Снимки: Любомир Ботушаров, Нахи (Бисер), Роко (Росен) , Борето, Росица Станева, Бони Бонев и др.
|
Тази галерия включва и разказ за чудесния поход до вр.Сютка и обратно, организиран от сдружение Байкария, в който се включиха около 40 души от цяла България. Както виждате, снимките са от няколко души, а общият им брой е над 500, така че се заредете с търпение, защото галерията ще се отвори бавно. Този път снимките от различните фотографи са смесени, защото реших да ги подредя хронологично, за да илюстрирам разказа си. Големите снимки са с резолюция от 2 до 4 мегапиксела, така че най-добре отваряйте снимките 800х600, а големите теглете само ако много ви харесват някои конкретни снимки. И така, да започваме... |
фото: Бони Бонев; в главните роли: Цанко и Веско от клуб "Крива спица"
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
|
В петък вечер на площада във Велинград имаше "празник на културата", в рамките на който различни оркестри, танцови състави и мажоретки представяха своите изпълнения в центъра на града. Към тази атракция се прибави и друга - следобед започнаха да прииждат автомобили с по 2-3 велосипеда, които след това бяха подкарани от някакви хора с каски, ръкавици и какво ли още не. Някои от колоездачите също изпълниха волна програма на площада, включваща скокчета от стълби, слалом между хора и др. |
 |
 |
След настаняването на участниците по квартирите, се проведе нещо като техническа конференция, на която организаторите запознаха гостите с маршрута, особеностите на терена, програмата и други подробности, свързани с карането през следващите два дни. Колоездачите получиха като подарък и тениски, направени специално за проявата с помощта на Drag, които мнозина от нас носят и сега с голямо удоволствие. Последваха размотаване из града с цел наяждане и сън в лятна нощ на квартири. |
|
|
|
||||
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
|
Събирането
за старта започна в 7:30, като идеята беше да потеглим някъде към 8:30.
Разбира се, при толкова много хора, известно забавяне бе неизбежно,
но общо взето всичко вървеше по план. Участниците докараха багажа си
в двора на единия от организаторите, откъдето нагоре щеше да го извози
джип. Групата колоездачи, украсена във всички цветове на дъгата, набъбваше
все повече и повече. Организаторите раздадоха пликчетата за обяд със
сандвичи, банан и вафла, някои от които обаче "заминаха" моментално
по предназначение.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
| Багажът... | Колелото с патенцето (вместо звънец) на Любомир Тодоров предизвикваше много емоции по време на двата дни в Родопите. | Събиращите се участници се превърнаха в първия значим обект за фотографите (в случая като такъв се проявявам аз). | ||
 |
 |
 |
 |
 |
|
Самият
старт не беше състезателен, а съвсем мързелив. Васко Тодев (единият
от организаторите) поведе колоната, а участниците го последваха почти
хаотично, след което сенаредиха в стройна "колоездачна нишка"
и преминаха през половината град, за да излязат на асфалтовия път, който
се явяваше "първи етап".
|
||||
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
"Първият
етап" беше по асфалт - над 11км, което на практика представляваше
една трета от разстоянието до върха. Това обаче беше най-леката третина,
защото денивелацията беше по-малко от 200м., при положение, че ни очакваха
над 1400м изкачване. Тази отсечка бе чудесна загрявка за предстоящото
катерене.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Карането
по асфалт приключи при една чешма, където всички се разхладихме и освежихме.
Планината ни очакваше, и ние нея!
|
||||
|
|
||||
 |
||||
|
С
това условно наименование наричам частта от изкачването мужду първата
и втората почивки. Тук вече се караше по пресечен терен, като в началото
пътят беше поизровен и каменист, но по-нагоре се оправи. Наклонът беше
нормален, а прекосяването на 1-2 поточета направи карането и снимането
още по-интересни. Колкото по-нагоре отивахме, толкова по-красива ставаше
природата наоколо.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
|
 |
 |
 |
|
|
|
|
|
 |
 |
|
|
|
|
|
||||
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
|
||||
 |
||||
|
След
почивката изкачването продължаваше с един доста стръмен участък, но
след това се насладих на най-приятната (поне за мен) част от катеренето.
Пътят се виеше ту в сенчеста борова гора, ту на припек, редуваха се
стръмни и по-равни участъци, но умората просто нямаше как да се вмести
сред усещанията, предизвикани от красотата и спокойствието на природата
в този кът.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Тук-там
правехме малки неорганизирани почивки за хапване, изчакване или просто
за снимки и любуване на природата.
|
||||
 |
|
|
 |
 |
 |
|
|
|
 |
|
По
едно време стигнахме поредната рекичка и тя се превърна в едно от най-атрактивните
места за снимане, каране и джапане. Както се оказа, това беше най-голямото
водно препятствие за деня. Преминаването му беше критично поради ширината,
дълбочината и наличието на няколко по-големи камъка на дъното точно
преди излизането от коритото. Не ме разбирайте погрешно! - не беше трудно,
а забавно. Някои се опитаха да минат и успяха, други не, трети още от
самото начало си събуха обивките и преджапаха с колелата си. Особено
забавен беше един участник, който опита всички възможни места за преминаване,
преди да успее да се добере до отсрещния бряг без да се намокри. Едва
ли има смисъл да споменавам за красотата на това място - снимките са
достатъчно красноречиви.
|
||||
 |
 |
|
 |
 |
|
|
|
 |
|
 |
 |
 |
 |
 |
|
|
||||
|
Някои
толкова се изкефиха, че докато чакаха и зяпаха преминаването на другите,
минаха по още веднъж в двете посоки.
|
||||
 |
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
|
 |
|
 |
 |
 |
|
|
|
Следващото
интересно препятствие бяха няколко паднали дървета, които бяха чудесен
повод да обединим силите си и да преиначим една от най-известните поговорки
на "сговорна дружина - камара колела повдига".
|
||||
|
|
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
|
|
 |
|
|
|
|
Разбира
се, при такова дълго каране с много хора, техническите проблеми са неизбежни.
Отстраняването им беше бързо, приятно и качествено благодарение на работата
в екип.
|
||||
|
|
||||
 |
||||
|
Тя
бе предназнчена за обяд, поради което бе и малко по-дълга. А и мястото
беше чудесно - точно до реката, в която някои участници даже се изкъпаха,
на припек и с изглед към красивите склонове наоколо.
|
||||
 |
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
||
|
|
|
|||
|
|
||||
 |
||||
|
След
"презареждането" продължихме нагоре по черния път, който вървеше
все покрай реката. Природата бе все така красива, като в тази част от
прехода усещането за пущинак беше най-голямо, защото пътят на места
бе леко занемарен.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Вдясно: Мухите бяха голяма напаст, особено за някои от участниците, които явно бяха по-привлекателни за досадните насекоми. Сами виждате с какъв "ореол" се движеше Борето нагоре. Още по-вдясно: Дами, не припадайте! Вместо това, следващия път просто бъдете повече и гонете Виктор по баира! |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Последната
почивка преди върха. Времето за момент се влоши и се чудехме дали няма
да завали, но, за щастие, пороят се размина. По-късно разбрах, че в
други части на Родопите е имало проливни дъждове.
|
||||
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Последният етап от изкачването беше сериозна работа, поне за мен. Първо имаше як баир до билото на планината (там е табелата). Следваше равна отсечка, която обаче беше "затишие пред буря", тъй като до върха ни очакваше още един страховит и постоянен наклон. Без никакво съмнение тази финална "права" (от последната почивка до върха) беше най-трудната част от изкачването за деня. В последните няколко километра трябваше да преодолеем почти 1/3 от денивелацията за деня. Разбира се, всички се преборихме с нея успешно - надали някой би си помислил за отказ, след като е толкова близо до целта. |  |
||
|
|
|
|
||
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Излишно е да описвам еуфорията и въодушевлението на всеки от пристигащите участници. Горе ни посрещна мъгла с променлива гъстота, заради която температурата ни се струваше по-ниска, отколкото всъщност беше. Разибра се, първата работа на всеки пристигащ беше да се просне където намери и да почине малко. Който имаше останали хранителни запаси се захвана с тях.... |
 |
 |
 |
...Тъй като през по-голямата част от изкачването мобилните телефони нямаха покритие, на върха всички станахме доста разговорливи. Последваха групови снимки, както си му е реда, след което каските бързо се преместиха от раниците и кормилата върху главите ни, защото предстоеше спускане (каква приятна дума!) до лагера за нощувка. |
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
|
Спускането
започна с приятна горска пътека, която обаче не бе поддържана и на много
места се налагаше да спираме, за да преминаваме през паднали дървета.
От всички страни стърчаха "хищни" клони, някои от които бяха
достатъчно здрави, за да предизвикат проблеми при невнимание. Разбира
се, всичко това се превърна в част от изпитанията и забавлението, с
които бе изпълнен денят.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
|
Следваше
нещо още по-интересно - каране направо през гората без пътека, преодолявайки
още повече нападали дървета и спускане по голи поляни (горе), които
бяха с приличен наклон и представляваха истинско забавление. След това
продължехме по черен път и пътеки докато финиширахме в лагера (долу).
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
||
|
|
||||
 |
||||
|
Организаторите
бяха започнали с подготовката още преди нашето идване. След това се
включиха и участниците.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
|
През
цялото време имахме за компания стадо коне, оставени да пасат из поляните
наоколо. Едва ли има човек, който да не ги е снимал. Кончетата обаче
се проявиха сериозно на сутринта, за което ще стане дума по-долу...
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Разбира
се, една от първите задачи бе да опънем палатките. Поляната се изпъстри
с всевъзможни форми, размери и цветове.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
|
Следващата
важна задача бе огънят. Не достигаха дърва, затова организаторите и
част от участниците навестиха гората, за да съберат дървен материал
за вечерния купон.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
| На някои карането през деня не им стигаше, така че продължиха с кръгчета около бивака. Колелото с потенцето, което бе единствената DH машина в наличност, бе обект на засилено внимание и тестване. На снимката вляво то е в ръцете на собственика си. | Вечерята! Пъстървата, опечена във фолио на жар, си струваше чакането. | Напитките! | Шоуто! Голяма част от него бе дело на Веско и Цанко от пловдивския клуб "Крива спица". Двамата бяха неуморни в шегите и майтапите. | |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
||
|
|
|
|||
|
|
||||
 |
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Конете
дойдоха рано сутринта да пият вода от дървеното корито и сякаш бяха
по-красиви от предишния ден. Фотоапаратите отново влязоха в действие.
Когато обаче кончетата решиха да се разходят между палатките, нещата
изваднъж станаха сериозни. Едно от животните се заплете във въжетата,
уплаши се и започна да подскача наоколо, като за беда уцели с копито
един от велосипедите, лежащи наблизо. Последиците бяха една счупена
спица и още няколко изкривени. Може и да не ви се вярва, както и на
мен тогава, но се оказа, че сред набора инструменти, с които разполагаше
множеството, имаше не само ключ за спици (това е нормално), но и инструмента
с верига за сваляне на задни плочи тип касета. С други думи, колелото
бе ремонтирано успешно и собственикът му пълноценно се наслади на спускането
до Велинград.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Някои
от участниците започнаха деня с пенлива тонизираща газирана напитка
със златист цвят, която цял нощ се бе изстудявала в зеленото бидонче.
Извършената проверка установи, че става въпрос за бира. Добро начало,
нали?
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
|
||||
 |
||||
|
То
започна в стила от предишния ден - горска пътека, виещо се между боровете,
с доста клони, стърчащи напряко, опитващи се да те хванат или да те
оставят без видимост. Постепенно дърветата се отдръпнаха, но отстъпиха
място на тревата, т.е. пътеката стана по-неясна. Увеличи се и наклонът
й. Аз и Нахи спирахме да снимаме, поради което остнахме зад основната
група. Спускайки се безгрижно надолу изведнъж настигнахме Жоро и Краси,
двама от организаторите, които бяха спряли при едно напречно дърво и
изследваха терена наоколо, по който нямаше и следа от велосипедни гуми,
а се предполагаше, че трябва да има от поне двайсетина. Разбира се,
веднага ни "светна", че сме се изгубили, т.е. продължили сме
по грешна пътека. Случва се! Спуснахме се по нея до един черен път,
където установихме връзка с останалите, които бяха излезли на същия
път, но по-надолу, и се юрнахме да стигнем до тях.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Черният
път надолу кто цяло беше бърз и каменист. Имаше коварни изровени участъци,
на които се налиташе с бърза скорост от предхождащи ги гладки прави
например. С една дума - веселба! Разбира се, тя взе и своите жертви
- особено сред вътрешните гуми на участниците. Аз помня за поне 6-7
спраскани гуми, но може да са и повече. За съжаление имаше и едно-две
падания, за радост без тежки контузии.
|
||||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Една от почивките при спускането, предвидена за обяд, бе на една кариера. Мястото беше много красиво, накъдето и да погледнеш. Освен това имаше и какво да се прави... |  |
... в един момент почти всички участници бяха на ръба една пропаст, в дъното на която бе реката, и с детинска радост търкаляха големи и малки канари в нея. Кой започна? Май бяха Цанко и Веско... |  |
|
|
|
|||
 |
 |
 |
 |
 |
|
"Менюто"
за втория ден не включваше само спускане. Малко след кариерата стигнахме
до една точка, откъдето част от групата продължи по асфалт надолу към
Велинград, а останалите, които жадувахме за повече спускане по пресечен
терен, трябваше първо да се поизкачим няколко километра за него. Разбира
се, това усилие си струваше.
|
||||
 |
 |
 |
||
|
|
|
|||
|
|
||||
 |
||||
| За някои той изглеждаше така... | ||||
 |
 |
 |
||
|
|
|
|||
 |
 |
 |
||
|
|
|
|||
| Макар че в крайна сметка за всички беше такъв! До следващия път! | ||||
