Съдържание на порцията: ребърца от връх Св.Атанас и връх Св.Петка, плънка от дола на река Петрешка, много Т3, поръсено с Т4, F и X. Гарнитура от впечатления за поведението на спирачки Quad rapide и гуми 2.1 –Swalbe Rocet Ron (като предна, нова) Rubena Scila (като задна , доста ползвана). За десерт - лични впечатления и коментари.
Препоръчва се горещо на имащите намерение да покарат в района на гр.Копривщица.
Първо ще започна с това , че от предишно каране в района бях останал с впечатлението за малко скучноват район за каране, просечен от мрежа от гладки черни пътчета. Това ме накара да сложа едни „цървулки”(изтърканата лека Рубена Сцила) от зад на „освеженото твърдаче”, а от пред му боднах капличката с бързия и лек Рокет Рон. Прогнозата за доста дъжд ме отказа да взимам второ колело за жената, за сметка на комплект калници.
Още първия ден реших да се отддам на проучване на пътечките източно от града, тръгващи от към връх Св.Петка (1241м.н.в.). За следващите дни (неделя и понеделник) оставих претърсването на долината на река Петрешка(в североизточния край на Копривщица), и ребрата на ограждащите я върхове Св.Атанас(1224 м.н.в.) и Св.Илия (1376м.н.в.).
За съботния следобед отправна точка ми бе паркчето разположено източно, над Копривщица, на 200 метра северно от паметника на Бенковски. От там по земен път почващ малко по –стръмничко може да се наберете и да минете над паметника, покрай малко езерце. Туко над езерцето има няколко кратки но много приятни горски пътечки(Т4)-„заигравки”. Като дължина не надхвърлят 300 метра, а между най-висока и най-ниската точка са около 100 м. В горната си част са приятно провиране през иглолистна гора със серпентинки и избиране на път, а в долната завършват със доста добър наклон, изровен на улеи, предполагам от местните байкъри. Ако продължим по пътя, с няколко изтеглени завоя достигаме началото на една много приятна пътечка(Т3/Т2) „Класическата”. Началото и е отбелязано с дървена стрелка с надпис „Копривщица”, и е на 1.35 км от парка ,по черния път. Започва леко, после игриво заподскачва из коренищата, и с еди-два каменисти завоя спира до едно чучурче с приятна водичка.(От тук в ляво през гората може да се отклоним към „заигравките над езерцето”).Следва бърз, гладък участък, редуване на корени, малки прагчета, и след 600 метра изкачаме от гората над парка. Спускането обаче продължава, най-добре е в страни от пътя (Р2/3) за по-висока скорост и използване на падчетата. Врътката ,без заигравките е около 2.2 км.
Точно при парка предната гума пипна някакво стъкло и цъфна доволно. Залепих ги в базата (и външната и вътрешната) и за сигурност им праснах по 3.5 атмосфери. Да добавя, че поведението на Рокет Рона и при 2 атмосфери е безобразно по влажните корени. Допреше ли нещо по –мокро бягаше бързо в страни. Овладявах байка благодарение на много изтритата задна Рубена Сцила. От спирачките задната Quad rapide 160 се разработи потчти веднага, а предната (Quad rapide 180) влезе в час на третия ден. Довърших карането за деня със още едно качване до началото на „Класическата” пътечка. Подминах я, и продължих по пътечката/пътя (Т2/Р2) спускащ се в долината на Петрешка река. Нищо за описване, може да се пропусне като каране.
Следва изчакване на неделното утро.
Покрай чучура по "Класическата" пътечка.