Родопски дни, Родопски нощи

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот Yavkata » Пон Май 06, 2013 12:14 pm

Ако искате да четете за яки спускания (не, че нямаше), пукане на гуми и чупене на камъни с каска ( не, че и това го нямаше), това не е четивото за вас. Това е една фотозаброска с леко отплеснато описание на впечатления от биване в района на едни от духовните и енергийни центрове на Родопите. Кръстова гора, Караджов камък, Беланташ, с.Борово. Няколко денонощия спомени, които ще бъдат жадувани като мечти.

Изображение

От известно време се бях замислил за едно Родопско турне за скромна групичка приятели. Малко екстремни изкачвания с леко драматични спускания и умерена доза храсталясване. По една или друга причина , когато времето наближи, групичката съвсем оредя и внезапно реших да сменя формата и мястото с една стара мечта на Верка и мен.Доста погризах химикалката, чертах маршрути , я от Мостово, я от Белица, докато накрая се спрях на компромисния вариант за начално-село Борово.
Първи май е. Приключили сме работа и в късния следобед Динко, Детелина, аз и Верка се стоварваме в центъра на сгушилото се село Борово.

Изображение

До скоро слабо населено, днес развиващ се курортен център. Нов асфалт, нови къщи, почти всяка –хотелче, екопътеки. Твърдина на християнството. На всяка по-прекрасна полянка-параклис.

Изображение

Въртим с леки сърца и тежки раници по асфалта към Кръстова гора.
Хоп. Jesus in jail!

Изображение

Какъв символ на вярата в Божественото и невярата в човешкото!

Подминаваме тихомълком манастира, пълним водица от Очното аязмо и си избираме място за бивак някъде между Кръстова гора и Карджов камък.

Изображение

Бивакуването в природата като цяло има някои правила. Бивака да е близо до вода, сухо равно място, леко прикътано, със хубава гледка. Когато обаче бивакуването ти е било почти начин на живот и решиш вместо него да биваш в природата тогава почваш да търсиш, слушаш, душиш и усещаш енергията на мястото. Много места излъчват различна енергия, която влияе на живите същества , включително и на човека. Тази енергия понякога е променлива и трудно може да се предскаже какво ще е влиянието на мястото.Уж си го гледал вечерта перфектно , пък сутринта се будиш енергийно изсмукан и уморен. И обратното. Поседиш, подремнеш някъде и ставаш зареден със жизнена енегрия и приповдигнато настроение. За района на Кръстов връх, се говори като за място със силна положителна енергия , докато за Караджов камък се смята, че излъчва „зло”.

Нощта полека превалва. Като изключим, че леко бях объракал посоката за спане, мястото ни за бивак бе страхотно. Нямам намерение обаче да ви дотягам повече с езотерични подробности. Вече е почти 5 часа. Моят час.

Изображение

Палвам си огънче, за да направя кафенце, докато чакам да започне птичия хор и надприказването на кукувиците.
Това е най-доброто време от денонощието да съм сред природата . Тогава съм просто частица от пъзела на съществуването. Съществувам само като биване на това място и в това време. Няма мисли, няма чувства. Дори азът изчезва. Съществуват само малкото пламъче в жаравата и природата.
Започва изгревът.

Изображение

Караджов камък. Господи, какво място! Оставяме железните коне долу и се изкатерваме. Какъв емоционален потрес. Ще се върнем, ще се върнем.

Изображение

Първата пътека надолу е твърде драматична. Стръмна, през гората, с много препятствия, на сериозен наклон и без грам сцепление върху дребния сипей.
Детелина е начинаеща в планинското колоездене, на Верка също не и се бута надолу.
Избираме компромисен вариант. Спускане по пътче, губещо се в пътечка. Аз съм с тайната надежда да храсталясаме. На половината спускане Детелина е уморена и май усеща накъде отиват нещата, та с Динко решаваме да се доберем до близкия път и да се досуркаме по него. Додрапваме до пътя. С Верка отпрашваме с мекиците си надолу по камънака. Съпругата на Динко пък прави великолепна човка, и не без помощта на тежката раница успява да си падне точно върху главата. За щастие е с каска и се отървава само с главоболие.

Изображение

Караме срещу течението на р.Сушица. Чувствам се като глиган минаващ през ловджийска пусия. От всякъде по мен гърмят гледки и ме пронизват, като с тежко бренеке. Трудно се кара така. Спирам, поглъщам жадно с очи и отвръщам на „срелбата” с фотоапарата. Щрак, щрак, щрак. Искам да остана тук, и тук, и тук. Тази полянка.

Изображение

Златното речно корито.

Изображение

Изоставените къщи.

Изображение

Не ,не, не мога да описвам с думи. Няма смисъл. Трябва да се върна, да остана още.

Изображение

Качваме се към Беланташ. Какво великолепно носене е нагоре!

Изображение

Пред прага на това древно езическо обиталище на богове и светилище- пародия на черква. Неуместно. Бързам да забравя.
Десетки хора все още пъплят нагоре-надолу. На края на деня оставаме само ние четиримата и още една групичка от други четирима младежи, горе на скалите.
Днес е ветровитичко. Скалата излъчва топлина до късна вечер и топли гърбовете ни.
Зарязваме палатката, спим сгушени до нея и се топлим взаимно. Енергийният пулс тук е издухан от вятъра и разпрашен от хилядите стъпки на туристопоклонници.

Изображение

Сутрин е. Качамак и Беланташ.

Изображение

Динко и Детелина решават да пуснат по пътя до Мостово и от там да качат Кръстова гора по някоя пътека. Детелина е твърде уморена за това което замисляме с Верка.
Беланташ-Равния камък-Прогледец-Караджов камък -Кръстова гора-Борово
В началото пътя е от типа дето усещаш, каква сила е байка. Гълтаме километрите като ламя. Малко преди началото на пътечката срещаме човек от ловното. Да, пътеката е разчистена почти до края, ще минете без грижи.

Изображение

Страхотни места! Къде караме , къде бутаме. Равния камък. Каква убийствена гледка!

Изображение

Срещу ни се надигат от към самия хоризонт, огромни зелени вълни от била, разбиват се в скалите и ни заливат с пяна от цветя, пеперуди, птици и лисици. В сърцето на Родопите сме.

Изображение

Пътечката си прави шеги с нас. Тук там се налага да поразчиствам. Когато от 1200м качиш до 1500м приемаш бутането на места за нормално. Когато от 1500 м продължиш да се качваш до 1300м, започваш да си мислиш, че не „караш” в правилната посока.
Е, при хобито планинско колоездене , е така. Обикновено се кара, но често се и бута и понякокога носи. Все пак като си помисля, че хобито ми можеше да е каяк. Само си представете, колелото поне надолу може да се кара чат-пат, а каяка ще трябва да го носим и нагоре и надолу. А, да не забравяме и греблото.

Изображение

Слънцето вече прежуря. Търсим шарена сянка около манастира на Кръстова гора.
Докато чакаме Динко и Детелина да доизбутат по великолепна за спускане пътечка до нас, се освежаваме с кафе и количка и ехидничим по отношение на поклонниците, поклащащи се в такт нагоре по Светия хълм. Може би не е много достойно.
Следваща спирка село Борово. Динко и Детелина ще са по асфалта. Взимам ГПС-а от Динко и с Верка ще тръгнем по една пътечка надолу. Тук пътечка-там пътечка. Няма пътечка. Обикалям, като пияна мравка около трака и го пресичам десетина пъти.
Спускането започва със стотина метра стръмно изкачване през гора свободен стил.
Качвам двадесетина метра, оставям раница и колело и се връщам да изнеса и колелото на Верка. Как да е, излизаме на черен път. Почти надолу до следващата пътека. Тя обаче е черен път. За щастие в страни се отделя една истинска такава.
Ауу, каква радост за сетивата! Перфектен финал! Бърза, технична, песъклива, без сцепление. Пътеката ни хвърля в центъра на селото.
Колата. Кръчмата. Мастичката. Тараторчето.
Обикаляме два-три параклиса над селото докато си намерим място за нощувка.

Изображение

Вечерта настъпва. Лягаме.

Изображение

Сутрешната луна е влажна. Времето се обръща.

Изображение

Сбогуваме се с Динко и Детелина, а ние с Верка оставаме още малко. Обикаляме пеша още една пътечка над с.Борово.

Изображение

Време е.
Не ни се тръгва.
Никога няма да ни се тръгва.
Искам да остана завинаги.
В Родопите съм.
Жив съм.
Още снимки
ИзображениеИзображениеЖивотът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Аватар
Yavkata
 
Мнения: 2386
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Яну 06, 2007 1:33 pm
Местоположение: София

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот Ver » Пон Май 06, 2013 12:24 pm

Eто го и моят поглед върху темата :)
Може да ви сторят подобни, но според мен взаимно се допълват.
Това няма да е типичният пътепис, а по-скоро опит да облека усещания в думи. Трудна работа що се отнася до по долното ...


Родопски сърмички за душата
Или
Наръчник за Живият Живот




I.Горски Сън
Отдавна копнеех за нещо подобно. И ето, че този път свърваме наляво от главният път и поемаме към изходната точка на нашето пътуване – село Борово.
Сгушено в сърцето на Родопите, то ни посреща ведро, слънчево и добро.
Изумителни гледки пълнещи сърцето се откриват от там, но тогава не подозирах, че това е само лек намек за всичко онова, което ме очаква в седващите дни.
Първият бивак откриваме малко след Кръстова гора – малка скална тераска с нежна борова горичка.
Тихо.
Закътано.
Уютно.
Живо.
Залез.

Просто си седя до огънчето и ставам част от гората, тревата, небето, звуците. Сякаш се разтапям и попивам наоколо. Слънцето се потапя бавно зад върховете, за да изгрее на другият ден пак. Никога няма да ми омръзне тази гледка! Всички горски обитатели почитат с мълчание това магическо време, когато денят е отминал, а нощта още не е дошла. Почитам го и аз. Всичко в мен замлъква. Няма ме, но съм по-жива от всякога!
Една, по една се появвяат звездите. Нощта е тук. Сънят в Живата Гора не е „обикновен” сън. Той е истински, жив, реален.
Благодарна и щастлива съм, че Гората ме прие и ми позволи да се гмурна ...



II. Пътуването към Светите места продължава
Събуждам се изгрева. Обичам този час! (плюс това Явката вече е станал, запалил е огъня и е направил кафето ... и него го обичам, Явката де , е и кафето ;)).
Обичам да посрещам Слънцето, увита в спалния си чувал. Да слушам, да виждам, да съм.
Ето го и него – наднича от Изток и се показва достатъчно бавно за да му се насладя.
Тихо Щастие.
Сливане.
Усмивка.
Спокойствие.
Усещам, че всичко си е на мястото. Всичко е точно така, както трябва да бъде.
След Омагьосаната Гора идва ред на Омагьосаният камък – Караджов камък.
Внушително! Издигнат над всичко останало около себе си, това голямо парче скала, не те оставя равнодушен. Въздейства!
Формите в скалите са навсякъде – по земята, по отвесите.
Камъкът още живее и излъчва силно! Задъхана съм, треперливо ми е, сълзи пълнят очите ми.
Тръгвам си щастлива, че усетих. Сякаш Живота по тези места се влива в мен и ме прави по-жива от всякога.



III.Белинташ
(или отминалата сила)

Така почувствах това място – сякаш енергията му беше отнесена от хилядите туристи пъплрщи по топлите му камъни.
Навярно някога да е било различно, но за мен сега е останала само Топлината и Мекотата. Въпреки, че е „изветрено” мястото ме стопли и ми позволи за пореден път да се гмурна и да изгрея заедно с Него горе на Топлия, Мек Камък.


IV.Почетна Обиколка

Но и на Белинташ не оставаме за дълго. С игрева тръгваме на почетна обиколка около Светите места.
Панорамата ме оставя без дъх.
Щастието има предел!
Зеленото море се простира до където поглед стига и отвъд*. Иска ми се да го обгърна, но меога. Затова отново се потапям – безброй била, безброй пътеки, изгреви и залези, птичи песни, усмивки, разтуптяни сърца, покой и тиха радост, че съм на мястото си, че просто съм.


V.Последната Нощ

Решихме тази вечер да се подслоним в параклиса (един от многото) Св. Илия, над с. Борово. Доволно покарали, побутали и понапълнили душите в този ден.
Вечер е. Отново изпращам Слънчо зад облаците. Един прекрасен ден е зад гърба ми, не не съжалявам. Сега съм по-богата и по-жива.
Тихо е. Тишината е толкова силна, че ушите пищят.
Легнах си, но не мигнах цяла нощ. Вместо сънища пред затворените ми очи се редяха дивни гледки: безкрайни била, върхове, долини, облаци, гори, реки, скали ..... Сякаш исках да го преживявам отново и отново. Как да заспя?!
Този път преди Изгрева бях вече до Огъня и слушах птитихнала причия хор – невероятен, ентусиазирам! Пеят за да Го повикат, Него, Слънцето и то не може да устои на такава молба. Не след дълго се появява и Гората сякаш избухва в звуци!
Птиците са в екстаз! А аз отново съм се потопила и изпитам тиха радост, че съм част от това!


******
Yesterday is a history, tomorrow is a mistery, today is a Gift. That's why we call it Present!
Аватар
Ver
 
Мнения: 71
Рейтинг: 1500
Регистриран на: Пон Май 30, 2011 7:16 am

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот Chavi » Пон Май 06, 2013 1:09 pm

Мисля, че и двамате сте успели да предадете увлекателно това, което не може да се опише с думи. Браво! :clap:
Аватар
Chavi
 
Мнения: 62
Рейтинг: 1332
Регистриран на: Съб Окт 06, 2012 6:40 pm
Местоположение: Кърджали

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот rodopi_biker » Пон Май 06, 2013 1:49 pm

Браво! Добре сте си прекарали. Аз често ходя да карам по тези места, но еднодневно на самоход (от Пловдив съм :D ) и имам много хубави спомени от там. Приятно място за каране и почивка сред природата.
Аватар
rodopi_biker
 
Мнения: 216
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Вто Сеп 27, 2011 2:21 pm
Местоположение: Пловдив / София

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот kibikoff » Пон Май 06, 2013 7:20 pm

уххххх :agree:

:beer:
kibikoff
 
Мнения: 1427
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Окт 21, 2002 8:29 am
Местоположение: On/Off

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот outfaced » Пон Май 06, 2013 7:56 pm

Умерили сте просто най-доброто време, за да ги видите тия места.
Бях 2 дена преди вас по тия баири ... разкош е сега :bowdown:

От Караджов камък надоле има много варианти освен черния път. Има и различни по-трудност пътеки. Тия дето са под камъка са май по-зорните и храсталясалите. По оферта е да се върне човек в подножието на Кръстова Гора и от там има два варианта към Мостово. После вече си се кара долу по коритото на Сушица.
Изображение Изображение
продавам: разни неща
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот Yavkata » Пон Май 06, 2013 8:14 pm

Видях следите от гумите ви (предполагам вашите) в района на Каражаджов камък- при ловната хижа. Пътеката от Мостово до Кръстова (по-добрата ) Динко и Детелина я качиха нагоре. Бях планирал вариант да избегнем черния път , а да се прехвърлим на пътеката (една от двете) покрай Хайдушки връх, но просто така се стекоха обстоятелствата. Исках да направя и пътеката от Акватепе към Солкдере, и да карам и на обратно тази от Проглед, и да мина и през Родопското конче и...и...Но пък тези места за мен не само каране. Не са само пътеки, денивелации, километри. Просто нямах представа и въобще не ме интересуваше колко съм минал, спуснал или качил като статистика. Да сме живи и здрави пак ще се връщаме там. Пак да усетим магнетизма на това място.
Бих го направил дори и без велосипед, дори и без каяк.
ИзображениеИзображениеЖивотът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Аватар
Yavkata
 
Мнения: 2386
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Яну 06, 2007 1:33 pm
Местоположение: София

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот subritual » Пон Май 06, 2013 8:59 pm

Който може ще отива, който не-ще чете, благодарение на вас двамата :bowdown:
А кой ви пази колелата докато се помотвате без тях?
Аватар
subritual
 
Мнения: 1362
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 01, 2008 2:02 pm
Местоположение: Джебел

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот outfaced » Пон Май 06, 2013 9:49 pm

Mдам ... специално местенце :) Ама то в Родопите бая такива има :nuts:
Изображение Изображение
продавам: разни неща
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот xcII » Пон Май 06, 2013 10:19 pm

чудни снимки и пътеписче :) :agree:

Кормисош и околовръст са едни от най-дивните и дивите местенца в Родопи.. ние също покарахме там почивните дни и пак бях като за първи път там - зашеметен от красотата и девствеността на региона..
Това, което може да се мине с лека кола, не си струва да се мине с байк. Това, което може да се мине с байк, не си струва да се мине пеша. Това, което може да се мине само пеша, понякога може да се измисли как да се мине с байк.
http://www.youtube.com/watch?v=fi-S9lrn ... re=related
Аватар
xcII
 
Мнения: 1184
Рейтинг: 1695
Регистриран на: Пет Авг 27, 2010 6:50 pm

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот sailman » Вто Май 07, 2013 6:41 am

Явка, Верка, чудно! :clap: :beer:
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Родопски дни, Родопски нощи

Мнениеот kagami » Чет Май 09, 2013 12:43 pm

Уау!! :agree: :beer:
Важно е да вършиш това, което смяташ за правилно.
Аватар
kagami
 
Мнения: 1159
Рейтинг: 1980
Регистриран на: Пон Апр 19, 2004 9:59 am
Местоположение: planet Earth


Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: bubobubo и 22 госта