Този път храстинга започна от самото начало. За пореден път се прехвърляме на другия бряг на потока в битка с екопътеката. Още не знаехме за бригадата, прилепите и червения улей...
Хей, хей чакай. Защо веднага ни натика в храстите. Верно е, че има дни и пътеки дето с помнят, ама да вземеш да почнеш малко по отначало.
Добре, ето как се случи.
Сряда е. Както напоследък става, Любо ми е споделил колко неотложно е да се кара над ъъъъ... Очиндол. И както напоследък става, аз взимам идеята и я извращавам тотално, обръщайки я с хастара нагоре. Та значи, някъде из нета се намират едни общински проекти за изграждане на екопътека от Старо Село (махала на с.Миланово) та до МВЕЦ "Свражен".
Редно беше да се назначим за инспектори и да видим докъде са стигнали. А пък някъде по онуй съседното било прочуто като "Очиндолската пътека" преди години се бях качвал по една пътека дето се се чудех после, стаа ли ил не стаа за каране. И ей го, плана за мероприятието, формиран като Проверка на 2 в 1. Дет се вика, с едно носене две пътеки.
Нали знаете какъв е пътя сега по Искърското дефиле? Няма такъв смях. Ремонта от години се провежда на следния принцип. Събират се вечерта в скайпа или в кръчмата бригадите и решават на кой какво му се прави. На едни им ровят дупки , на други им се асфалтира до Бов, а на трети им се ремонтира мост. На сутринта се вдигат и отиват там където ги е влекло сърцето и действат. Това е единственото обяснение за провеждан по такъв начин ремонт. Май пак се отплеснах!
Метаме се от Свраженския вец нагоре по късото пътче и на една от първите (и последни) къщи се заговарям с местен жител. Аз много обичам да си говоря с местните. Понякога дават ценни указания за наличието и липсата на пътеки. На последната част, тази за липсата на такива обаче се отнасям с недоверие към информацията. Та човека споделя за екопътеката: "Аааа да имаше, имаше проект, ама взеха парите преди години и нищо не направиха. Сега след последната къща в никакъв случай не свивайте надясно, много е обрасло и няма да може да минете. Свийте на ляво покрай реката. Там също е много обрасло , ама по ще може да минете." И ние свихме наляво.
Този път храстинга започна от самото начало. За пореден път се прехвърляме на другия бряг на потока в битка с екопътеката. Още не знаехме за бригадата,прилепите и червения улей. По земята личеше ясно (на места) дирята от пътека. Дори се виждаше, че наскоро някой се е промъквал. Явно без велосипед. Любо и Васко не изразяваха гласно кой знае какви опасения, че може да храсталяшем, щото аз ги успокоявах, че няма как да продължи този тип "каране" повече от два километра. Реката беше много красива с ниските си синтрови водопадчета. Бълбукане и птичи песни се носят отвред и зеленината ни е гушнала, коприва почти няма, наклона нагоре е незабележим. Пей сърце. Мдаа, некво срутище е съборило бая големи скали в речното корито и форсирането ни напред почва да се забавя.
В този момент дочуваме песента на моторна резачка. Бръмм, уиииу. Някъде в дясно и малко над нас. Решаваме -изкачване по стръмния бряг. И без това трака ни е натам. След двайсетина метра чуваме и подвикванията на хората- "Дай малко от дясно, ще излезете". "Здравейте Бригада" -приветстваме ги ние - "Да не прокарвате тук Екопътека?". "Точно това правим , трябвало е утре да дойдете, щеше да е до долу. Като продължите нагоре не свивайте в дясно, дръжте в ляво покрай реката".
Сигурно са се почувствали , че труда им е осмислен , попадайки на такъв туристопоток като нас. Продължихме по указаната посока , ама установихме, че е странен метода им на работа. Просекли малко пък спрели, малко по-натам пак. Не на дясно , а наляво. Наляво, наляво, ама ние ще хванем по средата, стига с това равно. Катерим свободно по ливада и дори усещам , че може и да е имало пътечка тук. Не може да е нямало. И хоп. Типичната стара къщичка посред нищото.
Потънала в риган, притисната от джанки. Тези които ме познават знаят за любовта ми към старите изоставени къщи, с гредоред и каменни покриви. Влизам с трепет. Горяла е от вътре , и мириса на пушек се стеле върху старите кошери от измазани с глина преплетени пръчки, натъркаляни по разровения пръстен под. Едно уплашено прилепче се стрелка около главата ми. Влизам във втората одая. Мрак. На черния опушен тават още стои новогодишната украса.Моля? Ааа не било украса. Просто нанизи от прилепи са намерили своето обиталище. Снимвам ги и излизам бързо за да не ги обезпокоя.
Има ли къща -има и пътека. Пътя е съвсем на близо , някъде над нас. Скоро откриваме пътеката( доста добра ще е надолу) която ни извежда до беседката до големия завой на пътя след църквата. Нали се сетихте къде е? Следва малко скучно описание на каране по път до последните къщи от бившето Старо село, после пътеката е потънала в бухнала зеленина, после си бутаме по моторджийската , дрън-дрън ,ала-бала.
А ето, вече лежим някъде под билото на застланата с цветя поляна, сливаме се екологично с пейзажа и мързеливо подщипваме почти пълнолетните ягодки.
Слънцето ту подприпичва, ту се скрие зад някое облаче. Издебнах едно скриване , метнах байка на рамене и притичках напряко до билото. Видях , че Любо ме последва с бутане , а Васко предпочете да следва по-обиколния трак. Билото на Бегличка могила-Миланово. За който е карал по него, по конските му пътеки , е излишно да описвам, веднага ще съпреживее спомените си. За който не е карал е време да поправи този си пропуск. Не знам дали заради гледките, дали заради разхлаждащия ветрец, дали заради простора или просто заради готината пътечка, ама си го обичам това било.
Отново прилягваме. Този път до езерата. Времето е с нас, ние сме в него и то е наше.
Тъкмо вече сме решили, че до спускането няма да има повече спирки и ето ти ново непреодолимо препятствие. Около пътеката злонамереници са настлали боровинкови насаждения. Едри , зрели , сочни, цапащи, отбиващи байкърите от пътеката.
Ядохме , колкото ядохме, дали има и по половин кило не знам, ама в един момент съвестта ни загриза и застанахме на ръба на спускането. Прочута е Очиндолската пътека, кой не карал по нея. Далнхилър ли изедник или кроскънтри сердарин. Карал и песни за нея пеял.
Та за познатия маршрут. Първо за Заслона. Хубавото е, че се пуснали водата в чешмата. Лошоте е, че тая зима е яко протекъл, мухлясъл, плесенясал. Гредите са нападнати от мравки и дървояди (чува се как хрупат вътре) и ако не се вземат мерки да се смени покрива , след година ще е само спомен.
Второ за пътеката. Алоууу Врачанете. С това Велорали съвсем сте изринали шумата и камъните! Моля след мероприятието да си ги връщате по местата. Не сме дошли да пускаме тук некви гладки пътеки без скрити препятствия.
Добре. Стигаме до голямата зелена поляна над Очин дол. Знаете я, онази с кръста. В ляво се отделя пътя за Очиндол, леко направо и пак в ляво е продължението за "Пътеката на Милко" . Ние обаче ще сме резко надясно. Към Оплетнишката пътека. Първо се метаме през стръмната ливада с лек фрирайд, после захапваме няколко козарски пътечки и се добираме до жълтомаркираната Оплетня-Пършевишка пътека. А тя е пътека та дрънка. (преносно и буквално).
Съжалявам, че го казвам (излъгах) ама да знаеш Милко, че тя е много по -добра от "твойта". Редуват се разнообразните участъци и напрежението се нагнетява, и изведнъж попадаме в червения улей с големите скали.
Радостните възгласи и викове ескалират и душевно свършваме още преди последния участък от пътеката извеждащ ни на шосето близо до Оплетня.
Уау, Каква Пътека! Успокоявам дишането си и завършвам с писането.
За Екопътеката. Скоро ще може да бъде ползвана . Препоръчвам обаче като идвате от Миланово, да не я хващате от църквата , от където ще тръгва, а да продължите към беседката и да се спуснете покрай старата къща. Обща оценка като пътеката за надолу по десетобалната система 5 до 5 и половина. За продължението на пътеката от Бегличка могила към Оплетня- 9 по десетобалната система, ако имаше още няколко километра от нея щеше да е десет.
Снимки от Любо и от мен
трак
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
