Начало Събития Събития 2015 Gabrovo Challenge City DH vol.4 - репортаж
Gabrovo Challenge City DH vol.4 - репортаж
Написано от Любомир Ботушаров    Сряда, 20 Май 2015 10:21    Печат


Само седмица след състезанието във Велико Търново, Габрово стана домакин на втория кръг от Българските градски серии по спускане - явление, което наблюдаваме за първи път на родна земя! Хем е верига от състезания, всяко носещо точки за крайно класиране с примамлива награда (участие в кръг от Световните градски серии в Братислава), хем тези състезания са по спускане в градски условия, което е новост за два от градовете-домакини. Не и за Габрово обаче! Точно преди две години в града на шегата се проведе първата за България такава надпревара и още същата година тя бе повторена, а през 2014 г. гледахме и третото издание. След всичко това закономерно дойде и vol.4, както стана модерно да се именуват събитията, добили вече някакъв традиционен характер, а в случая Gabrovo Challenge City DH трайно се свърза и с ежегодния карнавал, който се провежда по улиците на града, т.е. downtown състезанието съпровожда този празник и всички участници бяха поканени да се включат и в шаренията на съботната вечер.


Кой как се е представил там не зная, но сутринта в неделя, когато трасето вече бе отворено за каране, всичките стотина участници бяха на линия, за да направят колкото могат повече спускания в часовете за тренировки, преди да се изправят срещу хронометъра в борба за по-предни места в класирането. Характерно за градските DH състезания е сгъстяването на програмата в рамките на един ден, така че човек не може да върти до безкрай с лифта и да заучи всяка педя от трасето, както е в курортите. Извозването става с камиони и автобуси, което също отнема повече време, затова не е учудващо, че много от участниците, които разполагаха със собствен транспорт, го използваха по предназначение, за да могат да направят повече спускания. Това пък осигури почти постоянен приток на състезатели по трасето, което бе добре дошло за многото снимащи край него. Още тук ще кажа, че не липсваше и публика, което също е типична черта за този тип събития.


Да се върна към трасето обаче - макар че го познавах от миналата година, изненадите за 2015 г. бяха няколко и смело мога да кажа, че това бе най-доброто трасе за downtown, което съм виждал до момента в България. Особена заслуга за това имаше рушащата се изоставена сграда на летния театър, която въпреки нерадостната си съдба, прие за един ден хора, различни от наркомани и безделници, драскащи нецензурни надписи по стените ѝ. Трасето минаваше през коридор в единия край на сградата, завърташе завой точно на сцената и се промушваше през подлез към финалното стълбище, правейки по този начин 360-градуса през и около зданието. Това даде много различни гледни точки, включително и възможност за заснемане по време на тренировките на хора, които караха едновременно на две нива по трасето:


Самата сграда бе едновременно грандиозен, но и доста мрачен декор за надпреварата, съчетаващ белезите на разрухата с някои доста ярки цветове на графитите по стените. Цялостно това бе елемент, който определено създаваше отличаваща се атмосфера в тази част на трасето - нещо, с което състезанието да бъде запомнено. В частност, завоят върху сцената се оказа и едно от най-трудните места за състезателите, тъй като настилката бе изключително гладка, а те се озоваваха на нея след минаване през локва, която навлажняваше гумите им. Поднасянията бяха гарантирани почти на всеки по време на тренировките, а за финала истинско предизвикателство бе да се улучи тънкия баланс за максимална скорост при минимално сцепление.

Освен летния театър, в горската секция имаше и нов скок с прилични размери, който веднага се превърна в притегателен център за публиката, а пък в най-горната част около старта при Техническия университет веднага разпознах някои от рампите от Велико Търново, само че подредени по малко по-различен начин, формиращи един доста остър дървен вираж надясно, последван от по-малък наляво. Финалният скок бе доста по-висок от миналогодишния, но към него ще се върна малко по-късно.


Преди това, гледайки все така към трасето в цялост, ще кажа, че то бе доста по-различно от това в Търново и този факт сам по себе си е интересен. Човек би си помислил, че планинското разнообразие от терени не може да бъде заменено от градския пейзаж, но първите два кръга на Българските градски серии напълно оборват подобни предположения. В старата столица градската част на трасето бе по-скоро спъната, караше се сравнително бавно, наблягаше се на тесните пространства и типични стари градски елементи като калдаръм, стълбища и дори дворове на 1-2 къщи. Атмосферата там идваше точно от тези подробности, запечатани в по-старата част на Търново. В Габрово трасето на пръв поглед не беше толкова урбанистично, макар че само в една малка част карането бе по пътеки - всичко останало отново бяха стълбища, но скрити в зеленината на парка между площад "Чардафон" и универститета. Така че тук заобикалящата среда бе различна, но и самото каране бе друго - с доста повече скорост и ритъм и с доста по-големи и зрелищни препятствия. Повечето участници имаха какво да покажат на такова трасе, а за някои дори то беше лесно, макар че много от елементите бяха доста технични и изискваха отлични умения.


Точно такъв елемент бе и финалният скок. Колкото беше атрактивен той, толкова и опасен, което се материализира и в много падания, като всяко от тях изглеждаше ужасно, но за щастие повечето се разминаха без сериозни травми и наранявания, макар че имаше поне 3-4 случая, които създадоха работа на лекарския екип и извадиха няколко участника от играта. Може би звучи твърде плашещо и зловещо, но истината е, че градското спускане е една от най-екстремните форми на планинското колоездене и като такава е много важно самите участници да преценяват добре всички обстоятелства. Донякъде парадоксално е, че не самият скок беше толкова страшен - макар и висок около 2 метра, той имаше хубава попивка и с тези два елемента състезателите нямаха проблеми. Най-трудното на практика беше след попивката - малка тераса на стълбището, последвана от нови стъпала. Точно тук участниците като че ли най-често губеха контрол - набрали скорост от вертикалното летене и от попивката, те излитаха от терасата, но често не успяваха да го направят уверено и стабилно, вследствие на което имаше страховито изглеждащи "размазвания" точно в края на стълбите. Другата критична точка беше точно преди рампата за излитане, когато засилени на скорост по стълбите над нея, карачите сякаш изгубваха увереност и объркваха нещо, което водеше до падане още преди скока. Единственото, което мога да пожелая на пострадалите, е по-бързо възстановяване и завръщане на две колела!



Друг основен проблем, освен паданията, бяха спуканите гуми. Нямаше спускане, в което поне няколко човека да не слязат пеша или с ниска скорост заради прещипана на някой остър ръб гума. И ако на тренировките това се преживяваше някак, на финала дори някои от фаворитите трябваше да преглътнат горчивата чаша на лошия късмет - пример за това е победителят от първия кръг при младежите Денислав Ангелов (Extreme Motion), който в Габрово след добра квалификация завърши в края на класирането заради такова произшествие при последното спускане.


Като стана дума за категорията юноши, тя отново съперничеше на мъжете и по брой участници и като ниво на каране. За мен това винаги е най-непредвидимата група, защото в нея има поне 7-8 човека, които се борят за подиума и никога не се знае кой от тях ще даде най-доброто време. Може на конкретен участък някой да ти се е сторил най-бърз, може дори цялостно един или двама да изглеждат фаворити, но в края на деня някой от съперниците им почти "незабелязано" да отмъкне победата. В Габрово я постигна Мартин Ненчев (Go Ride Kona), при това по съвсем убедителен начин, след като бе най-бърз и в квалификацията, и на финала. Втори остана Теодор Мавродиев (Vivo), който пък за момента е с най-стабилен резултат сред младежите в градските серии (две тори места), а на трето място се нареди представителят на местния клуб Underground Riders Калоян Кисьов.


Разбира се, първи поред стартираха дамите, този път представени изцяло от новото поколение момичета, включително и новото попълнение в отбора на Gravity Борислава Белчева. Най-бърза сред тях бе Йоанна Великова (Underground Riders), която май все повече се нуждае от DH велосипед на мястото на сегашния си твърдак, следвана от Полина Петрова (Gravity) и Виктория Генова (Shore Invaders), която пък е едва 12-годишна. Да не казвам голяма дума, но явно ще има кой да поеме щафетата в тази категория...


И като говорим за млади таланти, още "по-първи" от момичетата стартираха децата, които този път бяха осем на брой. Тази категория за мен е една от най-интересните и най-важните. Тя се разви постепенно от участието на двама-трима талантливи малчугани, които нямаха необходимата възраст, но караха по-добре от половината батковци, като форлойфери в някои DH състезания, за да прерасне в самостоятелна категория с увеличаващ се брой участници, някои от които постигат забележителни резултати. Преценете сами: Йордан Анчев (Vivo) и Иван Борисов (Riders United), които завършиха на първо и второ място, дадоха времена, които са по-добри от всички ветерани и са достатъчни за класиране в средата на двете най-силни категории - мъже и юноши! Трети остана Станимир Георгиев (Champions Factory), но и след него времената са доста близки, така че и тук ни очаква все по-сериозна конкуренция. Още по-приятно впечатление прави това, че повечето от тези най-млади състезатели вече имат отбор до името си, което означава, че въпреки отчайващото положение в БКС и в "официалния спорт", сцената ни продължава някак да се развива и вече го прави в посока и към най-малките.

При твърдаците Павел Георгиев (Underground Riders) затвърди както своето представяне в сериите с втора победа, така и присъствието на своя тим на подиума. Второто място зае Никола Христов (Drag Zone), който след злополучна кражба на "мекия" му велосипед (Drag Kink, моля, ослушвайте се!) се завърна в тази категория, карайки нов прототип със стоманена рамка, който изглежда обещаващо. Трети остана Александър Иванов, който също се представя доста стабилно в тези два кръга.


Каквото казах за младежите, сякаш се пренася огледално и към категорията Masters - и там участниците стават все повече (което си е в голяма степен естествено), а конкуренцията все по-изострена (в добрия смисъл, не случайно на стълбичката често присъстват и халбите с бира, вдигнати за наздравица). Този път победител стана Милан Димов (Vivo/Slime), а като негови подгласници се наредиха Любомир Тодоров (Drag Zone) и Виктор Тодоров (Champions Factory).


Така разказът ми стига и до гранде категорията мъже, където ни очакваше и най-сериозният обрат в сериите. След победата си в първия кръг, Росен Ковачев (Gravity) бе сред обичайните фаворити и за втория, макар че с най-добро време в квалификацията Стивиан Гатев (Go Ride Kona) ясно показа, че има сили и хъс да се бори за върха. На финала Росен допусна малка грешка, която му коства много - точно при влизането към сградата на летния театър, на един чакълест завой след пресичането на асфалтов път, състезателят на Gravity влетял с твърде висока скорост, вследствие на което велосипедът му поднесъл и се завъртял. Падането било леко, но достатъчно, за да изгуби Росен няколко секунди и няколко позиции в класирането, оставайки едва на шесто място. Стиви направи чисто спускане, без грешки и без технически проблеми, с което спечели Gabrovo Challenge City DH vol.4 и излезе с убедителна преднина начело във временното класиране на Българските градски серии. Втори завърши Тодор Киров (Riders United) - карач с отличаващ се, агресивен стил, който винаги е заплаха за подиума, стига да не допусне някоя грешка или да не случи на повреда. Иван Колев (Ran Bikes) също е редовен призьор и не е изненадващо, че зае третото място.


Пълното класиране можете да си припомните тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2015/3428-events-bg-2015-gabrovo-challenge-city-dh-vol4-results. Наградите бяха връчени на победителите лично от кмета на града г-жа Таня Христова, с което тя демонстрира силния ангажимент на общината към това събитие - това е една от причините да се радваме на четвърто негово издание и да очакваме през следващата година пето.

Галерия със снимките на МТБ-БГ от състезанието можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/gabrovo-challenge-city-dh-vol4

Видеоклипове от участниците са събрани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/video/3430-video-2015-gabrovo-challenge-city-dh-vol4-pov

А едно от най-интересните неща след края на Gabrovo Challenge City DH vol.4 е временното класиране в Българските градски серии, което изглежда така:


Българските градски серии за 2015 продължават на 30 май в Плевен и се провеждат със специалната подкрепа на: Нисан, Oakley, Нескафе 3 в 1, Ред Бул, Мидланд, Велопарк Пампорово, минерална вода Банкя, Рам Байкс, магазини Drop IN, Trek и транспорт и спедиция от Карго Планет и др.


Add this to your website

Коментари

avatar euler
+1
 
 
За първи път ходя да гледам състезание по DH, но трасето беше уникално. Тази осморка през разпадащия се летен театър е много, много оригинално решение. Участъкът в гората при скока на мен ми беше най-интересен. Направо ми взеха акъла с каква скорост прелитаха през скока и покрай дърветата.
Много би било хубаво, ако имаше и отразяване с камери. Едно е да гледаш видео от GoPro по каските, съвсем друго е да видиш отстрани нещата. Имаше едно дронче, но кадри от него не видях :(
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Сряда, 20 Май 2015 12:36 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори