Начало Събития Събития 2014 24-часов маратон по планинско колоездене 2014 - репортаж
24-часов маратон по планинско колоездене 2014 - репортаж
Написано от Любомир Ботушаров    Вторник, 09 Септември 2014 08:39    Печат

"Искам да поздравя всички участници в първия в света 23-часов маратон по планинско велоплаване" - с нещо от този сорт Владо Конушлиев от Крива спица започна церемонията по награждаване на 7 септември следобед. И наистина, по света има какви ли не формати за МТБ състезания, но точно 23-часов едва ли е имало. Как се стигна до това един ден по-рано?



Всички участници и кибици бяха на добре познатото място край с. Мътеница в уреченото време на 6 септември, събота, за да участват или наблюдават едно от най-популярните и трудни състезания в България - 24-часовия маратон. През 2014 г. той отбеляза не само 8 години съществуване, но и своеобразен рекорд от гледна точка на брой участници и зрители - местата за автомобили и палатки бяха буквално препълнени и с наближаването на 13 ч и след призива от страна на организаторите, нетърпеливите участници се наредиха за старт в стил льо Ман, т.е. с тичане. Неочаквано обаче стартът бе отложен - първо с половин час, после с още половин и в крайна сметка бе даден едва в 15 ч. За клуб като Крива спица подобно отлагане е нещо съвсем необичайно и макар че в началото помислих, че става дума за технически проблем с времеизмерването, причината се оказа доста по-дълбока... Буквално!

На няколкостотин метра преди финала, на място покрай язовира, което в предишните години всички прелитахме на скорост, без дори да се замислим, сега течеше вода с дълбочина над половин метър. Оказа се, че точно оттам се изпуска язовира, когато нивото му се повиши твърде много, и заради падналите предишния ден валежи се бе случило точно това. Беше чист късмет, че някой го видя навреме, иначе в първата обиколка състезателите щяха да се изправят пред опасно и непреодолимо препятствие.

В рамките на 2 часа организаторите успяха да намерят, маркират и обезопасят заобикалящ маршрут, по който бяха изградени и импровизирани мостчета от дървени стволове, така че да може да се състои надпреварата. Само те си знаят колко усилия са хвърлили, но резултатът бе добър, даже може да се каже, че трасето стана по-трудно физически, защото въпросното удължение изобилстваше от кратки изкачвания и спускания.

Въпросният участък от черния път не беше единственото наводнено място - непосредствено след старта, където миналата година се пресичаше реката по плитък брод, сега течеше доста по-широка, дълбока и силна водна маса, така че и там се наложи маршрутът да бъде проврян между тесни пролуки в дърветата отстрани и след това по направен от Крива спица мост над по-тясна част от коритото на реката.


В 15 ч стартът бе даден, но за да имат време участниците на следващия ден да приберат палатките, да отпочинат и да се приберат вкъщи в нормално време, организаторите решиха да намалят броя на часовете до 23, с което на практика реализираха споменатия нов формат.


На участниците не им трябваха 23 часа, за да се окалят - направиха го още в първия! Трасето край с. Мътеница по принцип много трудно задържа вода, почвата е предимно песъчлива и никой не очакваше, че ще се размекне дотолкова, че да има кални участъци с коловози, но нима бяха малко неочакваните дъждовни стихии тази година? Още при първите кратки спускания, ако човек искаше да кара бързо, трябваше да се прости с идеята да финишира чист и сух. Пресичането на реката преди основното изкачване бе станало значително по-дълбоко и мокренето на обувките бе почти неизбежно, затова някои не се и стараеха да си го спестяват.


Други обаче подхождаха внимателно, а трети направо творчески! Имаше и хора в по-късните обиколки, които използваха това място, или някое от пресичанията на потоци след спускането, за да измият набързо велосипедите си от калта.


Интересно бе и спускането до този брод - черният път, който и преди беше с коловози, сега бе отнесен от дъждовете и дори на светло би било опасно да се кара по него, затова Крива спица бяха прокарали чисто нова и много приятна пътечка вляво от него, с която трасето бе станало още по-интересно в тази част.


При изкачването нямаше нищо ново, нямаше и много кал, но след горната контрола черният път бе неузнаваем - с големи локви и с познатия пясък, който и в мокро състояние поднасяше също толкова коварно, колкото и в сухо.

Спускането също бе добре познато, но хлъзгавата почва и мокрите скали изискваха значително повече внимание и намаляваха желанието за максимална скорост. В интерес на истината, сцеплението бе много по-добро от очакваното, но в края човек можеше да съперничи по външен вид на кое да е прасе, въргаляло се доволно в калта. Точно където приключваха техничните участъци, започваше обходът на язовира, за който вече стана дума.


Всичко това се оформи като картина при следобедните обиколки, в които времето бе идеално за каране - облачно и прохладно. Меката почва изискваше значително повече усилия както за задвижване на велосипеда нагоре, така и за удържането му в права линия надолу, така че без изненада обиколките вървяха малко по-бавно от обичайното, но през покритите с кал лица се виждаха достатъчно усмивки и добро настроение към предизвикателството.

Точно в 19 ч обаче при горната контрола започна да ръми и не след дълго дъждът стана силен и напоителен, с което състезанието започна да прилича на такова по оцеляване. Някои хора искрено казаха, че в такива условия карането просто не им е приятно и спряха да изчакат спирането на дъжда, което прерасна направо в сладък сън с падането на нощта. А дъждът хал хабер си нямаше да спира и след като ни пра около два часа, за момент утихна, но още преди да се увия в топлия спален чувал, започна отново да барабани по палатката. И така почти цяла нощ.


Каращите по трасето драстично намаляха - това бяха тези, чиито дух и воля бяха по-силни от атаките на природата. А понякога не зависеше и от самите участници. Николай Георгиев, който до полунощ бе сред фаворитите за първото място в соло-категорията и караше с вечната си усмивка и с много добро темпо, остана без накладки и, което е по-лошо, без вилка, след като в някакъв момент тя се сгънала и не пожелала повече да се разгъне. Както сподели самият той на сутринта: "Много съм доволен, много ми хареса, въпреки че отпаднах от борбата. За пръв път участвам в това състезание и просто не бях подготвен за всичко, което може да се случи, но следващия път ще е по-добре." В това аз лично не се съмнявам, тъй като същият този Ники завърши на второ място в маратона Ком-Емине преди години, след като през повечето време водеше.

Борислав Йорданов/Тодор Балчев, както и Христина Козарева/Дамян Калагларски и Цветомир Младенов/Велислав Великов, всички тези отбори от по двама имаха технически проблеми (било накладки, било вериги) и някои направиха принудителна почивка през нощта. Не беше по-различно и при щафетите, и при индивидуалните състезатели.


При щафетите имаше и доста интересни обрати точно в тъмната част на денонощието. Главна причина за тях бе отборът на "Илчов баир", който включваше Васко Василев и... двама младежи и една девойка, и тримата под 18 години. Подобна структура на отбора предопредели и тактиката им, тъй повечето от членовете на щафетата нямаха право да карат по тъмно, така че Васко бе решил да застъпи изцяло нощната смяна, докато младите се трудят през деня. Преди стъмване те добре се потрудиха, но имаше и други силни конкуренти, така че "Илчов баир" гравитираха между трето и пето място. С включването на Васко това се промени и само за една обиколка отборът дръпна напред и скоро вече бе начело. Това е така, защото Васко бе единственият, който успя да направи обиколка около 40 минути (това се случи в неделя преди обяд), за което получи специална награда.

Дори и този отличен ХС състезател обаче изпита трудностите на дъждовните и кални условия. След осем обиколки с добро темпо той е бил принуден да се оттегли (в малките часове на деня) заради болки във врата, гърдите и гърба, следствие от постоянната борба с хлъзгавия терен. "Все едно карах в киша, непрекъснато трябваше да контрирам кормилото", разказа той на сутринта, преди отново да се включи в надпреварата и само в една обиколка да изведе щафетата си от трето на второ място. Avitel обаче, които също включваха силни ХС състезатели, микс от всякакви възрасти, се възползваха добре от всичко това и в крайна сметка приключиха състезанието с 22 обиколки. "Илчов баир" останаха на една след тях, а отборът с едно от най-странните имена - Потни риби - завършиха трети с 20 обиколки. За тази щафета също има какво да се каже - тя включваше само трима състезатели, всичките млади и перспективни, всичките от Габрово. Не само че бяха по-малко на брой, ами третият от тях пристигна едва в неделя, така че в началото, та чак до сутринта, само двама въртяха обиколка след обиколка и то с доста добро темпо.


При отборите Цветомир и Велислав, въпреки техническите проблеми, сутринта имаха преднина от три обиколки и си позволиха лукса да спрат да карат, докато видят дали някой ще застраши класирането им. По обяд те все пак направиха още една обиколка, но като цяло спечелиха състезанието с лекота (или поне привидно бе така). Втори остана варненският отбор на Димитър Карабахчиев и Калин Веждаров, които също не се уплашиха от дъжда и въртяха обиколки дори през нощта, а на трето място се наредиха Боби Йорданов и Тодор Балчев.

Най-впечатляващо обаче бе представянето в категория соло. Първенците в нея изобщо не легнаха да спят и дори сутринта все още нямаше драстична разлика между челните места, а организаторите ме информираха, че дори е имало и размествания. В крайна сметка обаче, с една последна обиколка в последния час, Христо Смилков зае първото място не само по време, но и по брой обиколки - 17! След като многократно бе стъпвал на подиума, заемайки трето или второ място, сега неговата издръжливост не само към физическата умора, но и към неблагоприятните условия, му донесе победата. Втори остана Христин Ангелов с обиколка по-малко, а трети Павел Сидеров с 14 обиколки. Каквото и да кажа за всеки от тях, то ще е повторение - мъжка борба, нечовешка издръжливост и най-вече силен характер. Тази година тези качества бяха необходими повече от всякога.


И за поредна година по-добре от всеки друг ни ги демонстрира Анелия Карагьозян, която направи 12 обиколки и завърши на пето място в категория соло поради липса на отделна категория за жени. Нямаше такава, защото повечето участнички бяха пръснати по щафети и отбори, единствено Ани се бореше индивидуално. Тя направи повече обиколки отколкото отборите-двойки и повече от почти всички мъже в своята категория. Минавайки покрай велосипеда ѝ преди награждаването, който бе старателно измит от нейния съпруг Хари, забелязах нещо, което до този момент не бях виждал - накладките бяха износени не просто до металните плочки, а самите плочки бяха износени дотолкова, че под тях се виждаха буталата. Това обяснява защо в последните обиколки тя едва спираше на по-бързи участъци. Какъв по-добър пример за упоритостта на Ани?

След 23 часа в кал, дъжд и дори жега (неделя по обяд), приключи едно от най-тежките издания на това състезание. Приключи с обичайните уморени, но и удовлетворени физиономии; приключи без сериозни инциденти, каквито можеха да се случат при подобни условия; приключи с опашки за грамоти и тениски; приключи (както и започна) с тичащи между състезателите и организаторите деца, с музикално оформление от бялата 4-колесна дискотека на Любо Бирата, с прибиране на огромния палатков лагер и с малко офроуд до с. Мътеница; приключи с очакването за следващото издание, за което вече ще знаем, че дори край с. Мътеница може да има кал, много кал!


Add this to your website

Коментари

avatar did
+1
 
 
Ако някой се беше сетил да донесе и да продава накладки, щеше да направи сериозен бизнес :)

Чудесен репортаж!
avatar emata
0
 
 
Супер снимки, Любчо. :-)
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Вторник, 09 Септември 2014 14:06 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори