Начало Събития Събития 2015 Конгур AIR DH - репортаж
Конгур AIR DH - репортаж
Написано от Любомир Ботушаров    Понеделник, 16 Ноември 2015 17:43    Печат


Надпреварата по спускане в Петрич бе запомнящ се край на състезателния DH сезон в България. Не са много местата, където такова състезание би могло да се проведе при нормални условия в началото на месец ноември, но "столицата на българската Калифорния" посрещна няколко десетки участници с топло и слънчево време, златни листа в короните на дърветата и чисто новото, уникално трасе, наречено "Летище Конгур".


"Уникално" е истинската, точната дума за тази DH писта, която се появи в последните месеци в гората между хижите "Беласица" и "Конгур". В България вече има няколко трасета и аз лично не бих могъл да кажа за което и да е от тях, че е най-доброто, защото именно в техните различия е най-голямото им достойнство. Така че и "летището" за едни ще е по-добро, за други по-трудно, за трети може би дори "гадно", но едва ли някой може да отрече, че то е съвсем, съвсем различно и нестандартно, което не е лесно да се постигне. Момчетата (и момичетата) от клуб Vivo обаче са използвали по чудесен начин някои от естествените дадености на терена, както и собствената си смелост и творчески подход, създавайки (съжалявам за повторението!) нещо уникално и много атрактивно за гледане.


За карането нищо не мога да кажа, освен че с десетките си скокове тази писта е изцяло отвъд скромните ми възможности. Точно това изобилие от въздушни препятствия дава името на трасето и го прави трудно в очите на много хора, защото наистина се искаше не просто смелост, но и майсторлък за преодоляването на някои от тях. Ако се кара по лесните обходни линии, пистата всъщност е една много приятна пътека, караема изцяло и с удоволствие с АМ велосипед. Да се върнем към скоковете обаче, защото те СА трасето над Петрич.


Мнозина незапознати с  него може би очакваха една безкрайна поредица от двойни скокове, повтарящи се до втръсване, но не, нищо подобно не може да се каже! Летище Конгур е оборудвано с най-различни по размер и вид съоръжения, сред които няколко трапеца, още повече двойни скокове (две гърбици с дупка между тях), един внушителен скок над автомобилен път, няколко пада (някои от тях подходящи за скачане с висока скорост) и черешката на тортата, поне за мен, а и за домакините - известният вече в цяла България step-up скок, при който карачите трябва да излетят отдолу и да кацнат няколко метра по-високо и също толкова по-напред.


За мен този скок бе впечатляващ не просто като отделно препятствие, а като цялостен замисъл и внушителност на секцията. Човек трябва да види участъка с дължина стотина метра на живо, за да го осмисли, и трябва някой като Теодор Мавродиев (местният летец-изпитател) да мине, за да се усетят скоростта и адреналинът, които насищат тази част от пистата.

Започва се с един "небрежен" дървен пад, който в зависимост от скоростта може да бъде с височина между два и четири метра, а за попивка служи дълъг и много стръмен склон, наподобяващ широк и гладък улей - желаещите да преминат успешно "изкачващия се скок" тук пускаха напълно спирачките, при което скоростта им достигаше между 60 и 80 км/ч. 


По някакъв немислим за мен начин те "взимаха" перфектно изваяния огромен вираж и... излитаха!


Но само най-добрите успяваха да кацнат меко и приятно на горното "стъпало" - много по-често чувахме страшни трясъци от велосипедите на тези, на които не им достигаше метър, 50 см или дори 20 см, за да превъзмогнат кошмарния горен ръб.

Въпреки трудността и внушителния си вид, скокът не изглеждаше опасен... за колоездачите. Но велосипедите страдаха много! Поне една рамка си замина още в събота, а отделно зная за няколко, които са намерили кончината си на този скок още докато трасето се строеше, т.е. при по-ранните проби на това препятствие.


Някои се връщаха и опитваха по няколко пъти - Персията (Пресиян Нанев) например се сдоби с доста голям брой снимки от всички гледни точки, докато инатливо опитваше пак, и пак, но така и не успя напълно да изчисти този елемент, макар че е сред хората, за които последното нещо, което може да се каже, е че не им достига скорост. Просто имаше и нещо повече от скоростта, което някои успяха да научат или си го имаха вродено, а други ще трябва да го придобиват тепърва. В този смисъл секцията със "стъпалото", както и цялото трасе, бяха отлична учебна площадка за всеки кандидат-летец, стига да има куража да набере нужната скорост и да "спусне задкрилките".

Ако трябва да обобщя, пистата в Петрич отговаря напълно на името си, защото по нея човек можеше да види и усети по неповторим начин две неща - висока скорост и високи/дълги полети! Впрочем скоростта на места бе толкова висока, че някои участници се оплакаха от твърде къси попивки. И още един любопитен факт, макар че не мога да съм 100% сигурен във вярността му - по официални данни трасето е с дължина около 2 км, а най-добрите времена за преминаването му бяха около 2:40 минути - това означава средни скорости от порядъка на 45 км/ч!!!

Не мога да не направя и едно лирично отклонение, тъй като планината Беласица и невероятните пътеки над Петрич са ми слабост от няколко години, а някои от младежите в клуб Vivo си ги спомням още от времето, когато бяха деца и ги засичахме да карат смело с твърдаците си над града. За мен тази сговорна дружина, която все повече се разраства и вече включва карачи от цялата страна, е един от добрите примери какво може да се постигне, когато има отборен дух и ненаситно желание за каране. Буквално за две години петричкият клуб/отбор израстна от никому неизвестна група младежи до един от най-силните DH отбори, включващ много от най-талантливите младежи, каращи по едно от най-уникалните трасета изобщо. И като знам колко благотворно се отразяват посещенията в този край на всеки, с когото сме карали там, чудя се дали пък няма нещо във въздуха... :)

За разлика от повечето DH състезания през сезона, програмата в Петрич включваше квалификация в събота и финал в неделя, както и сутрешни тренировки и двата дни. Дали този вариант бе избран заради малката продължителност на деня, или просто за да добави състезателна тръпка и в съботния ден, е без особено значение. По важното за всички, пътуващи от по-далечните краища на страната бе това, че предварително обявената програма бе спазена, че даже и съкратена в неделя, т.е. организаторите не се размотаваха излишно след приключването на финалите и бързо пристъпиха към награждаването.

Впрочем именно отдалечеността на Петрич спрямо много други части на страната вероятно е единствената причина за по-малкия брой участници - около 60 души. От друга страна обаче, имаше някои нови "звезди", които бяха привлечени именно от въздушния характер на трасето. На линия бяха и всички сериозни претенденти за добро класиране в Българските даунхил серии, тъй като Конгур AIR DH се явяваше последен, пети кръг в тях.

И ако участниците бяха по-малко, то жителите на Петрич компенсираха това с много по-масово присъствие, отколкото сме свикнали да виждаме в повечето други състезания - чудесно е, когато такова събитие се възприема от местната общност като нещо интересно и струващо си разходката до планината!


Повечето от вас сигурно вече са видяли резултатите, макар че ще ги повторя и тук. В групата на децата имаше участници като Йордан Анчев и Румен Белезирев, и двамата от отбора на Vivo, които показаха нагледно, че когато опира до скокове и смелост, малката им възраст не е пречка - даже се чудя дали не е предимство. Този път Румбата отстъпи с малко на своя съотборник, но в крайното класиране за сезона именно той спечели най-много точки - 280, а Анчев остана втори с 220 т. Трети на финала в Петрич се приземи Михаил Петренски (отново Vivo), но в крайното класиране на тази позиция е Николай Желев (Shore Invaders).


Учудващо много участнички имаше при жените - цели пет. Ани Томева от Свободно измерение обаче, макар тази година да се появява по-рядко в състезанията, показа, че все още е мерилото, което останалите имат да гонят. С първото си място тук тя спечели достатъчно точки, за да излезе на второ място в крайното класиране. Постоянството на Виктория Генова (Shore Invaders) обаче, която все още е едва на 13 години, ѝ донесе първото място в сериите с актив от 340 т., като Конгур AIR DH бургазлийката завърши втора. Трета и в двете класирания е Маргарита Христова, за която това бе първи по-активен сезон в спускането.

При твърдаците мнозина очаквахме Никола Христов (Drag Zone) да е първи - не за друго, а защото малко са хората в България, които могат да се сравняват с него по умения и талант във всякакви видове скокове. И наистина, Ники се забавляваше страхотно по трасето, въртеше whip-ове на стъпалото и беше най-бърз в квалификацията, но когато дойде време за финала, Павел Георгиев (Underground Riders) бе най-бърз... за пореден път. Така Павката спечели и петия кръг, и сериите за 2015 г., следван в крайното класиране от Димитър Мънев (Drag Zone) и Николай Георгиев (Vivo), който завърши трети и в това последно състезание.

И ето че стигаме до младежите... Очакваше се местната звезда Теодор Мавродиев, човекът, който пръв е пробвал всеки от скоковете на "Летище Конгур", да бъде най-бърз не само сред съперниците си, но и сред всички участници. И действително Тедо постигна това по време на квалификацията, но на финала успя да грабне победата само в своята категория. Не че е малко, особено когато говорим за разлика от 10 секунди в една от най-силните и оспорвани групи, но ми се стори, че при финалното спускане Тедо може би бе малко по-напрегнат и не успя да кара толкова чисто, колкото му се искаше. Всичко това, разбира се, е без значение, защото този младеж е единственият DH състезател през 2015 г., срещу чието име стои резултат 500 т. в крайното класиране. Пет от пет, какво повече да говорим?

Има, разбира се, още много да се каже за тази категория, включваща някои от най-перспективните карачи. Не всички имаха късмет през този сезон, но всички се раздаваха смело и в резултат това конкуренцията в тази група сякаш бе най-силна - особено преди петия кръг, когато четирима човека реално имаха шансове за челни позиции. В крайна сметка класирането в Петрич съвпадна изцяло с това в сериите - втори завърши Денислав Ангелов (Extreme Motion) с 302 т., а трети Лъчезар Савов (Gravity) с 290 т. Задължително обаче трябва да спомена и Ивайло Ставрев, който е четвърти през сезона с 273 т. - сами виждате колко близки са резултатите от второ до четвърто място!

От най-младите към най-възрастните, Мъже 30+, познати като Мастърс... И при тях беше напечено през 2015 г. Сериозните претенденти за първото място бяха няколко, но нещо им куцаше постоянството в присъствието - кой заради операция, кой заради ангажименти... така е на тази възраст! :) Най-бърз по пистата и най-постоянен в резултатите през сезона бе един от най-видните и атрактивни представители на клуб Vivo, "касапинът" с неизчерпаем речник, чиито специални термини и тълкувания се разнасят от уста на уста, Милан Димов! След него на подиума кацна Камен Недков (Ram Bikes), но заради пропуснати стартове в крайното класиране той е трети, а втори там е Николай Пешов, който също направи силен сезон с много стабилно каране. Втори в Петрич завърши гостуващ състезател от Гърция - Ангело Ангносту (Bike 30.Electra).

Така стигаме и до най-голямата изненада, която се случи при мъжете - отново гръцки състезател, добре познатият у нас Йоанис Йоану (Bike 30), се справи най-бързо с летателните упражнения и финишира с време 2:37.62 минути. Йоанис без съмнение е отличен състезател, редовен участник в български стартове и с добри класирания, но едва ли някой предполагаше, че ще успее да победи нашите лъвове точно на това трасе... Е, успя, и заслужава искрени поздравления за това!


На второ място, т.е. най-бърз сред българите, завърши Росен Ковачев (Gravity) - след не толкова сполучлив сезон, колкото му се искаше, Росен все пак показа, че е много рано да бъде отписван като претендент за първото място. През 2015 г. обаче тази позиция в крайното класиране бе спечелена от състезателят, който години наред работеше упорито, за да я достигне, и ето че сега успя - с три първи места и актив от 460 т. Стивиан Гатев (Go Ride Kona) стана победител в първите успешно организирани Български серии по спускане! Трети в крайното класиране за сезона е Йоан Нейчев, който също все по-уверено напира към първото място на подиума - интересното е, че той започна сезона като състезател на Drag Zone, а го завърши като част от отбора на Ram Bikes, така че това отваря и темата за разместванията в тимовете за 2016 г. - сигурно ще има още новини в тази насока, което също е доказателство, че нещата се развиват в добра посока.



Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Вторник, 17 Ноември 2015 09:04 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори