Призраци срещу Великден

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Призраци срещу Великден

Мнениеот punki » Нед Апр 15, 2012 11:03 pm

Призраци срещу Великден
Четвъртък е цял ден грее едно ярко слънце и припича. А аз кисна в офиса и се моля на тоя дето ще възкръсва в неделя да задържи още един ден тая слънчева идилия.Пък и на всички други богове моля задръжте го туй временце напук на синоптиците вещаещи потоп за дългия уикенд .Даже колегите ме взеха на подбив, щото все за това си дрънкам от една седмица как, още в петък ще се изстрелям в планината и ще пробвам новата екипировка (ризница).
Петък е, сутрин от изток проблясва слънцето и още с първите му лъчи виждам една сбъдната едно седмична мечта. Стягаме багажите и още преди някой да се опита да ни спре сме отпрашили нагоре по хълма. Още в първите 500 метра усещам как двадесет дневната принудителна почивка е оказала неблаготворно влияние на физическата ми форма.
Та, като съм тръгнал да взема да се оплача.Възползвайки се от един чуден в своето начало свободен ден, оставих синът на училище в Софето. И в ранна утрин отпраших нагоре в планината с подлото желание да се спусна от върха на макс, максимална скорост без почивки с максимален адреналин.Е адреналина даже се оказа в повече, ама за това малко по-късно.На половината път на горе малкият звъни да докладва че е свършил с Фароса и отива в училище. Аз съответно злорадствайки му докладвам че вече съм в планината с колелото, и получавам правилният отговор (Гад такава не е честно. Е Гадта секачи и се спусна, но си получи и заслуженото след няколко готини падания извършени с удоволствие последва една човка довела до кратка разходка до Пирогов. Заключението след снимката на рамото ми беше двадесет дни наказан за егоистичната постъпка.То това доведе и до идеята да си бронирам и рамената с ризницата.
Да взема да се върна към разпетия петък някой пее някой го разпъват а пък ние си катерим с кеф.Преодоляваме с песен хълмче после второ а слънцето продължава де грее обещаващо.И така с песен в сърцето подсичаме „Здравчи Камък” от едната му страна без дори да се отбиваме до заслона на ловците за обедна почивка.Хапваме на две на три от бисквитите пийваме бистра водица. Е ми взехме само бисквитки щото друго в къщи нямаше ама по-добре в планината с колелото от колкото на пазар с жената.
Опс пак се отплеснах та така де бронираме се кой с каквото има наколенки, ризници, налакътници слагаме каските и ръкавиците.На пълно сме готови за едно бясно спускане в неизвестното от към северната страна на малката ни планина.Идеята ни е да спуснем до Клисура или поне така ни казаха, че се казва селото което сме виждали предишните пъти от върха .А от селото по шосето до Владо Тричков и от там с влакчето до към в къщи.Наклона е обещаващ пътеката си е направо път за джипове и даже е в нашата посока. Последна заповед има ли кръстовище първият стигнал спира и чака втория ГАЗ.Картинката на долу е невероятна тревата е в един свеж зелен цвят а между дърветата е затрупано с миналогодишна шума която издава прекрасен змук при преминаването през нея.Пътя е широк и без проблемен в широките завои колелата поднасят в шумата и удвояват удоволствието от скоростта.И хоп кръстовище насред полянка. А сега накъде? Поглеждаме между дърветата долу в ниското се вижда и целта ни, ала бала ница, давай напред пътя изглежда че води през гората право към селцето.Ускоряваме наново но за кратко следва малко катерене и на върхчето изненадка.Пътя става на пътечка, ама за сметка на това нанадолна, супер продължаваме напред и надолу.Изненадките продължават ама, кво пък ние сме му свикнали следва завойче и пътеката свършва.
-Ииии сега накъде де?
Пита придружителят.
-Миии надолу през гората.
Отговаря му Аз то.
И тръгваме но имаме пак късмет след петдесетина метра офроуд или офгорска пътечка попадаме отново на широка горска магистрала.Е тя не изглежда да води в нашата посока но пък най много да излезем директно във Владо Тричков.Пък и е нанадолнище кво пък повече да искаш, напред. Караме си надолу нагоре и хоп нововъзникнала полянка не, че съм бил преди това тук ама си личи по пресните дънерчета.Явно сме уцелили някакво сечище обръщам се назад и какво, да видя.Малкият е приплъзнал малко повече в завоя на шумата и полузакрит от нея ми вика.
-Нищо ми няма нищо ми няма.
Е остава и да му има с тия каски наколенки и т.н.т.
Обаче като се пооглеждаме нещата започват да стават едни такива призрачни пътя пак завива в обратна на посоката желана от нас. А и обстановката на около е една такава горска нападала шума с голи дървета направо гора тилилейска.Напомня ми на един готин ниско бюджетен филм на ужасите „Вещиците от Сейлмъс Лот” или нещо подобно.Та във филма едни младежи скитаха в една подобна гора и снимаха с камера, през цялото време не се видя и капка кръв само шумове далечни крясъци и стенания в гората и накаря всички бяха мъртви.Ооопс пак се отклоних. Изстрелваме се с колелата в единствената възможна посока напред и надолу по пътя. А той става все по-стръмен но за сметка на това е широк не ни оставя и време за мислене на къде ни води важно е само да останеш на колелото а не да изпробваш ефективността на екипировката, при тая скорост не изглежда разумно.И слава богу вече чудейки се как ще спра след поредният широк завой идва хълмче което изкачвам само от набраната инерция.Спирам да изчакам малкия малко преди края на хълмчето и двамата заедно правим последните крачки не очаквайки да ни се случи нещо по-екстремно за деня. Поредната изненада е от другата страна на хълма има почти отвесно нанадолнище, което дори пеша да спуснеш си изглежда страшничко.Е тръгваме леко, леко след десетина метра ми писва е добре де нали съм брониран що да не се пробвам.И се пробвах даже и оцелях.Няма как да опиша чувството трябва да се изпита.Е сега чакам сина ми да слезе а той отсреща крещи:
-Ей Гад такава не е честно.
Това ми напомня една историйка спомената преди малко и решавам да не изпитвам съдбата качвам се горе да му помогна при слизането.Долу сме при това на кръстовище решаваме първо ще хапнем а после ще му мислим.Ядем бисквити ама май не точно, смели са се на сладък прах при това друсане в раницата с шишето с вода и резервните чарколяци. Докато изсипваме бисквитеното брашно в устите си се оглеждаме. От едната страна между хълмовете се вижда Владо Тричков а от другата Нови Искър. Изведнъж сякаш от нищото между дърветата се появи някакъв турист направо като призрак изникна да му се не види.Човека си изглеждаше ок, екипиран с раница туристически обувки както си му е реда за човек ходещ в тоя пущинак.Поздравихме се както е редно и поради вдъхващият му доверие вид на знаещ от къде идва и къде отива персонаж го попитах къде водят трите пътя.Човека авторитетно ни обясни:
-Малката пътечка води направо към Кътина, стръмното нанагорнище към връх (еди кой си забравих му името) а по-лекото нанагорнище към Владо Тричков.
Пожелахме му приятен ден и щастливи отлепихме в посока Кътина е писна ни от неизвестност тоя ден де.Е да ама не след 100 метра пътеката свърши в някакво поточе.Аре обратно и пак въпрос на къде? Малкият казва към върха ама ти ще ми буташ колелото по стръмното.Е Аз то реши че по-добре е да не бута.Давай по третия път, а той за наш късмет след първият завой стана прекрасен черен път с едни готини серпентини и все нанадолни супер.Завой след завой а, на около никакви признаци за живот и едно такова тъмно тилилейско .Оня туриста де, взех да се чудя имаше ли го нямаше ли го как ни метна само. Гората взе да се разрежда и с появиха някакви къщички или по скоро бунгала ама едни такива запустели, взех да се чудя, къде ли по дяволите сме попаднали.Попаднали паднал де е точната дума. Докато се чудех така се изръсих с прекрасно салто през кормилото, че ми трябваше поне минута да се отвържа от колелото оплело се в раницата ми.Сина цъфна точно на време да види изпълненото за десетка салто от баща му.
-Кво стана как си ризницата върши ли работа?
Изстреля въпросите още преди аз самият да осъзная какво точно ми се случило. Бе тя ризницата можеше и да върши работа ама успях да се фрасна точно в контузеното рамо. И докато се чудех боли ли ме нещо или не. От едната барака изникна един човек, а след него жена и две момиченца.Чак тогава забелязах те строяха къщичка ама като тия американските от дърво.Къщичка в тая пустош? Седя си аз в калта и гледам тъпо а и хорицата ни гледат и ми се чудят на акъла.Изобщо картинка от всякъде.Като се осъзнах попитах къде се намираме оказа се някаква махала на Ромча.Човека ни каза че малко по надолу имало горски път с посока Нови Искър ама не знаел дали стига до там. Е това ми стигаше по-добре горски път от колкото по шосето с малкият на колело.И отпрашихме и пак нагорнище взе да ни идва в повече започнахме да си мечтаем за вкъщи пазаруване, чистене и други досадни нещица ама с диванчето наблизо. Нагоре нагоре ама и това свършва тва да не ти е стълба към небето на цепелин.Кръстовище нагоре връх на долу гора на ляво храсти е писна ми.Пък сина взе да се оплаква стига нагоре давай вляво.Поредното приятно спускане ама пътя става все по-обрасъл а наклона все по-голям.В един момент направо си храсталясахме не стига че природата се беше погрижила да стесни пътя с бодливи храсти а и някой ТЪПАК беше рязал от бодливите дръвчета и беше барикадирал на поне 10 тина места пътя.Взе да си става тегаво слизаш пренасяш колелото през барикадата и пак се качваш. Пък и нищо не се виждаше от тия храсти и тогава се чу ВЛАКЪТ. Ей цивилизацията е близо това направо вля нови сили в изтерзаните душички.След по-малко от десетина минути пътеката излезе на Свогенското шосе на около километър от табелката на Нови Искър.Няма как ще се кара по шосе. Докато стигнем до Кътина надменно ни подминаха с изтрещяващ звук няколко мотористи с кросарки.ХА обаче пичовете се минаха времето се скофти както вещаеха вещиците от ти ви то.Но пък нас вече не ни пукаше имахме си криле видяхме езерото пред нашто си село направо сме си вкъщи нека ако ще и потоп да става.
punki
 

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 34 госта