Орцево (Западни Родопи)

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Vatman » Вто Фев 10, 2015 8:46 am

Отчитам като късмет факта, че съм се материализирал под формата на човек (вследствие на една определена комбинация от генетични информационни масиви, случила се под ръководството на Господ-Бог-Създателя) в една точно определена област от пространствено-времевия континуум наречена Западни Родопи, и по-точно село Каменица, което в настоящия момент се явява най-северния квартал на Велинград. По време на щастливото ми детство (късния соц) нямаше традиции да се карат велосипеди из горите и чукарите. То и нямаше техническа обезпеченост за подобни мероприятия, независимо от кресливите внушения, че при социалистическата индустрия рога на изобилието се изсипва върху нас със страшна сила. Бруталната реалност обаче недвусмислено показваше, че никакъв подобен рог не съществува независимо от факта, че все още някои хора не могат да осъзнаят това, а бъркат носталгията по соца с носталгията по младостта и детството.
Гордостта на тогавашната велосипедната индустрия - марката Балкан Ловеч беше сътворила няколко модела, никой от които не ставаше за каране в планината. Така периметъра на опознаване на околностите се ограничаваше от това, че можеше да се практикува само пешеходен туризъм. За наш късмет, икономическите отношения тръгнаха в по-естествена посока вследствие на което се появи планинското колоездене и възможностите за опознаване на планините са увеличиха значително… Защо пиша всичко това… може би защото една от житейските ни мисии е, че трябва да опознаваме истината, и тя щяла да ни направи истински свободни.
Опознаването на истината включва изобличаването на неистината, една от които неистини е, че най-високото населено място, където постоянно живеят хора е с. Манастир. Всъщност, обаче, най-високото такова село е с. Орцево, намиращо се в северозападния дял на същите тези Западни Родопи, където съм роден и израснал… какъв срам и позор за мен да не съм знаел досега този факт. Посипвам си главата с пепел и си поставям за цел да реализирам велопреход до това митично селце с цел да потвърдя полагащата му се слава, така незаслужено пренебрегната.
Следва статистическа справка в Уикипедия и се оказва, че селото е по-високо не с някакви си 5-10 метра, а с цели 100-150 метра, а на всичкото отгоре там живеят и повече хора – 191 жители срещу 104 в Манастир. Тези неща не са много известни вероятно защото селото е помашко, но може и да не е това основната причина. До този момент не откривам убедителна причина за това, но няма никакво значение… задачата е ясна – с помощта на някои съвременни технически средства да се затвърди славата на Орцево като най-високото село в Родината. Близо до Орцево се намира село Бабяк, знаково село за помашкото население и превърнало се в нарицателно за помак от този район. Местните християни наричат понякога помаците Бабечени с леко ироничен смисъл. Едно от нещата с които са известни бабечените е това, че обичат да носят дебели вълнени дрехи дори през топлите месеци и по това лесно се разпознават, както и разбира се, по характерния начин на обличане на жените.
Пряк път от Велинград няма, но Google Maps услужливо начерта маршрут по основно черни пътища, който ми се видя приемлив.
Намирането на компания за такъв вид преходи не е лесна задача. Затова в повечето случаи карам сам. Учудващо е колко лесно се ентусиазират хората при раждането на такива идеи и колко още по-лесно след това, с наближаване на датата си намират оправдание да се откажат. Почти винаги се получава така, че им изниква някаква работа точно в определения ден, която съм сигурен, че не би изникнала, ако нямаше каране този ден. Обаче съвсем не е така с мероприятията, свързани с ядене и пиене на маса. Там още преди да се роди идеята, някак си по телепатия винаги се намират високо мотивирани ентусиасти и никога няма причина за отказване. Юнаци на маса с бутилки и вилици в ръце са в изобилие и винаги в готовност, особено когато друг плаща сметките. В такива моменти никога те изниква спешна работа. На едно такова масово мероприятие (такива мероприятия са винаги масови, понеже се провеждат около маси) поставих пред местните велинградски махленски капацитети и бивши съученици въпроса дали знаят най-удачния маршрут за колело до село Орцево като разбира се, споменах, че смятам да отида дотам с байка. Оказа се, че не само са чували, но дори един от тях имал съученик от там на име Орце Орцев с когото учили заедно в местното дърводелско (или дърварско) училище, което за благозвучие наричано с абревиатурата УТР – училище за трудови резерви. Но никой не беше ходил там през живота си и въобще не знаеха за скритата му слава на най-високото село. Това не им пречеше да ме убеждават, че е почти мазохизъм да се върти с байк толкова нависоко явно пропускайки факта, че съвременните колела имат много малко общо със соц прадедите си каквито повечето от тях бяха карали в ученическите си години. А пък като чуха, че смятам да ходя сам, направо ги обзе притеснение дали не съм с жълта книжка в джоба си. Такива неща ми действат още по-мотивиращо и въобще не се притесних от техните притеснения, затова определих съботата (последния ден на Август) за карането, като поканих желаещи да се включат, но както можеше да се очаква, такива не се намериха.
В утринната прохлада вече въртя нагоре по пътя за село (или май вече е град) Сърница и Родопа планина ме поема и обгръща в своя паралелен очарователен свят и както винаги в такива моменти изпадам в пълна изолация от всички банални ежедневности и достигам до блажено вцепенение и медитация. Само от време на време някой разбрицан таралясник (тези две думи MS Word ги подчерта с червено като някоя взискателна учителка по литература, но съм почти сигурен, че трябва да се впишат в тълковния речник, тъй като описват една точно определена категория особено вредни за екологията и живота на велосипедистите МПС) успява за момент да ме върне в реалността с изпърдяните си газове. Когато тези газове са в повече обикновено спирам за минута за да не вдишвам интензивно и изчаквам да се разсеят.
Първите 10-15 км ги вземам на един дъх и на крилете на вдъхновението, осигурено от лавината от усещания при срещата с планината. Все още байкърите по пътищата сме считани за угнетени клети мъченици от хората, возещи се в МПСтата, с които споделяме пътя. Чете се в погледите им. Сигурно си мислят колко ли трябва да е закъсал този човечец, че да няма пари за билет за рейса и за да си причини такива страдания.
Съответно ние също изпитваме съжаление към тях заради неспособността им да разберат нирваната от пълното потапяне в природните обятия и сладкия гъдел на риска, който съпровожда изживяването.
Маршрута се отклонява към с. Грашево и започва тегаво изкачване при което в главата ми започват да звучат тежки американски военни маршове от времето на войните в Корея и Виетнам. При спускане се плейват основните теми от саундтрака на Властелина на Пръстените и понякога от филма Коса. Това е основната причина да не слагам слушалки при каране както правят много колеги. Плейлистата се пренарежда спонтанно в главата ми …
Района дотук ми е познат, затова не поглеждам ГПСа, но след Грашево започваше непознат район само с черни пътища до крайната дестинация. Минавайки през това село поне 5 човека ме попитаха „Каде ке караш с тава колело?” Като им казвам, че отивам към с. Кръстава и оттам към Орцево, почти всички питат „Ле имаш познати/роднини там?” … някак си тези хора не могат да си представят, че някой може да върти като гламав хамстер без определена причина („For no particular reason” както се казва във филма Форест Гъмп) из баирите.
(следва продължение)
Vatman
 
Мнения: 96
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Юли 20, 2009 2:00 pm
Местоположение: с. Каменица, община Велинград

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот windv » Вто Фев 10, 2015 9:20 am

Яко :spin:
Така и инкога не съм се потапял с колело в Родопите, надявам се идното лято това ще се промени :) :bowdown:
Айде давай продължението :peace:
~~~o)Ѣ(o~~~
Велоделия - заигравки с хвърчалници :spin:
Аватар
windv
 
Мнения: 1288
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Мар 16, 2008 12:28 pm

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот outfaced » Вто Фев 10, 2015 9:39 am

Я па ти ... това за Орцево не съм го знаел :D :agree:
Много хубаво място е индийд (както е казал поета) :) Бил съм там само пешеходно обаче.
Не ми е пред мен картата, ама все съм си мислил, че по напряко трябва да е през дефилето на теснолинейката и от Аврамово натам вече.
Трябва да покараме някой път като съм си във Велинград. :agree:
Изображение Изображение
продавам: разни неща
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Vatman » Вто Фев 10, 2015 10:06 am

Да, но пътя до Юндола е в перфектно състояние и колите карат бързо и е опасно. Пък и не сме шосейкаджии :D ... преди 6-7 години част от пътя до сърница беше отнесен от реката и нямаше никакъв трафик... невероятен кеф беше, но го ремонтираха :crap: Сега откривам на картата черни пътища от Орцево до Ковачевица! ... доста обещаващо, веднага влиза в шортлиста за това лято! :beer:
Vatman
 
Мнения: 96
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Юли 20, 2009 2:00 pm
Местоположение: с. Каменица, община Велинград

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот penmark » Вто Фев 10, 2015 10:25 am

Ако не туриш някоя снимка, няма как да се потопим изцяло в атмосферата. :D
Аватар
penmark
 
Мнения: 1381
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Май 03, 2011 11:32 pm
Местоположение: Казанлък

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот outfaced » Вто Фев 10, 2015 10:34 am

Vatman написа:Да, но пътя до Юндола е в перфектно състояние и колите карат бързо и е опасно. Пък и не сме шосейкаджии :D ... преди 6-7 години част от пътя до сърница беше отнесен от реката и нямаше никакъв трафик... невероятен кеф беше, но го ремонтираха :crap: Сега откривам на картата черни пътища от Орцево до Ковачевица! ... доста обещаващо, веднага влиза в шортлиста за това лято! :beer:

Аз за черния път говоря, който върви заедно с линията по река Абланица и после от с.Абланица хващаш за Горна Дъбева или пък през Цветино.
Инак то в оня край черни пътища бол ... навсякъде може да се иде стига да му се върти на човек.
Изображение Изображение
продавам: разни неща
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот sailman » Вто Фев 10, 2015 10:38 pm

Много хубаво... Чакам още. Кефиш! :)
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Vatman » Сря Фев 11, 2015 11:44 am

Продължавайки вече по черен път към махала Мечо Корито, където няма нито една асфалтирана улица покрай картофени ниви и пасища, на влизане в самата махала ме посрещат няколко малчугана и тръгват да карат с мен през махалата. Решавам да не питам никого за посоката и продължавам по интуиция с идеята при първия съмнителен разклон да се консултирам с ГПСто. Да е жив и здрав президента Клинтън, който разреши ползването на навигационните сателити за граждански цели безплатно, нещо, което сега възприемаме за даденост, неосъзнавайки колосалния размер на човешките и финансови ресурси за реализиране на тази „услуга”.
Интуицията обаче ме подведе. Домързя ме да вадя ГПСа и продължих по най-утъпкания път, който мислех, че ще ме отведе в с. Кръстава, но започнаха слизания и това ме озадачи, понеже трябваше да изкачвам поне още 500 метра нетна денивелация. Спрях и включих ГПСа. Изядох поне 3 вафли (фафли) докато се локализира, тъй като последно беше включван в Бургас и доста се ошашави докато намери сателитите на новото място… оттук нататък обаче нямаше никакъв проблем и съвсем пъргаво си локализираше. Обаче греда! Бях се отклонил от маршрута на 2-3 км и бях поел към волфрамовата мина Грънчарица за която напоследък се говори по медиите. Освен това тежки дъждовни облаци си организираха парти на северозапад, накъдето трябваше да карам, така, че връщането в махалата бе неизбежно. Подслоних се под един навес с надеждата да премине дъждовната вълна и отново бях повод за събиране на момчетата от махалата, а дори и едно момиче дойде… Лаф-моабета беше основно за колко пари съм купил колелото, колко скорости има (най-много от това се впечатлиха), дай да видя каската, очилата, ГПСа, защо нямам степенка и калници (на което ми беше невъзможно да отговоря убедително и малко се разочароваха) и т. н. все екзистенциални теми…
Дъждът се изваля и реших да тръгвам, вече знаех правилния път и на кой разклон накъде да поема, даже едно от децата ме придружи и след махалата да се увери, че няма да се объркам отново. Заклех се ако друг път минавам през тази махала да намеря момчето и да му дам един мега-голям луксозен шоколад. За целта си направих труда да запомня точно къде живее.
Пейзажа по пътя за Кръстава е пасторален и разнообразен, като за разнообразието допринасят и МПСтата произведени между края на Втората Световна Война и разпадането на соца като например мотори с кош ИЖ или камиони като Ифа Вердау (от ГДР). Това заедно с примитивния ръчен труд на нивите (срещат се основно жени, мъжете се занимават повече с животните и дърводобива) допринасят за усещането за пътешествие назад във времето.
Село Кръстава се достига лесно, но бях разочарован от факта, че от единствената чешма в центъра на селото не течеше никаква вода, което е странно, имайки в предвид, че чешмите при мюсюлманите са придобили почти свещен статус. Самото село има доста обрулен вид, макар, че пред 3-4 къщи имаше паркирани много запазени Мерцедеси и Аудита, явно принадлежащи на финансовия елит на селото. Обаче махала Горна Биркова отдалече изглежда доста приятно. Няма време за размотаване или разговори с местните, тъй като вече бях натрупал закъснение и продължих да се набирам върху педалите по вече стръмните и приличащи на корита на малки реки черни пътища. При подобни случаи когато карам по абсолютно непознати места не правя трагедия от факта, че може и да не стигна до дестинацията, понеже както е ясно в планината, особено нависоко може да се очакват форсмажорни обстоятелства по всяко време. Поглеждам навигацията. Стрелката, показваща текущата локация успокоително лежеше върху маршрутната линия, така, че с нов ентусиазъм въртях педалите (или бутах байка където не можеше да се кара). Насред тишината на родопската чамова гора откъм джоба на якето ми се обади някаква кака и вика “turn left” А! Какъв търн лефт, ма!? Откъде накъде тя тръгнала да ми казва къде да карам… Тя да не е ходила до Орцево точно по този път та да ми нарежда, освен това път наляво не виждам, така, че сори. Обаче след около 60 метра се появи разклон. Каката се оказа права! Това малко успокои ефекта от нахалното и държане и реших за в бъдеще да не и се нервирам толкова. Набрах височина и височинния профил заприлича на синусоида, но село или дори къщи не се виждаха, единственото доказателство за присъствие на хора бяха тук-там отсечени дървета. Дори кучешки лай нямаше, а това е един от признаците, че наближава населено място. Друг сигурен признак са боклуците. За съжаление около селата и в деретата в този район отпадъци се срещат често. Продължавах да карам без почивка и взе да ме обзема съмнение дали не съм поел по грешен път. Каката от навигацията също мълчеше гузно. Искаше ми се сега да е с мен да я наредя както би направил всеки уважаващ себе си селски бек. Извадих навигацията с треперещи ръце, обаче си бях върху маршрута. Каката пак беше права, но въпреки това все пак ми се искаше да е с мен. Тежка и дълбока въздишка и продължавам по маршрута.
***(следва продължение)***
Vatman
 
Мнения: 96
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Юли 20, 2009 2:00 pm
Местоположение: с. Каменица, община Велинград

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Admin » Сря Фев 11, 2015 3:55 pm

Много приятен разказ! :clap:
Надявам се, че нямаш против, когато го завършиш, да добавя линк във "Форумни разказвачи"?
Интелигентният човек има възможност да се държи като такъв или като простак. Простакът няма подобен избор.
Аватар
Admin
 
Мнения: 16374
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Май 20, 2002 12:00 am
Местоположение: София

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Vatman » Сря Фев 11, 2015 6:48 pm

Admin написа:Много приятен разказ! :clap:
Надявам се, че нямаш против, когато го завършиш, да добавя линк във "Форумни разказвачи"?

Нямам нищо против. Радвам се, че ти харесва. Остана една последна трета част. Скоро. :beer:
Vatman
 
Мнения: 96
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Юли 20, 2009 2:00 pm
Местоположение: с. Каменица, община Велинград

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот taurus13 » Сря Фев 11, 2015 10:55 pm

Ей...слагай по някоя снимка, да се чете по-лесно :)
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Vatman » Чет Фев 12, 2015 2:20 pm

Времето напредваше и реших, че ако след максимум 2 дерета (минимуми от синусоидата) не се покаже селото, се връщам обратно. Не, че много ме плаши карането по тъмно, имах готовност за такъв сценарии, но на другия ден имах планирано пътуване и не беше твърде добре да закъснявам. Имаше само 2 часа до залеза и мобилизирах останалите резервни ресурси пауър при което в главата ми зазвуча “Now we are free” от филма Гладиатор. На баира след второто дере се появи каменна къща, комина на която пушеше, но нито човек, нито животно се виждаха. Явно човека беше вътре, но защо му беше нужно да пали печка през Август, така и си остана загадка. Възникна хипотезата, че може да е варил ракия. След около четвърт час каране се чу лай на минимум 2 кучета, следователно селото беше близо, но май кучетата не бяха вързани, което е често срещано явление по тези пасищни райони. Долу в дерето имаше двама овчари, паркирали стадото до реката и няколко коне, но кучешкия лай беше от другата страна на пътя и явно кучетата не бяха под контрола на точно на тези овчари. Продължих към следващия баир и с притеснение установих, че кучетата наистина не бяха вързани и бяха 2, но не се знае дали няма отнякъде да изскочат още от овчарските колиби наблизо. Нямах подръка никакви средства срещу кучета, ако не броим тежките туристически обувки. Не спираха да лаят гледайки към мен и чакаха да навляза в територията им. При тези обстоятелства реших да сляза от байка и да премина бутайки този участък, което малко успокои кучетата, но опасността от нападение не беше преминала. Точно в този момент каката от навигацията се изцепи “you have arrived at destination”. Какъв дестинейшън, ма како, не видиш ли, че кучета се канят да се нахвърлят върху мен? В този момент едното куче се втурна към мен и другото го последва, рязко се обърнах с лице към него и спрях. То също спря на 3 метра от мен и се скъсваше да лае. Бях се подготвил да раздавам шутове, използвайки байка за щит. Бавно и полека се отдръпвах стоейки с лице към тях с цел да изляза от периметъра им на отговорност. Те обаче не отстъпваха и поддържаха позиция за атака от 3-4 метра. След 50-60 метра напред по пътя имаше огромна локва заемаща цялата ширина на пътя, която смятах да използвам в моя полза и преджапах през нея без никакви притеснения. Това се оказа успешен ход, кучетата очевидно не бяха тренирали атака с преминаване на водни препятствия и дори не направиха опит да преминат локвата. Тъкмо адреналина в кръвта ми започна да спада и дойде ред отново да нахокам каката затова, че се изказа неподготвена в най-неподходящия момент щото аз никакъв дестинейшън не виждам. При превала на следващото баирче обаче, се показаха къщите на основната махала на селото… Ура! Има такова село! Имперският марш от Star Wars зазвуча мощно в главата ми.
Макар, че беше мрачно, се разкри потресаваща с мащабността си панорама към целия Пирин и голяма част от Рила. Едва ли са много местата с такива гледки. Нито обяснения, нито снимки могат да пресъздадат дори и в малка степен преживяването, така, че няма да се напъвам да описвам гледките. Ставайте от компютрите и тръгвайте при първа възможност към това епично място.
Някак си по инерция байка ме закара точно пред магазина-кръчма пред който стоеше Муса – неформален кмет и фронтмен на селото (бях чувал за него от Васко, един авер от Велинград, запален планинар, който се опитвам да накарам да се качи на байк, но засега без особен успех). Веднага го познах и се заприказвахме. Изключително приятен и позитивен човек. Оказа се, че има къща за гости, но нямаше как да остана там за нощувка, макар, че много исках. Зарекох се някой ден да отида отново… ако не в този, поне в някой от следващите животи.
Garmin 60CSx показваше 1588 метра надморска височина до въпросната къща за гости. Кръчмата, за която естествено се предполага, че е идеалния интелектуален център на всяко село (в което няма читалище) е около 10 метра по-ниско, така, че категорично славата на Орцево се потвърди.
За мое огромно съжаление се налагаше да напусна това вече придобило митичен статус за мен място и да поема обратно. В синхрон с прииждащите нови вълни черни облаци от запад вградения в главата ми плейър пусна „A storm is coming” от Властелина. Преминах покрай кучетата безпроблемно, тъй като вече ме познаваха, дори не се наложи да слизам от байка. Бях почти сигурен, че ако в момента ме нападнеше отнякъде вълк или дори тигър, биха скочили срещу хищника да ме защитят. Такъв сценарии за щастие не се случи.

Обаче чистосърдечно си признавам, че спусканията не са ми любимата част от карането… страх лозе пази както се казва… този страх ми е от едно падане на една стръмна пътека под вр. Арапчал когато единия рог на кормилото (тогава бях с кормило с рога) се заби директно между ребрата ми, но за голям късмет и благодарение на дрехите не засегна сериозно карантията в гръдния кош, а се отървах само с пукнати ребра, но болките продължиха месец и половина. Все още изтръпвам като видя колело с рога. Като стана въпрос за колела, не би било справедливо ако освен Бил Клинтън не похваля и българчетата от Монтана, сглобили такъв чудесен байк като моя Крос Big Foot модел 2013, който въпреки някои издевателства от моя страна над неговия технически интегритет, не прояви дори и намек за какъвто и да е проблем. Да са живи и здрави, ако знаех точно кои са въпросните момци, веднага бих им пратил една дамаджана с ракия по Еконт (с право да я тестват преди да я приемат, макар да съм почти сигурен, че никога не биха я върнали). Там ги ценят тези работи.
Надолу валеше почти през цялото време. Васко звънна когато бях преди Кръстава да пита какво става и каза, че във Велинград изобщо не вали, но мен това въобще не ме стопли. Краката ми бяха тотално мокри, тъй като още не бяха изсъхнали от локвата при кучетата, а пътищата надолу си бяха почти като реки. Сега разбрах, че гамашите се носят не само за гъзария, а вършат идеална работа в такива условия. Аз нямах, но си поставих за цел да се снабдя непременно. Добре поне, че челника ми се оказа уотърпрууф и не ме предаде, понеже половината от пътя карах в пълен мрак. Този път след Кръстава за сигурност избрах маршрута през мината, понеже преди бях минавал 2 пъти от там и познавах добре пътя, а каката от навигацията не ми беше нужна сега и я бях изключил да не ме разсейва. При този вариант на маршрута се кара около 4 км повече по асфалта на пътя Велинград-Сърница. Влизайки от юг в града бях вече изтръпнал от студ, въпреки, че надолу дъждът беше по-топъл. Някой като с нож беше отрязал дъждовния фронт в резултат на което в едната половина на града не беше капнала нито капка. Под любопитните погледи на СПА курортистите в центъра изядох 2 големи палачинки с шоколад, което върна отчасти организма ми към нормалното функционално състояние. Само след 3 минути в леглото и една дълбока въздишка на удовлетворение, вече се крояха планове за следващия маршрут, който задължително трябваше да включва и… познайте… Орцево, разбира се.
***край***

PS: Има няколко снимки, които ще кача по-късно
Vatman
 
Мнения: 96
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Юли 20, 2009 2:00 pm
Местоположение: с. Каменица, община Велинград

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Tsvetan » Чет Фев 12, 2015 10:59 pm

Миналото лято доста въртях из Велинградско, даже съм минавал част от маршрута ти. Последно карах на 24.12., но в планината в усойката беше доста студено. И аз почти не си намирам компания, въртя всяка седмица при всеки удобен момент. И тъй като селото ми е Варвара повечето ми маршрути започват от там. ( Варвара - Милеви скали - Юндола - Света Петка - Абланица - Велинград - Варвара; Варвара - Велинград - Юндола - Белмекен - Сестримо - Варвара са част от маршрутите ми; за по къси понякога ползвам теснолинейката до Велинград) Запланувал съм да ида до Ковачевица, но от Каратепе нямам все още ясна представа как ще стигна до там. За ориентация (за сега) ползвам единствено телефона, но не мога да му имам пълно доверие, защото сутрин в района на с. Абланица не може да ми даде местоположение. Маршрутът ти до Орцево е интересен. Запали ме и мен. За компания нямам нищо против, въртя всяка седмица при хубаво време, а при лошо предния ден - качвам се на шосейката!
Tsvetan
 
Мнения: 11
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Вто Ное 19, 2013 10:34 pm

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Vatman » Пет Фев 13, 2015 8:51 am

Ковачевица, или както го наричат местните КовачОвица (и Лещен) са култови места, които не ми излизат от главата и ако сме живи и здрави това лято се надявам да се събират хора за каране по тези места. Най-лесния маршрут и през едно отклонение след Селище – преди Сърница. Има и вариант през вр. Велиица и Орцево, но е с преспиване. Варианти да иска човек... :deal:
Шосейка нямям защото не искам да имам :D , но не е ли опасно през дефилето Варвара - Велинград? Минавал съм с кола стотици пъти и никога не съм виждал колоездачи освен рибари с антични колела. Заради скалите и реката на много места просто няма къде да избягаш ако те засече някой...
Vatman
 
Мнения: 96
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Юли 20, 2009 2:00 pm
Местоположение: с. Каменица, община Велинград

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот outfaced » Пет Фев 13, 2015 9:34 am

Е от как го разшириха пътя е почти ОК.
Почти, щот все пак сме в БГ и от идиоти зад волана няма кой да те спаси уви.

Жалко че във Велинград вело тайфата се е разтурила. Мислех че сте сериозна дружина там.
Инак от Пловдив идваме чат пат, но наблягаме по скоро на нанадолните елементи в околността. И около Велинград и около Варвара има доста игриви пътеки.
Изображение Изображение
продавам: разни неща
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот MartinBG » Пет Фев 13, 2015 10:35 am

Vatman написа:... не е ли опасно през дефилето Варвара - Велинград? Минавал съм с кола стотици пъти и никога не съм виждал колоездачи освен рибари с антични колела. Заради скалите и реката на много места просто няма къде да избягаш ако те засече някой...


Когато минавах по него миналото лято (Велинград-Варвара), най-опасни ми се сториха шахтите вдясно на платното, защото повечето бяха открити и трябваше или да ги заобикалям, навлизайки навътре в платното на всеки 30-ина метра, или въобще да не се прибирам плътно вдясно след всяка шахта. Като цяло - неприятен маршрут, който ще избягвам при възможност в бъдеще.
MartinBG
 
Мнения: 257
Рейтинг: 1757
Регистриран на: Пон Юли 10, 2006 11:38 am
Местоположение: София

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Tsvetan » Пет Фев 13, 2015 11:09 pm

Vatman написа:Ковачевица, или както го наричат местните КовачОвица (и Лещен) са култови места, които не ми излизат от главата и ако сме живи и здрави това лято се надявам да се събират хора за каране по тези места. Най-лесния маршрут и през едно отклонение след Селище – преди Сърница. Има и вариант през вр. Велиица и Орцево, но е с преспиване. Варианти да иска човек... :deal:
Шосейка нямям защото не искам да имам :D , но не е ли опасно през дефилето Варвара - Велинград? Минавал съм с кола стотици пъти и никога не съм виждал колоездачи освен рибари с антични колела. Заради скалите и реката на много места просто няма къде да избягаш ако те засече някой...

Значи не си ме засичал! Този маршрут го минавам поне 4 пъти месечно поради липса на велобагажник. А опасности има навсякъде - само че различни. А до Ковачевица това лято ще ходя с или без компания. Ще съм благодарен на всеки за препоръки относно маршрут, по възможност еднодневен. Дано това лято да не толкова валежно като миналото и да не се качвам на шосейката, защото не ми останаха дестинации, освен Варвара - Ракитово - Доспат - Гоце Делчев - Банско - Юндола - Велинград - Варвара.
Tsvetan
 
Мнения: 11
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Вто Ное 19, 2013 10:34 pm

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот icog » Пет Авг 07, 2015 1:19 pm

Здравейте,
Включвам се в темата ви от Диванът, който подпира задника ми, докато чакам съпругата ми да се прибере за да врътна Велинград - Света Петка или като гледам кое време стана ще е обратното. Идвам тук често и за мен ще е удоволствие да има с кого да карам по пътекит, иначе съм сам. Вчера ходих за час по параклисчетата, колкото за загрявка, разглеждах пътеките в района и съм си набелязал няколко маршрута. Ако има желаещи да се видим на бира и да нарисуваме нещо, времето е идеално!

Поздрави!
icog
 
Мнения: 108
Рейтинг: 1347
Регистриран на: Пон Авг 03, 2015 12:16 am

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Tsvetan » Пет Авг 07, 2015 4:13 pm

В неделя смятам да направя Велинград - Ковачевица. След това ще въртя из Велинградско
Tsvetan
 
Мнения: 11
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Вто Ное 19, 2013 10:34 pm

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот icog » Нед Авг 09, 2015 12:04 am

Tsvetan написа:В неделя смятам да направя Велинград - Ковачевица. След това ще въртя из Велинградско


Това като гледам ще го въртиш по асфалта, иначе едва ли можеш да се събереш в един ден. Аз съм по планините:).

Вчера тръгнах от Велинград посока Локвата но още в началото направих голяма грешка - тръгнах по пътека, която започва зад болницата в посока Св.Георги, но се оказа, че през няколко метра има останали нападали през Април борове и беше едно мъкнене, прехвърляне, псуване, всичко освен каране:). Малко след Св.Никола пътят стана песъчлив, след това пътеката нагоре направо си беше канавка, очевидно изкопана от многото вода през пролетта, та отново мъкнене, бутане, псуване:). След Самара се отказах и хванах по пътя в дясно на обратно, не беше моят ден. Но след 10-тина дни пак ще идвам и с удоволствие бих направил нещо целодневно нагоре. Слагам и малко снимки за цвят:).

Изображение

Изображение
icog
 
Мнения: 108
Рейтинг: 1347
Регистриран на: Пон Авг 03, 2015 12:16 am

Re: Орцево (Западни Родопи)

Мнениеот Tsvetan » Пон Авг 10, 2015 9:17 am

icog написа:Това като гледам ще го въртиш по асфалта, иначе едва ли можеш да се събереш в един ден. Аз съм по планините:).

По асфалта от Варвара до Стойчов чарк (Чибуците). След това 30 км до Ковачевица по черно, а на връщане минах по друг маршрут - по р. Вищерица и през Побит камък (пак само по черно), като така маршрута ми се удължи с 15 км. Или от 205 изминати км., 75 са по черни пътища
Tsvetan
 
Мнения: 11
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Вто Ное 19, 2013 10:34 pm


Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта