Начало Събития Събития 2017 Световни ендуро серии във Финале Лигуре с Pulse Cycles
Световни ендуро серии във Финале Лигуре с Pulse Cycles
Написано от Цветелин Иванов - Цуцо    Петък, 06 Октомври 2017 16:18    Печат

Тъй като много, много пъти сме гледали филмчета, интервюта, статии и какво ли още не за епичното състезание, с което се закрива сезонът на Световните ендуро серии, решихме този път да бъдем на място (защото колкото и да сме далеч от подиума, мястото ни е точно там) и да почувстваме цялата емоция. Която аз (Цветелин Иванов – Цуцо) ще се опитам да ви предам...


Ммм-дааа, както всичко свързано с Финале, така и писането ще е трудно. Толкова наситена от събития седмица изкарахме заедно с Добромир Добрев и Денислав Ангелов, че ще е истинско предизвикателство да успея да пресъздам всичко в няколко реда.

Пътуването: Отне ни общо 20 часа да изминем около 1600-те км до Финале. Дори преправения на кемпер бус (чрез един надуваем матрак на пода) не ни помогна много, за да мине пътуването леко. Но всичката умора и безсъние се изпариха в момента, в който видяхме слънцето да изгрява на брега на морето. Като типични новаци, бяхме едни от първите пристигнали на мястото, което към момента с нищо не подсказваше, че буквално след няколко часа ще се превърне в гъмжило от шатри, колела и зрители. Веднага намерихме надпис върху асфалта PULSE и не ни трябваше повече, за да разпънем шатрата ни на обозначеното място. И след като сме там, а карането започва чак на следващия ден, веднага „запалихме” бегачките и тръгнахме нагоре. А там (на високото) се откри такава гледка към залива, че направо не беше невероятно. Стари малки селца, накацали по билото на най-невероятно стръмните склонове. Подредени и поддържани лозя допълват картината.




След около десетина километра катерене, бяхме готови да тръгнем надолу! Което пак се оказа трудно. Трудно беше да намерим пътеката, която искахме да караме. Заедно с двама англичани се лутахме известно време, но в крайна сметка намерихме приятна пътека, която да си заслужава катеренето.


В следващите два дни трасетата бяха отворени за тренировки. Всеки състезател можеше да направи само по едно спускане на етап. А ако трябва да бъда честен, за повече от едно на ден така или иначе нямаше време. Както всички, и нашите момчета се възползваха от наличието на транспорт и се опитаха да пестят сили максимално. Е, в първия ден не им се получи много пестенето на сили, но... спортът е такъв. Втория ден за тренировки беше по-лежерен. Почти никакво въртене! Приключихме с тренировките още около 14.00 ч, което даде възможност на двамата ни състезатели да се възстановят преди старта на състезанието. Изкарахме вечерта предимно под шатрата ни, където освен минувачите, които очевидно се изкефиха на колелата ни, се случи нещо много интересно!

Изведнъж се появи Жером Клеменц, с когото успяхме да се сприятелим по време на неговото идване в България миналата година, с въпроса: „Нали вие карате със седалки WTB? Дайте ми една от вашите!” Трябваше му, защото механиците му сглобяваха чисто нов велосипед в различен цвят (черно-сив), за който нямаше седалка, която да си пасва. Решението беше да му дам моята седалка (чисто черна), а той неговата на мен (черно-синя). Така аз се озовах с най-високия клас WTB карбонова седалка в поръчковите цветове на Жером! Признавам си, малко ми е твърда, но ще си я карам. ;)


Първи ден

Време за състезание! В 7.30 сутринта вече бяхме на линия, за да стартират Денислав и Добри.

След около 30-минутно катерене с бус (за състезателите имаше осигурен превоз), следваха 10 км изкачване на самоход с около 600 метра денивелация, които обаче бяха концентрирани в послединте 2 км - те бяха почти отвесни. Дори на професионалистите им беше тежко!


На връх Monte Carmo (1389 м н.в.) вече бе пълно с надъхани за старт състезатели. След бърз оглед на близките няколко завоя, и нашите момчета бяха готови за „влизане в боя”. Статира се на всеки 20 секунди, което прави състезанието доста плътно откъм екшън.


Още от първите няколко завоя стана ясно, че на Денислав и Добри няма да им е никак лесно. Нивото е брутално високо!!!


Първи етап бе най-дългият в състезанието. С безброй супер стръмни и технични завои, най-бързите стигаха до финала за 18-19 минути! Добри и Денислав успяха да завършат този ужасяващ за всички етап с времена 22 минути за Добри и 25 за Денислав.

До втори етап се стигаше... трудно. :) Много стръмно катерене те изкарва почти отново на върха, но на съседен склон. А надолу е ужасно стръмно и с адски много завои. Отново и двамата ни състезатели финишираха без падания, но с доста грешки. Последната такава за Добри беше провокирана от друг състезател, който реши, че финалът е на 50 метра преди реалното място спря. Добри, естествено, също помисли, че това е финалът и спря след него. Добре, че тълпата се развика и Добри продължи. Времето на Денислав беше 8:58, а на Добри 8:30.

След „презареждане” с храна и напитки всички се отправиха към последния етап за деня. Аз лично също бях като на състезание, защото трябваше да стигна до шатрата, където да оставя буса и да се изкатеря максимално бързо до финала на трети етап. За мое съжаление не можах да стигна навреме, за да снимам как Денислав минава по етапа, но пък пристигнахме заедно. Все пак можах да снимам как изглеждаше на финала...


Изглеждаше ужасно. Много мръсен и видимо със сериозна болка. Беше паднал по-нагоре, като имаше силна болка в ръката, крака и рамото. Беше си изкарал въздуха и очевидно състезанието за него в този момент беше приключило. Това се потвърди и по-късно - Денислав не можа да продължи следващия ден. :(

Аз останах да гледам Добри и другите състезатели на едно ключово място, където имаше поне 4-5 реда със зрители. Не 4-5 човека - 4-5 реда от зрители! Те крещяха, свиркаха, а имаше дори моторни резачки. Атмосфера, на която и футболистите биха завидели!

През 20 секунди минаваше състезател, изредиха се доста хора докато дойде Добри, който премина много добре.


Първият ден от състезанието за мен беше специален и поради факта, че имах рожден ден. И не само аз, а и голямата ми дъщеря. :) Цял ден получавах много пожелания, голяма част от които от приятели покрай колелата, на които и тук благодаря! Също така, поддържахме и връзка със състезателите в  България, които по същото време караха в Петрич.

Втори ден

С един състезател по-малко, но пък с компания за гледане, веднага след инфарктния старт на Добри се изстреляхме нагоре към етапите.


Четвърти етап:
Застанахме на много готино място за гледане, заедно с огромна тълпа, която направо избухваше при преминаването на всеки състезател. Станахме свидетели на няколко брутални падания и на още по-брутални минавания! Гумите едва докосваха земята!


Пети и шести етапи бяха прекалено трудни за достигане, а и между двата етапа имаше обявена почивка, в която състезателите имаха право на помощ от механиците си, така че ние с Денислав изчакахме Добри да се възползва от нашата помощ. Тук може би е моментът да отбележа, че всичките удари на колелата на Добри и Денислав в стърчащите камъни не успяха да нанесат абсолютно никакви щети на велосипедите им. През целия уикенд единственото, което правехме, е да ги мием и смазваме!

След почивката за нас дойде време за черешката на тортата: последният етап, кръстен DH MAN. Може би всички сте виждали снимки на плътния кордон от публика по цялата дължина на етапа. Но на живо е направо нереално! Няколкото хиляди зрители бяха добре подготвени с всевъзможни пособия за създаване на шум. От моторни резачки, през кречатала и тромби, до акумулатор за кола с вързана към него сирена създаваха такава атмосфера, че колкото и да им беше трудно на карачите, продължаваха да дават всичко от себе си, за да заслужат подкрепата на публиката. Най-шумно беше, когато някой падне и успее да продължи.

А как изглеждаше етапът... Труден! Много камъни, които продължаваха да излизат изпод добре спечения пясък, така че трасето се променяше постоянно. Състезателите по някакъв необясним за мен начин успяваха да намират някакво сцепление в сухата чакълесто/каменна почва.


След края на последния етап беше време за празнуване! Всички, които успяха да завършат това брутално състезание, имаха повод! Бирите из боксовете се лееха със същата скорост, с която до преди малко всички бяха карали в планината.

Резултатите: Победител Дамиен Отон (Devinci). Световен шампион - Сам Хил! Машина! Жером Клеменц успя да завоюва деветата позиция с моята седалка, като това му класиране му осигури 4 място в сериите.

Добри завърши 164-ти от 237 участника в неговата категория. Като например легендата Стийв Пийт е само с 4 места преди Добри!

И какво закриване на сезон може да има без брутално парти? Партито също беше както всичко: на ниво! Всички професионални спортисти явно бяха чакали този ден, за да скъсат синджира! Някои от тях започнаха още от награждаването, като изпиваха на екс целите си бутилки с шампанско, а други (Джаред Грейвс например) към 11:00 вечерта вече не можеха да ходят. Имаше стриптийз (за наше съжаление мъжки) и най-бруталното пого, което сме виждали (не на метъл, а на някаква странна електронна музика).

Та така... единственото, което ни остана, бе пътят на обратно. И яките спомени!

Дали ще отидем пак? Иска ли питане!

http://www.pulse-cycles.com/



Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 06 Октомври 2017 21:33 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори