И аз се качих... с кола... с голф, а на слизане бяхме на предна дясна джанта
Пристигнах в Калофер към 2 часа сутринта и тръгнах към града с колелото в пълен мрак, разбира се все още нямам светлини. Настаниха ме в къщата за гости, към 9 часа тръгнах и заредих с още вода и малко храна от магазина. Към 9:30 бях в началото на черния път и всичко беше 6, така си карах и после си бутах защото се оказа твърде каменисто за нежния ми гъз. Сметнах, че все до 15-16 часа трябва да съм горе и не се притеснявах от прогнозата за времето според която към 17 часа ще вали. Бутах, карах, снимах, въздишах, абе кефих се на свободата и на красотата наоколо. Нямах обаче обхват и не бях сигурен че се движа съвсем по правия път, нямаше почти табели, но това не беше проблем защото върха се виждаше и имах цел. Вече си мислех как ще се смея на майки и баби и всички които ми казваха "Не ходи, опасно е!", все пак то ако беше лесно нямаше да е интересно. Минах крави, коне, мен ме изпревари един моторист, предложи ми вода и си продължи, след един час се върна и каза, че горе всичко си е на мястото има супа, чай, но времето отива на зле (а се чуваха гръмотевици от време на време). Продължих обнадежден че не остава много още и излязах над дърветата, минах един гроб, който не разбрах на кого е и малко след това започна да пръска, монотонно и леко,почти приятно. Сложих дъждобрана за да съм готов ако се засили и продължих, горе не знам кой хълм как се нарича, но бях на последния преди върха, а облаците бяха вече сериозни и немирни.
Бутам си аз и си мисля колко хубави облаци и как няма да стане нищо лошо и изведнъж въздуха се сцепи след като на билото удари мълния. Бутнах колелото сякаш беше най-гнусното нещо на света и прибягах далече от него, метнах се в хвойната и зачаках. Какво се преви като почне гръмотевична буря? Прибираш се и се смееш на кучето че се насира. А какво правиш като си на пътя на бурята на почти 2 километра надморска височина и си най-високото нещо наоколо? Аз бях кучето. Почна да вали градушка и си сложих каската, а междувременно всяка втора мълния я усещах по земя и въздух, реших че не е добра идея да седя и да чакам да се нагърми. Мислих че колелото само може да ми навреди за това дори не го погледнах, а тръгнах право надолу през хвойна и камъни, стремях се към ниското. Видях една рекичка и реших че ще я следвам, кравите изобщо не се впрягаха от гръмотевиците и май ми се смееха даже, а аз незнайно защо бях решил, че ще сляза до долу вместо да изчакам на по-безопасно и да се върна. След много хлъзгави камъни, лъжлива хвойна и вода до глезена стигнах до горичка и бях спокоен. Точно като влизах обаче чух кучешки лай в далечината и нагоре по склона, все още не знам дали имаше нещо там или само ми се привиждаше, но на 500 метра нагоре виждах силуети на кучета или други подобни. Докато си сложа очилата пак почна да бие градушка и реших да тръхна през гората по рекичката, при всяко поглеждане назад ми се привиждаха силуети на кучета, но не мърдаха и бях сигурен че сам си набивам филма. След 1 час спря да вали съвсем и излязах нагоре до една пътечка, коята за щастие се вля в пътя по който дойдох, тук пак беше добър момент да се върна, но бях доста скапан вече и може би нямаше да мога да карам дори надолу. Смених си дрехите и тръгнах надолу към двете сгради които се виждаха, чух стадо и реших да отида натам, може би вече исках да съм близо до човек за да се почувствам по-спокоен. Разбира се първо ме видяха кучетата и разбира се всичките бяха каракачанки, провикнах се два пъти, но не се появи човек и добре че наблизо имаше голямо и криво дърво, защото кучетата едно по едно искаха да ме видят къв съм що съм. Хапнах на дървото, а те бързо загубиха интерес към мен. Като слязах се върнах малко назад (бях тръгнал по пряк път към стадото) и пак си продължих по главния път, тъпото стадо идваше към мен и това пак значеше кучета. Върнах се и тръгнах през дървета и шума със сериозен наклон, наложи се да ползвам четири крака и задник за спирачки на моменти. Последните 20 минути бяха спокойни и безпроблемни до сградите, които се оказаха ферми, където тъкмо прибираха овцете. ПАК КУЧЕТА
изчаках да ги си приберат животните и тогава слязах, питах ги дали могат да ме закарат до града, дали мога спя тука и дали има редовно хора нагоре с коли, за да отидем за колелото. Дадоха ми прясно сирене, салатка и това ми стигаше за да съм щастлив, пък и бях обеден че колелото ще ме чака, времето беше кофти и никой няма да слезе след мен, а на сутринта ще отидем първо ние.
Тръгнахме към 7:30 с най-подходящия автомобил, голф 2 за 300 лева. Момчето беше адаш и много се раздаваше в карането, малкия Кен Блок му викали. Стигнаме до мястото, но колелото не беше там, помолих го да отидем до върха, така и така бяхме вече близо пък и някой можеше да го е замъкнал до там. Самата хижа беше затворена в метеорологичната станция никой не ми отвори, а в най-малката сграда, тази с леглата човека не беше виждал никой да идва или да казва за колело. Така само с хубавата гледка тръгнахме на обратно, шофьора реши че не му се занимава със серпентини и тръгна напряко през "пътека" пресичаща пътя, дръпна ръчната и колата слизаше с леко ускорение. След като огледах хълма където оставих байка, пича ми каза че имаме спукана гума (предна дясна), за щастие изпускаше много бавно и по негова преценка тръгнахме. След малко гумата съвсем се предаде, а двата джипа с които се разминахме нямаха такъв размер ключ, са няма да спираме заради една гума много ясно и си продължихме. Вече като се чуваше само джанта и камъни, адаша почна да кара внимателно, но пак реши че ще вземе шорткът и така към 3-4 километра надолу почти постоянно с дръпната ръчка (за красота не че хваща) си минахме на магия.
И така някои неща ми се изясниха. Трябва да карам много повече преди да предприема нещо подобно, трябва да знам пътя до колкото мога, хубаво е да не съм сам ако карам далеч от дома, в планината времето не е като от апартамента и най-важното, ако си взема кола задължително ще е планински голф...много вари.
Горових с полицай в Калофер, ако до 7 дена някой не го предаде мога да го обявя за откраднато, писах във фейса в няколко групи за колоездене и групи на Калофер и Карлово, писах в темата за откраднати велосипеди, писах и във форума за планинари, ако имате идей и предложения заповядайте.