дебел слой прах и под него на някои места се озъбиха яки коренища - видях ги още при втория вираж в горната част на трасето. Това създаде нов облик дори на места, където организаторите не бяха правили промени.

Още тук се видя, че сред бързите карачи всеки пробва и търси алтернативни линии. Когато щракнах тази снимка, помислих, че съм запечатал на нея някой от чуждестранните карачи - обикновено именно те експериментират по-смело и се отклоняват от обичайната траектория. Оказа се обаче, че това е младият състезател на Riders United Иван Кобуров, който с 13 номер завърши на 13 място в елитната категория, но едва ли има повод да е недоволен, защото това си е едно доста добро класиране с време под три минути. 

Времето в планината се менеше постоянно в тези няколко дни - преобладаващо беше мрачно и захлупено, но от време на време полазваше и мъгла. Температурите бяха почти зимни, особено във високата част на трасето - като цяло не се покачиха над 10 градуса, освен в редките моменти, когато слънцето успееше да пробие за кратко облаците. Затова и участниците се бяха облекли като за бедствие - шушляците и дъждобраните скриваха цветните фланелки и екипи.

Някои все пак се бяха облекли като за снимка - Евгени Войнов и Тодор Киров представяха тима на DragZone без своя именит съотборник Теодор Мавродиев, който според едни е зает с кандидатстудентстване, а според други с Гоуфове и мацки - каквато и да е причината, липсата на Тедо по трасето се усещаше.

Впрочем Евгени не успя да кара на финалите, тъй като се оказа твърде голям душманин дори за рамка като Drag Kink. Пък и тя неговата е от по-старото поколение и вече е понатрупала умора по трасетата. Разбира се, счупен метал е много по-добре от счупени кости, така че нека това е причината... Може би с нов Kink ще е още по-бърз! :)

Затова пък Тодор Киров, който със сигурност има лош опит със счупените кости и все още си връща увереността след бруталното падане в Петрич през 2017 г., се промъкна тънко-тънко в топ 10 - пак ще кажа, че при наличието на няколко силни чужденци, всяко класиране в или около челната десятка означава много добро каране!

Затова и Росен Ковачев имаше основания да се ядосва на финала, след като пристигна с изместена наколенка на единия крак и време, което го остави на девета позиция, точно извън подиума. Както можете да видите на някои видеоклипове от секцията с корените, Росен прелетя там може би най-бързо от всички, но кормилото му се закачи в дюшека на последното възможно дърво и последвалото падане опропасти иначе отличното му спускане. Макар че преди сезона Росен се чудеше дали да кара в елитната категория или в 30+, класиранията му показват, че си е на точното място...

Като цяло отборът на Gravity може да се похвали с много добро представяне. Стиван Стефанов имаше доста интересни преживявания по време на тренировките, включително едно опасно падане от дропа преди пресичането на пистата, където по чудо се размина без сериозни наранявания, но на финала карането му бе стабилно и грабна първото място в отворената категория Мъже 17+, като времето му бе достатъчно добро и за топ 10 в UCI категорията, в която пък Румен Белезирев зае седмо място, също с падане по трасето.

Шампионът на България Стивиан Гатев (Riders United) също се бореше с лош късмет. И той успя да счупи рамката си и по спешност получи друг велосипед, с който обаче не беше свикнал. На финалния скок Стиви в последния момент се отказа - всички помислихме, че вероятно е усетил някакъв технически проблем, но работата се оказа друга. Малко преди това, при пресичането на черния път, той избра линия, различна от обичайната си, която се оказа по-бърза, но точно това го вкара с прекалено висока скорост в последния вираж и при излизането от него Стиви прецени, че не е в добра позиция за финалния скок и се наложи аварийно да го заобиколи, което може би му коства 1-2 секунди. В крайна сметка той завърши с пето време.

Непосредствено преди него се нареди Йоан Нейчев (Ram - Bike Center), който е най-добре класиралият се българин в UCI категорията. Този резултат му донесе и ценни точки за класиранията в Балканската купа по спускане и Българските даунхил серии. Съотборникът му Валентин Тенев също е в топ 10, само че на осмо място.

А първите три места сякаш бяха запазени за британците. Люк Кокбърн и Сам Хърд повториха класирането си от 2017 г - респективно първо и второ място, а компания на третото място им правеше Оливър Морис. В състезанието имаше участници от още няколко държави, но бригадата от UK окупира челните места с много изтънчено и прецизно каране.

Реклама

Хубавото е, че българските състезатели вече не изглеждат далеч от това ниво. И те държаха същите линии, и те караха не само бързо, но и доста гладко, ако мога така да се изразя. Най-доброто доказателство за това е спускането на Йордан Анчев, който още не е на възраст, за да кара в категорията UCI 17+, но ако беше в нея, щеше да заеме второто място на подиума. Данчо надмина всички очаквания и даде най-доброто време сред българските състезатели - добавяме това към предишните му успехи и се надявам нищо да не спира устрема му, защото това момче има страхотен потенциал!

В неговата категория (юноши 15-16 г.) имаше още един забележителен карач от съседна Гърция - Александрос Топкароглу. На финала той явно беше падал и завърши назад в класирането, но през двата дни карането му радваше с красотата и агресивността си, а по време на квалификацията той направи такова задминаване на застигнат от него състезател, че овациите от гората сигурно се чуха чак долу на финала.


Изобщо, който беше дошъл да гледа добро каране, не остана разочарован. Очароваха ни и двете момичета по трасето, които на финала дадоха много близки времена. Виктория Гончева имаше някои несполуки и остана втора, а пък Изабела Янкова възхити (и дори леко поуплаши) всички със смелото си минаване през големия финален скок по пътя към първото място. За жалост третата състезателка, Виктория Генова, се контузи в събота и не можа да кара в решаващия ден.


В категория Hardtail представянето както обикновено бе на ниво, като с финалното си спускане Васил Денчев не остави никакъв шанс на конкуренцията и даде време, което не би било лошо дори и с „мек“ велосипед.

А при Мъже 30+ Милан Димов финишира със счупен педал и въпреки това с доста добро време, което обаче бе подобрено от Ивайло Симов (Underground Riders).

За щастие дъждовният облак, който бе надвиснал над вр. Снежанка в неделя следобед, изчака и последния състезател, преди да започне да изсипва съдържанието си. И пак като по поръчка дъждът секна за малко тъкмо за награждаването, което бе „обилно“ - за всички състезания и категории, а за някои участници и повече от веднъж. :)


Шампанско нямаше, но затова пък за първите трима имаше торти, предоставени от сладкарница „Еника“. Така изразът „сладка победа“ придоби нови измерения за тримата британци на подиума.

Пълни албуми със снимки от събота и неделя ще намерите в галерията на МТБ-БГ:

http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/pamporovo-bike-fest-2018-dhi-saturday (събота)

http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/pamporovo-bike-fest-2018-dhi-sunday (неделя)


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Четвъртък, 28 Юни 2018 09:02 )
 

Партньори