Великденски ребърца по Копривщенски

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Великденски ребърца по Копривщенски

Мнениеот Yavkata » Вто Апр 17, 2012 9:37 am

Съдържание на порцията: ребърца от връх Св.Атанас и връх Св.Петка, плънка от дола на река Петрешка, много Т3, поръсено с Т4, F и X. Гарнитура от впечатления за поведението на спирачки Quad rapide и гуми 2.1 –Swalbe Rocet Ron (като предна, нова) Rubena Scila (като задна , доста ползвана). За десерт - лични впечатления и коментари.
Препоръчва се горещо на имащите намерение да покарат в района на гр.Копривщица.

Първо ще започна с това , че от предишно каране в района бях останал с впечатлението за малко скучноват район за каране, просечен от мрежа от гладки черни пътчета. Това ме накара да сложа едни „цървулки”(изтърканата лека Рубена Сцила) от зад на „освеженото твърдаче”, а от пред му боднах капличката с бързия и лек Рокет Рон. Прогнозата за доста дъжд ме отказа да взимам второ колело за жената, за сметка на комплект калници.
Още първия ден реших да се отддам на проучване на пътечките източно от града, тръгващи от към връх Св.Петка (1241м.н.в.). За следващите дни (неделя и понеделник) оставих претърсването на долината на река Петрешка(в североизточния край на Копривщица), и ребрата на ограждащите я върхове Св.Атанас(1224 м.н.в.) и Св.Илия (1376м.н.в.).
За съботния следобед отправна точка ми бе паркчето разположено източно, над Копривщица, на 200 метра северно от паметника на Бенковски. От там по земен път почващ малко по –стръмничко може да се наберете и да минете над паметника, покрай малко езерце. Туко над езерцето има няколко кратки но много приятни горски пътечки(Т4)-„заигравки”. Като дължина не надхвърлят 300 метра, а между най-висока и най-ниската точка са около 100 м. В горната си част са приятно провиране през иглолистна гора със серпентинки и избиране на път, а в долната завършват със доста добър наклон, изровен на улеи, предполагам от местните байкъри. Ако продължим по пътя, с няколко изтеглени завоя достигаме началото на една много приятна пътечка(Т3/Т2) „Класическата”. Началото и е отбелязано с дървена стрелка с надпис „Копривщица”, и е на 1.35 км от парка ,по черния път. Започва леко, после игриво заподскачва из коренищата, и с еди-два каменисти завоя спира до едно чучурче с приятна водичка.(От тук в ляво през гората може да се отклоним към „заигравките над езерцето”).Следва бърз, гладък участък, редуване на корени, малки прагчета, и след 600 метра изкачаме от гората над парка. Спускането обаче продължава, най-добре е в страни от пътя (Р2/3) за по-висока скорост и използване на падчетата. Врътката ,без заигравките е около 2.2 км.

Точно при парка предната гума пипна някакво стъкло и цъфна доволно. Залепих ги в базата (и външната и вътрешната) и за сигурност им праснах по 3.5 атмосфери. Да добавя, че поведението на Рокет Рона и при 2 атмосфери е безобразно по влажните корени. Допреше ли нещо по –мокро бягаше бързо в страни. Овладявах байка благодарение на много изтритата задна Рубена Сцила. От спирачките задната Quad rapide 160 се разработи потчти веднага, а предната (Quad rapide 180) влезе в час на третия ден. Довърших карането за деня със още едно качване до началото на „Класическата” пътечка. Подминах я, и продължих по пътечката/пътя (Т2/Р2) спускащ се в долината на Петрешка река. Нищо за описване, може да се пропусне като каране.
Следва изчакване на неделното утро.
Изображение
Покрай чучура по "Класическата" пътечка.
ИзображениеИзображениеЖивотът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Аватар
Yavkata
 
Мнения: 2386
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Яну 06, 2007 1:33 pm
Местоположение: София

Re: Великденски ребърца по Копривщенски

Мнениеот Yavkata » Вто Апр 17, 2012 10:13 am

Неделя сутрин. Аз и Верка напускаме градчето покрай река Петрешка. Идеята е да обходим дола и отбележим пътечките по които може да се спуснем от връх Св. Атанас. Двамата ще кареме едно колело. Аз избирам по –лесното . Ще го карам по пътя нагре, бутам по пътечките, нося по безпътечките и провирам през храстите.(тогава не предполагх, че ще има и такова нещо, за разлика от жена ми). Верка пое по –трудната задача, да се спуска с байк надолу. Знаете как е по тези долинни пътища.
Изображение
Скоро изтъняват в пътечки , а те пък след тежката зима са доволно преградени с паднали дървета. От време на време преспички сняг ни напомняха, за скоро отминалата зима.
Скоро в действие влезе принципа:” Ей там съм сигурен , че едно време не може да не е имало пътека!”. И изведнъж Верка се провиква: „Виж, там има слон!”.
Изображение
А, сега де горски копривщенски слон. Забележителност! Заснехме го , и в негова чест решихме да пердашим нагоре покрай него.
Тук си пролича огромното предимство на леките гуми. Вътрешните и външните ми в комплект не прехвърляха по 600 грама. Толкова облекчават носенето по стръмния склон, и провирането под падналите дървета.
Изображение
Понабрахме височина, и докато „плавах” из една храстовидна растителност (за щастие, доволно слегнала от тежката зима) жената ми сподели откъде изва думата колоездене:
„Имаш си колело и то те язди”.
Изображение
Да ама вече почти бяхме на билото. По типичен начин попаднахме на пътче, и от там и връчих колелото –нека се мъчи, пък аз ще си тичам отстрани с кеф. Врътнахме покрай връх Белия камък (1408м.н.в.) и се сещам, че забравих да спомена в разказа как решихме да хванем не към Св. Ататас, а на юг и да спуснем по „Класическата”пътека. Получи се много приятна разходчица, някъде около десетина километра. Привечер, когато поспря дъжда пробвах и един-два маршрута от западната страна на Копривщица, но единственото на което попадах бяха множество черни пътища, без следи от пътечки. Следва ядене, пиене , и чакане на понеделнишкото утро.
ИзображениеИзображениеЖивотът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Аватар
Yavkata
 
Мнения: 2386
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Яну 06, 2007 1:33 pm
Местоположение: София

Re: Великденски ребърца по Копривщенски

Мнениеот Yavkata » Вто Апр 17, 2012 10:47 am

Дойде и понеделник. Прекрасно слънчево утро , а аз още не знаех, че ми предстои да карам, по най- чудесната пътека в района на Копривщица. На североизток над Копривщица се пъчи връхчето Св. Атанас. Голият му в един участък тумбак е продран от стръмните линини на кросарките.Реших да избутам директно нагоре двестате и малко метра денивелация, и очаквах едно много бързо и не много интересно спускане . Нагоре, терена тръгна доста интересно , песъчлив, изровен, с падчета.
Изображение
Изображение
Ъъъ казах, си ама тука с тия гуми сцепление ще дебне отвсякъде. Бях избутал около половината в дясно през гората видях една пътечка. Еми тръгнах нагоре по нея.
Изображение
Вървя, бутам, оглеждам се , снимам и цвиля от кеф, предвкусвайки какво ме чака на спускане. Ще оставя снимките да говорят.
Изображение
Изображение
Изображение
В един момент излязох на полянка, на гърба на върха, където засякох и пътя от долу.
Изображение
Зърнах и една табелка сочеща към в.Свети Атанас.
Изображение
Охо, и горски фрирайд. Следващото което може да се напише е един опиянен от кеф, надаващ възторжени крясъци байкър връхлитащ в Копривщица. Не пропускайте тази пътечка! Кратка е, не повече от километър при около 200 метра денивелация, но пък на фона на дългите гладки пътища по околните била е прекрасен начин за прибиране в града след някое ХС.
Като послеслов, малко техническа информация. Спирачките Quad rapide180/160 се справиха перфектно. Сравнително бързо разработване, меки лостчета , лека и бърза настройка, мазна модулациика. Няма я хапливоста на Еликсирите, но спирачната сила, е достатъчна да удържи 85-те ми килограма по сравнително техки ХС и леки ендуро терени.
Швалбе Рокет Рон 2.1 като предна гума предизвика доста емоции при спусканията през корените и клонаците, но на пясъчника и скалите се справи, въпреки почти четирите атмосфери, Явно гърчавите терени не са и стихията. Отново чудесни впечатления от Рубена Сцила , като задна гума. Сигурен съм , че в дола на Петрешка река, край Копривщица , се крият още няколко много здрави горски пътечки...и не ще ги открия живот и здраве.
Снимки от това и други карания в района
ИзображениеИзображениеЖивотът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Аватар
Yavkata
 
Мнения: 2386
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Яну 06, 2007 1:33 pm
Местоположение: София


Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта