Зимни приказки за Зли долове

[Yavkata]

Макар, че пролетта почва да напира на вратата и гумите на някой от байковете са напъпили, а по кормилата на други щъркелите вече свиват гнезда, ще си позволя да ви върна към отминалата зима с едно кратко разказче-маршрутче.

Времето на сутринта е едно такова мърляво, прогнозата и тя не е много обнадеждаваща. Няма как обаче, трябва да се кара, защото датата е 28 декември и се очертаваше да бъде едно от последните карания за 2012 година. Кроко искаше нещо там по дефилето,около Зверино, та бях седнал пред ГЪ и надращил няколко линии по картата от с.Оселна до с.Зли дол. Пътуването мина в лек дух на песимизъм и трепет от новото, подправени естествено с много шеги и закачки. До колко актуален ще бъде трака се разбра още в началото, когато поради някаква навигационна грешка се оказахме паркирали колите в самия Зли дол, а не в съседния на с.Оселна. Ами какво по-хубаво от едно такова начало. Ей го пътя, ей я планината...ъъъ всъщност тя не се вижда от мъглата. Изкачвахме по каменистия път покрай рекичката. Влажните камъни леко побелели от снега създаваха известни затруднения когато наклона станеше по-серт, та чат и подбутвахме. Бе да си го кажем честно, най-вече побутвахме. Както обикновено става в такива случай групата се разтегляше, та спирахме да се посъберем от време-на време. След някой час без да си даваме особено зор взехме , че се добрахме и до начертания трак. Той много ясно личеше под формата на следа от велосипедни гуми по десетина сантиметра дълбокия сняг зад нас. Наоколо зимна приказка. Призрачна мъгла , прокрадваща се през белите от замръзнали едри сухи снежни кристали клони на дърветата. Промъквахме се по една траверсираща пътека, когато попаднахме на входа на малка пещера, бълваща жега от вътрешността си. След като надлежно се убедихме, че бабата на мечето не е вътре, отново яхнахме байковете , та пак излязохме на открито било. Вятъра се бе заел да поразчиства мъглата, ама ние носехме байковете през трънака към последния връх по днешния маршрут и не усещахме студа. Спускането в неутъпкан сняг винаги е удоволствие и предизвикателство. Не знаеш в кой момент предната гума ще пропадне в скрита дупка и ще трябва да се връщаш нагоре за байка. Когато пък спускаш и през горичка със остри завои, и скали, и клони под снега става съвсем весело. Абе колко да е весело. Събираме се групичката след готиното спускане. Тогава чуваме, че ни викат отгоре. Добри е претърпял инцидент. Дружината го смъква до полянката. Изглежда в шок, с мъка поема въздух. Сваляме дебелите му ръкавици, Едната ръка отича пред очите ни. Бърз преглед, констатира , че от удара в гърдите няма счупени ребра, и освен паниката, проблем е основно ръката.За щастие сняг за охлаждане на ръката наоколо има в големи количества. Той самия също не беше съвсем наясно как точно се е изметкал върху някакъв камък, че да си удари и дланите и гърдите. Майсторите се заеха със ремонта на подбитата шина и смяна на гуми. През това време Добри се поосафери и дори си призна, че предпочита да кара надолу , от колкото да му пригодим шейна и да го теглим или да го оставим на Злидолските вълци. А от там се започна една пътечка. Явно прекарана от дървари, ама и те се оказа , че разбират от улеи и прагчета. Снега надолу взе да поизчезва, та взехме да се наслаждаваме на техничните участъци и на скорост. Изстреляхме се от гората и залетяхме по открития склон към края на трака. Къде по дирите на моторите , къде без пътечка, спряхме на ръба преди да скочим в Искъра и се заехме да сменяме гуми. Разхвърляхме групата и се заехме да търсим всеки свой път за последните петдесетина метра денивелация до колите. Това , че вечерта приключи в Очиндолската кръчма, май е излишно да го споменавам , нали. Та така, в крайна сметка това май се оказа последното каране за годината, следващото беше чак на първи януари следващата година.
Трак от Милко
Снимки от Милко

[taurus13]

Тази пътека, мисля че спокойно може да се опише и да влезе в маршрутите на МТБ-БГ. Добра е, като за хора които отскоро карат МТБ, без да е супер лесна и е подходяща за еднодневен излет, пък може да се ходи и с влак. Пролетта ще бъде далеч по-красива.
Също мисля си Явка, че и тази последната която пуснахме(златната ябълка) е подходяща за архивте, но с качване откъм Лакатник. Понеже теб като цяло те влече да правиш маршрути, може да ги подготвиш и да ги дадеш на Любо да ги качи в сайта.

[sos]

Хубава беше карането, стига да не се бях очистил така зверски Но геройски си спуснах без да ме носите

[PtD]

Хубава беше карането, стига да не се бях очистил така зверски Но геройски си спуснах без да ме носите

E, като не се упражнява вчера...

[kavrakata]

От снимките изглежда дзверско