Ето разказ и за втория ден и впечатления преди и след състезанието.
След много трудното каране първия ден,където трябваше да се раздам докрай на мах,заради глупавата грешка;пак се повтарям,ама хем изгубих 3-4 минути,хем изхабих адски много енергия,която щеше да ми трябва 2-ят ден,хем не можах да атакувам белгиецът,защото беше наистина не напълно здрав;но така се случи.
Сега обаче мускулите ми бяха много уморени,направих си масаж и малко се успокоиха.После обичайните неща и лягане.На сутринта бях вече по-добре сякаш;вдигнах си леко седалката,че много ме боляха мускулите предишния ден и сега сякаш беше доста по-добре.С колелото всичко беше наред и бях готов да атакувам от старта.
Той е белгиецът беше недоволен и леко разочарован от нас,че сме имали прекалено много респект към него,че не сме го атакували.Аз реших да опитам днес.Първо задмоторното каране зад колата на организаторите из уличките на Старозагоските Минерални Бани беше мног fun и групата беше готова за състезание и атака от стартът.Тръгнахме много бързо и най-отпред излезе моят съотборник Васко Василев,който има много сила и ускорение.Спас го настигна в началото на черния баир,а на мен ми беше много тежко.
Добри също беше пред мен,аз му казах да ме изчака и намали и с темпо ги понастигнах,но бях на лимита.Уолтър отзад с темпо ни настигна.Много е опитен,умен и има много състезания през годините в Западна Европа;просто знае всеки път какво и как да го прави.А и днес се е чуствал вече леко по-добре,а и както каза в интервюто след състезание,че сега сле 2 дена в прекрасната Стара Загора,състезанието,времето и най-вече хората и атмосферата,която беше неповторима,а е почти на всички състезания по МТБ в България така и само ме учудва,защо нямаше повече участници от страната?....
Но да се върнем на състезанеито.Аз използвах един момент и излязох начело.Влагах се максимално на най-стръмния и техничен баир и само Уолтър беше близо.Спас направи грешка и слезе да бута и изостана.Е тук вече моралът ми се вдигна.Спас забави съотборниците ми Васко и Добри,но аз знаех,че те няма да му помагат и ще му е трудно сега на техничното спускане да ме настигне.А малко преди това,пак бях на седмото небе от щастие и за моите съотборници,че сме начело 5-ма души - единият от които е Уолтър,който е невероятен състезател и човек и Спас Гюров,който е професионален шосеен национал,участник на Олимпиадата на шосе в Лондон тази година и аз,Васко и Добри от моят отбор.Чуството както и вчера беше неописуемо,че сме толкова равностойни и просто усещах асеки един от останалите и тяхната енергия ме завладяваше.
Карах максимално бързо навсякъде и виждах в далечината на около 1 минута пред мен Уолтър.Зад мен не се виждаше никой,но знаех,че на 3.30 пред мен е Спас от вчера и че ще е трудно,но поне да го бия днес и да се раздам колкото мога.На едно изкачване в нивите виждах Уолтър пак на около 1 минута пред мен и на върха се обърнах да видя къде са другите.Имаше някой с бяла фланелка,който в далечината не можех ясно да различа,който много ожесточено ме гонеше на около 1.00-1.30 мунити и още 1-2 зад него.Казах си,ах аз вече се раздавам много и усещам,че нямам сили,а Спас и другите ме настигат.Падна ми силата и си помислих,че съм слаб и че ще ме стигнат.Но се стегнах,спрях да мисля негативни неща,концентрирах се и докрая се развъртях много добре,карах супер силно както и предишната година на същото състезание и финиширах много силно.Карах поне 2 пъти по-бързо на последните километри отколкото вчера там и сега разбрах,защо вчера са ми направили там време.
Финиширах много щастлив от себе си и че съм дал всичко от себе си.Те всички ми пляскаха и аз ги питам къде е Уолтър и колко пред мен финишира,а те ми казват - ти си 1-ви.Направо не можах да повярвам.Много щастлив бях и дълго време след финала ме държа това чуство,че за 1-ви път побеждавам Уолтър,дори и само за един ден(защото в генералното заради грешката ми от предишния ден все пак ме бие с 2 минути разлика).
Уолтър дойде след 1.00-1.30 и каза,че се е загубил за кратко.Все пак трасето е същото като миналата година и повечето сме го карали,а и маркировката беше по-добра от миналата година,така че грешките на повечето участници,а по средата на класирането са се губили групово доста народ,но то като един се обърка и другите само следват.Все пак не го пожелавам на никой,особено на мен :Д; просто трябва да се внимава за маркировката на планинското колоездене и това е част от спорта и състезанието и не е толкова лесно и просто.Това е един много комплексен спорт и трябва да имаш всякакви умения,а не само издръжливост и сила в краката.Всичко казват,че ориентирането е много интелектуален спорт,но за мен всичко е трудно - всеки спорт,всяко едно действие в ежедневието.трудно е ,когато искаш да постигнеш завършеност и почти съвършенство.Но няма нищо лесно в живота и ако искаме нещо д апостигнем трябва да се разботи много над нас самите,нашите слаби страни като хора и ще се радваме по-пълноценно на живота и вече всеки каквито мечти и желания има нека ги постига,а те ще се получат рано или късно стига да вярваме истински в това и да вървим напред.Аз лично също имам още над много неща да работя и в бъдеще ще видим.
Иначе за състезанието накрая Спас е имал много проблеми и завърши назад,но си запаси 3-тото място е генералното класиране при мъжете.Жалко за Васко Василев от моят отбор,защото той също много се е губил,иначе имаше шанс да стане 3-ти при мъжете накрая,а сега остана 4-ти.
При юношите Иван Мухтаров е 3-ти след много силните Добрин Лиловски КК "Алекси Николов" Варна и Желязко Влаев от Сливен,които са много силни на шосето,а са и с 1-2 години по-големи от Иванчо все пак.
Миро Алексиев е след десето място,но там е много оспорвано и се вижда от времената как в 5-10 минути са десетина състезатели.Голям напредък и развитие има крос-кънтрито в България във всеки един аспект и ако и държавата и федерация помагат ще вървим само напред.Да се надяваме на по-добро бъдеще.Иначе спортът и дисциплината ни е Олимпийска и се надявам на участие на българин на следващата Олимпиадата и на планинското колоездене.
Супер състезание,много добра организация,перфектно слънчево и приятно време!
Много съм щастлив и искам да благодаря и най-вече на съотборниците си от КК "Алекси Николов" Варна - Добри,Анелия(която за пореден път стана 1-ва при жените и кара наравно с мъжете по трасето),на Николай Николаев,който път стана 2-ри при мъжете от 36 до 45,на Венито,която е 4-та при жените,а е едва на девойка;на Васко Василев,който е много силен,но просто трябва да си повярва още малко,че е много силен и да има и повече късмет по време на състезанията и естествено на тренъра ни - Николай Стамболийски за подкрепата и това,че винаги е до нас и ни помага и със средства и с морална подкрепа,а и той участва и на състезанието и завърши респектиращо 12 място.
Мерси много на всички присъстващи и на организаторите за прекрасните 2 дни!
До нови срещи!:)