От Шамони до Цермат на две колела ...

[taurus13]

Едни хора ходиха някъде, караха, снимаха и после мина една година.... Пък един друг ходи и до една голяяяма планина на изток.

[outfaced]

скромни хора

[Yavkata]

Било е гадно и ги е страх да не им се смеем...

[kibikoff]

нямало е лента във фотоапарата ...

[joropc]

Веднага след като се прибрахме написах нещо като разказче и почнах да "оправям" снимките, с цел да ги кача в Общ форум, като вероятно щяха да бъдат полезна информация за някой.Да обаче, един пич по съвсем друг въпрос ме "захапа" в общия форум с думите "Е, то не всеки може да ходи кат' теб да кара в Алпите.." без това да има връзка с въпросното каране.Моментално съжалих, че въобще съм отварял приказка за това ходене в Алпите и реших да не се занимавам със снимки, и без това времето ми е доста кът.Сега обаче, понеже този форум се чете само от наши хора, година по-късно поствам текста, който мислех да кача тогава.За съжаление снимките както съм ги зарязал така стоят, та затова пускам първата част от тях(тези, които съм наредил) и веднага казвам, че втората част, която ще оправя тези дни ще е значително по-интересна(Матерхорн, Цермат ала бала.... )
Та ето го разказчето, което писах тогава, преди точно година:
"Да караш колело в Алпите, да видиш един от най-красивите върхове на света, да станеш дори и малка част от снимките и клиповете, които с възхищение зяпаме от години в „розовото колело”, тубата и т.н. си е нещо, което в зависимост от възможностите е редно да се опита от всеки човек обичащ планината.Е, и ни ние шестима ентусиасти, решихме да ги пробваме в края на юли „пустите“ му и Алпи.Веднага уточнявам, че нямам дар словото на Милко(taurus13), Митака(4getcredo) или Камбата(sailman), та „разказът” ми ще бъде доста постен, но колкото и да се напъвам, по-добре не мога да разкажа за това каране.Всъщност, това няма да е точно разказ, а по-скоро в следващите няколко изречения ще опиша нещата чисто прагматично и иформативно, с цел тази информация да послужи на хора, които биха покарали велосипеди в тази уникална планина.От заглавието е ясно, че става въпрос за известният байк маршрут Шамони-Цермат, или с други думи - от подножието на Монблан до подножието на Матерхорн.
Та така, още в началото на годината започнахме да заформяме групата, която в последствие се промени, но още в началото на месец май, хората, които тръгвахме бяхме ясни - аз, Митака от Пазарджик(Jim), Добата от Гaброво(digimortales), Павлин(Троян), Миро(София/Троян) и Краси(Пазарджик).Последните трима не участват в MTB-BG.COM, но са сериозни карачи и планинари, което всъщност си е най-важно за едно многодневно каране по непознати земи.Групата беше желязна и им благодаря за обстановката, която благодарение на тях се получи повече от перфектна.Въпреки че не беше лесно, всичките дни по маршрута преминаха в постоянни шеги и добро настроение.Няма как да не спомена чувството за хумор на Добата, уникалните умения на Краси като веломеханик, прагматизмът на Митака и рутината на Павлин, благодарение на която си намирахме място за спане за максимум половин час след като пристигнехме до крайната цел за деня.
Ако трябва да опиша карането с две думи, бих казал-яко..много яко и трудно..доста трудно .
Трудностите идват от това, че в тази планина просто няма равно.Всичко е САМО надолу и САМО нагоре.Обикновено бързахме, защото У швейцарско затварят хранителните магазини в 18.30 и ако не ги хванехме, просто трябваше да стоим гладни или да даваме луди пари за вечеря и съответно за храната на другия ден.Преглеждайки показанията на GPS-a установявам, че най-малката положителна денивелация(качване) за дневно каране е била 2300 метра, а най-голяма 2900 метра.Тук е и мястото да кажа, че въпреки перфектната GPS карта, която ми предоставиха KiselotoMliako и Кроко от С.К.А.(за което съм им много благодарен), ние на ден си се губехме поне по три-четири пъти, и не знам защо, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО завършвахме дневния етап, слизайки от планинските пътеки в „съседното” село или градче, след което следваха едни 15-20 километра асфалт, обикновено с наклон като на Беклемето, който е ясно, че катерехме, и с порядъчен насрещан вятър .Всъщност, ние си пристигахме до крайните точки, които преварително знаехме от интернет, но това ставаше по различен маршрут , а установявахме, че сме се объркали единствено по двадесетината километра в повече като разтояние и поне 600-700 метра в повече качване.Както и да е, въпреки всичко си беше яко.Изводът тук е, че там не трябва да се разчита на GPS ако нямаш точния трак, а само на топографските карти, които се продават на определените места, или съответно на местен водач, което обаче си е скъпа услуга.В Шамони си купихме три карти по 20 евро едната, но установихме, че са само за първия ден и любезно ги върнахме в книжарницата.Ясно беше, че ще го караме както дойде.Беше успокойтелно, че Швейцария е една от най-белите държави в света и просто нямаше каво да се случи.Застраховката, която си направихме в Шамони беше сравнително евтина-по 5.5 евро на ден, като застрахователят даваше гаранция, че до шестата минута след обаждане на телефон 144(дали това беше номерът?), ще дойде хеликоптер и ще отнесе пострадалия.За застрахователната сума, която се изплаща при евентуален инциден завършил със смърт няма да споменавам, защото има вероятност всички да си пратите тъщите с колело в Алпите.
С учудване установихме, че по някои от пътеките, на всеки 500 метра има противопожарни хидранти, и това доста високо в планината...луда работа.Всичко е маркирано, като ясно са указани велосипедните и пешеходните пътища и пътеки.За чистотата и подредбата на швейцарците не е нужно да говорим.Тук дойде и нашето първо малко разочарование.Най-яките пътеки бяха пешеходните.Ако те хванеха обаче, че се суркаш по тях с велосипед, глобата беше......5000 франка(около 8200 лева).Разбира се, не си и помислихме да нарушаваме местните закони .Разочарованието бързо отмина, защото маршрутът си беше уникално интересен и без ясно изявените фрийрайд спускания от видео клиповете(не че такива липсваха, де), но явно според швейцарците една пътека или път може да бъде анонсирана като вело, само когато е достъпна за уменията на масовите карачи, демек да става за всеки.Иначе имаше етапи, в които като си метнехме колелата в 9 часа сутринта на гърбовете, ги сваляхме към 15 часа, а предвид, че си носехме всичко на нас(около 11-13 килограмови раници) си беше меко казано трудничко.Доста отчайващо се получаваше, когато питайки някой местен турист за нашата крайна дневна дестинация, а той със съжаление ни отговаряше:“Oooo, to (еди къде си), you have a lot of things to do!” Почти всеки ден имахме от едно до три качвания с лифт или някакъв вид високопланински влак, като тези качвания не се броят в денивелациите, които съм споменал по-горе - там всичко е само на ход.Лично за мен повечето снимки и клипове от Алпите, по които разни фрийрайд майстори спускат по уникални пътеки са или незаконни, т.е. се правят на „ръба” на разрешените за това места или....не знам.Поне в Швейцария е така.Иначе хората карат, карат и то яко.Постоянно ни изпреварваха разни пичове и дами, които си караха само с тънка ветровка и 0.75 литрово бидонче с вода на рамката на карбоновия твърдак, и това при температури от 4-5 градуса.Просто не спираха, а „мачкаха” баира като терминатори.Като споменах за темпертури, ние напуснахме България при средна дневна температура от 37-38 градуса.Там обаче, се озовахме на сутрешни около 2-5 градуса и 9-10 градуса през деня.С време случихме и само един ден ни валя около десетина минути, ама т’ва не се брои, нали.
От многото интересни моменти няма как да не спомена един два.След поредното замотване в един от последните дни, спускайки се от около 3100 метра към Цермат се забъркахме тотално сред плетеницата от пътища, пешеходни и велопътеки.Съответно ние след дълго умуване хванахме пъкека, която си мислехме, че е нашата, но след около 20 минути спускане се озовахме на полянка със старт къщичка, на която имаше многозначителна табела ”WORLD CUP DOWNHILL TRAIL-ZERMATT”.Само се спогледахме и „пришпорихме” велосипедите надолу.Първите серпантини почнаха гладко, но след тях нещата загрубяха. По-голямата част от групата се отказахме по средата на трасето и поехме по страничните пътеки, защото не сме точно такъв тип карачи, а само Митака и Добата довършиха започнатото докрай като спуснаха цялото трасе.
На хората, които мислят да велосипедстват в швейцарските планини, трябва да е ясно, че това не е евтино преживяване.Нощувка в обща спалня в тъй наречените пансиони, с общи бани и тоалетни е минимум 50 франка(82-83 лева) на човек.Просто е късмет ако се намери нещо по-евтино, пък то и няма.Една пица в най-обикновен уличен ресторант струва от порядъка на 22-23 франка(36-37 лева), затова и не сме се хранили по ресторанти, а разчитахме само на хранителните магазини.В тях е доста по-скъпо от България, но на фона на цените в кръчмите си се ядва.Иначе пансионите и евтините хотелчета са страхотно уредени.Цари страхотна чистота и подредия.Разполагат с общи кухни, които са оборудвани по последна дума на кухненската мода и всеки сам си приготвя кой каквото си носи.В баните и тоалетните е същата работа...абее швейцарска работа.Ясно е, че ние не пропускахме да пием и по някоя бира, а и Добата смирено прие задължението да пренася през целия преход наличното количество ракия, та вечер, без да се забравяме си правихме своеобразни, кратки купони, но то това си е ясно .В Шамони(Франция) спахме две вечери за по 15 евро на човек, което си беше евтиния, но в Швейцария цените просто са различни.
Както вероятно знаете, Шамони и Цермат са раят на европейския алпинизъм.Обстановката е невероятна.Градчетата са пълни с алпинисти и планинари, като тук таме се забелязваха и велобудали като нас.Официалната дамска чанта е 30-40 литрова раница, а официалните обувки са La Sportiva Nepal Evo.Обичайна гледка по кафенетата сутрин, е клиентите да са си опрели пикелите, котките или велосипедите до масите.Духът на тези градчета е изцяло свързан с планината и пожелаван на всеки да го изпита. Магазините за планинска екипировка и планински велосипеди са един до друг, а цените в тях са почти като в България.Аз лично повече магазини за планински хардуер съм виждал само в Катманду-Непал.Специално в Цермат имах чувството, че съм в Токио, защото 60% от хората, които се мотаха по улиците бяха японски туристи, от ония с големите обективи.За голямо мое съжаление установих, че „китайското чудо” постепенно заема и най-райските кътчета в Европа.Инвеститорите на малкото хотели, които се строяха в Цермат са китайски богаташи, а и доста от апетитните имоти там, които се продават на умопомрачителни цени се купуват именно от китайци.Ние пристигнахме в Цермат по най-невероятния сингъл трак, по който съм карал някога в сравнително кратката ми кариера на планински колоездач.Пътеката се движи точно над планинската жп линия, дълга е около 15 километра, буквално над покрива на влака, като лукатуши в долината по невероятен начин.На места става доста сложна, а големият и проблем, че за пътеката няма тунели, т.е. когато влакът под теб влезе под земята, ти катериш и съответно после спускаш .Понеже е в планински овраг, на места е осигурена с въжета, които помагат на по кекавите туристи да не се сгромолясът върху жп релсите, които са бая в ниското.Иначе в Цермат е забранено за превозни средстава с ДВГ.Колите се оставят на огромни паркинзи в началото на града и от там целия градски транспорт е електрифициран.Почти из целия град се мотаха индивиди с бордове и ски, които слизаха и се качваха към глетчера под Матерхорх, където явно всички ски съоръжения работеха.
Понеже последния ден трябваше да се върнем от Цермат до Шамони, където ни беше микробуса, това ни струваше по 105 франка(173лева) на човек, барабар с велосипедите.Скъпичко, а?! .Това за два часа и половина чисто возене с мотрисата.Всички междуградски и градски автобуси са оборудвани с по 7-8 багажника за велосипеди на гърба, а между отделните вагони на влаковете има специални окачвачи за колелета.Всичко това се отнася и за лифтовете, като „куките” са направени по начин, по който няма шанс да си надереш или прецакаш коОлото.
Малко стана като като презентация на туроператор, но споменавам всичко това, защото е интересно, а в общи линии може да се види само в тази част на света.
Иначе за френските и швейцарски планини всичко е ясно-страхотни са!Сега, пак напомням да не очаквате от снимките грандиозни алпийски пеизажи с ледници, морени и сераци, защото ние се движихме предимно в ниското, то всъщност и там си е и маршрута де.Най-високото място, на което се качихме беше с влак(около3100 метра), а на ход минавахме проходи с височина от около 2800 метра.Фотките са от три фотоапарата и сме снимали к’вото ни падне, но има от всичко, а и само бегло споменавам, че на някои места, предимно по високото хич не ни беше до снимане...ама хич.
Аааа, накрая няма начин да не спомена, че още първия ден след първото зверско спускане, при което май всички дадохме някои жертви, при падане си счупих непоправимо предната команда, която по-късно през деня трябваше да заменя с нова.Голямо беше учудването на всички, че я купих от местния веломагазин в курортен град, а цената беше......30% по-ниска отколкото в България!
Снимките(под някои от тях ЩЕ има кратко обяснение, НО сега няма време за него )
Втората(по-хубавата част) ще е готова до дни:
https://picasaweb.google.com/1145821447 ... 1483748354

[taurus13]

Страхотно..все пак заради някъв киселяк, не трябваше да се отказваш от общия форум. Надявам се нямаш против да пусна едно копие в нашия скромен вътрешен форум, че има няколко човека, които не четат тук.

[digimortales]

искам на WORLD CUP DOWNHILL TRAIL-ZERMATT да спускам без 15 кила раница (мойта беше най - тежка доколкото помня).
благодаря за разказа и снимките Жорка и поздрави на всички останали от бригадата.

[joropc]

Надявам се нямаш против да пусна едно копие в нашия скромен вътрешен форум...

Е, много ясно, че нямам нищо против..

[outfaced]

[hrissim]

[img]....[/img]

Хехех - тази ми заприлича на Урдиния циркус, както може би е изглеждал в края на ледниковия период

Доживееме репортажО

[bdz43r]

Миналата година ме сърбеше много, че съм без колело и май следващия път ще го помъкна...

Понеже последния ден трябваше да се върнем от Цермат до Шамони, където ни беше микробуса, това ни струваше по 105 франка(173лева) на човек, барабар с велосипедите.Скъпичко, а?! .Това за два часа и половина чисто возене с мотрисата.

Как става превозването на велосипеди в швейцарски влак? Открих само за някакви дневни/петдневни велокарти или нещо подобно за по 30/70 евро. Вие с такива ли пътувахте или някакви еднократни вело-билети?

[joropc]

Ами пътувахме с еднократни велобилети, защото реално ползвахме влак само последния ден, когато се прибирахме към Франция за да си вземем буса.Предполагам, че с абонаментни велокарти ще е доооста по-евтино.
Иначе...в швейцарски влак, с велосипед се пътува така :




Найс, а?