Понякога наистина, могат да те изненадат.....неприятно! Единственият път, когато използвах пистолета си - беше в района на село Лакатник (не знам в коя област се води - Врачанска като че ли, далечко си е от София) Много красиво планинско местенце. Та вървях си аз (да, без велосипеда бях
) По една пътека, която скоро се сля в един асфалтен път водещ до голям паметник, който се вижда от влака ако пътувате през искърския пролом. Та по-този път стигнах до една махъличка и от един двор ме заялаха две средно големи кучета. Само ги подминах,защото и те си останаха с лаенето, казах си: "Нормално, сигурно два/три пъти минава на ден човек от тук, пазят си стопанина и териоторията животните" Но след около два часа, вече връщайки се по същия път и слизайки към гара Лакатник, чувам тихичко подрънкване на звънце от някакво стадо. Балкана, леко мъгливо, притихнали къщурки с лек пушек от коминчетата, звънене на овце - ИДИЛИЯ
- да ама не след малко се чува обичайния кучешки лай и тея същите дето вече би трябвало да са ме запомнили тичат настървени към мен, овчарят почна да им вика нещо, ама никаква реакция - застана ми едното от едната страна и настъпва, а другото все гледаше да е от другата ми - да не мърдам вероятно, тропам аз с крак, викам им а те вместо да отстъпват аха-аха да ме захапят, взех че се спънах и паднах в калта, но те странно защо, все още само ме лаеха настървено. Извадих патлака и гръмнах два пъти, но нямаше нужда от повече защото побягнаха само от звуковия ефект, не разбрах аз ли ги стреснах или най-после овчарят успя да ги извика.
А иначе, те винаги гонят велосипедистите, не знам защо - явно ни имат за странен вид животно, нарушаващо обичайното им местообитание от автомобили, пешеходци и дървета за препикаване - не ме разбирайте погрешно, много обичам животните, дори в някой случаи повече от хората!