Събития

Български колоездачни серии 2018 - календар

News image

Оказа се, че това, което публикувахме днес по повод на Българските ендуро серии, дори не е новина, защото целият календар на Българските колоездачни серии е онлайн още от 7 декември. Явно просто ние научихме последни... случва се. ...

Събития 2017 г. | Любомир Ботушаров | Вторник, 12 Декември 2017

Още...

Български ендуро серии 2018 - календар

News image

Днес във Facebook страницата на Българските ендуро серии бе публикувана тази интересна картинка:

Събития 2017 г. | Любомир Ботушаров | Вторник, 12 Декември 2017

Още...

Български колоездачни серии 2017 - награждаване

News image

За всички, които не успяха да присъстват на награждаването в Българските колоездачни серии 2017, което се проведе на 2 декември в София, този видеозапис на Кирил Найденов от церемонията в клуб Switch показва всички призьори за този сезон....

Събития 2017 г. | Кирил Найденов | Неделя, 3 Декември 2017

Още...

Зимен уикенд с летните играчки | 9-10 декември 2017

News image

IztreshTeam са решили да предизвикат смелите за приключения любители на планината, предлагайки им един много нестандартен декемврийски уикенд с велосипеди тип fatbike и каяци. Подробностите са от самите тях:...

Събития 2017 г. | Организаторите | Сряда, 29 Ноември 2017

Още...

Еднодневен велотур в Средна гора | 26 ноември

News image

Гледайки прогнозата за времето, решихме да направим един непланиран велотур в Средна гора, в района около гр. Стрелча. Маршрутът ще го уточним на място според възможностите на групата. Естествено, накрая, като заслужен подарък, ще разпуснем в минералния басейн и джакузи в балнеохотел "Роза", ще хапнем в някоя от местните кръчми и се прибираме към ...

Събития 2017 г. | Организаторите | Вторник, 21 Ноември 2017

Още...

Bike Night - Награждаване Български колоездачни серии 2017

News image

Здравейте, приятели! Имаме удоволствието да ви поканим на официалната церемония по награждаването на призьорите в Българските колоездачни серии за 2017 и партито, с което ще отпразнуваме края на сезона и началото на зимните ...

Събития 2017 г. | Организаторите | Неделя, 19 Ноември 2017

Още...

Bike Odyssey 2018 | 17-24 юни

News image

Bike Odyssey е многоетапно ХС състезание в Гърция, което през 2018 г. ще се проведе за шести пореден път. През 2017 г. в него се включиха няколко участници от България и благодарение на активността на организаторите и на подобни участия от съседните страни, надпреварата става все по-популярна, особено на Балканския полуостров. А и като се замисли човек, в балканския регион подобни многодневни маратони все още са рядкост, макар че това видимо се променя. Затова, ако искате да покарате осем дни на топло (и може би сухо) в Гърция, запазете датите 17-24 юни и не пропускайте записването, което започва на 1 декември и завършва на 31 декември....

Събития 2017 г. | Любомир Ботушаров | Неделя, 19 Ноември 2017

Още...

Бо Дудек разказва за Carpathian MTB Epic

News image

Бо Дудек може и да не е роден в България, но е познат на повечето български състезатели в ХС карането и бягането - дисциплини, в които Бо е редовен участник и то с добри класирания. Той бе един от двама участници от България (заедно с Анелия Карагьозян) в новото и много интересно и трудно многоетапно състезание Carpathian MTB Epic, което се проведе в Румъния през месец септември 2017 г. По принцип в него трябваше да вземат участие и хора като Уоутър Клепе, Бойко Танчев и Емил Стойнев, но и тримата бяха възпрепятствани от едно или друго....

Събития 2017 г. | Любомир Ботушаров | Събота, 18 Ноември 2017

Още...

Още по-богата дневна програма допълва вечерния блок на фестивала "Дни на предизвикателствата" (29.11

News image

Отворени срещи, практически семинари и забавни работилници допълват програмата на 13-ите Дни на предизвикателствата (29.11.-01.12, УАСГ) Дискусии за безопасност, практики по първа помощ, занятия по направа на бира и шоколад ни очакват заедно със серия филмови премиери и вдъхновяващи ...

Събития 2017 г. | Организаторите | Петък, 17 Ноември 2017

Още...

Ендуро Гарванец или що е то тумбенье

News image

На 11-12 ноември врачанските пустиняци, с които се знаем от много време покрай карания насам-натам по технични пътеки, отправиха покана към любителите на трудни терени да им дойдат на гости и да видят какво има да предложи Врачанския Балкан за каране. А то е много! Врачани нарекоха събитието си приятелска ендуро среща. В последните години тази модерна дума (ендуро) се свързва предимно с едноименната състезателна дисциплина, но домакините сякаш искаха да ни напомнят, че тя отразява вид каране, който много хора обичат и който не е задължително да се практикува състезателно. Акцентът при това каране е върху спусканията, върху техничните и трудни пътеки, а изкачването (на самоход или с подпомагащ транспорт, където е възможен) е начинът да стигнем до няколкото вълнуващи и преизпълващи ни с адреналин минути надолу. Името на Ендуро Гарванец идва от една много трудна и технична пътека над с. Згориград, което бе и център на събитието, а основен спонсор, ако тази дума изобщо е уместна в случая, бе компанията за екипировка Omsight, за която Врачанският Балкан е дом и основно място за вдъхновение и изпитване на продуктите. Донякъде знаех какво ни очаква; знаех, че врачанските пътеки са спънати и технични, но още първия ден сложността на някои ...

Събития 2017 г. | Любомир Ботушаров | Вторник, 14 Ноември 2017

Още...

Повече в: Събития 2017 г., Събития 2017 г., Събития в България, Събития в чужбина, Събития 2015 г., Събития 2016 г.

Mega Enduro Mountain Hill 2013 - репортаж
Написано от Любомир Ботушаров    Четвъртък, 17 Октомври 2013 09:41    Печат

Mega Enduro Mountain Hill 2013 бе замислено като първото състезание в България по спускане за издръжливост (enduro-DH), което по света е познато като формат от десетилетия - спомням си, че преди повече от 15 години, когато се запалих по планинското колоездене, имах на видеокасета запис от Eurosport на едно подобно състезание, даже мисля, че беше от серията Megavalanche, проведено някъде в тъмна Индия (без майтап, там беше наистина!), с общ старт, на който бяха застанали над 200 човека... сами можете да прецените с какво изоставане се движим ние, но това е друга тема. През годините подобни състезания станаха доста популярни, защото привличат не само някои професионални спускачи, които определят високото ниво, но и стотици любители, които осигуряват неповторим дух на надпреварата, невероятен мащаб, ако щете, и добро настроение. В най-известния европейски старт от този тип всяка година се пускат около 1000 души, и то след солидно пресяване преди това. У нас обаче дълги години нямаше кой да се наеме да организира подобно събитие, но ето, че през 2013 г. станахме свидетели на цели две. Състезанието в Троян бе обявено още през януари и тогава предизвика голям интерес, но след това Боровец изпревари старопланинския град и откри сезона си с подобна надпревара, наречена Drop The Mountain.


Всъщност двете събития бяха доста различни, но имаше и нещо общо между тях и това бе по-малката посещаемост от очакваното. И ако за Drop The Mountain, което събра около 80 човека, това е обяснимо заради сравнително късното и изненадващо обявяване и заради наличието на доста сняг и кал в горната част на трасето, за троянското състезание, в което се включиха около 40 души, причините като че ли бяха по-различни и дори ме навеждат на някои не особено положителни мисли. Разбира се, да критикувам когото и да било за това, че не е участвал в някакво мероприятие, би било най-малкото глупаво, но искам да уверя всеки, който е мислел да участва и се е отказал, че изпусна доста хубаво преживяване!

За да приключа с тази тема, ще спомена все пак (по мои наблюдения) какво отказа някои хора от участие. На последно място, най-малкото защото стана ясно малко преди уикенда, ще поставя метеорологичната обстановка. Прогнозата не бе никак стабилна, даже включваше дъжд, и това вероятно е отказало някой и друг колебаещ се до последно любител. Е, дъжд по време на карането нямаше. Имаше мъгла, която направи тренировките и квалификацията по-трудни и интересни, имаше и дъжд в неделя сутринта, но самото състезание протече при хубаво и слънчево време.

Друга причина за по-слабото участие бе стартовата такса в размер на 50 лв., макар че в крайна сметка тя бе намалена дори на 40 лв. при предварително записване. За много от редовните участници в състезанията по спускане тя като че ли дойде малко нанагорна в края на един месец и сезон, изпълнени с десетки събития. На практика обаче, като се има предвид, че извозването на участниците ставаше с автобуси и камиони, нямаше как таксата да е по-ниска, колкото и да им се е искало на организаторите. Някои хора се опасяваха, че няма да получат достатъчно каране срещу нея и точно тук сгрешиха според мен, защото в събота по квалификационното трасе, което бе с дължина 2-3 км, аз лично направих три спускания (с пристигане един час след началото на тренировките), а който е започнал от самото начало, вероятно е направил пет. Към това се добавя и поне едно спускане по дългото състезателно трасе в неделя, а някои успяха да го пробват и в събота, подпомогнати от собствен транспорт. Така че на мен карането не ми се стори малко, а което е по-важното, не беше и никак лошо!

С което стигаме и до третата причина, която може би отказа някои от типичните АМ колоездачи - трасето за спускане бе изцяло по черен път и мнозина решиха, че той ще е скучен. Точно тези хора се излъгаха най-много, защото маршрутът всъщност бе много разнообразен и последното, което бих му дал като определение, е скучен. Мога да кажа, че беше дълъг, беше с доста изкачвания, на места беше опасен (като всеки черен път, заради това, че се кара с доста висока скорост), на места дори труден, но в никакъв случай скучен. Вярно е, че всеки по-напреднал колоездач обича най-много пътеките, но ако погледнем и от страната на организаторите, подсигуряването на толкова дълго трасе надолу, което да е предимно по пътеки, е доста трудно. Да не говорим, че по пътеки не винаги може да се направи толкова дълго трасе между две точки с разлика във височината 1200 м. Не на последно място, идеята за такова трасе вероятно е била да привлече и не чак толкова опитни участници, които да се включат в общото забавление и да не се измъчат ужасно...

Както и да е, всичко това вече няма голямо значение, защото така желаната масовост не се случи, поради което бих нарекъл Mega Enduro Mountain Hill 2013 най-подцененото състезание през настоящия сезон. Едно отлично организирано и доста приятно събитие явно не успя да намери своята аудитория в достатъчно голямо количество, за да го запомним точно с това. Изглежда всеки организатор вече трябва да се съобразява с факта, че планинските колоездачи в България имат голям избор от формати и събития и са станали доста по-претенциозни от едно време, за добро или лошо. Казвам го като наблюдение, а не като критика, но ето, че самата идея за нещо ново вече не е достатъчна да събере много ентусиасти, трябват и други неща. Показателно в този смисъл може би беше и това, че на старта над Беклемето застанаха много "стари муцуни" - хора, които караха още по времето, когато каквото и да е състезание по планинско колоездене бе нещо почти изключително и да се надяваш на избор между събития бе немислимо. За тези участници като че ли самата идея за нов формат все още е по-важна от това дали трасето е по черен път и дали таксата за участие ще се "изплати". Но пак казвам, на подобен ентусиазъм вече е трудно да се разчита при една сравнително развита откъм брой на събитията сцена - поне за мен това е основният извод от мероприятието.

Може би тази полукоментарна част ви се е сторила малко песимистична, но нямаше как да я спестя. Сега продължавам с описателната, която ще е и значително по-позитивна, тъй като такова бе и събитието.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


С Павката и Агента се изкачихме до паметника на прохода Троян-Кърнаре около 10:00 ч в събота. Тренировките вече бяха започнали и тъкмо когато излязохме от колата да вкусим свежия високопланински въздух и да усетим смразяващия ветрец, отдолу се зададоха автобуса с участниците и камиона с велосипедите.

Времето беше "мъжко" и да се стои излишно горе не бе препоръчително, така че докато аз сглобявах велосипеда си, цялата групичка се изнесе по трасето. Горе останаха само един стартов съдия, времеизмервателните уреди и забуления в облаците "чорапогащник", както е едно от нарицателните имена на паметника.

Поех и аз по трасето за квалификацията, а Павката дори ме е увековечил. Тук е мястото да отворя една голяма скоба, за да обясня регламента на състезанието. Може да се каже, че това не бе чисто enduro-DH състезание, а донякъде смесен формат, който не е напълно определим. За подреждане на състезателите на старта в неделя бе предвидена квалификация в събота по едно кратко трасе, като всъщност целия ден включваше тренировки по него плюс едно спускане с времеизмерване. Това бе добро решение както от логистична гл.т. (състезателите направиха няколко спускания, докато ако трябваше и в този ден да карат по дългото трасе, едва ли щеше да бъде осигурен транспорт за повече от едно, максимум две), така и от гл.т. на каране, тъй като квалификационното трасе бе много забавно, а също така и по-трудно от състезателното.

То започваше с кратко и леко изкачване...

...след което участниците поемаха надолу по една туристическа високопланинска пътека, която бе много забавна и игрива, технична и с доста ръкави, които позволяваха избор на различни линии.

Особено характерен в това отношение бе най-стръмният участък, където освен трудната пътека с нестабилна настилка от ситни камъчета, карачите можеха да изберат и някоя от по-правите черти направо през един улей или пък по ръба на реброто между него и пътеката.

Тук си проличаваше кой има шансове за добро класиране и кой е дошъл по-скоро да оцелява. Секцията в никой случай не беше лесна, така че под нея имаше и солидно присъствие на ПСС, а също така и малко публика, когато започна квалификацията.

Някои имаха и какво да покажат - например Цуцо, който е свикнал да прави всеки скок със стил.

Надолу пътеката продължаваше още малко със завои между хвойните, преди да се спусне към един завой на пътя Троян-Кърнаре, за което място може да се каже, че беше разделителна точка между две твърде различаващи се части на трасето. Ако дотук ставаше дума за каране по пътека, то надолу трасето бе прокарано предимно по натурален терен по и покрай пистата, без реално там да е имало каквото и да било. Това придаваше на тази долна част едно фрийрайд усещане с каране през туфи, дупки и един интересен улей. За съжаление не остана време да снимам там, но карането по този необработен терен имаше своите особености и предизвикателства и може би беше дори по-трудно от пътеката, но не заради наклон, а заради липсата на чиста линия, което изискваше човек внимателно да избира пътя си и да си помага с въртене.

Предвид мъглата и студа, финалната зона бе доста пуста - дори когато не бяха по трасето, участниците стояха в ресторанта на хотела или в автобуса. Заради малкия им брой един камион и един автобус бяха достатъчни, макар че при качването за квалификацията последният приличаше на легендарния витошки №66 с колела почти върху главите на хората:

За квалификацията и времето най-сетне се пооправи, което позволи на снимките да се виждат реални хора, а не само силуети на мътен фон.

За някои участници като Симо, които бяха дошли по-късно, това беше първо спускане и те се хвърляха на сляпо в някои от линиите. Най-пряката обаче понякога крие допълнителни препятствия...

Включиха се няколко от добрите ни състезатели по спускане и тяхното преминаване оставяше впечатлението за DH състезание - скорост, агресия, красота! Христо Тодоров доказва нагледно, че когато пред обектива ти е някой можещ, снимката става от само себе си.

Двама души от Ram Bikes бяха със сериозни амбиции за победа. Единият бе Боби Крумов, който отдавна се е доказал като универсален карач и бе дошъл с подходящото за целта колело. В квалификацията обаче той направи едно падане, което го класира малко по-назад.

Другият силен претендент бе Цветомир Георгиев, и той с леко и пъргаво АМ колелце, с което показваше страхотно каране до момента, в който някакъв проблем с веригата го принуди да спре и да изгуби ценно време.

Не че квалификацията имаше чак такова значение при 30-40 участници, но най-малкото за престиж се раздаваха състезателите. Пък и какво да правят, като просто си карат бързо. Добромир Добрев и Тодор Гочев също това могат, това правят...

Най-бърз в квалификацията обаче бе човек с DH велосипед - Андрей Димов от True Riders. Това не е толкова учудващо, като се има предвид, че късото трасе беше почти изцяло надолу, пък и Андрей беше сложил едни леки и гладки гуми, които да не му пречат по равното и нагоре.

Последен по трасето мина Цолев, който май беше отделил целия ден за ферментиране (разбирай изтрезняване)... тежко е положението, когато съвпаднат в един уикенд неща като състезание, рожден ден на Танеца и Празник на сливата в с. Орешак! В този ред на мисли, вечерта бе наситена с доста етилови изпарения - човек можеше да го хване само от стоенето край огъня...


Нова сутрин, ново двайсе! Събудих се рано от трополенето на дъжда по палатката ми - а уж днес трябваше да е по-хубавият ден! Дадох му малко време да се приведе в тон с прогнозата и се случи точно това - когато окончателно отворих очи и излязох от "спалния си вагон", облаците все още бяха надвиснали над нас, но като че ли опасността от още валежи отминаваше.

Часът за извозване нагоре обаче приближаваше, така че без много размотаване си стегнах екипировката и се присъединих към състезателите пред хлебозавода, до който беше лагерът ни. Тук установих две неща. Първо, дори в неделя имаше новодошли - Калин Рахнев тъкмо бе пристигнал от Пловдив, правейки едно ранно опознавателно спускане по състезателното трасе. Второ, видът му показваше, че по пътя има доооста кал, което не само заплашваше участниците с окаляни дрехи, но и можеше да направи някои от трудните секции още по-непредсказуеми.

Докато рейсът набираше височина по серпентините към Беклемето, времето започваше да изглежда все по-хубаво, а след като натоварихме и хората от хотел "Сима" при финала на квалификационното трасе, за кратко автобусът отново заприлича на дядовата ръкавичка, преди да стовари съдържанието си при старта под паметника.

Нямаше как да снимам едновременно и старта, и спускането, така че направо се изстрелях по трасето, за да правя засада, а за началото на надпреварата се доверих на Павката, така че възстановката е по неговите снимки.

Според резултатите си от квалификацията участниците бяха разделени на групи от по няколко човека и колелата им бяха подредени на няколко линии с 5 метра разстояние между всяка редица.

Самите състезатели бяха наредени в една линия малко по-надолу по склона, с лице към паметника, и когато прозвуча стартовият сигнал, всички се втурнаха към велосипедите си, за да започнат дългото спускане към Троян.

В първите секунди начело бе Калоян Мичев от клуба-организатор, но в следващите 2.5 км това щеше да се промени, защото те бяха изкачване, при това на места не бих го нарекъл съвсем леко, макар привидно наклонът да изглеждаше малък. В крайна сметка Кико успя да задържи доста добро темпо и завърши на трето място.

Точно тази начална част на маршрута бе особено полезна за интересния развой на състезанието. 2.5 км баир, дори да е лек, не са малко за когото и да е с велосипед за спускане и даваха реален шанс на хора с твърдаци и с АМ велосипеди да дръпнат напред, а дали после спускачите щяха да успеят да ги настигнат? Особено като се има предвид, че до Троян имаше още няколко кратки и изкачвания и че най-трудната част от трасето, по която големите, мачкащи всичко по пътя си DH байкове, биха имали най-голямо предимство, бе едва към края? Това бяха въпросите, на които всички се надявахме да получим отговор в ранния следобед.

Моята първа засада бе устроена малко след началото на спускането, където пътят ставаше по-стръмен и интересен, с няколко последователни завоя, доста игриви при каране на скорост. Първото, което ще кажа, е, че очаквах състезателите да пристигнат около 15 минути след старта, който бе точно в 12:00 ч (предположението бе на базата на собственото ми придвижване дотук, което беше без много размотавания).  Когато обаче зърнах първия човек в далечината, точно на мястото, където пътят преваляше и сменяше наклона си надолу, бяха минали едва 7-8 минути. В първия момент дори помислих, че това е форлойфер, съдия или планински спасител, но скоро след това се появи втора фигурка, трета... Когато отново се визуализираха на достатъчно близко разстояние, вече бях заредил апарата и нямах търпение да видя кой води.

Беше Добромир Добрев, човек с АМ велосипед, което значеше, че засега нанагорната част си е свършила работата. Вчера бях карал с Добри по трасето и знаех, че той сериозно ще атакува първото място, защото състезание като това отлично пасваше на карането му. Той кара отлично надолу, а от някои ХС състезания, в които съм го срещал, знаех, че може да държи много добро темпо и нагоре. Идеалният профил за това това състезание, нали?

Доста по-голяма бе изненадата ми от човека на второ място - това бе Андрей Димов от True Riders, победителят във вчерашната квалификация. Той бе може би на половин-до-една минута след Добри, но това си е цяло постижение предвид изкачването в първите километри. Отново ще напомня, че Андрей беше сложил отзад на практика гладка ХС гума, но съм далеч от мисълта да припиша всичко на нея - без крака, сърце и дробове не става тая работа!

Големият въпрос бе ще успее ли в оставащите над 10 км, предимно надолу, спускачът да настигне типичния АМ/ендуро карач?

Отговорът намерих доста по-късно, но все пак по трасето, и това беше самият Андрей, работещ над колелото си до пътя. Явно късметът напълно го бе изоставил в този ден, или пък изборът на гуми му изигра лоша шега, но след като веднъж спукал гума и друг състезател му дал резервна, сега направо външната бе излязла от борда на каплата и никак не искаше да се задържи на мястото си. Доста тъжен завършек на едно доста добро каране, което можеше да го изведе и до първа позиция...

Трети покрай мен мина Деян Йорданов с твърдак - по-късно на финала разбрах, че той е дал най-доброто време сред хората с твърди велосипеди и е на седмо място в общото класиране, доста добро постижение, като се има предвид, че единственото предимство на твърдаците беше при първото изкачване.

Няколко души успяха да го задминат надолу, в това число и Боби Крумов, който завърши на второ място. Вече казах, че Боби караше с АМ велосипед, което сякаш затвърди впечатлението, че на това трасе тези байкове имаха най-много плюсове.

По състезателното трасе също имаше 1-2 секции, които позволяваха избор между няколко линии, което за някои бе и реален шанс да променят класирането в своя полза.

Андрей Димов не беше единственият с технически проблеми - когато бях останал почти последен по трасето, застигнах Марто Джестъра и Боби Попа, който се суетеше със скъсана верига в ръка. За негово щастие в раницата имах резервно звено, което му оставих, и продължих надолу, за да ги снимам отново в най-стръмната част на пътя, където двамата се забавляваха по страничния наклон.

Като говорим за повредени велосипеди, победител в тази "категория" (по реда на завършване) стана Любен Любенов (Любето), който финишира в следния вид:

До финала оставаше не повече от километър. На поляната до хлебозавода се бяха събрали доста хора и разбрах, че много от тях бяха закъснели да видят как Добри пресича финалната линия. Всички очаквахме на най-бързия да му трябват поне 40 минути от старта до финала, но Добри ги направи само 32!

Mega Enduro Mountain Hill 2013 бе и едно от състезанията с най-много спонсори, което осигури голям брой награди и предвид малкия брой участници голям процент от тях си тръгнаха с нещо хубаво за спомен. Организаторите не бяха спестили и шампанското - 10 бутилки подканваха десетте наградени в общото класиране да превърнат всичко наоколо в ароматна баня и те не закъсняха да направят точно това!


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Четвъртък, 17 Октомври 2013 13:12 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори