Начало Събития Събития 2014 Elevation 999 – репортаж
Elevation 999 – репортаж
Написано от Любомир Ботушаров    Вторник, 16 Септември 2014 21:59    Печат

При толкова шум около дисциплината ендуро, време беше някой да направи поне още едно състезание в нея на българска почва, колкото и да е трудна организацията на подобно събитие. Без да е изненада за някого, с начинанието се нагърби екипът на Concept Creative, подпомогнат и от клуб Enduro Warriors (организатори на другата засега надпревара от този тип), с което бе официално закрит и байк-сезонът във велопарк Пампорово. Както се досещате, именно там бе даден стартът на състезанието, но финалът бе в Смолян, така че етапите се простираха в доста обширен район и бяха много разнообразни.

Няма как да не наблегна именно на специалните етапи – тези, в които се засичаше времето на състезателите, защото те предизвикаха както някои полемики и подозрения преди състезанието, така и множество доволни физиономии след него. Подозренията бяха, че етапите ще са по-удобни за участници с DH велосипеди, особено в комбинация с трансферите, повечето от които бяха с лифт и само два на самоход, с обща дължина не повече от 3 км. Затова пък специалните етапи бяха дълги и натоварващи и всеки имаше своите особености. Първите два етапа бяха по трасета на байкпарка, но се използваше целият склон от вр. Снежанка до курорта, т.е. до долната станция на лифта. По този начин не само се изискваше доста сила в ръцете, краката и сърцето, ако човек иска да кара целия етап на максимум, но имаше и поне 1-2 равни или леко нанагорни участъка, където си трябваше и въртене. Третият етап също използваше едно от трасетата, само че в посока Смолянските езера, за да се качим на лифта за връщане до върха. Тук като че ли имаше най-много спускане, както и в петия етап, който пък беше най-кратък, но и най-стръмен. Четвъртият обаче по всеобщо мнение бе гвоздеят в програмата – с дължина около 6 км, той би бил предизвикателство дори само с наклон надолу, но за да е още по-трудно, след старта от върха имаше леко изкачване, след това още един равен участък и след това пътека, която бе изключително хубава, но с малък наклон, така че по нея можеше да се спечели или изгуби доста време. Колкото повече приближаваше краят на етапа обаче, толкова по-технична ставаше пътеката. Шестият етап също се оказа много труден във физическо отношение – след бърза първа част по страхотни пътеки, етапът навлизаше в град Смолян с леко изкачване и преди да завършим с безкрайна серия  от стъпала, трябваше да стигнем до тях отново с леко изкачване по улиците на града. Никое изкачване обаче не е леко след цял ден каране и над 20 км спускане! Това обяснява защо след финиширането си Боби Крумов, който завърши на второ място при мъже 18+, повече от минута се опитваше да вкара достатъчно въздух в изтормозените си бели дробове:

Разбира се, с това малко изпреварвам събитията, но така или иначе сигурно вече сте видяли резултатите. Това, на което исках да наблегна е, че самите специални етапи по никакъв начин не даваха предимство на един или друг тип велосипед, но определено даваха предимство на всеки, който е достатъчно издръжлив и силен физически, за да натиска педалите и след първите 1-2 минути каране, като в същото време е и достатъчно добър в карането, за да се справи с по-техничните участъци. Такива хора не липсваха и това направи състезанието доста оспорвано и с множество обрати.

Трябва да отбележа обаче, че обратите се дължаха най-вече на обърквания по трасетата и на технически проблеми. Показателно в това отношение е представянето на Иван Колев, Мирослав Кираджийски, Емил Кръстев – и тримата бяха сред основните фаворити в своите категории, но или се сблъскаха с повреди, или объркаха маршрута на отделни места, което в крайна сметка ги запрати на по-задни позиции. Специално за маркировката ми е трудно да дам еднозначна оценка, тъй като аз имах възможността да карам всички етапи в рамките на тренировките и запомних добре ключовите места за ориентиране, но е факт, че тези участници, които не бяха карали етапите към Смолян, а дори и такива, които бяха направили това, успяха да се объркат на едно или друго място. Така че явно е имало нужда от още повече маркировка, тъй като в състезателен режим човек трудно вижда подробностите. Маршалите също не винаги бяха наясно какво точно да правят, за да помогнат на състезателите да се ориентират бързо.

Въпреки тази лека критика, мога да кажа, че състезанието бе организирано много добре, което пролича още повече в тежките условия, в които се проведе. Въпреки дъжда и малкото забавяне в неделя сутринта, придвижването между етапите (и на състезатели, и на организатори) се извършваше много стегнато и в крайна сметка всички успяха да финишират около 17:30 в Смолян, както бе и предварително заложено в програмата. Самите етапи бяха много добре подготвени – Андрей Цолев, с когото имах удоволствието да карам по повечето от тях на тренировките, непрекъснато ми разказваше колко по-обрасли и осеяни с паднали дървета, клони и други подобни неща са били пътеките към Смолян само 3 седмици по-рано. Изобщо, Concept Creative както обикновено бяха свършили много предварителна работа и свършиха не по-малко и в двата дни, като електронно времеизмерване, координация с полицията в Смолян, извозване на участниците обратно до Пампорово и т.н., и т.н.

Крайно време е обаче да разкажа малко повече и за самото състезание. Съботата бе отредена за тренировки, които продължиха чак до 16:00 ч, а за някои от нас и до свечеряване. В 16:30 обаче бе даден стартът на квалификацията, която трябваше да подреди стартовия списък за следващия ден – най-бързите щяха да стартират първи в състезанието. През целия ден до този момент времето бе хубаво – първо слънчево, след това облачно, но все още топло. Точно преди 16 ч обаче небето се намръщи и докато стоях на долния лифт, който по тайнствена причина бе спрял за десет минути, бях добре наквасен и охладен от започналия слаб, но напоителен дъжд. Други участници, които вече бяха стигнали до Студенец, се криеха под стрехите или направо вътре в байк-офиса, така че отвън стояха само велосипедите.

До този момент организаторите бяха пазили в тайна трасето за квалификацията, но беше ясно, че ще е някоя от пътеките до долния лифт – оказа се, че ще караме по долната част на етап 1 – трасе, което миналата година бе направено като продължение на това за спускане, но заради няколко по-равни участъка всъщност е много по-подходящо за старт по ендуро. За щастие до 16:30 ч дъждът намаля и почти спря, но почвата вече бе разкаляна, а корените мокри, така че никой не рискуваше излишно, а най-добро време даде Боби Крумов (Ram Bikes).

Както споменах, някои от участниците продължихме с тренировките и след квалификацията. С Цолев и още няколко човека се спуснахме по етапите към Смолян – четвъртият бе напълно мокър и кален, пързалката в горната му част бе невероятна, в долната камъните изискваха особено внимание със спирачките. С изненада обаче открихме, че пети и шести етап са напълно сухи, т.е. в близост до града не бе капнала нито капка. Докато възстановявахме енергийните си запаси в една от най-добрите кръчми на града, това също се промени и на връщане вече валеше – ситно, но постоянно.

Неделният ден започна без дъжд, но с доста облаци по небето и когато се качихме на вр. Снежанка, там дори бе леко мъгливо. Отново заради спирания на долния лифт много от нас не успяха да стигнат горе в зададения час за техническа конференция, така че организаторите я преместиха направо при старта на първи етап и след като ни обясниха накратко регламента, интервалите за стартиране, особености за специалните етапи и други подобни неща, стартът бе даден и надпреварата започна.

Няма да разказвам в подробности как премине всеки етап, но накратко:
Първият бе най-лесен в техническо отношение, но за разлика от предишния ден бе доста по-кален и хлъзгав. Вторият пък, макар да изобилстваше от корени, бе учудващо добър като сцепление и на места дори сух. До този момент и времето се задържаше облачно и прохладно, но без валежи. Така беше и по време на третия етап, който бе един от най-скоростните, но още от събота пътеката бе коварно покрита с тънък кален слой, който на места правеше велосипеда плашещо неуправляем. До този момент мнозина вече бяха направили по някое леко падане, което да окаже влияние на моментното класиране, оформиха се и основните фаворити. Заставайки на старта на най-дългия, четвърти етап, бяхме принудени да сложим якетата, защото дъждът реши да ни прави компания. Не че някой бе изненадан, но някак си се надявахме да ни се размине... Преваляването бе леко, даже малко след върха още не бе започнало, така че пътеката бе в по-стегнато и сухо състояние от вчера и се караше доста бързо. Заради дължината на етапа и наличието на изкачване в началото, тук настъпиха доста размествания в класирането, застигане на участници и други обрати, а в края му всички бяха колкото изтощени, толкова и въодушевени от дългата пътека. Организаторите бяха предвидили дори и половин час за почивка преди петия етап, а стартът му бе подходящо място за това, тъй като имаше крайпътно капанче с бира и мезета. Скоро обаче то се превърна в подслон за всички ни, тъй като дъждът отново ни застигна и този път доста по-настоятелен и мокрещ. Щем не щем, стартирахме в тези неприятни условия и продължихме да се гоним с дъжда и към старта на последния етап, където двама мъртво пияни ни устроиха представление, докато чакахме пристигането на времеизмерването и останалите участници. За старта времето се успокои, пътеката към града не бе много мокра, а в Смолян ни очакваше дори и публика, която принуждаваше егото ни да надделее над умората, за да финишираме в достоен за гледане стил.

Както казах, фаворитите за първите места се оформиха още в средата на състезанието, но вероятно само организаторите знаеха това. А и толкова неща можеха да се променят в трите етапа към Смолян...

При жените на състезателната сцена се появи ново и непознато на никого име – Васка Простова. Тя спечели надпреварата с още три други участнички напълно безапелационно с победи и в шестте етапа и с време, което я нареди в средата на общото класиране. Откъде се появи тази жена? От Смолян, но не само! Оказа се, че Васка по случайност си е била в родния град точно по време на състезанието, защото по принцип живее във Великобритания и там се е научила да кара – нищо чудно, че се справяше толкова добре по хлъзгавите родопски пътеки. Втора остана Полина Петрова (Gravity), която получи приза за най-млад участник в състезанието, а след нея се наредиха Йоана Начева (Enduro Warriors/Riders United), която още от събота караше с контузена китка, и Анелия Карагьозян (КК Варна), която пък пристигна за състезанието след изтощителна надпревара предишния ден в Чепеларски търкала и кара всички етапи съвсем на сляпо. Голямо браво за всички тези участнички – обикновено гледам състезанията отстрани и мога само да подозирам колко е трудно, но този път знам точно с какво се справиха и не мога да не ги поздравя за това.

При младежите също нямаше много състезатели, като причините може да са най-различни и не смятам да гадая по тази тема. Най-бърз сред тях бе Петър Димитров, който записа 4 етапни победи, следван от Лъчо Савов (Gravity) и Костадин Хаджийски. И тримата дадоха отлични времена, сравними с топ 10 при мъжете.

Трети поред стартираха Мъже 30+ - категорията, в която участвах и аз. Както и в първото ендуро състезание през есента на 2013 г., Калин Рахнев (Чета++) доминираше в почти всички етапи, показвайки не само познатото си отлично каране надолу, но и завидна издръжливост, особено като се има предвид, че напоследък доста рядко му остава време за каране на велосипед. Втори остана Атанас Димитров (Илчов баир), който се оказа неподозирано добър в тази дисциплина, а трети завърши Орлин Койчев (Enduro Warriors). Не мога да не спомена и Емил Кръстев (Мамут), който преди четвъртия етап се движеше около второ/трето място, но там обърка трасето и изгуби твърде много време.

Последни започваха състезателите в най-силната категория – Мъже 18+. Чест прави на някои от редовните състезатели като Иван Колев (Ram Bikes), че се записаха именно в тази група, въпреки че можеха да го направят в по-лесната (за взимане на награда) 30+. Тук обаче бяха най-бързите времена, най-доброто каране и най-оспорваните резултати. Размествания в класирането настъпиха дори и в последния етап, където някои объркаха маршрута, а други просто нямаха достатъчно сили и бяха застигнати или дори задминати от конкурентите си. След всичко това на трето място завърши Добромир Добрев (Enduro Warriors), който бе и един от основните организатори на състезанието, така че наред с карането трябваше да върши още един куп неща. Добри започна не особено убедително в първите два етапа, но в следващите навакса с отлично каране и много издръжливост. Втори, както вече казах, бе Боби Крумов (Ram Bikes). Въпреки първото място в квалификацията и най-доброто време в четвъртия етап, общото му време бе с 36 секунди по-слабо от това на победителя – Христо Тодоров (True Riders). Това първо място бе колкото заслужено, толкова и изненадващо, така че в края на деня всички поздравяваха младия състезател с искрено възхищение. Това е така, защото той караше с DH велосипед и макар всички да знаехме колко е бърз в дисциплината спускане, никой не предполагаше, че ще има издръжливостта да спечели ендуро състезание. Той обаче направи точно това, с 4 етапни победи и две трети времена, и с общо време 43:37.81 минути.


Ще се повторя, но състезанието бе тежко и физиономията на Андрей Цолев след финала на шести етап е достатъчно красноречива. Трудното обаче е и хубаво, а фактът, че по пътя към София през поне половината от времето продължавахме да коментираме събитието, показва, че Elevation 999 ни зареди с доста емоции. Да се надяваме, че организаторите ще осъществят намерението си да превърнат събитието в традиция!


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Вторник, 16 Септември 2014 23:34 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори