Ком - Емине

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Re: Ком - Емине

Мнениеот Pugsli » Чет Фев 16, 2012 9:05 pm

Борка ,медицинското лице от последния ден те поздравява!!! :D Браво момчета ,много ви се изкефихме в Емона ,евала нямах търпение да дочета историята!!! :) Поласкан съм и че присъствам макар и в дъното на една от снимките ,пожелавам ви още много победи и ,както колегите отбелязват иде пролет ,ще се срещнем по пътя ;)
"Fortuna non est penis in mano non recipentur!"
Pugsli
 
Мнения: 4
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 7:09 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот taurus13 » Пет Фев 17, 2012 3:04 am

nicky bike написа:
sensation_blue написа:GPS следите на cholla събрани на едно: ...

Познавам Cholla и не смятам,че ми даваш цял "трак" това което си ми пуснал го имам, но очаквах да има готов да не си играя да ги събирам. ;)
Райко, прочетох ти първия ден ... Нищо ново спрямо теб това е обикновеното ти състояние - "бедстващ" и доволен от това.


Лесна работа - ето го целия. На местата където е завършвал съответния ден на Chola съм сложил по едно флагче с етикет Day N.
Качвам го тук, но поради ограниченията на форума, му сменете разширението от *.txt на *.gpx
Прикачени файлове
KE_chola_full.txt
(1.11 MiB) 466 пъти
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот Rayko » Пет Фев 17, 2012 11:10 am

Трети ден - 27 юли 2011г.
Момина поляна - заслон Ботев:

В тъмна доба станах и тръгнах нагоре през гората. Челникът осветяваше призрачни силуети. Малко преди изгрева бях на билото.
Изображение
Спрях за закуска на чешмата след х.Планински извори.
Изображение
От тук като се заредиха един след друг едни грамади - качи-спусни, качи-спусни, няма нищо интересно за писане. Интересното е, като си там.
Изображение
Изображение

Въпреки закъснението, причинено от вчерашната буря, заради която се наложи да прекратя движението към целта много по-рано, смятах, че още не съм загубил шансовете за рекорд. Четирите "Б" - Тетевенска Баба, Булуваня, Безименната кота и Братаница ги минах на един дъх, без да нося вода и без почивка. От време на време пусках телефона да търси обхват. От вчера се опитвах да се свържа със Георги Радковски (joro ps) и да му кажа до къде съм стигнал, да не се притеснява за мен. Той беше моя пресаташе за тази експедиция и ми даваше информация за метео прогнозите. Беше на линия да помага, ако нещо се случи.
Изображение
На "Безименната кота" се появиха две черти и веднага след това телефонът звънна. Чух се със Жоро, казах му къде нощувах и за плановете ми днес да наваксам - целта за тази вечер беше както по предварителен план - Х.Партизанска песен. Той замълча, позамисли се и каза, че това е много, много път и ако някой е в състояние да го извърви - това съм аз. Споделих, че обувките ми вече са разлепени от ходенето в мократа хвойна, но се надявам да издържат до края. Не за да се оплаквам, а като информация как се чувствам, какви проблеми имам, как се представя екипировката.
Изображение
Изображение
Изображение
Поощрен от думите на Жоро продължих по ръба на "Старопланинското Конче". Какво му трябва на човек, когато е уморен - някой да му каже: "Браво, добре се справяш, ако продължаваш така, ще успееш" - това е по-ценно от глътка вода, когато устата ти е залепнала.

Грамадата Вежен ме чакаше. Метнах колелото на рамо и разпънах дълги крачки нагоре. Това е моят предпочитан начин за изкачване. Ако тикам колелото до мен по стръмен, неасвалтиран баир, се получава едно усукващо натоварване в коленните стави, което може да доведе до по-бърза умора или дори болка.
Изображение
Вежен не е толкова труден, колкото изглежда, погледнат отдолу, а спускането му е разтърсващо преживяване. Миналата година не посмях да карам надолу, но сега, като погледнах източния склон, си рекох "ох, на батко рошавото баирче". Зимата покарах малко с момчетата от велоклуб С.К.А. и сега се чувствах подготвен да разчупя стереотипа. Моят собствен, за други хора това спускане може да се стори банално.
До х.Ехо предимно карах, макар и насечено от чести спирания заради гадния телефон. Много непрофесионално, признавам си, но като знам колко е променлив обхвата в района на хижата, предпочетох да свърша на пътеката таз досадна работа.
Изображение

На Ехо видях само двама обитатели, които се сбиха като дойдох. Предполагам, заради правото да изядат остатъците от обяда ми. Настръхналият победител се наигра, защото ядох само овес и годжи бери и то без остатъци.
Изображение
Изображение
Часът беше около 11:30. За втората половина от деня остана най-атрактивната част от Ком-Емине. И най-спорната по отношение на ролята на колелото - дали не пречи повече, отколкото помага. Преди моето минаване, повечето хора биха гласували против велосипеда, но за мен трасето беше оттренирано, както казва сър Кибикофф, който от време на време поставя на мястото им разни компютърни планинари, които се опитват да научат дядо как да кашля.
Продължих по пътеката към Козя стена, добре ми е позната, на много места се кара и като цяло темпото е около два пъти по-бързо от пешеходното. Естествено минах по по-бързия, "опасен" вариант.
Изображение
Изображение

Разстоянието от арката на Троянският проход, до Дерменка е направо тунел във времето, почивка за подбитите крака, празник за душата, която се опиянява и самозабравя от скоростта.
Изображение
Изображение
А хижа Дерменка е оазис за чревоугодника, пренебрегнал сочните блюда, прекосявайки необятната Планина с едно кило конска зоб в раницата. След обилният обяд се гътнах по гръб на поляната и съм задрямал. Заради това ми хипарско поведение, хората от хижата ме помислиха за обикновен лежер.

Изображение
Изображение
На Добрила - кафе и кола, за да съм бодър по залеза над Купените. Хижарят не вярваше, че продължавам с колелото към заслон Ботев (в 18:30 часа), и понеже се усмихвах, помисли че се шегувам.
Аз обаче бях напълно сериозен - кой се шегува с Амбарица, Купена, Кръсците, Костенурката, Жълтец, Млечниет чал и Ботев? По тъмно.

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Това било е вълшебно. Залезът, гледан от там засилва мистерията. Тя се усеща, само когато си сам от дълго време. Дори най-слабият човешки шум пречи да чуеш мелодията на космоса. Класическа музика, изпълнена от рок банда с такава динамика и съвършенство, че накрая добрият метъл си строшава инструмента, защото знае, че никога няма да може да повтори този миг...

Падна нощта. Вдигна се мъгла. В този случай фарове и челници са безполезни. Изкачих Жълтец право нагоре, без пътека. Излязох над мъглата. Не мога да го опиша:
черно небе с големи звезди, под мен облачни езици прехвърлят през седлата и премките на билото. Събух се бос за да починат стъпалата ми върху влажните треви и хвойни. Пак телефонът звъня - хижарката от Партизанска песен - ще успея ли да дойда тази нощ, както се бяхме разбрали? Не, няма да мога, ще се видим утре.
Хора, от кой свят ме съборихте отново на земята. Не сте виновни, няма как да знаете.

Обух се, облякох наметалото (тънка черна ветровка), мушнах ръцете в ръкавиците, възседнах Росинанта и пуснах двата мощни фара, които цепят мрака.
Една песен на "Щурците" ми кънтеше в главата, защо ли?

"Кой препуска диво в нощта,
слял се с коня си в безумен
устрем,
сякаш гони края на света
свил до болка немите си
устни?

Коннико, какво ли търсиш ти,
че летиш към края на земята?

Няма да се спреш за миг едва,
няма към какво да се завръщаш.
- Устремът е моята съдба,
рискът е печалната ми
същност.

Хората в спокойни нощи спят
в тихите си сънища.
Мен ме гони лудият ми път
през нощта нагоре към
звездите.

Хората... не бягам аз от тях.
Зная - просто нямам вече време
нерви, думи, помисли и страх -
аз от тях изплетох своето
стреме.

И летя към моя хоризонт
и летя към кулите от пясък.
Миналото си смених за кон
и за мен избора е ясен.
Кой препуска диво в нощта?
Аз препускам диво в нощта!"

На спускането преди заслон Ботев осветих някакво говедо, легнало между жалоните. Очите му светнаха като фарове на волга. В далечината под мен залая куче, вратата на заслона се отвори и на фона на светлината, идваща от вътре, се открои силует.
Минаваше полунощ и реших да нощувам тук. Туристите си бяха легнали, разположих се на масата до камината и си поръчах питие, което изпих с кеф в компанията на заслоняра Христо.

Резултатът от днешният ден: не успях да наваксам закъснението, но имах вълшебна вечер, извървях една любима пътека, легнах си щастлив.
о879 зз 4о з6
Аватар
Rayko
 
Мнения: 462
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 3:11 pm
Местоположение: У центъра на Вселената

Re: Ком - Емине

Мнениеот stampa01 » Пет Фев 17, 2012 12:07 pm

От вр.Ком до заслон Ботев за три дни.Направо изключително!
п.п.Райко,както го описваш изглежда много лесно ,а в действителност е ...,особено след Кашана.Но то заради такива залези си струва усилията.
stampa01
 
Мнения: 12
Рейтинг: 1305
Регистриран на: Пон Юни 06, 2011 4:52 pm
Местоположение: Русе

Re: Ком - Емине

Мнениеот Yavkata » Пет Фев 17, 2012 12:30 pm

Rayko написа:.... Залезът, гледан от там засилва мистерията. Тя се усеща, само когато си сам от дълго време. Дори най-слабият човешки шум пречи да чуеш мелодията на космоса...
Падна нощта. Вдигна се мъгла...
черно небе с големи звезди, под мен облачни езици прехвърлят през седлата и премките на билото. Събух се бос за да починат стъпалата ми върху влажните треви и хвойни. .. щастлив.

Райко, признавам се , че като го прочетох това почти се разплаках. От колко време не съм бил сам по такива места. Щастлив съм, че жената ми е спътник в приключенията, а от скоро и дечките...но чувството да си сам...сигурно ми е липсвало без да усетя. Връщаш ме поне 10 години назад. Благодаря! :beer:
ИзображениеИзображениеЖивотът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Аватар
Yavkata
 
Мнения: 2386
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Яну 06, 2007 1:33 pm
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот Rayko » Пет Фев 17, 2012 1:01 pm

Приключението Ком-Емине е много повече от гонене на време и бъхтене по баири. Подражавайки на моя приятел Краси Великов, съм се постарал разказът да не е просто повествование, а да има скрити (и явни) послания между редовете, та тези които ги улавят, да изпитат душевен екстаз.
о879 зз 4о з6
Аватар
Rayko
 
Мнения: 462
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 3:11 pm
Местоположение: У центъра на Вселената

Re: Ком - Емине

Мнениеот Rayko » Пет Фев 17, 2012 1:14 pm

Четвърти ден - 28 юли 2011г.
Заслон Ботев-х.Чумерна:

В 4:30 се събудих, тихо се измъкнах от спалното помещение и в 5:00 тръгнах нагоре по западния склон на Ботев. Жалоните са нагъсто и самочувствието се помпи, когато ги подминаваш бързо един след друг. След 25 минути бях на върха и направих кратка Ф.П. на лоста.
Изображение
Това утро се размина без изгрев, щях да замръзна, но бясното спускане доста натоварва мускулите и така се стоплих. Заслон Маринка беше в мъгла.
Вчера, от Добрила до Ботев придвижването беше бавно, затова сега се радвах на скоростта с която ядях километрите. Пътчето, което прави широка дъга южно от Параджика е много досадно за пешеходци, но с колело не се усеща. На спускането от вр.Юрушка грамада към Русалийски гробища пресякох някакъв студен фронт, над мен притъмня, влязох в турболенция. Вятърът саботираше избраната от мен линия на движение, Балканът се опитваше да ме сплаши.
- И да фучиш и да тъмниш, няма да ме уплашиш. Познавам те от дете и така даже си ми по-мил.

Изображение
Слязох на х.Тъжа, през прозореца видях закусващи хора, но реших да не се бавя и продължих към х.Мазалат.
Благодарение на 29 инчовата преда капла спускането от вр.Росоватец към Пеещите скали беше удоволствие. Другите пъти съм пробвал с 26-цата - много неприятно предната гума запецва в рошавите туфи.
На спускането от безименния връх, западно от Вълчата глава се разминах с туристи. Те се учудиха, че успявам да карам по този склон, за миг се разсеях, колкото да ги поздравя и направих човка. Претърколих се и пъргаво скочих отново на крака. По-късно забелязах, че съм си изтърсил блузката, която висеше простряна на раницата. Лоша работа - първо, че не е добре така да се сеят предмети, които замърсяват, второ - блузката ми беше трофей от маратонът СтаРа планина 100х24, трето - нямах друга блузка.
Изображение
Изображение
Пред х. Мазалат нямаше хора, но по земята имаше месингови гилзи 9мм. Напомняха ми времената, когато хижар бе Николай от Лъгът.

На х.Партизанска песен пристигнах към 10:00. Тук разбрах защо са гилзите - снощи празнували севлиевските полицаи. Само аз ли смятам, че купон и оръжие е недопустима комбинация.
Тук си бях организирал подкрепителен пункт - два дни преди старта на прехода изнесох една торба с неща, които щяха да служат за презареждане на нашата експедиция с Боян и за групата на Борис Борисов.
Хижарката ме очакваше още вчера. Беше се притеснила за мен. Сипа топла супа, донесе торбата с лакомствата и ми предложи да подремна в някоя от стаите, или да се окъпя, каквото искам да правя. Благодарих за любезното гостоприемство, но понеже съм див, не се възползвах от стая с баня.
Ръгнах в контакта фаровете и телефона да се зареждат, хапнах супа, побъбрих с добрата жена и то стана пладне.
Излязох да търся шарена сянка да дремна малко, че нощес много малко спах. На поляната отстрани имаше голяма ела с клони до земята, която правеше много добра сянка върху една мека тревичка.
Легнах така, че краката да са ми на слънце, да съхнат, че стъпалата се бяха просмукали от мокрото. Взех в ръце обувките, за да добия представа за размерът на пораженията. Много се бяха разлепили и деформирали, но от тук нататък имах малко ходене пеш и прецених, че ще издържат. Сложих ги на слънце до чорапите и стелките. Аз съм бил художник, щом умея така изящно да аранжирам натюрморт. Чорапите наподобяваха два бумеранга, а едната обувка приличаше на хищна муцуна, безмилостно захапала невинна маргаритка между подметката и сбръчканата страница. Каква палитра от чувства, какъв драматичен момент пресъздаваше тази картина от светлосенки, символ на вечната и обречена борба между доброто и злото...това вие никога няма да узнаете, защото ме домързя да вадя фотото.

Не можах да поспя качествено, само придремвах за кратко. Загубих време и пак тръгнах сънен, но поне имах заредени фарове и сухи крака. След малко бях на Узана, Хванах пътя за Шипка, покрай хижата на съвета. На по-калните места забелязах следа от гума HIGH ROLLER и то прясна. Имаше я и преди това, в гората под вр.Бухала. Може би някой градски вчера се е качил да ме посрещне, но е покарал сам, тъй като аз закъснях.
Изображение
От Шипка до Бузлуджа е асвалт. Много цигани имаше, беряха листа от къпина. Не знам точно каква е далаверата, но съм чувал, че ги изкупуват за направа на лекарства. На цветнокожите не им дреме и беряха тези до пътя, опушените, щото са по-удобни.
По нататък застигнах този индивид:
Изображение
Очевидно беше, че е от нашите. Спрях и си говорихме така от 20 метра. Оказа се, че това е приятелят на момчето, което застигнахме с Боян преди 3 дни.
Изображение
Изображение
На х.Бузлуджа смених предните накладки. От много километри ги наблюдавах, че са изтънели. Сега беше моментът, защото ми предстоеше дълго спускане след Бедеците.
Беше ранен следобед.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
От гара Кръстец нататък усещането е различно, типично за източна Стара планина - жега, пот, нагли мухи, драскащи папрати и къпини. Не съм мазохист, но и това ми харесва.
Колелото се представи много добре, радвах се, че направих правилният избор. Карах по занемарени коловози, ту в горички, ту сред папратови поляни, нагоре - надолу, нагоре - надолу, без да му се вижда краят на това нещо и без да знам къде съм точно. На места имаше огромни локви с дъждовна вода, пълни с екзотични форми на живот. Коловозите влизат под водата и излизат след десетина метра. Колко е дълбоко и има ли лепкава кал на дъното, не се знае предварително. А отстрани - гъсти папрати и къпини. Минавах директно през локвите с много газ, за да не спра по средата. Въпреки, че на места водата закриваше главините, предпочитах този начин, отколкото да се вра по тръните. Понякога се случваха много лепкави дъна и излизах с голямо количество кал по гумите и то неравномерно разпределена, в резултат на което колелата се въртяха на тласъци, като ексцентрици.
Но никъде колелото не спря.
Имаше и друга причина да се старая да поддържам скоростта - мухите. Има едни големи и тромави, които нападат, когато си мокър - аз ги знам като овъди. Защо хапят, като знаят, че ще умрат? От коленете надолу бях целият в рядка кал и кръв - моя и от овъдите.
Освен това беше топло и потта ми се стичаше в очите. По трасето имаше завързани ленти от плат - маркировка от някъкъв минал маратон. Откъснах една лента и си я вързах на главата, за да не ми влиза потната коса в очите. Погледнах отражението си в една локва - ако до сега приличах на окървавен клетник, то вече имах вид на непобедим екшън герой - ама много съм станал суетен.
Жажда ме мъчеше още от гара Кръстец. На гарата не пих, защото предпочитам от някое изворче или дере, после, като влязох в дивото пропуснах чешмата, покрай която трябваше да мина според картата. Няма проблем, аз държа на жажда. Предпочитам така, отколкото да се запасявам с вода, пък то да се окаже, че има достатъчно по пътя.
Около 18:00 наближих Хаинбоаз.
Изображение
На ски пистата на Грамадлива минах покрай един човек с работен гащеризон, който ме поздрави с усмивка и ме попита на къде съм тръгнал. И аз го поздравих и профучавайки отговорих неопределено: " - Към н.Емине". Наум си помислих, че няма смисъл да обяснявам, и без това такива като него, няма да разберат такива като мен. А бях жаден и гладен и бързах към заведението на прохода. По късно, когато четох разказите на други, минали по този маршрут, разбрах кой е бил човекът, които ме поздрави - Галин. Можеше да спра при него, щеше да ме нагости добре, ама аз откъде да знам, че този Галин е такъв радетел за спорта?
Спуснах бързо по кривите стъпала надолу и бих една контра пред х.Химик, където хижарят поливаше с маркуч една прясно отлята бетонна плоча. Изпросих си да пийна от маркуча. Питах го:
- Помниш ли ме?
- ???
- Миналата година бях замръкнал и ти ме приюти.
- А, сетих се. Браво на теб. Сега на къде си тръгнал, пак ли натам?
- Пак натам. Към Чумерна, по-конкретно.
- Че ти пак ще замръкнеш. Те отзарана тръгнаха от групата на БТС-то, отбиваха се тук, ама ти що толкова късно, немой да стигнеш днеска.
- Ще стигна. Хайде, довиждане.
- До догодина.

На прохода на Републиката имаше подпрени няколко мощни мотора, а рокерите бяха насядали на сянка в едното заведение. Завъртях около другите капани, но те бяха по-пълни, за това се насочих към компанията на братята двуколесни. Лошите момчета, макар да изглеждаха респектиращо, бяха културни и преместиха каските, за да освободят място. Пък и аз не ги посрамих, защото изглеждах не по-малко странен от тях. Поръчах си бира и салата и забелязах, че докато гледам техните черни зверове, те гледат с интерес моят Росинант, на който не му личеше цвета.
Хапнах бързо, че ме чакаше още много път.

За да не ми се струва дълъг пътя, си измислих състезание: до къде ще стигна преди да ми се наложи да пусна фаровете. Обикновено, коефициентът ми на полезно действие се увеличава вечер, около залеза. И сега беше така, карах бързо и не съм скучал. Около локвите намалявах, за да огледам следите на хората. Знаех, че организираната от БТС група "Ком-Емине" ще нощува на х.Чумерна и се опитвах по следите да разбера колко са. Малко ми се струваха, или са се изпоотказали, или са заобикаляли старателно локвите.
Някъде по трасето пътят минава до една нива. Мястото е голо и само сумракът намаляваше видимостта. Стори ми се, че има нещо живо в нивата и спрях да огледам. Оказаха се глигани, избягаха бързо, но аз си нагласих фотоапарата, да ми е достъпен, за всеки случай.
Малко след горски дом Бутора ме обгърна пълен мрак. Пуснах единия фар.
Така и така съм подготвен да снимам зверовете, като няма зверове, ето ви един бързобегунек:
Изображение
Към полунощ наближих заслон Караиваново хорище. Високите букове скриваха звездите и гората стана тъмна и тайнствена. Припомних си значението на думата "хорище". Освен това днес минах покрай паметника на Хаджи Димитър и по този повод си спомних Ботевото стихотворение, по-конкретно какво се случва с героя, след падането на нощта. Ако още не сте се сетили, говоря за самодивите. Дали наистина ги има и ако да, дали ми стиска да ги видя? Смелостта е сила, страхът - слабост, а умората какво е? - примирение? Как злото се промъква в душите на силните - дали не дебне моментите на умора? Какво уморява силните?

Естествено, като минах покрай заслона не видях даже кьорава самодива. Останах леко разочарован. Подминах малко и се обърнах рязко - пак нямаше никой.
Изображение
Днес се бях чул по телефона с моя приятел Пеньо от Сливен. Разбрахме се да излезе на твърдишкия проход и да ме пресрещне, за да покараме заедно.
Преди малко звънна, каза че кара срещу мен, вече е подминал х.Буковец. Идеално, наближавах хижата, скоро трябваше да се срещнем. Тук Пеньо, там Пеньо, няма го това момче, самодивите ли го отвлякоха?
Пристигнах на Буковец, Пеньо го няма, разминали сме се. Как стана това, до днес не знам. В тъмната гора фаровете се виждат отдалеч.
На широката тераса пред хижата, на една маса, седяха хижарите - мъж и жена и някакъв приятел. Употребяваха тихата лятна нощ за нуждите на своя турбо чалга купон. Като видяха, че се задавам, усилиха музиката, поканиха ме на масата и ми наляха ракия. Аз бях скапан от път. Легнах на цимента и си вдигнах краката на парапета, да починат. Извадих телефона да кажа на Пеньо да се връща.
Хижарката продължи да настоява за ракията и да стана от цимента, да не истина. Обясних, че съм легнал, за да ми починат ходилата, не че не ме държат краката. За доказателство скокнах пъргаво, поех чашката с ракията и я изпих на екс. Сега вече се харесах на компанията. Възползвах се от това и питах мога ли да използвам банята.
След двайсетина минути излязох къпан. Много ми се спеше и се зарадвах, че Пеньо ме чака и можехме да продължим веднага. Хижарката не искаше да ни пуска, не прие пари за банята, каза че и спането ще е безплатно, но ние имахме още километри.

Умората ме натискаше все повече, едвам изкачих последното стръмно преди Чумерна, дано не съм отегчил Пеньо с бавното темпо.

Не помня в колко часа се добрахме до хижата, може би към 02:00. Оказа се, че групата "Ком-Емине" е доста голяма. Имаше палатки отвън, хора на чували в предверието, по коридора. В голямата столова имаше малко будни. Заседнахме с Пеньо на масата и не станахме още час поне. Не се бяхме виждали, имаше какво да си разказваме, но аз гонех рекорд. Най-после излязохме навън, където моят приятел беше опънал палатка. Въпреки умората бях доволен от днешния ден. Нещо говорихме в палатката. По едно време ни прекъсна сърдит глас:
- А бе стига сте шумели, има хора, които искат да спят, утре ни чака тежък преход.
- Млъкваме веднага, извинявай.
Прав беше човекът, аз самият не обичам, когато някой не се съобразява. Представих си какво значи "тежък преход" и ъгълчетата на устата ми се извиха в тиха усмивка.
о879 зз 4о з6
Аватар
Rayko
 
Мнения: 462
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 3:11 pm
Местоположение: У центъра на Вселената

Re: Ком - Емине

Мнениеот TheAnimal » Пет Фев 17, 2012 1:46 pm

Райко, по принцип си ми много симпатичен, но четейки разказите ти в тези зимни дни взе да ми ставаш адски неприятен! :drunk2:
"Всеки знае, че една жена е твърде силна за един мъж."
TheAnimal
 
Мнения: 3204
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Сеп 16, 2008 9:38 am
Местоположение: Зверино

Re: Ком - Емине

Мнениеот Rayko » Пет Фев 17, 2012 1:56 pm

Мирке, ще компенсирам на перпендикулярната :eyebrow:
Последна промяна Rayko на Пет Фев 17, 2012 2:09 pm, променена общо 1 път
о879 зз 4о з6
Аватар
Rayko
 
Мнения: 462
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 3:11 pm
Местоположение: У центъра на Вселената

Re: Ком - Емине

Мнениеот cvb » Пет Фев 17, 2012 1:58 pm

райко,отби ли се в райковциИзображение :bowdown: :magnify:
майка да не си..Изображениекой съм азИзображениевелосиРАПТОР цъкащите минуси имат малка пишкаИзображение
Аватар
cvb
 
Мнения: 1778
Рейтинг: 859
Регистриран на: Съб Дек 16, 2006 9:28 pm
Местоположение: Рейтинг: 5000

Re: Ком - Емине

Мнениеот dobber » Пет Фев 17, 2012 2:22 pm

Райко искам да те поздравя с една поема. Да има какво да си рецитираш в следващите ти приключения.
The Men Who Don't Fit In
Robert W. Service

There's a race of men that don't fit in,
A race that can't stay still;
So they break the hearts of kith and kin,
And they roam the world at will.
They range the field and they rove the flood,
And they climb the mountain's crest;
Theirs is the curse of the gypsy blood,
And they don't know how to rest.
http://www.wesjones.com/serv1.htm
Аватар
dobber
 
Мнения: 86
Рейтинг: 1525
Регистриран на: Пет Юни 02, 2006 11:25 am
Местоположение: Bulgaria

Re: Ком - Емине

Мнениеот Exorcist » Пет Фев 17, 2012 2:31 pm

Разказите на Райко са живо натуралистично препускане на съзнанието през могъществото на природата чрез подръчно тяло, средства и пейзажи, чак се усещам, че чета хипнотизирано бързо, да не закъснея за следващия ред и проход! Влитам в локви, гори, жаден съм, отръсквам се от росата, потта и мухите, търся самодиви!

И той и групата на Боян и всички вие подстрекатели, нищо добро няма да ми причините, вече замислям като за начало лежерно опознаване на отсечицата от Ком до Лакатник...
Аватар
Exorcist
 
Мнения: 275
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Май 03, 2011 9:08 pm
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот dobber » Пет Фев 17, 2012 2:46 pm

Exorcist написа:И той и групата на Боян и всички вие подстрекатели, нищо добро няма да ми причините, вече замислям като за начало лежерно опознаване на отсечицата от Ком до Лакатник...

И мен ме охапха тези овъди. Може да се присъединя и аз :)
Аватар
dobber
 
Мнения: 86
Рейтинг: 1525
Регистриран на: Пет Юни 02, 2006 11:25 am
Местоположение: Bulgaria

Re: Ком - Емине

Мнениеот taurus13 » Пет Фев 17, 2012 3:00 pm

Rayko написа: Как злото се промъква в душите на силните - дали не дебне моментите на умора? Какво уморява силните?

Чрез гордоста, себелюбието, славолюбието, похотта и гнева. :)
Не че засега си заплашен, но човек трябва да е нащрек и да пази тези задни входове.

Райко като ти чета разказа в съзнанието ми изниква една асоциация - Вятъра. Ти си като него - като не духа, все едно го няма, но като духа, лети и се плъзга по препятствията, все едно че тях ги няма. Ами че ти издуха над половината Балкан за 3 дена бе човек. :D
А тая песен на Щурците и не мен ми беше много любима, ама не се бях замислял колко добре пасва на такива като теб.

И най накрая се сетих на кого ми приличаш с тая брадата физономия. Ако беше живял 150 години назад, ти сигурно щеше да бъдеш някой четник или войвода. Просто ти заспива тая роля и на визията и на характера и на емоцията.
Не съм добър с фотошопа, иначе бих те изтипосал в четническо снаряжение в оная тема, наред с другите форумни светила. :lol:
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот dob111 » Пет Фев 17, 2012 3:03 pm

Райко, поздрави за разказа и приключението!
Истински философ на планината си и посланик на идеята "аз виждам, аз мога"! Караш ме да мечтая и да желая(и със сигурност не само мен) това изживяване.
Харесва ми, че публикуваш разказа си точно в края на зимата, когато ще изгрее слънцето и ще потекат сините и златни води предвестници на пролетта.
Като четох онзи пасаж със звездите и песента на Щурците се сетих безапелационно за това: http://www.youtube.com/watch?v=3dk8I7fobtY ... а той стоеше на ръба на света и гледаше във зведния хаос....
Аватар
dob111
 
Мнения: 695
Рейтинг: 1900
Регистриран на: Нед Юни 20, 2010 3:32 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот Rayko » Пет Фев 17, 2012 4:47 pm

Събудихме се по светло, наоколо събираха палатките, нашата остана последна. "Райко, снощи май много си беше повярвал, да те видим днес до къде ще я докараш". Закусихме заедно с туристите, исках да си купя от тях една блузка на която пише "Ком-Емине", но се оказа, че са точна бройка. Пеньо, като разбра, че вчера съм загубил единствената си блуза, ми подари неговата.
Изображение
Тръгнахме заедно с групата, изпреварихме ги, после се въртяхме заради маркировката към някакво дърво динозавър, която беше подобна на маркировката на Е3. После се върнахме на изходна позиция, открихме къде се разделя маркировката и тръгнахме по вярната. "Темната гора" е дълга, нямах ясна представа каква част от пътя ни е зад гърба и колко остава. Днес силата не беше с мен, карах, но зорлем. Целта ми беше да не изоставам от Пеньо, но дали успявах, или той ме изчакваше, не разбрах.
Неочаквано излязохме от гората и се озовахме на Агликина поляна:
Изображение

Скоро излязохме на прохода Вратник. Още нямаше пладне, но спряхме пред заведението да хапнем пилешка чорба.
Миналата година замръкнах тук и ме приюти бай Иван. Добър човек беше дядото, държа се с мен, все едно съм му син. Бих се радвал да го видя отново.

Сега Бай Иван очевидно не беше тук, попитах за него човекът, вероятно собственик на заведението. Той преди това беше усмихнат, като чу въпроса се загледа настрани. След малко ме погледна в очите и каза:
- Бай Иван го няма... Почина.
Замълчах. Нямах какво да кажа. От тишината, която последва ми писнаха ушите.
Отстрани изглеждаше, че си е надделял на масрафа, ама от страни е едно, вътре в душата си човек сам знае какво му е.
Бог да го прости бай Иван, тоз закъснял Дон Кихот. Той беше от хората, дето борят мелниците с две голи ръце, а за награда получават подигравка. А кой се подиграва? Точно тези, дето ги мелят машините! Светът има нужда не от технологии, а от хора като него, дето силата им е в усмивката и в напуканите ръце, разбира се.


С Пеньо се разделихме на "Изворите на Камчия",
Изображение
продължих нататък сам.
Има особен чар в дългият самотен път - оставаш с мислите си, неочаквано намираш отговори, които си търсил дълго. Навлизаш в един истински свят и от там разбираш колко е фалшив този, от който идваш:
Интернет не сближава хората, както това може да направи огънят;
Кратък разговор със случаен странник, срещнат по пътя, може да е по-ценен от консултация с психоаналитик;
Едно къпане в планински поток, освежава по-добре от спа;
Едномесечно скитане има по-дълготраен ефект от липосукция;
За щастие истинските неща са почти без пари.
Изображение
Изображение
До Котел пътя, ако трябваше да го минавам по-бавно, сигурно щеше да ме отегчи. Понеже карах сравнително бързо, ръцете пострадаха от постоянното шибане на клонки и високи бурени. Тогава разбрах, че предпазителите пред дръжките на кросовите мотори не са само гъзария.
Малко след вр.Гредата така яко се засилих по едно надолнище, по едни тревясали коловози, че като въртях, задната гума подскачаше като топка в ритъма на педалите. По едно време задницата почна да играе, до някое време успявах да компенсирам с кормилото, но накрая ме хвърли. Приземих се уж във висока трева, но си изкарах въздуха откъм гърба. Щом ми бе възможно продължих пак така бързо, да използвам адреналина.

* * *

Котел сякаш беше потънал в следобедна дрямка. Гумите бръмчаха по горещите улици и се въртяха мъчно. След кратко лутане открих пазара и си купих пъпеш от една циганка. Седнах на сянка срещу сергиите, нарязах ароматния плод и докато си хапвах сладко, с тъпото на ножа събарях засъхнали бучки кал от краката си - придобити навици.
Направих дълга почивка, изух обувките, разпънах карти, проведох няколко разговора по телефона. Циганките от пазара гледаха любопитно и когато реших да тръгвам, попитаха може ли да им дам корите и семките от пъпеша за прасето. Бях ги събрал в торбичка, с намерението да ги хвърля.
Докато се лутах по котелските улици, търсейки пътя към изхода, усетих че предницата се държи много лигаво. Погледнах надолу - честито. В тази жега се налагаше да лепя гума. Още не беше спаднала до край, спуснах надолу по пустата главна улица и спрях на сянка пред един фризер за сладолед. Взех си сладолед, после още един, докато ги ядях на сянка един дядо с кантар постоянно ме подканяше да се претегля. Изядох вторият сладолед, дадох рестото на дядото, за да не ме занимава и свалих предната капла. Кантарджията, доволен от получената милостиня, се примъкна по-близо и даваше съвети през рамото ми. Намерих две дупки, които са издишали бавно, защото трънчетата са били вътре. Залепих ги за нула време, напомпих гумата, поставих каплата на място и получих оценка от критичния наблюдател:
- Евала майсторе, признах та.

Който твърди, че всички пътища водят към Рим, не е ходил в Котел. Там всички пътища водят към ромската махала и да я избегна не можах. Щастливи хора, има какво да научим от тях. Например как се укрепва наклонена къща със сезал за простиране.
Запъплих нагоре към Лумни дял, покрай къшлите. Банална картина: жега, баир, вадички пот, съпътстващ рояк нагли мушички, миризма на коне. Ни повей на вятър, ни облак в небето. Добре дошли в страната на Marlboro:
Изображение
Изображение
Изкачих се до билото, там е добре - черен път между дърветата. Километрите бързо се трупат зад гърба ми, с тях и миговете, които никога няма да се върнат. Малко ми е мъчно, че пътешествието е към края си, тази нощ ми е последна по легендарният маршрут.
Слънцето се спускаше към своят запад, аз се спусках към своят изток, покрай река Герила. Казано по друг начин - по вечеря наближих Върбишки проход.
Спускането към него е дълго, чак уморително.
Още беше светло, когато спрях с повдигане на задна гума пред каменния дувар на капанчето на прохода. Влязох в дворчето и се разположих сам на една дълга маса на открито. Докато си поръчвах, сервитьорката ме гледаше с недоверие, може би си мислеше, че няма да платя. Бави се доста, така че аз се наслаждавах на лятната вечер на празен стомах. После, като ми донесе пържолата аз си поръчах още една, за да не я чакам пак. От вътре се чуваше циганска музичка, като от текста някои думи бяха на български: "Бойко Борисов ще ни арестува".
Тръгнах след около час, в сумрак. Имах намерение да карам по тъмно най-трудния за ориентиране участък - от Върбишки до Ришки проход, за да успея утре вечер да съм на Емине.
До река Елешница, няма никакви проблеми, дори по тъмно. Реката беше почти пресъхнала, чешмата до нея - напълно. Пих направо от плитката река и си напълних за през нощта.
Не ми беше кеф да карам толкова уморен. Имаше опасност да объркам пътя, да се лутам цяла нощ и накрая хем да не съм спал, хем да не съм напреднал много. Верният път се открива трудно, дори денем. Реших да нощувам тук, а утре да стана много рано и да карам по-бързо, защото ще съм отпочинал.
Обиколих сградите на горското стопанство, които се намират до реката. Нямаше никой. Едната постройка приличаше на плевня, нямаше врати и приземният етаж изглеждаше мизерно. Качих се на втория, по-трудно достъпен, но затова пощаден от вандалите. Много уютно ми се стори - таванско помещение, връзки дъбова шума висяха от гредите и миришеше на билки. Взех колелото при мен, пръснах малко слама в ъгъла и се настаних удобно.
Изображение
Изображение
Мястото беше идеално за нощувка - защитено от дъжд, роса, вятър, зверове. Скоро заспах, като истински пустиняк.
о879 зз 4о з6
Аватар
Rayko
 
Мнения: 462
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 3:11 pm
Местоположение: У центъра на Вселената

Re: Ком - Емине

Мнениеот motomarzel » Пет Фев 17, 2012 5:05 pm

:offtopic:
Не можех да се сдържа след провокацията на Милко...
Капитан Райко и верната му чета Вуте Караджа и Боян Българанов:

Изображение
Изображение
Аватар
motomarzel
 
Мнения: 633
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Мар 14, 2011 11:33 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Ком - Емине

Мнениеот sensation_blue » Пет Фев 17, 2012 9:06 pm

Неприятното на скоростта на придвижване на Райко е, че разказите му свършват прекалено бързо и докато се усетим, почти е стигнал н.Емине... :bowdown:
Аватар
sensation_blue
 
Мнения: 529
Рейтинг: 1794
Регистриран на: Чет Мар 12, 2009 2:34 pm
Местоположение: Габрово

Re: Ком - Емине

Мнениеот taurus13 » Пет Фев 17, 2012 9:23 pm

На Вуте много му тича калпака и носията. :lol: Ама повече ще му върви да държи кавал, отколкото пушка.
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот nicky bike » Пет Фев 17, 2012 9:47 pm

taurus13 написа:На Вуте много му тича калпака и носията. :lol: Ама повече ще му върви да държи кавал, отколкото пушка.

... И лавров венец ... :rofl: :rofl: :rofl: :D :beer:
Умния човек не говори много, а действа, простия ... само пише, когато няма какво друго да направи!
Аватар
nicky bike
 
Мнения: 959
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юни 20, 2006 8:49 pm
Местоположение: Bulgaria Габрово

Re: Ком - Емине

Мнениеот cvb » Съб Фев 18, 2012 7:08 am

много ти арна камерата,бе райко-и с осветление
дай модела :agree: :magnify: :wavey:
майка да не си..Изображениекой съм азИзображениевелосиРАПТОР цъкащите минуси имат малка пишкаИзображение
Аватар
cvb
 
Мнения: 1778
Рейтинг: 859
Регистриран на: Съб Дек 16, 2006 9:28 pm
Местоположение: Рейтинг: 5000

Re: Ком - Емине

Мнениеот Ver » Съб Фев 18, 2012 8:31 am

Rayko написа:Има особен чар в дългият самотен път - оставаш с мислите си, неочаквано намираш отговори, които си търсил дълго. Навлизаш в един истински свят и от там разбираш колко е фалшив този, от който идваш:
Интернет не сближава хората, както това може да направи огънят;
Кратък разговор със случаен странник, срещнат по пътя, може да е по-ценен от консултация с психоаналитик;
Едно къпане в планински поток, освежава по-добре от спа;
Едномесечно скитане има по-дълготраен ефект от липосукция;
За щастие истинските неща са почти без пари.
... пръснах малко слама в ъгъла и се настаних удобно.
Мястото беше идеално за нощувка .....

Има неща, които човек не разбира с ума си, а ги чувства. Те не могат да се обясняват.Или ги чувстваш или не. Целия ти разказ го почувствах. Върнах преживявания, които не че бях забравила, но сякаш бяха потънали в дълбокия сняг. Благодаря, Райко! Чакам с нетърпение продължението :)
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present!
Аватар
Ver
 
Мнения: 71
Рейтинг: 1500
Регистриран на: Пон Май 30, 2011 7:16 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот Rayko » Съб Фев 18, 2012 10:05 am

Преди да продължа с последния ден, искам да се извиня на хората, които отделиха от времето си и със собствени средства и труд маркираха участъка от Елешница до Ришки проход. Те направиха това за улеснение на преминаващите и от любов към планината.
Както ще прочетете в разказа ми, аз се забих на кофти място, ядосах се и си търсех виновници, за което не бях прав. Описах го така, както го преживях тогава. А сега казвам само:
Благодаря ви, добри хора, оценявам жеста.
о879 зз 4о з6
Аватар
Rayko
 
Мнения: 462
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 3:11 pm
Местоположение: У центъра на Вселената

Re: Ком - Емине

Мнениеот Rayko » Съб Фев 18, 2012 11:08 am

Последен ден - 30 юли 2011г.
р.Елешница - н.Емине

Събудих се пет минути преди 04:00ч, силите почти се бяха възстановили. Събрах сламата и тръгнах. Исках да не личи, че съм бил там. Беше студено, облякох всички дрехи и подкарах. Двата мощни фара и челникът пробиваха тъмнината. Тук-там светеха очи, но силната светлина ги спираше на място.
Това е митичната Верегавска клисура - арена на жестоки кланета от прастари времена.
Някъде тук, в тези диви гори, Крум Страшни е разбил надменният Никифор. Преди него, хан Винех е разбил войските на византийският император Константин v Копроним. Навярно под краката ми имаше кости на изклани византийци. Дали духовете им не бродеха наоколо за да си отмъщават? Шегувам се, не съм толкова суеверен, освен това мисля, че старите наши ханове добре са им взели страха.

Пътят ми бе познат от миналогодишният преход, но това не значи, че е лесен за откриване. Прегазих едно поточе, приток на р.Елешница и започнах да изкачвам стръмен, изровен почвен път. Според картата това е местността "Входа". Имаше тук-там стара маркировка и доволно количество нова - със спрей и сребристи ленти.
На мястото с останките от пейки, което някои наричат "Голямата нива", има разклонение. Аз продължих по маркировката, през проблемният участък с многото къпини и го преодолях лесно, почти през цялото време върху колелото. Издрах се по-малко от нормалното (за сега), мисля че много помогна голямата предна гума, която газеше къпините. След като успешно преминах този неприятен, но пряк билен път, навлязох в гора от високи букове и нямаше вече големи къпини."Най-трудното е вече зад гърба ми, след обяд съм на морето" - наивно се радвах предварително. Но, както казват мъдрите, не казвай "хоп" преди да си скочил. Предстоеше ми изпитание, което едва не пречупи волята ми.
Мястото е характерно, намира се малко преди вр.Байряка. До тук бях дошъл по обраслия път, който минава много близо до хребета, от южната страна, последните няколкостотин метра са леко надолнище. Пътят завива на дясно веднага, след като пресече сухо деренце и започва да спуска на юг, отдалечавайки се от билото, а аз трябваше някак да се прехвърля от северната страна. Ако бях се оставил да ме води инстинкта, щях да се кача на билото още тук, докато съм близо, да повървя малко по него и после да спусна към север, за да изляза на продължението на пътеката към вр.Дебелец. Така постъпих миналата година. Сега обаче знаех, че има прясна маркировка и се чудех дали да се доверя. Развиделяваше се, за това спрях за закуска, докато стане по-светло, да ми е по-лесно с новата маркировка.
След половин час настъпи денят. Маркировката водеше надолу по черният път, който спуска южно на билото. Спуснах бавно, внимателно следях марките. Последната, която забелязах, бе пластмасова табелка с надпис "Емине" или червена стрелка, не помня вече. Дори, ако не се лъжа, беше от задната страна на дървото. Продължих надолу по пътя - няма повече. Върнах се обратно до последната забелязана - няма друга, която оказва смяна на посоката, освен една червена стрелка нарисувана със спрей отдавна върху кората на един бук, сочеща под остър ъгъл наляво, право нагоре, към билото, през дълбоки къпини. Аз на такива едноцветни много не вярвам, но сега тази единствена стрелка беше спасителната сламка. Последвах я. Напредвах бавно и трудно, до кръста газех в жилави къпини, краят им не се виждаше, по дърветата нямаше никаква следа. Нямаше начин пътя да е тук, където очевидно от години не е минавал човешки крак. То и животни не знам, могат ли да се справят с тази джунгла.
Оплетох се като пиле в калчища. Видях че не мога да продължа, слязох пак долу на пътя при последната забелязана марка и тършувах озверял наоколо. Заканвах се какво ще го правя този, дето направи маркировката да води до това място, където никой няма да се навре доброволно. И хубаво маркира до тук, а сега защо спряха марките? Минутите отлитаха, аз се въртях наоколо, като обран евреин и наум проклинах маркировачите, пък и себе си дето се връзвам.
"- Какво правя сега - ядосвам се.
Хабя енергия - и физическа и емоционална, а трябва да ги пестя и двете. Ядът е мощен мотор, но трудно се управлява.
Да съм добре трениран е важно, но не е гаранция за успех. Не случайно този маршрут не е за всеки - той е изпитание. Райко, стягай се, не падай духом, докажи че можеш. Хората, които са маркирали не са виновни, нито ти е виновна Планината, че е крива."

О.К., започвам отначало, този път хладнокръвно и без да гледам часовника. Слязох обратно на пътя, продължих надолу по него няколко километра и изключих тази възможност. Просто този път отива на юг и слиза от планината. Качих се обратно до последната марка и я подминах, карах по пътя, по който бях дошъл, но в обратна посока. Евентуалното отклонение би трябвало да ми е от дясно - оглеждах внимателно, но нямаше. За кой ли път се върнах при последната марка. Отново поех по отклонението, оказано с червен спрей, нагоре през къпините. С триста зора, напредвайки бавно излязох на билото, но не знаех къде е седлото, където маркировката прехвърля от другата страна. Назад ли е, напред ли е, "кой да ти каже, аз вървя по света и подсвирквам си даже".
Тръгнах първо назад, стигнах до стар път, слиза на север, но беше много обрасъл - не може да се върви, значи не е това. Хайде, кръгом, по следите ми, все по билцето, по билцето, напредвах бавно, но това беше единственият възможен изход.
Накрая ми се усмихна една стара марка, малко под мен, там от където трябваше да дойда. А от къде, мамка му, трябваше да мина, за да дойда от там? Сигурно и учените от БАН не знаят.
Смъкнах седалката и спуснах надолу по пътеката (вече имаше и пътека), която прехвърля от северната страна. От тук, до Ришки проход не е малко път, но няма да ви занимавам, имаше маркировка, изядох го бързо това разстояние. Само една последна критика към маркировачите - след вр. Малък Дебелец нещо изчезна маркировката, а и пътеката. Скоро трябваше да изляза на един черен път, посоката ми беше ясна, така че реших да не губя време да търся къде е маркирано. Както се провирах между дърветата, се обърнах назад - какво да видя - почти на всяко дърво имаше напръскано с червен спрей, само че от обратната страна.
И така, излязох на дърварския път, следва бързо спускане до асвалта на прохода.

При "старият Крумов мост" отбих вляво и набих спирачки пред една бариера. Това е маркираната отбивка, черен път, който върви покрай "Немой дере", заслона "Хазим горския" и води до с. Рупча. Тези от ловните стопанства не си поплюват. Това е международен туристически маршрут, а те му слагат бариера с катинар, огромна табела, че това е резерват "Яилата" и влезеш ли вътре си нарушител.
Влязох естествено, покарах до заслона и там спрях да хапна. Има хубава чешма със студена вода, малка рекичка (Немой дере), прилична построика и дървени пейки под сянката на гората. Закуската беше спартанска - малко годжи бери и какаови зърна. Носих си ги в раницата от началото на прехода и си хапвах всеки ден. Бяха подарък от едни мои приятели вегетарианци - Миро и Йоана. Това са така наречените суперхрани - в малък обем се съдържат голямо количество хранителни вещества и минерали. Освен това са плодове от растения, много по-добре от таблетки с витамини и изостар. Вярно, че дават много енергия, но не наяждат. Толкова ми се ядеше някаква кисела супа.
Продължих към село Рупча. Бързах, имах още доста километри, макар и лесни. Обикновено си пазя малко резервно време за кръчми и снимки, но вр.Байряка ми го изяде. Сега буквално гонех минутите, в което има един особен чар.
Изпих една бърза бира в селото на Васко Да Гама и се понесох нататък. Асвалтов път, надолнище, лягане в завоите, адреналин. Това продължи до Дъскотна. Минах от там по обяд, но не спрях да обядвам, защото беше жега и знаех, че ме чака баир. Дадох газ, за да мина по-бързо голият участък след селото и забавих ритъма, като влязох на шарена сянка между ниски дъбчета.
Покрай Мандренски рид вече е равно, бих могъл да карам много бързо, ако не бяха тинестите завои, където ми затъваха гумите. Въпреки това теренът е интересен за каране - междуселски почвен път, на сянка и с чешми. На калните места виждах следи от две колела, едното е било с mishelin transworld sity.
Следват асвалт през селата Добра поляна, Средна махала, Топчийско. После се завива в дясно по черен път, теренът е разнообразен, нетипичен за планина, но приятен.
Уморих се, седнах в един хоремаг в Сини рид. Лелята беше много любезна, говореше български, въпреки че едва ли често се налага.
Извадих картата и започнах да смятам колко километра са до морето. Грубо ги изкарах 90. Не може да бъде, тая карта не е вярна.
Глътнах кафето на екс, изпих колата и потеглих бързо. Лелята сигурно се чудеше, последно ми говореше, че селото е много хубаво и има къде да се нощува.
До сега се размотавах по всякакви причини, но вече нямаше време. Ако исках аз да направя новият рекорд, трябваше довечера преди 20:00 да стъпя на нос Емине.
Беше около 14:00, имах възможност да успея, но нямах право на грешка.
Към Козичино не е много ясен пътя, на места липсва, кара се по поляни, където пасът полудиви свине. Тази година имах доста срещи с баш дивите, така че вече ги разпознавах отдалеч. Тези отглежданите, пак са черни и стегнати, но са с по-къса муцуна, по-тесен гръден кош и не се впечатляват от човека. То и някои диви не се много впечатляват.
Влязох в ароматна дъбрава, тъкмо се зарадвах, че ще ме пази от слънцето и ме нападна торнадо от мушички. Влизат в устата, в очите, лютят, щипят, гъделичкат.
Засилих за да избягам, но не можах лесно. Как да карам бързо, като постоянно мигам и си чеша очите, а ако дишам през устата, влизат в трахеята и понякога излитат като издишам. Някои оставаха вътре и ги изкашлях умрели.

Козичино е селото на ИЖ-овете. Пред кръчмата имаше три. За мое съжаление нямаше пъпеш, нито място на масите. Бяха заети от подпийнала компания.
Изядох едно кисело мляко, седнал на тревата пред кръчмата, а селските бабаити се подиграваха на един по-млад от тях, който имал неблагоразумието да си купи мотор, на който не му работи единият цилиндър и му тече бензин. Дори един чешит ме посочи за пример: "Виж го тоя човек как си кара колелото, хем го вози, хем не е дал като тебе 400 лева".

По пътя преди кулата имаше някакво офроуд родео. Всякакви бръмчилки минаха покрай мен, някой спираха и ме питаха накъде карам и имам ли нужда от упътване или вода. Пътя го знаех, вода не приех. Не че не бях жаден, но не исках да изпивам тяхната.
Вече карах на предела, както се кара на всеки финал.

След село Плазовец се минава през едни горички от ниски дървета, които се редуват с полянки. И това няма край - горичка, полянка, горичка, сечище. Слънцето не ми беше много приятел през този ден, едно че изгорях и друго, че много бях жаден. Никъде нямаше вода, а аз постоянно се оглеждах. Имаше много костенурки.

Мушнах се под една бариера и излязох на пътя Бургас-Варна. Няколко километра по него, отбивка в дясно и след малко виждах морето. "Последний напън е вече настал".

Под последния връх, "Свети Илия", ме чакаше моят приятел Пеньо, с насърчителни викове и бидон с вода. Само като го видях се почувствах като шампион. Бързо пих вода, и без да губя секунди, засилих към финала.

Последната отсечка е незабравима. Малко преди фара, на пътя имаше човек, който извика:
-Браво, рекордьоре!
Познах го, но не можах да спра веднага, много се бях засилил. Това беше Краси Великов. Брадичката ми се разтрепери, без малко да се разплача от радост. Емоцията е по-силна, когато можеш да я споделиш.
Краси е човек на действието, не ми губи времето с много приказки, накара ме да мина втори път заради снимката. Оставаха едни символични няколкостотин метра до носа. Рекордът нямаше да избяга, но аз обичам финалните спринтове.

В 18:25 спрях на нос Емине. След бърз поглед на часовника се обърнах назад, още имаше прах във въздуха от моето спиране. Започнах да смятам - успях за 5 дни, 12 часа и 25 минути.

Стоях пред морето, сякаш достигнал края на света. Изморен, кален, щастлив. Морският вятър развяваше скъсаната ми риза.

И сега какво следва?
"Обрулени от вятъра, поемаме на някъде, навярно към дома", за да влезем отново в суетата на града, да се слеем с тълпата и да се задъхваме от изгорели газове.
Какво да се прави, не може да се живее от "покоряване на безполезното", както казва Местнер.

Аа, не. Не още. Първо да си изконсумирам щастието, после ще мисля за после.
Имаше на носа един младеж и една девойка, гледаха морето, снимаха се. Приближих към тях и ги помолих да ми направят снимка. Ето я:
Изображение
Оставих колелото горе, спуснах се по стръмната пътека и скочих с дрехите във вълните.
Дойдоха моите приятели Краси и Пеньо, отвориха ми зелена бира. После преместихме веселбата в кръчмата на леля Снежа, място с особено романтична атмосфера.
о879 зз 4о з6
Аватар
Rayko
 
Мнения: 462
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 3:11 pm
Местоположение: У центъра на Вселената

Re: Ком - Емине

Мнениеот KiselotoMliako » Съб Фев 18, 2012 11:35 am

:clap: Брей, тоз Райко много хубаво пише! :clap:
Благодарим за споделянето!
Аватар
KiselotoMliako
 
Мнения: 630
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Авг 11, 2010 1:25 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот sailman » Съб Фев 18, 2012 1:54 pm

KiselotoMliako написа:Брей, тоз Райко много хубаво пише!
:agree: Браво! Наистина чудесен разказ, за едно тъй хубаво приключение.
@ Райко: Имаш :beer: , не само виртуална... :lol:
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот Ver » Съб Фев 18, 2012 2:12 pm

Целия пътепис е наслада за скаваната ми от зимата душа!
Още веднъж благодарско, Райко! Ако има благородна завист, значи я изпитвам :)
Rayko написа: И сега какво следва?
"Обрулени от вятъра, поемаме на някъде, навярно към дома", за да влезем отново в суетата на града, да се слеем с тълпата и да се задъхваме от изгорели газове.
Какво да се прави, не може да се живее от "покоряване на безполезното", както казва Местнер..

Това и аз съм се питала често слизайки от планината и си запявам Висоцки "...и спускаем ся мьi , просто некуда дется ..."
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present!
Аватар
Ver
 
Мнения: 71
Рейтинг: 1500
Регистриран на: Пон Май 30, 2011 7:16 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот kibikoff » Съб Фев 18, 2012 4:15 pm

Райко, думите са излишни :bowdown: :bowdown: :bowdown:


Rayko написа:... Споделих, че обувките ми вече са разлепени от ходенето в мократа хвойна, но се надявам да издържат до края. Не за да се оплаквам, а като информация как се чувствам ...

това, като ми го каза Адаша от Троян и на чуденката ми как ще изкараш до края със скъсани обувки, той каза: "Спокойно, ако трябва ще завие парчетата на босите си крака, НО ще стигне!!!"


Rayko написа:По-късно забелязах, че съм си изтърсил блузката, която висеше простряна на раницата. Лоша работа - първо, че не е добре така да се сеят предмети, които замърсяват, второ - блузката ми беше трофей от маратонът СтаРа планина 100х24, трето - нямах друга блузка.

пак ще имаш ;) :)

Напиши нещо за БОЛКАТА, за физическото натоварване, че всичко изглежда прекалено лесно, така както си го написал :smash: :eyebrow:

Опиши и с каква екипировка тръгна, какво имаше в раницата ти, кое беше излишно(съмнявам се, че е имало такова нещо), кое ти е липсвало.


:beer: :beer: :beer:
kibikoff
 
Мнения: 1427
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Окт 21, 2002 8:29 am
Местоположение: On/Off

Re: Ком - Емине

Мнениеот cholla » Съб Фев 18, 2012 6:36 pm

Искам още :( rgs308^%?!>*

luspa, твоята история също би зарадвала форумното семейство. Никой не търси разказ от Елин Пелин, разкажи както си е било. Граматическите грешки ги остави за критиците.
cholla
 
Мнения: 391
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юни 01, 2004 7:08 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот THEZOGGO » Съб Фев 18, 2012 11:57 pm

Точно 1 час ми отне да прочета и да се потопя в това невероятно приключение наречено "Ком-Емине". Нямам думи да опиша колко се възхищавам на Райко и на всеки тръгнал по този маршрут.
Още веднъж благодаря за разказа и пожелавам много здраве и сбъднати мечти на всеки дръзнал да търси щастието като Райко. :^: :agree:
Canyon Ultimate AL SLX *Ultegra, Mavic / Grand Canyon AL SLX 9.0 * DEORE XT, Fox Performance, Mavic / SCRAPPER XC 3.7 LTD
Tief im Herz - Canyon Radfahrer
Аватар
THEZOGGO
 
Мнения: 5618
Рейтинг: 1840
Регистриран на: Съб Авг 26, 2006 9:30 am
Местоположение: 664 km nordwestlich vom Paradies

ПредишнаСледваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 32 госта