Относно едно каране в околностите на Кътина на един новак (новобранец) в мтб-то… няма да споменавам стил тъй като още не съм сигурен как се казва стремежа да се задържиш на седлото, спускайки се от там където преди това не си се опитвал да преминеш пеша.
Та да започнем с карането от центъра на селото, в което евтините селски кръчми вече не работят, та ако някой е гладен все пак трябва да си напазарува в магазинчетата които ги има в изобилие. Сори крос кръчмито не става за съжаление, но да продължим де - та тръгваш от центъра на селото в посока “Кътински Пирамиди“.
Пирамидите са естествени образувания, които ако не сте ги виждали може и да ви харесат, а след първата ви среща с тях може би няма да ви е интересно да ги видите втори път.
По пътя първо ще видите малка новопостроена църква, която не е нещо особено за разлика от старата църква над площада на селото, та подминавате я спокойно и продължавате по сериозно, поне за мен все още, нанагорнище. И хоп изненада - зад мен се тътри по нанагорното още един новобранец в катеренето с идиотската идея да носи със себе си и колело. Да ама изненадата си малко кофти, щото тоя отзад е собственият ми 9 годишен син, бутайки пред себе си един достатъчно тежък “БАЙК“ Крос фаворит.За сметка на тежеста си по-късно пък се оказа и достатъчно здрав /освен предната скапана гума де/.
Та продължаваме към пирамидите, но тъкмо да стигнем разклонението за тях, което си е чудно нанадолно приятно спускане в сгъстяващи се с годините храсти, и при едни хубави лозя свиваме наляво към планината, към нанагорното де и целта връх Здравчи Камък.
Нанагорното ми идва в повече особено като буташ едно колело и се връщаш назад през 5минути да избутам „БАЙКА” на сина си, а това дали ми е син може да е сигурна само жената де. След 15тина минути правим първа почивка точно преди навлизането в тилилейските гори.
То мойто колело не е онова тежкото, туй си е моята щайга и си я харесвам да му се невиди Вивелото леко е бе. Петминутка и започва бутането още около 20 минути в красива борова гора ама нанагорна , бе бутам си аз 5 минути напред слизам и още от същото, ама по-тежко, но на малкия не мога да му отрека - не спира и не се оплаква. Мечтая си аз след тоя преход ще заспи от раз после в къщи… да ама не както казваше един дупетат, 15 минути след прибирането беше свеж като краставичка и ми се катереше по главата „КОГА ЩЕ ПРАВИМ БАЙКИНГ ПАК”.
Та по горичката нагоре нагоре ииии ПОЧИВКАААА пътеката се свързва с някакъв път като за джипки и шриок като за големи байкари като нас де.Но първо да починем.
Ааа забравих и Аз-то дърто 40 годишно тате ама достатъчно откачено за сметка на това. Стискам една раница, а в нея манджата, а и каската де по-късно дори я използвах .Пийнахме чайче и айде нагоре.
Да ама тук пътят е по-лекичък като за джипове даже и скапаните байкъри могат да се качат на колелата и да повъртят педалите - еее стига толкова бутане. Та въртим педали въртим … е отвреме на време бутаме, ама за малко де и така около 20 тина минути.Стигаме на един хубав кръстопът ами сега де. И ала-ба-ла, я подобре надолу, че ни писна нагоре и изненада отпред се вижда ВЪРХА.
Следва бясно спускане, за няма и минутка по-дяволите, и финал.
На финала, на спускането де, озоваваме се в подножието на върха където е ловният заслон на местната ловна дружинка. Спираме да хапнем някой и друг сникърс преди следващото последно катерене до ВЪРХА.
И айде, последен напън, след около 15 минутки се оказваме точно под краката на боговете, е с последни усилия разбира се да, ама и бутането свърши.
Е ,под краката на боговете силно казано за 1020 метра, ама пък ни е гот, щот сме на ВЪРХА де.
Е, айде каските на тиквите и давай веселото започва - спускане надолууууу.
И , след 10 минутен брифинг за опасностите при спускането и да кара по-бавно и внимателно пускам малкия на пред и надолу пред мен. Слагам каската връзвам ръкавиците и тръгвам……… а, изненада първата човка за деня даже и не усетих как се получи, но вече съм по задник пред колелото, а то си стои кротко зад мен. Ей нямаше ли някой на мен да ми проведе инструктаж за безопасност де. Ослушвам се … не преминава влак, а и нищо не ме боли ставам и се качвам на колелото и кеф - вятърът свири в ушите ми и веее косите ми… опс забравих, че нямам коси де, язък за романтиката. Застигам малкия пред един сериозен наклон за спускане, от който направо си ме е страх но смело му казвам да го спусне пеша а аз като по-ГОЛЯМ ще го спусна на колелото.
Е спуснах го де…… е тоя път не паднах, изненада за вас а.
Е малко след като се успокоих, че съм станал много добър, колелото реши да ми покаже кой е по-бърз и на едно завойче точно преди заслона ме изпревари и ме остави да го гоня пеша.
И спускане, след което мъничко катерене и пак на кръстопътя изчаквам малкия а, той все още не е падал дори, трябва да си взема бележка.
Та на кръстопътя и сега на къде?
Я и тоя път да се спуснем по непознатото и завихме надясно.
Спускането е ноого гот, ама някой трябваше да ни каже, че по непознатото има и нанагорнища, непознати де, та спускаме, катерим и така 2 пъти.
И изненада в ниското виждаме село Кътина, ама от другата старна. Сори, ама снимките свършиха тоа дж съ мъ ного малко памет. И якоо дето викат по едно предаване нанадолнище, ама какво - чист ДАУНХИЛ, или както там му казвате. И тъкмо да обясня на сина ми как ще трябва да го спуска пеша се оказва че предната му гума е спукана, това е, знаех си, че сме новобранци взели сме си резервни гуми, да ама никой не се сети, че трябва и с нещо да се помпат след като ги смениш.
Е малкия слиза отчаяно пеш, а аз кеф спускам бавно и ТЕХНИЧНО между камъните, но в един момент ми писна - газ нали съм с каска – газ, кеф, газ, кеф обаче изненада колелото не ще да спира веднга като СТИСНЕШ спирачките и пропускам едно слаломче около един шипков храст ииии през него, ама той гада боде но съм жив и продължавам с няколко трънчета по мен но на колело стигам до края на пътечката и се връщам пеша за малкия.
Та от някои форумци четох, че това храсталясването било интересно, е, не го пробвайте в шипки, моля ви боде.
Но в крайна сметка с малкия сме си в къщи и той е щастлив и въодушевено разказва подвизите ни на майка си, е тя поне със сигурност му е майка.
ТА ще пробваме пак и ще ви пиша само ако искате де.
Сори нещо със снимките не се получи ще пробвам другият път 