Отново "24 часа на Льо Мътеница". Има ли желаещи?

[HepBeH_XaMcTep]

Имаше доста фотографи на състезанието ,но не виждам много снимки,"Нервен Хамстер"е качил чудесни фотографии ,нека да даде линк за още.
Много ще се радвам и ако Аз се видя някъде
Живот и здраве догодина пак.

Снимките са готови и при първа възможност ще бъдат качени и "линкувани" тук!

[Анелия]

Искам отново да благодаря на всички, които помогнаха да купим колело на Запа. Снощи му го връчихме и днес той вече тръгва на обиколка по морето.
Ето снимки от купона снощи
и клипче

[outfaced]

Искам отново да благодаря на всички, които помогнаха да купим колело на Запа. Снощи му го връчихме и днес той вече тръгва на обиколка по морето.
Ето снимки от купона снощи
и клипче

Трябва да ги шернеш обаче и за непознати, че така се не виждат.

[Анелия]

Извинявам се, снимките били в нашата група и заради това не се виждат. Ето ги в дропбокса

[boriss13]

Да му е честито на Запа, и дано от каране да му остава поне малко време и за писане!

[Rayko]

Много се радвам за Запа. Даже новото колело е по-готино от предишното. Пожелавам му щастливи мигове по пътя

[did]

Много се радвам за Запа. Даже новото колело е по-готино от предишното. Пожелавам му щастливи мигове по пътя

... и да споделя преживяванията си тук, а не Анелия да ги "доставя".

Впрочем, за първи път след края на такова мероприятие бях истински труп, без да съм правил каквото и да е. Обаче ако утре ми кажат пак да го направя - скачам и тръгвам.

[Admin]

24-часов маратон по планинско колоездене 2013
Ето го моя репортаж от състезанието.

[sergeh]

Ето хронологията (или поне основната част от нея) на първа обиколка, горна контрола - в картинки, без звук .

[мляко с ориз]

Привет и от мен
Няколко дена четях мнения и разгледах снимки за това прекрасно събитие. Сега намирам време и аз да споделя нещата от погледа на моята камбанария
Тази година направих юбилей 5-то поредно участие в 24 часовия купон. Предните 4-ри издания бях в категорията соло, та и тази година по традиция отново бях в солото. Много добре знаех какво ме очаква и това далеч не означаваше, че ще ми бъде по леко За да се чувствам добре в купона, по традиция пристигнах на старта с кола, пълна с храна, която няма кака да изям. Със дрехи, които нямаше как да облека всички, с резервно колело и други работи. На Старт-Финала се намерихме с моят приятел Пламен Андонов, с него имахме общ лагер. Разпънахме палатката близо до трасето, напълнихме я с провизии и всичко най-необходимо, както мишки пълнят хралупа и като цяло бяхме готови. Минахме техническият преглед, взехме си номерата, хапнахме и бяхме готови за старта
Станахме част от приятната атмосфера. Раздумки, срещи с приятели и хубави хора и неусетно организаторите ни приканиха за старт. Беше време купона да започне Усмихнати лица на старта, аз се чувствах като на празненство, даже и по добре. След разясненията по маршрута старта бе даден. Всички по колелата и веселбата започна. Още на първите метри, на първото стръмно спускане, видях един юнак да прави салто, скоростта бе ниска, дано да е нямало последствия Стръмно спускане, прекосяване на рекичка и сблъсък с първото изкачване. Адреналина бе на ниво и силите бяха в пълен запас. Гледах да изпреварвам безопасно и с предупреждение повече хора. Темпото спореше, желанието за каране бе на макс. Трасето преминаваше в сгушена пътека, обстановката се обогатяваше със храсти и дървета. Наклонът се променяше плавно. След време се заравни и излязохме на равнинна част, следваше преминаване през една поляна в свободен стил Тук се притеснявах да не премина през някакви тръни, че не ми се сменяше гума още в началото. С течение на времето тази полянка се превърна в добре отъпкана пътека След нея кратко преминаване през гора, със остри и постоянни завои, тук си беше приказка След това излязохме пред една скала и камъни, тук си казах " няма начин да премина" и набързо си избутах участъка. Пътеката премина в черен път с прекрасна структура. Колелото се полюшваше като лодка в океан. Последва промяна в стръмно опасно спускане, тук номерът беше правилно избиране на траектория. Преминаване през река и сблъсък с кратка но стръмна урва. След много кратко време последва излизане на черен път, който бе граница между нива и гора. Красиво си е тук, видимостта е голяма и по трасето в предни и задни позиции се виждаха много състезатели. Като за първа обиколка не жалех сили. Когото можех изпреварвах. Маршрута след това премина в кратка пътека, след това в спускане през улеи, същинско спускане със бобслей само че вместо сняг имахме пясък и вместо шейни, имахме колела. Тук също си беше прекрасно Спускането завършваше с леко изкачване, но благодарение на инерцията от бобслея, това изкачване не се усещаше. Веднага след това приятно спускане по кратък широк участък. След един остър завой навлязохме в гората, където сянката беше наш приятел. Предавките падаха, започваха изказванията. Приятни, не много стръмни, почти след всяко имаше равен участък за глътка въздух. Към края на изкачванията имаше две стръмни изкачвания, които се очертаваше да ни морят за напред За награда за положеният труд, на най-високата част бе и контролата. Мечтана точка от трасето за много състезатели. За мен си беше мечтана след всяко преминаване през старт-финала От тук до Старт-финала яко спускане. Много разнообразно! На места стръмно, преминаващо през скалички, рекички, остри завои, технични участъци, скоростни отсечки.Просто красота
След завъртането на първата обиколки на старт-финала ме попитаха " какво правиш ти, няма ли да караш този път 24 часа" явно от адреналина и унасянето по темпото на другите, тази първа обиколка я направих малко по бързо от обикновеното си темпо. Та след това малко намалих оборотите но гледах отново да се движа с темпо. Обиколките се въртяха, 2-ра, 3-та.... Метеорологичната обстановка бе с нас, лека облачност и кратки приятни превалявания от дъждец. След 5-та обиколка вече бях у дома си. Новите за мен отсечки, вече ги бях запомнил. Бях намерил начинът и правилните траектории на по техничните и усукани участъци. Трасето го карах на 100% Темпото продължаваше да е същото, само на изкачванията вече по нормално я карах. Часовникът тиктакаше. Като цяло се движих в челото, както и други юнаци. Често карахме с Васко Василев. На моменти бях и първи, след това втори, но това като цяло нямаше никакво значение, имахме да караме още много, а и зад мен бяха всички и то много от участниците плътно. Казвах си, поне докато е светло да направя колкото се може повече обиколки, дори с цената на умора.
Така неусетно стана 20:00, още бе леко светло, казах си, ще се възползвам до край от светлината и ще направя още една обиколка! Тръгнах и след 100 метра ми се скъса жилото на задните скорости Ами сега какво ще правя, първо си помислих да го правя аз, но после веднага се сетих за думите от организаторите на старта, че ще има шатра на velosity, която ще помага на участниците с техническата част. Веднага отидох при момчетата Те се отзоваха веднага и с усмивка ми помогнаха. Казаха ми, че ще загубя малко време, докато сменят жилото. За да не губя това време, реших да отида и да направя през това време вечерята. Похапнах подобаващо, починах си и със нови сили отидох до майсторите. Те вече бяха направили всичко. Настроиха ми перфектно скоростите, бяха ми смазали дори и веригата. Бях им много благодарен. Юнаците не искаха никакво заплащане! Сега с работещи скорости и пуснати фарове се впуснах в първата обиколка по тъмно. Беше ми интересно и приятно. Обстановката се бе променила тъкмо на време, сега с нов ентусиазъм карах познатото трасе и желанието беше на ниво. Тази обиколка я направих по внимателно и леко, беше си чисто вработване. Втората нощна обиколка бях по добре, храната се обработваше и даваше сили. Имах желание да изпреварвам Така няколко обиколки поред бях свеж. И така до към 01:00. През деня беше добре, имаше фотографи да ни разсейват, имаше и оператор по трасето, те добавяха цвят и разнообразие. През тъмни часове отново имаше фотографи дебнещи в тъмнините. Преди всяка снимка имаше предупреждение с фрази от рода ' снимам", " внимание" и други Интересно си беше. Но сега вече 01:00-02:00 ги нямаше симпатичните снимащи хора, участниците по трасето също намаляха, идваше ред на най-трудната част от маратона, а именнно карането през ранните часове на деня 03:00, 04:00, 05:00 ужасът за мен Много вода се изпи до тук. На всяка обиколка, добрите хора от горната контрола ми пълнеха шишето. на следващата то вече беше празно, или бе на път... Според мои наблюдения за този маратон изпих минимум 10 литра вода Сега през тези ранни часове, това количество намаля. С нетърпение очаквах контролите по трасето, да поприказвам с някого, с нетърпение очаквах да видя някой мигащ стоп по трасето..... През тъмните часове слушах музика. Обикновено на изкачванията звука бе на макс, а на спусканията я спирах, за да писта батерия. Цяла нощ ту ми даваше сили тази музика, ту не толкова. Имаше една обиколка, мисля, че бе към 04:00 темпото бе айляк сънчо. Започнаха да ме нападат мисли и въпроси от рода на ( ама аз сега какво правя тук; защо го правя това нещо; не ми ли стигат досегашните маратони; не съм ли си взел земанката; ох пак този баир; плюс някой друга псувня за олекване ) , но това са нормални неща, знам, че ще стане така, бил съм в това положение и в тази игра на мозъка и тялото. В тези моменти черпя мисли и сила от своя личен опит и започвам контра игра ( започвам да гледам звездите, светлините в далечините на отдалечените градове и села; гледам горите; дишам чистия въздух; наслаждавам се на птичата песен на будните птици; гледам подскачащите мишки и жаби около трасето; казвам си виж колко е хубаво; аз съм тук за кефа; ще си карам за кеф и ще се наслаждавам на всичко това; няма значение на кое място ще съм; ако е лесно няма да е интересно; винаги карай с една предавка по-леко от възможностите си; не само на теб ти е тежко; ти си част от този купон и всичко което ти се случва е част от цялото; важен е олимпийският принцип) и така се презареждам и продължавам с кеф, независимо какво ще става с класирането. Та в тези моменти, контролите ми бяха семейството, особено горната, там хапвах супа, зареждах се от майтапите и продължавах по спускането към долната контрола, където купона е в сила и отново добрите хора ме подкрепяха. Така обиколка след обиколка започна да се зазорява идваше края на нощта това ми даваше сили, но не достатъчно. Така към 06:30 реших, че е време за закуска. Седнах до палатката и захванах да работа с вилицата и лъжицата. През това време покрай мен преминаваха участниците и аз много им се радвах, защото с някои от тях изобщо не можахме да се засечем през нощта. Давах им кораж и продължавах да нагъвам храната. Закрепих се, махнах фаровете, заредих джобовете с храна и си казах време е за каране, до финала никакво слизане. Минах през старт-финала, там ми казаха, че съм на 5-то или 6- място. Тръгнах с моето си темпо, вработващо като за първа обиколка. Навсякъде беше светло, нов ден, слънчеви лъчи, красота.... силите се пробуждаха. След първата вработваща обиколка тялото се вработи, винаги така се получава при мен след хубаво хапване. Вече трябваше само да се кара, досега не следях кой къде е, но сега започнах. И така обиколка след обиколка , час след час се предвижвах в предни позиции. Вече към 11:00 се засякохме с Николай Коев, не го бях виждал почти от старта. бяхме в една и съща обиколка, спорихме за второто място. Беше интересен момент, даже ми беше и приятен... двама човека, които се уважават са рамо до рамо в символична битка за второто място. След като се разбра, че и двамата карахме една обиколка, Николай каза нещо от сорта " ех сега ще ме караш да се напъвам до края" на мен ми е смешно, защото аз съм в същото положение и само гледам кога ще дойда финала за да седна най-после да си почина. Много интересен момент! Без да мисля много настъпих педалите, с долу горе висока скорост из по лошите места, в това най-напред бе поляната в свободен стил, карах без да се обръщам и си казвах на ума, хайде сега е времето за състезателната част от този маратон, да видим какво ще стане, но каквото и да стене всъщност нямаше голямо значение, важен бе сега този момент, тази тръпка и това чувство. Който се е състезавал с хора които уважава и би приел с чест загубата, знае за какво говоря. Та със усилия преминавах техничните участъци и гледах все да напъвам. Последва карането покрай голямата нива с черния път, тук видимостта е голяма. Аз карах на големи предавки и скоростта тук, може би можеше да се сравни само със скоростта от първите обиколки. Преди да се скрия от обсега на една от правите отсечки се обърнах назад, това е някъде 5-10 минути след срещата между двамата. Зад мен бе чисто, зарадвах се и си казах сега само трябва да поддържам тази разлика и да карам все със високо темпо. Като трябваше да внимава и да продължавам да подбирам правилните траектория. Така затворих обиколката. Беше ми 25-та по ред, времето ми беше към 39 минути. Часът бе към 12:00, бях втори. Трябваше да направя още една обиколка със същото темпо и това е. Впуснах се в предизвикателството, на всяко по трудно място си казвах, хайде това е за последно, повече от тук няма да минаваш и така със същите усилия затворих 26-та обиколка. Имаше към 20 минути до краят на състезанието. Бях доволен от карането си в последните часове. Радвах се, че се възстанових след нощта и накрая отново карах с кеф и удоволствие.
Така премина моето участие. Радвам се, че участвах. Това е велико изживяване, носещо своите трудни, приятни и весели моменти. Много се радвах на Васко Василев, в моите очи, той беше уверен и знаеше какво прави, караше много правилно и с много добро темпо. Със сигурност би направил поне още една обиколка, ако му се налагаше Изобщо тази година ми хареса състава в солото. Знаех, че няма да съм единствения, който няма да спи, на против, сега бяхме доста опитни юнаци, знаещи какво правят Браво момчета. Христин Ангелов, голям юнак, добър и весел, винаги бе усмихнат, на няколко пъти карахме заедно, за мен беше удоволствие и почти до края беше в 3-ката. Той още в началото имаше произшествие на първата обиколка, беше си ударил петата и много го болеше, след време и вилката му нещо отказала, но въпреки тези неприятни моменти, той се усмихваше и продължаваше, браво юнак, дано да се оправиш бързо и следващата година да му мислим, когато ще си с повече опит
Христо Смилков, от предните две издания на маратона с този юнак бяхме плътно един до друг и знаех, че също ще кара до край. Николай Коев със него също сме биле рамо до рамо в предишно издание на маратона. Изобщо тази година солото беше в сила. Като изобщо не пропускам останалите, от които имаше хора , които без проблем могат да карат по цяла нощ и да са в предни позиции. Браво юнаци, така се прави. Най-важното е да надвием себе си в тази надпревара и чак на второ място е състезанието. В това отношение, всеки дал всичко от себе си е победител.
Щафетите тези момчета са уникални въртяха здраво през цялото време. През нощта продължаваха да прелитат като нощни птици покрай мен. Те внасяха адреналин и сила в този маратон.
Поздравявам отборите, поздравявам дамите, поздравявам всички. Бъдете живи и здрави и само напред
Имаше един отбор от мъж и жена, с тях се срещахме много често и ми направиха впечатление, че караха постоянно. За Анелия какво да кажа, тя е шампионка и стои рамо до рамо с мъжете и не им отстъпва по нищо, продължава в борбата въпреки премеждията и трудностите. Браво!
Тези стършели за които се спомена, аз лично никъде не ги видях. Нито през деня, нито през нощта. Явно съм имал късмет, но на старт-финала през нощта, гледах винаги да изгасям фаровете
Искам да благодаря на организаторите, помощниците и съдиите. Без тяхна помощ аз лично нямаше да се чувствам толкова добре. А аз се чувствах като у дома си. Наливахте ми вода на всяка обиколка, гощавахте ме със вкусотии, а млякото с ориз беше върха на айсберга Морална подкрепа, истински приятели Бъдете живи и здрави хора
Организацията беше страхотна, не се сещам за никакви минуси. Просто отлична. като се започне от трасето, премини се през съпричастието и гощаването на състезателите и се завърши с пълна отдаденост и винаги в готовност да помагат при всякакви положения, думите не стигат
Нощната маркировка беше перфектна, тези светлоотразителни ленти се виждаха идеално по трасето
Ето за тези изживявания участвам в това приключение, всичко събрано в това мероприятие е уникално. Карал съм доста маратони, карал съм и състезания, къде шосейни, къде и с байк. Но като този 24 часов купон няма. Тук умората е уникална. изживяванията са уникални. Всеки настроен на вълните на силните усещания и състезателния дух + още и още, трябва да опита този вкус на този маратон
За мен беше удоволствие! Тошко както винаги се представи прекрасно. Искам да подчертая, че съм изумен как спускат със Васко Василев, те просто се сливат с колелото и се носят по трасето като орли в небесата, много сте добри и само така
Искам да поздравя моят приятел Пламен Андонов, който участва тази година за втори пореден път. Представи се много добре и по добре от предната година. Въпреки, че взе награда за най-тежко колело то беше по добро, от предната му година. Ама и той човека си кара 24 часа с катинар на рамката без да го махне, нямал ключ, уникален човек За мен е един от най-добрите маратонци в България, не се спира. Само така и все напред Награждаването на финала беше прекрасно, хубави награди и усмивки от всички
Незабравими часове бяха! Поздрави на всички! Бъдете живи и здрави! Да се учим един от друг и всички заедно да вървим напред! Безаварийни мигове с колелата, до следващи приятни срещи

Браво Крива Спица!
"24 часа на Льо Мътеница да бест

[marsa]

Васко, благодаря за разказа, умопомрачителен е! На един абзац направо настръхнах, лесно ще познаеш кой. Маратонското каране ми е любимата част от колоезденето, пък най-якото му е че благодарение на добър разказвач може да се пренесеш ТАМ. Тез звезди, дето няколко човека ги споменахте и аз им се дивих, луната онази нощ беше много малка и звездите направо грееха. Упояващо е спокойствието им в черното и тишината далеч от града.

Дай, Боже, всекиму!

[HepBeH_XaMcTep]

Ето я и моята галерийка:
https://www.facebook.com/media/set/?set ... loaded=226

тагвайте се на воля и не забравяйте да харесате страничката ми!

п.с.
по-късно днес ще кача един архив с всички кадри, които не са влезли в галерията ми

[kibikoff]

снимки от Михаил Петров

[galin_krastev]

Тука почти всичко се изнесе като снимков материал. Ако някой все гледа последните публикации ето го пак клипа който бях пуснал. Началото на обиколката до горната контрола: http://www.youtube.com/watch?v=idK2lOZs ... e=youtu.be

[Pinky76]

Здравейте приятели

След ретроспекцията на изживяванията ми през предишните издания на 24 Часовия Маратон, организиран от нашите добри приятели от "Крива Спица", сега намерих време да споделя и за 2013 година.

Аз бях в Чехия на гости на баща ми през месец август.
Той ме покани и искаше да остана чак до края на септември,когато е планирано да се венчаят с приятелката му(една прекрасна жена на име Власта) в Чехия.
Аз реших да отида и да разузная маршрутите в Чехия,но си бях наумил да се върна най-късно няколко дена преди Маратона в Шумен.
На баща ми не му хареса много това,но все пак аз без колоездене и състезания не мога.И без колело за дълго време съм като риба на сухо.
И така пътуването 2 дена с тир до Чехия ми се стори мъка,защото си казвах на ум - хем се скапваш от път,хем губиш тренинг и не можеш да тренираш и възстановяваш правилно,малко маниак съм на такива теми вече - но иначе няма как да си във върхова форма на важните състезания,а Балканиадата вече дойде.

С няколко думи прекарах си супер 2 седмици в Чехия,разузнах областта,където живеехме с шосейното колело(че не ми се разнасяха скъпите байкове по тировете),но се усука веригата и скъса ухото на скоростите 2 дена преди заминаването ми.Паниката веднага настъпи + 2-3 дена път към България - почнах да се изнервям и притеснявам,а и качих килограми малко в Чехия,тюх
Ама много са им вкусни и хлябовете и месата и всичко,а жените са толкова красиви,но затова време нямаше.Пак ще се ходи определено!

Не можех да платя таксата от Чехия,пък и времето изтичаше,а и Стамбето ме убеждаваше да карам с тях в щафета,иначе те нямало да се запишат.
Честно казано вътрешно много ми се искаше да карам соло,но така реших и не съжалявам вече.Прекарах си едни незабравими 24 часа в компанията на прекрасни хора и красива природа; небесвода обсипан със звезди.Ах как се открояваше равнината на Млечния път по средата на нощното небе и един красив Полумесец.
Приказка!

И така - дойдох си в България,мина Шуменското Плато Маратона,там малко ми беше скучно,че с Добри се откъснахме след средата на състезанието,а Васко реши да кара с темпо тогава и нямаше интрига голяма.Но съм убеден,че сега на оставащите състезания през есента,а те са най-старите и силни за годината ще участват всички най-добри българи и ще покажат най-доброто от себе си.

И така дойдоха и дните преди 24 Часовия Маратон.
Бяхме се подготвили като за 72 Часов Маратон с много храна( за сведение през 2008 и 2009 година ходих на самоход до старт-финала с една малка раничка и съвсем малко храна).
Сега вече се глезихме и си викам - ние на пикник в гората ли отиваме или на състезание?!
Маси,столове,палатки,скари...
Тактически се бяхме подготвили също прекрасно с графици - кой кога ще кара,по-колко ще се кара една обиколка и бяхме винаги 10-20 минути преди финала на обиколката на предишния на старт-финала.
За почти всичко бяхме помисли,а и аз бях убеден че ще спечелим и даже мисля го сънувах или просто като спечелихме - това беше факт с който бях запознат вече.
Но не това е най-важното!

Пристигнахме навреме за старта,разпъваме палатки,багаж,води,храна,столове.
Оправяне на байковете и Миро Алексиев,който трябваше да кара първи тръгна да загрява.
Аз реших като капитан на отбора той да кара първи,защото знам колко е силно емоционално това да започнеш ти първи щафетата и цялостното състезание наравно с останалите щафети и участници в соло категориите.
Изживявал съм това чуство и реших сега да дам възможност и Миро да го изпита.Надявам се,че се е насладил докрай на момента.

Васко и Тино имаха обаче някакви проблеми с тръгването от София и щяха да пристигнат в последния момент.
Дойдоха 15 минути преди официалния старта в 13.00 събота на обяд.
Аз тръгнах веднага да им помагам с разтоварването на багажа и колелата от колата.
Бяха на старт-финала може би 1-2 минути преди старта,но успяха навреме.
Аз изтървах старта,защото все още разтоварвах багажа на момчетата от колата и го носих към бивака.
А по снимките е било невероятно изживяване с бягане до колелата,които са наредени може би 50 метра пред участниците по склона.
Красота и какъв адреналин и широк спектър от екстаз са изпитали участниците - е догодина и аз искам и то в тройни дози да наваксам за тази.

Миро и останалите участници тръгнаха по трасето,а аз се върнах към палатката и айляк разбира се.
Миро даже не разбрахме кога премина финала на 1-вата си обиколка - беше за около 32 минути,а ние правихме списък за обиколки от над 40 минути.
Невероятно каране и на останалите момчета!Явно трасето е по-бързо от миналогодишното с промените по него.
И така се оказа.
Миро е спукал гума втората обиколка,но въпреки това пристигна 1-ви на финала.Много силно кара през цялото време на 24 часовия Маратон Миро!
Трябва да си повярваш малко повече,че караш много силно,иначе си наравно с нас физически.Преодолей си психическите задръжки и просто устискай с воля,когато стане трудно - после пак става лесно.А и мисълта,че и на другите им е трудно също помага.
Така че да не се задълбочаваме много когато ни е трудно - и това ще мине и ще стане отново хубаво и насладата от карането ще се възвърне.

На ред беше Ванката Мухтаров - той направи реши в движение да прави 3 обиколки като се пообърка началото на 1-вата и си изгубихме лидерството.
Но той навакса с каране по изкачванията и след още 2 обиколки за по 32-33 минути всички имахме добра преднина.
Аз очаквах най-силна конкуренция да ни бъде щафетата от Габрово - на КК "Одрински",защото всичките са доста равностойни и силни индивидуални състезатели,но всъщност най-стабилната щафета беше на Shturkur начело с Емо Шукадаров.
Евала момчета - вие показахте какво е каране в щафета и всички бяхте много задружни,силни,а и си личеше че се забавлявате искрено и по време на обиколките за време и в лагера.
Научих много от вас тази година и едно голямо евала за карането и усилията на всички от щафеата ви!

Следва моето каране и нов пост да не ви отегчавам наведнъж.А поне да почнете и прочетете първите редове пак ще е нещо.

[Pinky76]

Дойде най сетне и моят ред да карам.
Толкова бях нахъсан,че тръгнах максимално на пулс 180 някъде.
Може и малко по-бързо,но все пак не беше общ старт и всички караха тяхното си темпо.
Веднага ми пресъхна устата,явно бяхме яли прекалено много преди това.Мускулите се окислиха и почват да болят.
Но аз знам,че мога да карам така 1.30-2.00 часа на мах и че постепенно ще ми загреят мускулите и ще се почуствам по-добре.
Тръгнах от старта,а той беше на ново място и почваше обиколката с едно много хубаво скоростно,кратко и стръмно спускане за 20 метра,после един много коварен ляв завой с обратен наклон.Тук бях чул,че много хора са падали сериозно предишните обиколки и на старта и го минавах внимателно всеки път.
После се преминава едно поточе и почва изкачване по пътека с разнообразен наклон.Тук карах първата обиколка много прав и на голямата плоча,сила много;единствено както споменах мускулите не бяха загрели в началото.
Почнах да изпреварвам състезатели в соло категориите и може би и щафети по-късно.
След тази пътека се излиза на открито и през полето газ по равното.После един прекрасен сингъл трак в горичка и изкачване по едни скали.
Тук линията е в ляво и използваш инерцията от лекото спускане преди това.По инерция се качва скалата от ляво,после изправяш кормилото и минаваш без да въртиш между другите скали,иначе може да ти остане педала там.Аз го издрънчах няколко пъти,а внимавах много,аве тесничко си беше.

После пак нова част от трасето - изобщо първата му част е изцяло нова с много хубави пътеки и определено много ми допадна.
Следваше едно скоростно спускане по широк черен път и тук накрая има средно дълбоки коловози.
Аз в началото ги минавах отляво,но накрая разбрах,че най-добрата линия е вдясно.Само трябва да се внимава с първия напречен коловоз.
Спусках на мах.

После вече познатото трасе от миналата година с преминаването на поточето и започва кратко,но стръмно изкачване и след това може би 1-2км равно отляво на едни ниви.
Тук се кара пак на мах,ако искаш и тежи,защото е открито и духа вятър и повечето пъти е насрещен или страничен.
Тук миналата година като бях соло си карах с 130 пулс равномерно,но сега бях на мах навсякъде и това уморява адски много.
После почваха изкачванията в гората по пътеки и малко преди Контролата на Върха ставаше вече много стръмно по едни скали.Тук вдигнах 185-190 пулс и както и всички останали обиколки на контролата пристигам и дишам учестено през устата като диво прасе.(Сега за сетих как Данчо Нечев разправяше на 2-ят ден от Старозагорското вело-рали,когато беше на хижа Морулей,че дишал като диво прасе на изкачванията,а след всеки завой имаше по един чичка с пушка на стол и чакали само да отстрелят някой състезател. Всеки път като се сетя за тази случка и ми става забавно и се смея от сърце.)
И така - добре,че момчетата не носеха пушки да ме отстрелят,ама явно са сметнали,че много месо и мазнини няма по мен - така че сори момчета.
Ще се ядат супички и други вкусотии.
Аз продължавам надолу.
Следва миналогодишното спускане,което е разкошно и дори преди същинското спускане по пътеки в гората има едно кратко баирче,което се пробвах всеки път на мах и прав да го карам.
Следва разкошно и разнообразно спускане по пътеки с дропове от скали,виражи,леки серпентини - много flow;просто чиста наслада.

Аз сега с 29-ката летях надолу и през скалите в долната част на пътеката бях даже прекалено бърз за моите възможности.
Скочих от едната скала и преземих леко вляво на една друга по-малка.
Още като летях осъзнах,че ще се ударя в другата скала и така и стана.Задната гума се заби зверски като презимявах,но по чудо се задържах на колелото.
Но бях вече прекалено напред изнесен и за секунди както се зарадвах,че съм останал на колелото,така и се озовах на земята.
Колелото ми е железно (е,не в буквален смисъл де )- ама му нямаше нищо,даже не беше крива задната капла,а и с тези безкамерни гуми трудно се пука гума.Иначе с вътрешни гуми едно трябва да спускаш по-бавно и втора,аха да удариш малко по-силно някаква скала и си гръмнал вътрешната.
Tubeless for the win и ако искаш да караш по-агресивно и без да се притесняваш от това,че може да я спукаш.
Тук искам и да благодаря на Niko oт Варна затова,че се грижи за нас и заедно с другия тренъор се занимават да тренират юноши и ни помагат на мен,Анито и Добри и по състезания по МТБ от вече няколко години, както и спонсорите ни от RAM за прекрасната машина!

И така да се върнем към разказа - бях на земята,колелото сякаш е поело по-голямата част от удара,а аз имах само леко кървящо коляно и малко съм се одраскал на задника.
Продължих към финала и 31 минути обиколка.
Казах си - вече ще спускам една идея по-внимателно и ще натискам повече на изкачванията.
Втората обиколка я направих за 30 минути.И тук се раздадох още повече.
Но на третата поредна обиколка вече се усещаше умората и я направих за 32 минути мисля и бях скапан много,а и дадох всичко от себе си.

Тук ще вметна,че ние знаехме,че другите отбори карат по една или максимум 2 обиколки поред от един човек през деня,за през нощта не съм осведомен.
Но ние сметнахме,че така ще е по-добра тренировка за състезанията през есента и 3 обиколки ги карахме за около 1час и половина до 1 час и 40 минути - точно колкото трае едно ХС състезание.И аз това и исках.Другите момчета се съгласиха,пък и на тях им се караше по повече обиколки и така и си карахме.

Доста се вложих и отидох да поразпусна малко и после почивка няколко часа преди да ми дойде пак реда.
Стамбето междувременно беше на ред и правеше обиколките по 34-35 минути,което е много силно.
Браво Стамбе!

Аз се озовах в лагера и Мануела(Ману) веднага ме заговори и ми предложи да ми промие раните с марли и кислородна вода(водороден пероксид).
Беше много загрижена и стоеше до мен докато не се увери,че съм добре и раните са промити и са само повърхностни.
Много съм ти благодарен за това,най-вече за човешкото отношението Мануела.Ти беше през цялото време,когато те виждах засмяна,говореше си с всички свободно.
А когато те настигнах едната от обиколките по равното караше със скоростта на мъжете и нагоре.А не си вярваш,че можеш да катериш добре - ти караш много силно,дори може би по-силно от Анито и Христина,но трябва да участвате заедно на състезание и ще се разбере.
Не съм видял как спускаш ,но там и ти си много по-уверена,значи спускаш колкото нас - силно,уверено и бързо.

Евала Ману и за раздаването накрая,когато всичките ти съотборнците поради падания и други болежки се отказаха,а ти продължи да въртиш обиколки.
Направи си и малко соло!
Мерси за женствеността,която вкара в лагера,за топлото и човешко отношение към всички ни и ще се радвам да покараме пак заедно някъде!До нови срещи и наслука мила!
А сега продължаваме след кратко прекъсване с нов пост за нощните преживявания на участниците и няколко клюки от живота на звездите в лагера.

[Pinky76]

Последва дълго чакане докато ми дойде реда да карам пак,но това се случи по-рано от очакваното.
Ванката загрява и си чака реда след Миро,отиваме до съдиите на старт-финала,а те ни казват,че щом е под 18 години не може да кара през нощта.
Явно не сме прочели правилника добре,но защо ни го казаха сега в последния момент?
Грешката разбира се е изцяло наша.Ванката обаче не се разстрои много,явно не му се караше много през нощта и отиде към палатката и лагера да почива и да поспи добре.Утре щеше да кара сутринта почти само той обиколки свеж.

И така трябваше да се готвя аз да карам.Слагаме фаровете - тази година се бяхме подготвили по-добре от предишни години и имах средно добри фарове за през нощта,а и всички от щафетата имаха поне по един силен фар и бяхме си направили домашното.
Почнах обиколката между 19.00 и 19.30 часа вечера мисля и беше вече леко тъмно.Спусканията,а и изкачванията бяха съвсем различни.
Цялото трасе го възприемаш през нощта по коренно различен начин,виж ако имаш много силни светлини може би ще е почти както през деня,но не е само това.
Ние не сме свикнали да караме,камо ли да се състезаваме през нощта и е шок за тялото и възприятията.
Отнема известно време да се адаптира тялото и умът пространствено в нощта.И горещо препоръчвам като подготовка за другата година да имате няколко тренировки по тъмно в гората,може би с приятели,ако ви е страх от мечки
И в парк става,просто да знае предварително умът какво е каране през нощта на колело и така на самото състезание вече подсъзнателно ще сте готови и подготвени много по-добре.
Аз спусках внимателно,а на изкачванията натисках пак на мах и се учудих,че правя обиколките по 35 минути първата и 34 минути втората.
Но има един момент,че с 29-ката ти спускаш бързо и колелото се държи много стабилно в пъти по-стабилно от 26-ците,но се усеща пак бавно.Това е измама на ума.Всъщност си много бърз с 29-ката и надолу и по-пресечен равен терен това е колелото!За нагоре - зависи вече от геометрията на конкретната рамка.

После пак почивах и се наложи да карам в малките часове -между 1.00-3.00 сутринта,че Миро спука гума и трябваше искам-не искам аз да карам,за да не губим време.
Направих сега 3 обиколки и те бяха най-бавните - между 37-39 минути.
На последната обиколка се чуствах адски изморен и едвам се довлачих до финала.
После поспах малко и неочаквано ме събудиха около 5.30 сутринта,че ще трябва да карам 1 обиколка на зазоряване преди Иван да може да почне да кара обиколки по светло сутринта.

Междувременно през нощта в лагера пристигна Райко,който е дошъл на ход от София през Карлово(около 200км) и на следващия ден с Marsa тръгнаха обратно към Софето след награждаването.
Райко е толкова добър и готин,че винаги разказва някакви истории и Мануела я чувах как се смее цяла нощ,а и на следващия ден.
Райко - приятелю,другата година - СОЛО!Ти си машина и нямаш равен по воля и издръжливост в планината!Ще се радвам да караме един до друг и да се състезаваме!За мен ще е чест приятелю!

По време на Обиколката ми сутринта бях сомнамбул и много ми беше тежко.Едвам я завърших и се проснах на старт-финала да полежа малко на земята.Стар трик да се възстановиш и се прави,когато не можеш да стоиш вече прав.Само не яжте от пръстта,от личен опит ви казвам има и малки камъчета и може да си счупите зъбче.Пропуснете яденето на пръст и си затворете устата преди да паднете на земята!

После настъпи утро,Слънчо изгря и хората из лагера се раздвижиха.
Аз закусих и се окопитих малко,а Ванката реши да прави 4 обиколки една след друга и си ги кара всичките на мах,но вече леко уморен от вчера.Все пак евала на това 16 годишно момче,което на шосето е един от най-силните юноши в България,а по МТБ кара наравно с нас мъжете и скоро ще почне да ни побеждава!
Много успехи в колоезденето и в живота Ванка!Винаги усмихат и наслука приятелю!

Имахме преднина вече 2 обиколки пред Shturkur и всичко беше малко или много решено.(през нощта е станало леко объркване и бяха им писали една обиколка повече и бяха в нашата обиколка.Малко се попритеснихме,ние караме на мах,раздаваме се,не правим никакви тактически грешки - само 2 спукани гуми на Миро и една по-слаба негова обиколка от малко над 1 час,а те са много малко зад нас.Бързо се разбра за леката грешка,но и без нея - вие момчета от Shturkur всяка година ставате все по-добри и догодина ви очакваме още по-силни и задружни и ще викам за вас в щафетите!
Всичко останало беше перфектно.)

Имаше обаче оспорвана борба за 3-тото място.
В крайна сметка 3-ти завършиха моите приятели от КК "Одрински" с Николай Колев Костадинов от Казанлък в състава си и много се зарадвах за него.
4-ти със същия брой обиколки като 3-тите (33) и само на 1 обиколка зад Shturkur бе щафетата от Банско съставена този път и от българи и от англичани.
Вие сте герои - защото когато изпреварвах "чичковците" англичани - те се раздаваха на мах,потяха се обилно ,но си личеше тяхната воля да не се отказват и да дават всичко от себе си докрай.Аз искам на вашата възраст да имам същата воля и желание да карам и да се състезавам с по-младите.
Дълбок поклон пред щафетата "Бански Старец" - вие не сте старци,а млади по душа хора и се радвам,че участвахме заедно на това прекрасно състезание!
Евала и на всички останали щафети за куража,за мъжеството,волята и сърцето да се борите до последно!

Следваше аз да направя опит за най-бърза обиколка и исках много да го сваля постижението под 30 минути и след раздаване на мах - 29 минути.Може и малко по-бързо,ако си свеж,в по-добра форма и рискуваш и повече на спусканията.Винаги може по-добре!

После остана Ванката да довърши състезанието.Аз си изтървах ГПС-а малко преди финала,но се върнах след финала на обиколката.Знаех къде е паднал.Тръгнах наобратно по трасето,а един човек ме спира и ме пита - изгуби ли нещо?Аз в първия момент не осъзнавам какво ме пита,но веднага ми подаде Гармина и продължих нагоре.Благодари ти от сърце приятелю,въпреки че не се запознахме по време на състезанието!

Исках да покарам една обиколка с Ванката и знаех къде трасето се приближава финала и началото му.Излязох на широкия път на полето и той идваше от пътеката.
Притеснявах се малко да не би съдиите да кажат нещо,но много ми се караше и продължих с него.
Ванката можеше да се вложи и да направи 2 обиколки преди 13.00 часа,но реши да кара бавно и да прави само 1.Настигнахме Васко,който сега караше по-бавно след като преди 2 обиколки гонеше Миро Алексиев от нашата щафета и се вложи максимално,а вече имаше 20 часа каране само с 30 минутна дрямка зад гърба си и най-вече в краката си!

Караме тримата глупаци,искам да кажа приятели ,лафим си,радваме се един друг на постигнатото и че сега вече може да караме бавно!
Народна идилия и така до контролата!Тук Ванката тръгна надолу,че щял да събира багаж.Тъй ли?Ние пък с Васко Василев ще хапнем малко мляко с ориз.
Хей след толкова мъка тези 24 часа ми се стори като най-вкусното ядене ,което съм ял досега в живота си.
Говорим за вълка,а той пристига.А именно - Васко Рачев или както го знаем ние - млякото с ориз.
Е,той явно си яде от пазвата всеки ден мляко от бивола ли кравата и по време на карането и не спря да похапне с нас,а тръгна веднага надолу.
Аз викам на Васко - хайде давай да тръгваме и ние и да караме заедно надолу.
Веднага го настигнахме и поехме лидерството.
Ние спускаме малко по-добре от Васко Рачев и надолу му направихме може би 2 минути.Васко Василев ми показа някои линии и виражи,които не бях се сетил да изпробвам и ми харесаха много!Щастие,радост в семейството!

[Pinky76]

Финал!Оправяне и събиране на багажа,палатки и всичко по колите.
Чакаме награждаването,а то тази година дори по-рано почва.
Награди: за всички по фланелка с логото на 24 Часовия Маратон; събрахме и достатъчно пари в касичката за ново колело на Запа от Шумен и то е много по-хубаво от старото!
Да сте живи и здрави всички,които дадахте от сърце пари и нека ви се връщат добрите дела стократно!

Благодаря сега най-вече на моите съотборници - Миро Алексиев,Иван Мухтаров и Станимир Неделчев за подкрепата и усилията момчета.Всички сме едно и без който и да е от вас,нямаше да се справим.Всички сме едно и карахме за обща кауза - "Казанлъшки Понички" ние се справихме,преодоляхме различията помежду ни,а такива не липсват и стигнахме заедно до финала!Благодаря ви за всичко момчета!

Евала и сега на Анито - единствената жена,осмелила се да кара СОЛО тази година!Догодина и Ману наравно с нея,а и Христина,а и другите дами,които участват по-редовно на състезанията по ХС в България!

Анито - от много години е най-постоянната жена на състезанията по МТБ в България.
И всяка година става все по-добра и аз това го усетих и разбрах и на състезанието в Румъния и сега сутринта в неделя на 24 часовия маратон.
Анито правеше обиколка след обиколка с невероятно бързо темпо и сякаш нямаше умора.
Почивай си повече преди важните стартове Ани,ти имаш предостатъчно тренировки и издръжливост.Свежа ще караш дори още по-силно и уверено.

А за участието ти в 24 часовият Маратон и въпреки ухапването от стършела - един дълбок поклон пред усилията и волята ти.А Анито е и толкова добър и лъчезарен човек!Само щастие на теб и семейството ти желая в живота!

Браво на всички в соло категориите и отборите - вие показахте желязна воля и сила да преодолеете трудните моменти,да победите себе си и страховете си и да излезнете по-силни и завършени като хора след тези 24 часа!

Голямо благодаря на момчетата и жените им включително от велоклуб "Крива Спица" Пловдив!
Благодаря и на Наката за прекрасната домашна торта и баница,с която той ни черпи по случай рожденния му ден в неделята!
Пожелавам ти сега с малко закъснение приятелю много щастие,любов и здраве и да се виждаме пак с теб по състезанията!
Организаторите надскочиха себе си във всички отношения спрямо предишните години - светлоотразителните малки ленти по маркировката, стопчетата в полето, по-ведрото отношение към нас,въпреки безсънието през малките часове, прекрасните награди от спонсорите за героите в Солото!
А новото място за старт-финал - е просто по-добро място няма как да се намери - дървета,сянка,ние сме на един хвърлей на другата поляна от вас,усмивки,щастие,любов!

Винаги има какво и аз знам,че догодина всички ще сме по-подготвени за 24 часовия Маратон и участници и организатори!По-добре подготвени за 24 часа? Хм!
Никой не знае какво ще стане дотогава и по време на тези 24 часа,но аз знам,че това е най-хубавото състезание през годината,единствено очаквам повече от топ състеателите ни да вземем участие в Солото и каквото сабя покаже!
А след това прегръдки,усмивки и с топло чуство на задоволство в душата да се приберем по домовете си из родните ни краища и да разкаваме надълго и на широко за прекрасно изживяните моменти тези 24 часа!

А утре е нов ден,нова седмица,ново начало - нека започнем деня с усмивка и да имаме успешна седмица в работата и хубави моменти със семейството и приятелите!

До нови срещи,а дотогава аз съм винаги с вас духом,
ваш Тодор Ангелов!

[Admin]

24-часов маратон по планинско колоездене - галерия
Почти 100 снимки от екипа на МТБ-БГ плюс няколко от най-добрите кадри на официалния фотограф на събитието Петър Савов.

[outfaced]

@Pinky76 супер "репортаж"


Мдам, ще се радваме и ние на малко повече участници в солото. Немалко сериозни състезатели редовни по другите състезания сякаш нещо се притесняват от тоя формат. Отделно от това има според мен и немалко несъстезатели, които имат завидна психика и издръжливост, които тука са наравно решаващи с добрата физическа подготовка.

Тая година нещо и с щафетите докато се попълнят беше голям зор ... А тая категория уж е замислена, така че да даде възможност на всеки да се включи и да изпита тръпката.

[compira]

Все още никой не си е потърсил бидончето и скоро ще национализирам въпросното!

[GF]

Поздрави от Горна контрола!
За нас беше истински кеф Непрекъснато посрещахме усмихнати (въпреки стръмното изкачване) състезатели, които поздравяваха на всяка обиколка и ни зареждаха с позитивизъм
Връх на любезността беше когато състезател с номер 5 (Ангел "po_taka"), в една от обиколките си донесе в раницата цяла диня , за да ни почерпи
Благодарим Ви за емоциите и до нови срещи

P.S. Коцето ходи рано сутринта до селския краварник и млякото беше прясно издоено, без да е обезмаслявано и без никакви консерванти. Като добави признатия му майсторлък се получи чудесна вкуснотия.

[traveler]

Поздрави от Горна контрола!
Връх на любезността беше когато състезател с номер 5 (Ангел "po_taka"), в една от обиколките си донесе в раницата цяла диня , за да ни почерпи

[HepBeH_XaMcTep]

Ето линкче към видеото:
https://www.facebook.com/photo.php?v=66 ... 3129&saved

[po_taka]

....
Връх на любезността беше когато състезател с номер 5 (Ангел "po_taka"), в една от обиколките си донесе в раницата цяла диня , за да ни почерпи

]

аууууууууууууууууу

[GF]

Търся си помпата за вилка. На 24 ч. маратон съм я сменил с някой. Моята е "Rock Shox",а сега имам "GIYO". Ako някой се усети за размяната - тел. 0 888 504 345

[мляко с ориз]

Привет на всички
Ако си спомняте, по време на 24 часовото приключение имаше телевизионен екип.
Благодарение на мои приятели, мисля, че открих къде може да се гледа филмче за събитието.
Телевизията е hobby tv ето го сайта http://www.hobbytv.bg/programa.php от програмата на телевизията се вижда, че филма се излъчва по 4-ри пъти на ден.
Хоби ТВ е развлекателен тв канал в мрежата на цифрова телевизия „Булсатком” За тези, които нямат Булсатком и намерят някакъв друг начин да гледат телевизията, нека да пишат тук, за да помогнат и на други с такъв проблем.
Поздрави

[po_taka]

Благодарим на ХобиТВ за предоставяне на предаването, което заснеха и излъчиха за организирания от нас "24 часов маратон по планинско колоездене 2013"

Приятно гледане!

kriva.org/bg/ХобиТВ - 24hMTB 2013