Начало Събития Събития 2016 Български спускачи победоносни в Босна и Херцеговина
Български спускачи победоносни в Босна и Херцеговина
Написано от Любомир Ботушаров, Светлин Гатев    Сряда, 24 Август 2016 18:27    Печат


На 21.08.2016 г. няколко от най-добрите български спускачи взеха участие в състезание UCI Class 3 в Босна и Херцеговина. Името на тази надпревара е Treba DH и както може да се очаква от местоположението на Сараево, участниците бяха основно от балканските държави - имаше представители на почти всички републики от състава на бившата Югославия плюс българите и няколко унгарци. Както обикновено, пътуването бе организирано чрез Facebook групата "DH УЧАСТИЯ-В ЧУЖБИНА", създадена от Светлин Гатев, който е един от основните радетели и организатори на подобни гостувания наблизо или по-далеч. В следващите редове ще видите основно неговия разказ за българското участие, но преди това нека ви зарадваме с класирането на родните състезатели:


Стивиан Гатев (Bike House) завърши втори в категория Мъже елит. Изпревари го единствено словенецът Алеш Виртич, при това само с 13 стотни. Наблягаме на това, тъй като всички останали участници са с далеч по-слаби времена - от порядъка на над 30 секунди.

Наско Вълчев (Velos) постигна 12 място в същата категория.

Теодор Мавродиев (Vivo) оглави класирането при младежите, при това с доста сериозна преднина (27 секунди). Тедо също така даде и третото най-добро време в общото класиране.

Виктория Гончева (Pro team Samokov) също постигна победа при жените, макар че имаше само една съперничка. За младата състезателка, която е и шампион на България за 2016 г., това със сигурност е полезен опит на чужд терен.

Мартин Попов (Pro team Samokov) приключи с 8 място в категорията Мъже хоби.

Пълното класиране можете да видите тук: https://www.scribd.com/document/321896492/TrebaDH-2016-Results.

А сега ви оставяме с разказа на Гатев старши:


Още при заявяването на желание за участие бяхме посрещнати с топли чувства. След  пристигането си останахме изумени от красивата природа и през цялото време сравнявахме как планината се намира на 10 км от Сараево, точно като Витоша, и как зимният им комплекс  Яхорина (там нощувахме), където бе проведена зимната олимпиада през  1984 г.,  е същият като Боровец и се намира на 30 км от столицата. А ни разби и това, че паричната им единица (босненска конвертируема марка) е със стойност като нашата - две за евро.

След доста проби на езици за комуникация стигнахме до извода, че е най-добре всеки да си говори на своя, вместо всички на развален английски. :) Още при паркирането при финала ни посрещнаха и поздравиха и ни осигуриха лукса да опънем шатрата си на самият финал, като дори ни позволиха да запалим скарата в гората. А наградата от Господ бе, че вдясно от нас бе масата с ледената бира.Така че определено бяхме попаднали в Рая!

Чувствахме се специални, понеже попаднахме в една държава, в която нито те, нито ние знаехме какво ни чака. Но след като започнаха да спират едни шарени бусове от различни държави - Сърбия, Хърватска, Черна гора, Унгария, виждахме дори коли с номера от Италия, разбрахме че неизвестността е още по-голяма. Не след дълго Стиви забеляза един състезател, който му е познат от Световните серии по градско спускане в Братислава, където Тодор Киров, Росен Ковачев и той участваха през 2015 г.,  и разбрахме, че нещата са много по-сериозни от очакваното. Дори местните ни уведомиха, че словенците са фаворитите в това състезание. Факт е, че най-популярните байкпаркове на Балканите са в Марибор и Кранска гора и, доколкото знам, там е единственият професионален клуб на Балканите. Но все пак проучващите погледи не спираха и от двете страни. Относно нежната част от отбора, напрежението не бе по-малко, след като видяхме опонентката от Хърватска. Та след няколкото тренировки първия ден установихме, че нивото ни хич, ама хич не е зле. И след всичко това се прибрахме и заспахме с надежда.

1-ви ден, тренировки

Заходът към старта ставаше с няколко микробуса и два рейса, извозващи колоездачите. Транспортирането се извършваше  по един много тесен път, който до средата беше асфалтиран и това всъщност бе пътят към тяхната телевизионна кула (все едно Копитото) и беше доста, доста дълъг - цели 9 км. Месният клуб SAVAGES CREW  са организатори на цялото събитие и очевидно доста се бяха постарали. Това е второто им организирано състезание и видимо личи желанието им това да продължи и занапред. Липсата на рутина пролича в неспазване на предварителната програма относно часа на старт и финал на тренировките, но въпреки всичко атмосферата бе на ниво и тренировките си вървяха с пълна сила. По време на този ден нямаше никакви аварии от наша страна и това направи пържолите в края на деня много желани и заслужени.

2-ри ден, квалификации и финали

Станахме рано със силно изразена предстартова треска, проявяваща се в поглъщането на огромно количество от предвидената закуска - мармалад, сирене и протеини. Транспортът до трасето премина в закачки и веселба. Но напрежението витаеше във въздуха и се усещаше с всяко вдишване.

И ето, вече сме на финала и водовъртежът ни повлече - тренировки, тренировки и така три пъти. В паузата преди квалификациите обявихме изненадата - че бащата на Виктория, Георги Гончев, като бивш моторен състезател, ще ги извози до финала и ще окаже подкрепа на нашите състезатели, изразяваща се в подгряващ масаж, нахъсване и съпровод до старта.

Дойде време за старта на квалификацията при жените и ние бяхме поддържащият екип на финала. Първа финишира състезателката от Хърватска и на пръв поглед караше като нахъсан питбул, но след малко се зададе нашата Вики и за голяма радост установихме,  че времето ѝ е близо минута по-добро и това даде повод всички да чуят децибелите на популярните родопски чанове.

Не след дълго финишира Мартин Попов, но времето му показваше, че има проблем и той се изразяваше в поредното счупване на ухо и загубване на дерайльор. Но силата на духа му клонеше не към отказване от финал, а към повторение на геройската постъпка на Аарън Гуин (старт без верига). 

Настъпи и така очакваната квалификация на Теодор Мавродиев. Тълпата отдолу на финала не познаваше спортните възможности на този младеж от Петрич и бяха учудени, когато ние проявихме нахалство да избутаме няколко зрителя и да раздрънкаме добре чановете, а когато Тедо финишира, настъпи една объркваща тишина и всички гледаха часовника и тайничко се надяваха, че има грешка. Но нямаше! Сечта бе безкомпромисна!

Следващият българин бе Наско от Велос и ето, и той прелетя достойно и безаварийно. Малко след него всички очакваха представянето на легендата от Словения Алеш Виртич и очаквано, времето му бе най-доброто до момента и аплодисментите на всички показаха пристрастност. И както при Тедо, докато хората се забавляваха с отличното представяне на техният фаворит, ей така от щото прелетя състезателят на Bike House Стивиан Гатев и подобри времето на лидера с над 3 секунди. Пак тишина!

Вече сме на финала. Вики потвърди силата си и националното джърси ѝ стоеше добре и достойно. Тедо вече бе очакван като фаворит и отново доказа мощта си, като даде 27 секунди по-добро време от втория младеж в класирането. Такава разлика всеки запознат знае какво означава. Марто стартира без верига и зае 8 място в категорията си, получавайки заслужени ръкоплясканията от публиката. Наско подобри времето си от квалификациите с 10 секунди. И всички очакваха развитието на двубоя между двамата претенденти.

Виртич пристигна с видимо висока скорост и скачайки от малкият скок, финишира, подобрявайки времето си с 10 секунди, което предизвика масови викове и аплаузи и някъде в суматохата се появи Стиви, не по-бавно и отскачайки от големият скок, се приземи, видимо подобрявайки също времето си.  Настаналата тишина издаде, че времената са толкова близки, че никой не беше убеден кой е първи. За наше нещастие, разликата на над 4-минутното трасе бе едва 13 стотни и това означаваше 2 място за нашия състезател. След анализ на случилото се, стигнахме до извода, че преминаването на словенеца през малкия скок е било ключовият ход, довел до мат.

Отношението на всички спрямо нас бе повече от приятелско и това дава гаранции за участие от наша страна и следващата година.


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Сряда, 24 Август 2016 20:02 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори