Първата ми Витоша 100 , закъснях за старта . Бях изненадан от цветноста на хората които караха... имаше абсолютно всякакви хора... видях човек с малка възглавничка около седалката (още съжалявма че не го снимах) имаше друг с багажник отзад и си държеше всичко там вместо раница. Малките деца .. около 10 годишна възраст ! в последствие се оказаха повече от двете които засякох Но истинските герои освен децата бяха хората с колела с кантарни спирачки без никакви амортисьори лапа на резба... и тези със машини по 18-20 кг които бодро мятаха крака... Видях и няколко човека с памучно облекло (че и дебело)... които не знам как са оцелили докрая..
Попитах един пич с колело за спускане .. не е ли мъка ? и той каза... Ребаунда е докрай и все едно карам тежък твърдак ...
Подкрепителния пунк на Щур Кур за малко да ме спре ...но приятели чакаха в кръчмата в Чуйпетлово... и бързах за там
Про-тата нищо не са видели от Витоша 100... нито студеното време ... нито мазалото в калта което се получава от стотици колоездачи минали преди теб...
Беше яко беше приятно за догодина целта е да финиширам за време под времто на първия бегач освен ако пак не съм пейсър