Отново "24 часа на Льо Мътеница". Има ли желаещи?

[Rayko]

За първи път присъствам на това събитие и то не като състезател, а като зрител.
Неповторима атмосфера - прекарах едни щастливи часове от живота си, без нито секунда негативни емоции. Няма как да е иначе, сред толкова много позитивно заредени млади хора. Направи ми впечатление, че дори двете момчета със счупените ключици бяха постоянно усмихнати.
Догодина, ако пак се провежда, ще участвам.
Ако не се провежда повече ще се получи сериозен вакуум в МТБ календара, тинк фор дис, господа организатори.

[4getcredo]

двете момчета

Абе, Райко, ние сме си баш чичковци вече
Пък и как да спрем да се усмихваме след като чухме за злочестата орис на Брата Варварин

[compira]

По това трасе има нещо. Аз почити открих скритото съкровище на един пясъклив наклон прорязан от коловози, но и друг явно там е търсил в последната обиколка и си е "забравил" бидончето за вода. Ако въпросния търсач на съкровища почуства липсата да пише за да мога да му го пратя (ако е от Пловдив още по-добре).
За "съкровищата" толкова! Дано да не ги търсим често! За цялото мероприятие освен отличен 6 няма друга оценка. За супата на върха 6+ (и плюса не е само за самочуствие).... абе то целия кетъринг си беше ммммм. Мястото този път беше много по-добро... сянка, чешма, наклон за екстремен старт, беседка на която може да се изяде един глиган (може и два)... за последното зрителите може да се организират по-отдалече. Разбира се най-важното е всички усмихнати лица дори и след изтощителното каране. Благодарско на всички, организатори, състезатели, зрители, спонсори и всички които са останали в сянка, но са допринесли за провеждането на този 24 часов купон.
Наздраве на всички и догодина пак!

[kibikoff]

двете момчета със счупените ключици бяха постоянно усмихнати.

чичета Райко, чичета

Отново страхотно събитие, макар и злополучно завършило за Корояд. Дoбре, че звярът Ману отсрами отборa.
Догодина пак.

[Анелия]

п.п. търси се работещо средство против стършели ...

Ами вие през няколко години сменяте трасето така или иначе. Това трасе си е много хубаво, но след 2 години дали не е време за смяна Освен мен, стършел ухапа и Дамян Калагарски, а миналата година: Зорничка. Тези неща са доста опасни и днес лекарите ми обясняваха какъв огромен късмет съм извадила само с един оток да се размина и че неща е можело да се усложнят много После на всяка следваща обиколка ме тресеше параноята дали пак няма да привлека някой друг звяр. Отърване от тях няма, според мен: там има много животни и те привличат гадовете.

[bio]

след 24-часовия маратон е намерено яке FLY53.

[HepBeH_XaMcTep]

Нещо вечерно. Едночасова експозиция

[outfaced]

Това трасе си е много хубаво, но след 2 години дали не е време за смяна

Принципно е така, ама е голям зор да се намери подходящо като профил трасе, което и да е интересно и да е караемо 24 часа без да омръзва. Трябва да отговаря на доста изисквания. Досега ги сменяхме, защото търсихме такова. Това е най близко до идеалното и малко ме съмнява, че ще намерим скоро нещо по-добро.

Инак си мислихме, че стършелите си имат гнездо около язовира и сега ще им избягаме, но те са оказа, че са в цялата гора.
Определено досаден проблем.
Инак балканските стършели били от най безобидните викат ...

[bikezilla]

Ха, че какво му е на трасето ... мен толкоз ме кефи че мисля да го карам пак след 2 седмици, просто защото не мога по-рано

Инак за стършелите предупредиха и дърварите ... явно са си сигнатура на района и надморската височина - имам вила на подобна височина в родопите и там ги има също, макар и не толкоз много.

Кетъринга щеше да ви хареса още повече, ако не бяхме забравили да сложим 4 кашона с вафли, които сега ще отидат дарение за някой детски дом.

[galin_krastev]

..............

[compira]

след 24-часовия маратон е намерено яке FLY53.

A така, добре че има кой да ме подсети. Предполагам е намерено на едната пейка под навеса или поне така си спомням. Ще се радвам да си го получа. Ето тел за връзка 0888 36 28 53 Къщата. Бирите са от мен!

[HepBeH_XaMcTep]

На влизане при горна контрола към 3:30:

[outfaced]

...интересни са ми имената в щафетите.

те ги на

[outfaced]

с доста голяма доза относителност и класацията за най бърза обиколка ...



като съвсем не относително обаче прави впечатление 2-рото място на Васко Василев, който на всичкото отгоре я направи малко преди финала (мисля му беше 24-тата от 27!)

[galin_krastev]

Едно такова състезание може да се разнообрази също ако се измисли трасе което да може да се кара в двете посоки. Едната посока през първите 12 часа и после същото трасе наобратно. Е може вече хубавото спускане да стане хубаво качване (бутане) , но така или иначе итова го има. Смятам отстрана на организация няма кой знае какви промени да се направят при обръщането на посоката , доколкото трасето да го позволява. Така че вкарвам една такава идея а пък подробностите могат да се мислят за евентуална реализация стига това да се хареса като идея отстрана на читателите и състезателите както и на организаторите и който и да било. Така че незнам това дали е мислено вообще като идея дали някъде го има по света такова, но ми дойде като идея и го споделям.

[hitar_potter]

абе.. Има хора, които правят обиколки за по час и половина, през това време някой от най-бързите ще ги пресрещне 2-3 пъти в обратната посока.. Ще стане едно голямо меле..

[motomarzel]

с доста голяма доза относителност и класацията за най бърза обиколка ...

като съвсем не относително обаче прави впечатление 2-рото място на Васко Василев, който на всичкото отгоре я направи малко преди финала (мисля му беше 24-тата от 27!)

Всъщност беше в предпоследната 26-та обиколка, когато реших да ускоря и да пробвам да карам с темпото на най-бързата щафета, преследвайки Миро Алексиев .

Надявам се уикенда да намеря малко повече време, за да спиша малко по-подробни впечатления, за това уникално по рода си състезание.

[bio]

формат за второто съзтезание -> http://vimeo.com/73140637 -> официален спонсор - НЕК :>

[did]

Ами има подробности които е хубаво да се обмислят ако са решими и няма проблеми а има варианти за това обръщане. Да застъпване по трасето нетрябва да се допуска едните да се движат в едната посока а другите в другата.

Приятелю, освен че понятие си нямаш от това, какво е планински велосипед, с тия коментари показваш и че хабер си нямаш от организирането на каквото и да е. Хайде запази си идеите и си ги реализирай някога. Не знам защо си мислиш, че сегашната организация е лесна и проста, та да трябва да се усложнява.

[wawel]

дид,

много е лесно да се организира каране в две посоки. След 12-тия час се обявява 1 час почивка. Всички се събират на старт финала, и се дава общ старт наобратно. тия, които са в една обиколка се пускат с направения аванс. Другите, може и да стартират заедно, като им се записва - обиколка. Стига да има достатъчно предимства от обръщането на трасето - не е толкова трудно да се направи.
Обаче, ако няма предимства все едно не съм написал нищо.

[outfaced]

Tочно това трасе а абсурд за каране наопаки ... и няма да е никакво удоволствие.
Не се опитвайте да откривате топлата вода. Не сме първите правещи 24-часови маратони

[did]

дид,

много е лесно да се организира каране в две посоки. След 12-тия час се обявява 1 час почивка.

Най-дългата обиколка беше над 13 часа. Явно толкова трябва да се чака.

Ще помоля хората, които имат оригинални и безумни идеи, да си ги реализират някъде другаде. Ако ви харесва нашата организация - заповядайте! Ако не ви харесва - направете си по-хубава. Ще помоля да коментирате състоялото се събитите такова, каквото беше, а не идеи за състезания на Марс.

[L-E-G-O]

Супер състезание!!! Ура на организаторите, на състезателите, спонсорите и публиката. Изкачването ми допадна, ааа за спускането . Айрана ще похваля иии чорбичката на горна контрола. Състезанието става все по- добро със всяка година. Моето оправдание за 13 часовата ми обиколка еее, че в тъмните часове психиката не издържа и се скрих от мецата . Поздравления на победителите, поздравления и на тези който са победили себе си! НАЗДРАВЕ

[galin_krastev]

Ок, мога да търпя критика за това което чета. Всеки си има мнение и е хубаво да се сподели. Отностно това което съм споменал за обиколките наобратно ще гледам да ги изчистя тези две писания че да не подвеждат повече останалите за коментар по тази идея. Отностно състезанието благодаря, че бях допуснат все пак от вас. Опитах се да не прече на никого и да направя така че моето присъствие да не се забелязва. Все пак бях заснет от доста фотографи от това че бутах на доста места , но това са ми възможностите. Велосипеда може да се каже че бе конструиран така че да не ми дава достатъчно предимство на спусканията и на равно базирайки това че е с една скорост, но това не бе проблем за останалите участници да ме изпреварват и аз реагирах навреме те да не загубят време от моето положение слезнал от велосипед. Когато скъсах външна гума която временно ме извади от състезателно темпо на около 4.5км преди старт финала докато бутах надолу почти всеки участник искаше да ми помогне и това правеше впечатление. Реших вечерта да пропусна карането на фар, за да не създавам допълнителни грижи по трасето. Все пак нямах шанс за по предни позиции и така прецених за най-добре. Определено не съм състезател дето стъпва на всяко състезание и реших че това е нещо различно от другите и прецених че мога да го видя отблизо а това става като съм в играта или казано вътре по трасето. Затова че карам с малко по странно колело неозначва че нямам понятия от планински велосипед. Имам доста велосипеди изредил съм какви ли не комбинации и отдавна съм изхвърлил меките конструкции. Да организираш такова състезание или каквото и да е, не е лесно, когато става за ограничен бюджет. Определено всичко ми допадна като сте реагирали и за най-малките детайли. Така че бих казал едно "ДА" на организаторите, а и все пак наградите бяха стойностни , което говори още едно "ДА" за това че сте намерили силни спонсори който да подкрепят това събитие.

[Pinky76]

Ок, мога да търпя критика за това което чета. Всеки си има мнение и е хубаво да се сподели.

Галин е наистина един много добър човек - дори аз на моменти трудно го приемам,защото е различен от останалите.
Но нека се замислим -той е себе си,той не иска да е като нас,той си върви по неговия път и аз това много го ценя.Винаги инакомислещите хора дават тласък да се развият много нови неща в живота и това ще се разбере след време. Ще се радвам да се виждаме по-често по състезанията приятелю!

Сега за 24 часовия Маратон.
Аз участвам за 6 пореден път.Само 1-вото издание пропуснах,защото ме беше страх и бях неуверен и смятах,че не съм подготвен и физически и технически.
2008 година обаче се престраших и след като се върнах от ваканцията си в Гърция при майка ми,където за 1 месец всеки ден или карах стария си розов байк Wheeler на 40 градусова жега или бягах от време на време.
Толкова се бях скапал и претренирал(а аз нямах обем и издръжливост тогава),че всеки ден карах не повече от 40-50км,но имах чуството,че съм карал 100.А аз тогава имах самочуствие вече че съм най-добрия в България по МТБ и че карам много,ама то е било защото нивото беше ниско и никой не тренираше сериозно.А и имаше и смяна на поколенията.

Относно състезанието тогава и трасето - не съм се мъчил толкова през живота си - бях с един много слаб фар и през нощта се радвах,когато успешно и само с 5-6 леки падания и излизания от трасето в близките храсти се отървах.
А и толкова се скапах вече около 24.00 часа,че бутах и изкачванията.Бях с преднина пред Стамбето(Станимир Статев и Боби Бомбата,който беше първият победител в 24 часовия маратон) и всичко беше воля.
Те спряха да поспат малко около 2.00 часа през нощта и това ми даде още повече увереност -направих още 2 обиколки мисля и на последната,където ме засякоха Колъо от Стара Загора и Цанков,с който караха отбор и Колъо ми каза да поспя и почина малко.Явно съм бил много,много зле.
На изкачванията си казвах,че никога повече няма да участвам на състезание по МТБ в живота си и да се мъча толкова много,а на спусканията през нощта се ориентирах по това,че пътеката е по-черна от останалото черно в нощта и гледайки само надолу стигах успешно долу.
Трасето беше над село Марково(Пловдивско) и беше може би най-трудното от всички; с много стръмни изкачвания.Просто мъка от-до.

На следващата 2009 година бях фаворит след като спечелих предишното издание и тренирах шосе много цяла година.А и имах още по-голямо самочуствие.Но аз тогава бях болен(явно претрениран и физически и психически доста изморен ;пих много Пепси;карах неразумно много бързо за възможностите си в продължение на няколко часа и около 24.00 часа вече бях полу-жив полу-умрял.
С много воля се помъчих да карам още след кратка почивка - минах половин обиколка,но се върнах пак на старта,после тръгнах пак.Качих се до горе,спуснах до самоконтролата в полето и следваше леко изкачване и малко равно преди изкачването в селото и спускането към финала.
Слязох от колелото в полето и не можах да се кача отново на него.Пробвах да вървя,но толкова много ме болеше стомаха и/или корема,че се превивах от болки и легнах на земята.Оттогава си оправих здравето и тези проблеми вече рядко ме тревожат,но как ми се искаше да продължа,но не можеш и да бутам колелото даже.
Бях много разочарован от себе си,защото вече на следвашата сутрин бях се наспал и се чуствах по-добре,но всичко беше свършило вече относно състезанието.Така е и в живота - или си готов на момента за това,което те чака или не си готов и изпускаш срещата с бъдещата си съпруга или хубава работа.Нека бъдем готови винаги за тов,което ни чака и с усмивка и положително настроени да посрещаме случките в живота,а ако можем и да бъдем и творци един ден.Пожелавам го на всички ви приятели от сърце!

2010 - вече на ново трасе на хижа Здравец - се записах в отбор с Деско и да караме и помагаме на Миро да спечели той в солото,а ние в отборите.
Карахме разумно и в добро темпо и бяхме начело.Заваля един ужасен дъжд обаче и ние с Деско се скрихме под едно дърво.Миро продължи и беше начело,но не издържа психически и се отказа следващата обиколка.
Ние с Деско продължихме и с умерено темпо карахме и през деня и нощта.Аз тъкмо се преоблякох по едно време със сухи дрехи,а то заваля веднага пак.
Деско кара 24 часа с един и същ екип и му беше хладно-добре.Много ми тежеше и бях по-слаб от Деско физически и това момче,тогава на 16 години изкара отбора и ми даваше морална подкрепа през цялото време.Много съм му благодарен и му пожелавам сега бързо оздравяване и да се върне да кара пак с нас по състезанията.Липсваш ни Деско.
За изненада накрая ни дадоха голямата награда - велосипед Ideal с монтаж Deore,защото направихме най-много обиколки дори от солото.

После в колата като се прибирахме заспахме около Пловдив,както и предишните години.
Каква красота и колко сме се раздали физически.

Следват 2011 и 2012.

[Pinky76]

2011 - реших да се пестя и да карам в щафета и беше повече разходка в началото и след 2 обиколки с нежелание предадох картона да кара следващия наред.
След това,обаче през нощта другите от отбора не бяха все готови и се налагаше да правя веднъж 3,а след това и 4 обиколки една след друга на мах и се скапах сериозно,но не колкото момчетата и жените в солото и отборите.Дълбок поклон и голямо браво за това,че сте се престрашили която и да е година да карате соло или отбор почти нон стоп 24 часа.
Вие показвате колко големи са психическите и физически възможности на човешкото тяло и дух и че можем да постигнем всичко в живота,стига да си поставим ума и с малко воля и издръжливост и вяра разбира се да го постигнем.
Нея година Васко Рачев(по прякор Млякото) спечели,с малко пред Николай Коев и Христо Смилков,а 4-ти беше Васко Василев.
Тогава го видях за първи път - той единствен се опита и кара наравно с мен по изкачванията,а аз съм щафета,а той караше соло.
Много воля и дух имаше още тогава в теб Васе и се припознах с теб в много отношения.

2012 - Участвахме аз и Васко на Чипровци на най-трудното трасе за ХС в България и откъм денивилация и откъм продължителност и километри.
На следващия ден - пак много тежко и оспорвано състезание около Белоградчик с Васко и Бойко и накрая ни декласираха тримата,а толкова се бяхме борили и раздавали докрай,че малко ми спадна морала и ми стане леко тъжно.Но животът продължи.

Бях скапан - после пак пътуване обратно през София и вечерта в петък бяхме в лагера.
Едвам ходех и не можех да стоя на седалката,че задните ми и слаби части бяха доста преживяли,но легнахме в палатката.
На следващия ден се събудих и бях по-добре.Бяхме се записали с Васко в щафета с Хриси Козарева и Емо Кръстев,но на мен ми се караше соло.
Толкова силно беше желанието като видях,че и другите участници пристигат,че се размених с Дамян и аз карах соло,а той се включи в щафетата.
Тръгнах си бавно и повече от 150 пулс на най-стръмното изкачване към контролата не съм вдигал.
Бях много слаб нея година,че пропуснах и тренировки август месец,гладувах известно време и не знаех дали ще издържа 24 часа,а и бях много изморен от предишните състезания,но духът е винаги над тялото и той е вечен според мен.
Тялото издържа - свикнах на трасето и с умерено темпо и увереност,че имам предимство и на техничните изкачвания и спускания пред Млякото ще го победя и той трябва да наваксва със сила и много каране.
През нощта бях добре - тиках на камъните(тази година(2013) през нощта карах така както карах през деня миналата,но това е и от колелото и от опита - акселерация в действие).
И с едно глупаво падане в началото на нощта,защото карах със скоростта с която карах и през деня,но това е глупаво и опасно и предната безкамерна гума излезе от шината.Една голяма кочина,боза и загубих 1 обиколка преднина пред Васко Млякото и другите момчета.
Пак наваксвах и малко по-късно през нощта един клон ми е влязъл в диска на едно бързо спускане по широк черен път,което тази година го няма и дискът беше толкова крив,че и една секунда не се въртеше.
А през нощта е трудно да се види нещо и да се правят ремонти.
Много момчета спираха и ми помага да го изправим,но не сработи.Губих време така и сякаш съм с натисната спирачка нон стоп и след 1-2 обиколки се реших да разкача спирачката и да карам само с предна.
Наката ми помогна да го направим това на старт-финала и продължих уверено напред и така до финала.
На подиума бяхме аз,пак Млякото(Васко Рачев) и пак Христо Смилков.
Все едни и същи герои.
Беше ми малко жал,че му взех награда за 1-во място нея година на Васко Рачев,все пак аз бях с хубавото колело и подготвен много по-добре за МТБ трасе,а той с едно средно-добро колело и с малко опит и карания по черно в сравнение с мен.

Каква красота е 24 часовия маратон,не може да се опише с думи.
През нощта - спуках гума на равния път около нивите и гледам нагоре небосвода изпълнен със звезди и съзвездия и ми се искаше да спра;да легна и да се наслаждавам на природата и красотата на Млечния Път.
Но сега си давам сметка,че животът е движие напред непрекъснато - ти изживяваш даден момент,случка,събитие - било то много хубаво или го приемаш като нещо лошо.А след това идва следващ момент,но дали ние сме готови да продължим напред.Или сме се вкопчили здраво за "сигурното"?!
Живота си върви и няма да има край,въпросът е не кога ще умрем,а как сме живели преди това.

Аз съм щастлив да заявя,че всичките години по състезания по МТБ,включително и на 24 часовия маратон съм изпитал толкова много радост,положителни емоции и съм се срещал и продължавам да се запознавам с толкова много и добри, искрени и чистосърдечни хора,че не бих искал да съм никъде другаде.

Следват скоро и впечатленията ми от тазгодишното издание на 24 часовия Маратон,което надмина очакванията ми във всякакви отношения.
Прогресът и явен и вървим напред - дори атмосферата започва да става все по-домашна и уютна.
Все едно сме едно голямо семейство на палатки в гората.
Красота!

Лека нощ и до нови срещи!

[valentin.georgiev]

Здравейте,
ето и моето преживяване за тези 24 часа.
Това ми е първи 24 часов маратон, досега не съм имал толкова продължително натоварване и не знаех как ще реагира тялото ми на такова натоварване.
Случвало ми се е на други мероприятия поради неправилно разпределение на силите да ги свърша още на 2-3-ия час и след това следва мъчение.
Бях си поставил цел минимум - 15 обиколки (за моя радост я изпълних някъде сутринта), и исках да карам през почти цялото време. А основната ми цел беше да си проверя възможностите и докъде мога да издържа.
С Balkancruiser, пристигнахме към 10:30 - 11:00 в лагера, където се подготвяха шатрите на спонсорите и организаторите. Имахме достатъчно време да се настаним на съседната полянка и да се подготвим за мероприятието. Успях даже да си сготвя и едни макарони.
С наближаването на часа за стартиране полянките започнаха да се изпълват с хора и велосипеди. Регистрирахме се и изчакахме старта, който беше интересен с това бягане до колелата.
Не съм се натискал да съм много напред, и полека се оформи групичка с която се движехме с едно темпо, а и не познавах трасето и с хора около мен беше по- лесно разучаването. Това особено ми помогна на няколкото технични участъка, за да си повярвам, че мога да ги мина. Първия, който беше сравнително в началото на обиколката и другите при спускането. Като интересното за мен беше, че онзи камък върху който трябваше да се качим за по- лесното преминаване през участъка успях да го мина само при първата и след това чак на последните 4 обиколки, (през нощта изобщо не рискувах да го пробвам). Тук ключа за успешното му минаване мисля, че е по- високата скорост с която трябва да се атакува участъка, а при неувереност това точно там не е много лесно постижимо. За останалите камъни след първото преминаване не съм имал колебания при преминаването. И така сравнително бързи минаха първите две обиколки, които за мое учудване направих за общо 1:30 часа, след това полека намалих темпото и заедно със спиранията за хапване и пийване си правих обиколките за около 1 час. Първите няколко обиколки прескачах кашоните с вафли на горната контрола, но след това редовно си опитвах от онези локумените (много ми се усладиха). И така започнаха да се редят обиколките. И започна да се стъмва - беше време да си сложа и светлините, бях си приготвил един челник и един фар. И двете светлини с над 200 лумена, но тези на фара нещо не ми светеха толкова колкото от челника (Fenix НР 11, MacTronic BPM170L). Така направената комбинация, обаче ми даваше достатъчна увереност по трасето. Много се зарадвах, че ще може всеки желаещ да тества фарa BT10 на Fenix, предоставен от един от спонсорите. На мен ми се отдаде да го пробвам на втората ми обиколка в тъмното, определено имаше разлика между него и MacTronic-a, с Fenix-a ми беше почти като ден, а се чудя как ли е било с другия фар BT20, който Admin e тествал. Фаровете ги използвах за осветяване на близките няколко метра пред предното колело, а челника беше без разсейвател за да се вижда надалеч. Мисля, че в тази обиколка на горната контрола Коцето беше приготвил пилешка супа, и с Balkancruiser решихме (тази обиколка се бяхме засекли и я карахме заедно), че няма да е лошо да я пробваме и си седнахме пред контролата да похапнем, когато някой ни подпита как ни се струва супата, а тя беше толкова вкусна, че ние изобщо дума не обелвахме (нали са ни учили с пълни уста да не говорим). И след тази кратка и приятна почивка с топлата супа се предадох, вече бях почнал да чувствам умора в цялото тяло, а и периода между 22 и 24 часа по принцип ми е много "заспал" и реших, че ще е най- добре за мен да поспа 2 часа. И след като се спуснахме до бивака се наместих в палатката, нагласих телефона да ме събуди към 12:30 и се унесох. Телефона звънна, а така се бях затоплил в чувала, че изобщо не ми се ставаше. Към 1:00 успях да се измъкна и за около 15 мин да се приготвя за нови подвизи. Смених батериите на светлините и потеглих, първата обиколка бях доста сънен, а по трасето нямаше много участници, явно по това време повечето соло-та са решили да си починат. Като стигнах до прашния път и погледнах към небето - каква красота, идваше ми да легна в нивата и да си позяпам звездите, както е направил Хамстера, докато е правил нощната снимка на небето. Но не би, бях дошъл да карам. Като завърши тази първа обиколка отивам да се чекна и какво виждам дошъл Райко с една шосейка през ноща да навести мероприятието. Изненадах се - малко. Продължих да си карам по трасето и да очаквам утрото. Към 6 вече ставаше за каране и без осветление. А към 6:30 почнах и първата си обиколка изцяло на светло, и изведнъж почуствах и свеж приток на сили, сякаш не бях карал досега. Засякохме се с Анелия и успях да карам с нея почти до началото на изкачването, което ме учуди (а то се оказа, че за нея това е била първата загряваща сутришна обиколка). Но на светло определено ми беше по- комфортно и успявах да затварям обиколките пак за 1 час и цялостната умора, която чувствах в края на предния ден се беше изпарила. И така успешно успях да завърша маратона. Много доволен от представянето си.
За трасето мога да кажа само хубави неща, много приятно за катерене и интересно за спускане, не твърде тежко, но не и леко, мисля че е идеално за целта.
Организацията беше безупречна.
Участниците също се съобразяваха с другите по трасето, нямал съм проблеми нито със задминаващите ме, нито с по- бавните. Цялостната атмосфера на мероприятието беше много дружелюбна.
И в заключение мога да кажа само - пак ще се видим.

[mrdaka]

Събитието беше страхотно. На мен адски много ми хареса и догодина с удоволствие пак бих участвал. Тресете беше супер яко, изкачването беше приятно, тамън се напънеш и хоп то свършило, а спусхането после ...супер густо. По-принцип обичам разнообразни карания и не съм карач, който ще спуска една и съща пътека много пъти, но тресето на маратона си заслужаваше да се спусне повече от веднъж. Камъни, улей, бобслея, дропчета, скочета, скоростни виражи, абе имаше си от всичко и си беше хубаво. Евала за избора на тресе !! Всичко се караше от-до на 100 % нагоре и надолу. Работата на контролите, по мое мнение беше безупречна.

Голямо браво на организаторите

[motomarzel]

Всичко се караше от-до на 100 % нагоре и надолу.

Само долната контрола беше некараема

[nibiru]

Да беше прекрасно преживяване.Видях се много позитивни и весели хора.
Благодаря много на Тошко, Миро и Иван че се съгласиха да караме заедно ,дадоха всичко от себе си и така спечелихме първо място на щафетата.

Имаше доста фотографи на състезанието ,но не виждам много снимки,"Нервен Хамстер"е качил чудесни фотографии ,нека да даде линк за още.
Много ще се радвам и ако Аз се видя някъде
Живот и здраве догодина пак.