Анелия написа:Благодаря за организаторите за това, че за поредна година ни показват що е то истински маратон
Някой да има точна цифра на денивелацията на дългото трасе?
Oтносно денивилацията моят Garmin засече 2467 метра изкачване!
А трасето беше точно над 60км- около 60.6км за големия маратон.Иначе оригиналното трасе с изкачването на връх Мургаш + вторият доста труден баир + третото стъпаловидно изкачване с наклони над 20% по полянките и после нагоре-надолу преди да отидеш на сипея,където ако си уморен е голяма мъка - е около 53.4км!
Сега имаше малка промяна с още едно сериозно изкачване,което беше и накрая и четвърто подред и просто такъв продължителен баир след толкова много километри е изцяло психическа борба със самия себе си.
Защото в този момент тялото ти започва да те предава - значи дори най-добре подготвените състезатели(без Уолтър,който както стартира така завършва,но все пак той е много по-трениран от нас,участвал е с години на подобни състезания в чужбина и знае какво прави,а и има уменията и издръжливостта).Докато който от нас не си разпредели силите правилно,особено по-младите юнаци,които са много силни на до 40-50км дистанциите.Но след това,ако пропуснеш да пиеш вода,изотонична напитка редовно или не се захранваш с храна редовно тялото ти умира буквално.Отделно просто нямаме достатъчно километри в краката си,а и тялото ни не е подготвено напълно за такова продължително натоварване.Не случайно най-добрите маратонци са над 30 години,защото издръжливостта се засилва с години,а се губи съвсем малко бързина.
Много от най-бързите момчета получиха схващания;моите мускули бяха на ръба,но аз и не натисках максимално накрая вече,но бях толкова умалял на последния дълъг баир,че едвам го качих.
Така,че беше много интересно така да се каже и за мен ценен опит за бъдещето.
А иначе се качваш на над 1200 метра надморска височина на върха на билото на допълнителния за тази година 4-ти баир и си беше много трудно.Цялото трасе е само или изкачване или спускане - като към края преобладават техничните пътечки,на които много се изкефих,но все пак е много трудно трасе.
Може би защото е краят на сезона и сме уморени повечето състезатели и от това идва също трудността.
За мен беше една голяма борба от старта до финала като имаше по-силни момчета в този ден от мен,но в крайна сметка аз станах шампион при мъжете.Но просто така се случват нещата.Аз се раздадох докрай ,но знам,че всички даваха всичко от себе си по труднотоо трасе и дали Хоби или Елит всеки завършил ХС Маратона Мургаш е постигнал една лична цел и трябва да е доволен от себе си и щастлив.
Аз искам да благодаря на организаторите за трасето и за работата ,която са свършили по маркирването,особено на един Бойко Танчев,който не стартира,а е един от най-силните състезатели по маратон в България и дори сутринта преди старта е ходил да маркирва.
На нашия отбор - КК "Алекси Николов" Варна и особено на тренъора ни Николай Стамболийски,който как да кажа прави всичко за нас и е освен това и механик и ни подаваше бидони по трасето и храна,а и духовната подкрепа и атмосферата,която се създава в отбора те предразполага да се забавляваш и да дадеш всичко от себе си по време на състезанията.Мерси още веднъж за всичко.
Иначе след старта,когато Уолтър се откъсна на изкачването заедно със Сашо Алексиев и на мен ми беше много трудно по целият баир нагоре към Мургаш Добри Лиливски от нашият отбор,най-силният юноша в България,който завърши голямия маратон съвсем мало зад Александър Алексиев с 4-то най-добро време ми помага много и бяхме заедно до върха.Но най-вече на Васко Василев,който беше този ден по-свеж от мен и ни води темпото от старта до Мургаш като ни изчакваше на места,защото много ускоряваше,а на мен ми тежеше доста.Мерси много Васе за подкрепата,без теб нямаше да стана аз шампион и ти заслужаваше също така да си първи при мъжете,просто тези малшансове с гумите са понякога много неприятни,особено когато се бориш за първите места и всяка грешка или механичен дефект е важен.Скоро и ти ще си първи по състезанията.Аз го вярвам и чуствам,остава и ти да го постигнеш на практика.Аз ще съм там и ще ти помагам колкото мога, както ти досега ми помагаше.
И накрая браво и на ветераните,които караха дългото трасе,защото знам колко трудно беше и каква мъка е накрая и специално на двете жени,които го изкараха успешно - Мария Нечева,която кара с брат си Данчо неотлъчно до нея и двамата са голям тандем и със сигурност се мотивират един друг,което им дава сили да продължат.Браво Данчо за себеотдадеността ти към сестра ти.
И разбира се на Анелия Карагъозян,която ми е съотборничка и се справи геройски с трасето,със себе си и трудностите и завърши 1-ва при жените.Браво Ани,видях колко си изхабена и физически и психически след такова натоварване и знам как се чуствате всички,които сте участвали,защото и аз бях там и участвах.
Но знам и нещо друго,че да завършиш колкото и трудно да е било и да сме искали да се откажем някъде по трасето,където вече сме били на ръба на психическото и физическо изтощение и дори отвъд - това че сте стигнали до финала вие всички сте постигнали вашата победа и трябва да се гордеете със себе си.Вие сте не по-малко победители то тези,които се качвахме на стълбичката.А тези,които не успяха съм сигурен,че те са още по-амбицирани да дойдат и да завършат маратона следващата година и да кажат след това- дойдох,видях и победих себе си и страховете си.Вече се чуствам по-добре и съм станал по-завършен и добър човек.
До догодина ,а с повечето от вас до следващото състезание.
Поздрави и наздраве!
Тодор Ангелов